Кашкавал-политика

Въпроси и отговори за увеличаващите се цени на храните и странните опити на правителството да ги спре

Министър Найденов обеща "драконовски" проверки в хранителния бранш
Министър Найденов обеща "драконовски" проверки в хранителния бранш    ©  Цветелина Белутова
Министър Найденов обеща "драконовски" проверки в хранителния бранш
Министър Найденов обеща "драконовски" проверки в хранителния бранш    ©  Цветелина Белутова

1. Увеличават ли се наистина цените на храните? На кои и защо?

Най-тежката суша от повече от 50 години в САЩ тласка цените на селскостопанските стоки силно нагоре, тъй като Съединените щати са най-големият износител на царевица, соя и пшеница в световен мащаб (почти половината от световния износ). Световните цени на царевицата и соята достигнаха върхове, които предизвикаха бунтове в редица страни от Средния изток и Азия. Цените на пшеницата все още не са надвишили предишните си рекордни постижения, но само през юли се увеличиха с 50% и надминаха равнищата, достигнати през 2010 г. Тогава светът отново преживя шок от порасналите цени на пшеницата заради решението на Русия да забрани износа на зърно.

В България, следвайки борсовите тенденции, цените на пшеницата също започнаха да се вдигат. От началото на юли цената на тон зърно достигна между 420 и 460 лв. без ДДС за първо качество, което е с над 30% повече от миналата година. Вече е налице и износ на зърно, който ще се засили през следващите месеци. Консултативният съвет по зърното потвърди първоначалните прогнози за по-високо качество на пшеницата, но отчете, че има спад на реколтата от ечемик. Все още няма данни за добивите от царевица, но засега опасенията са, че те ще са по-слаби заради жегите. Това евентуално също може да доведе до поскъпването й в следващите месеци. В резултат може да се стигне до повишени разходи за производство и съответно до поскъпване на редица основни храни -  месни, млечни продукти и др. Влияние върху цените оказват и повишените цени на тока.

2. Защо правителството се опитва да свали цените?

Рязкото поскъпване на храните може да доведе до социално напрежение и да се превърне в политически проблем за ГЕРБ в годината преди парламентарните избори. По данни на НСИ средно над 35% от разходите на българските домакинства са за храна, което е несъизмеримо по-високо от всички държави в ЕС. Отделно от това гоненето на "спекуланти" е отработена практика на правителството.

3. Какво се опитва да направи земеделският министър?

Земеделският министър Мирослав Найденов не за пръв път се опитва да "регулира" пазара. Опит за "администриране на цените" имаше преди две години, когато отново имаше поскъпване на пшеницата, както и почти около всеки празник, когато по думите му цените се повишават "спекулативно". Спомнете си например истерията с ръста на цените на яйцата отпреди няколко месеца, когато производителите бяха привиквани по срещи и публично порицавани. В битката със скъпите яйца дори бяха включени премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков. В последните години има и други такива случаи: публичното ценообразуване на агнешкото, "респектирането" на търговците по Коледа чрез проверки на ветеринарните власти, изпращането на армия от пенсионери да докладват движението на цените на основните храни и др.

Заради възможното поскъпване на храните през тази есен земеделският министър отново започна да привиква производители и търговци по срещи. Последната от тях, която бе при премиера Борисов, беше обявена като обсъждане на възможностите за подкрепа на животновъдите. На практика обаче тя се превърна в традиционния спор между фермери, преработватели и търговци по темата кой раздува цените по веригата, кой на кого оказва "натиск" за отстъпки и кой колко печели и губи. Така се стигна до разпореждане за проверки на финансовите потоци по цялата верига от НАП и ДАНС, както и за "драконовски",по думите на Найденов, инспекции на вноса на млечни и месни продукти.

4. ДАНС?! Те не трябваше ли да ловят терористи?

Мирослав Найденов съобщи след срещата при премиера, че въпросът за цените на храните бил свързан с "националната сигурност". Затова е взето решение до две седмици агенти на ДАНС, служители на икономическа полиция и НАП да докладват на премиера защо кашкавалът е поскъпнал. Това, разбира се, е нелепо. По закон ДАНС може да разследва "опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата", но трябва много фантазия, за да се впишат високите цени на кашкавала в този текст.

5. Какво казват в своя защита компаниите в този сектор?

Освен взаимните обвинения в оказван натиск по веригата производител - преработвател - търговец и сравнения на субсидиите за земеделие между различните държави в ЕС част от фирмите в хранителната индустрия казват, че са съгласни с проверки, защото това би изсветлило сектора. Условието обаче е тези инспекции да не са кампанийни и избирателни, а да важат за всички. От различните браншове напомнят, че поскъпването на селскостопанските суровини и електроенергията са обективни фактори и няма как да не се отразят на бизнеса.

6. И какво реши правителството?

Освен започналите проверки правителството все пак предложи и няколко идеи за подпомагане на животновъдството. Едната от тях е да се поиска от ЕС разрешение за по-ранно изплащане на субсидиите за 2012 г. Идеята е това да се случи през октомври, а не през януари следващата година, както е предвидено по график. Подобно решение ще подпомогне фирмите при закупуване на евентуално по-скъпи фуражи. Предлага се също да се разсрочат държавните кредити на сектора към фонд "Земеделие", а субсидиите за животновъдните стопанства да се увеличат с 27 млн. лв. Освен тези мерки, фирмите от бранша предлагат кабинетът да пусне за продажба фуражи от Държавния резерв, както и да се иска от Брюксел отсрочка за фермите, които трябва до края на 2012 г. да покрият хигиенни и други евроизисквания. Все още няма официален коментар по тези предложения.

7. Добре, кой е по-голям от кашкавала?

Противно на разпространеното схващане Бойко Борисов не е по-голям от хляба и кашкавала, дори и с Мирослав Найденов до себе си. По-голям от високите цени на кашкавала е единствено пазарът. Той трябва да регулира цените, а ролята на държавата е да има работещи институции, които гарантират честната конкуренция. Това означава равнопоставеност на всички участници - да е сигурно, че всички си плащат всички данъци, че не се удрят един друг под кръста и че не са картелирали пазара. Накратко, усилията на правителството трябва да са в посока работеща Комисия за защита на конкуренцията и ефективна НАП. Това краткосрочно няма да свали цените на кашкавала, но ще помогне за всички следващи подобни случаи. Правителството има и друг много мощен инструмент да се справи със страха от увеличаващите се цени, а именно - увеличаване на доходите. Това обаче може да стане само след цялостно подобряване на средата за правене на бизнес, така че да се стимулират българското предприемачество и чуждестранните инвестиции. Това от своя страна означава провеждане на реформите не само в държавната администрация, но и в съдебната система и други затлачени сектори. Без реформи всеки друг отговор е само вариация на тема кашкавал-политика.

(ред.коментар - "Министърът на ценоделието")