Здравното министерство: Ротации, а не реформа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здравното министерство: Ротации, а не реформа

Капитал Daily

Здравното министерство: Ротации, а не реформа

Това е ведомството с най-честите смени на върха и в политиката

7944 прочитания

Капитал Daily

© Капитал Daily


Пациентите доплащат 3 млрд. лв. – колкото плащат и чрез данъците и осигуровките си.

Отговорът на въпроса къде са парите за здраве, кой ги получава и защо, продължава да е тайна.

Единствено лекарствата са с ясна цена в здравния сектор, а тя се регулира от държавата.
За три години премиерът Бойко Борисов смени трима здравни министри и техните екипи, преди да повери ведомството на сегашния министър Десислава Атанасова.
Фотограф: Цветелина Белутова

Трудно е да се каже, че нещо хубаво се е случило в здравния сектор по времето на управлението на ГЕРБ на фона на непрекъснатите скандали и масовото недоволство от качеството, цената и достъпността на здравните услуги, огромния брой неосигурени за здраве, нерегламентираните плащания, непрекъснатите просии по медиите за лечение в чужбина, лекарските грешки и нелепата смърт на много хора.

Българската здравна система не работи за превенция на здравето, а само лекува вече болните - често не както трябва. И това не се е променило. При управлението на ГЕРБ не се случиха обещаните в предизборната програма реформи, а беглите успехи на правителството просто потъват в лавината от обществено недоволство и недоверие към медиците и към способността на кабинета "Борисов" да направи положителна промяна в сектора.

Според европейската статистика българите са най-неудовлетворените от здравната система и качеството на услугите й европейци и този индекс не се е променил през последните три години. За сметка на това пациенти, лекари и здравни специалисти вече трета година живеят в постоянен стрес от непрекъснато обновяващите се идеи за сектора на двете основни здравни институции – Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Кадрова въртележка

Причината е проста – за три години премиерът Бойко Борисов смени на поста четирима здравни министри и техните екипи, а управляващите здравната каса, които се избират от парламента, са с един по-малко - трима. Първият здравен министър Божидар Нанев стана и първият подсъдим – за това, че купил ваксини по време на истерията около свинския грип. Беше оправдан. Първият директор на НЗОК от ГЕРБ Жени Начева също си отиде без вина. Всеки следващ екип започваше да пише стратегии за здравеопазването отначало, да пренарежда ресорите и отговорностите си.

Вместо избор - опити за принуда

В предизборните програми на ГЕРБ здравеопазването беше наречено основен приоритет. Такъв, че парите за него като процент от БВП бяха намалени. Управляващите и до ден днешен се упражняват в законотворчество по въпроса как ще накарат неосигурените, които по данните на управляващите са от 1.3 до 1.7 млн. души, да си плащат здравните вноски. Идеите варираха от това  да не получават задграничен паспорт, през това да носят наказателна отговорност за неплащане и да лежат в затвора до сегашната идея на министър Десислава Атанасова – да не могат да си купят автомобил или имот без бележка за платени осигуровки за здраве. Тя, разбира се, беше отхвърлена още в парламентарната комисия.

Всъщност през трите изминали години ГЕРБ въпреки всички информационни системи на ГРАО, НАП, НОИ и НЗОК не успя да преброи пациентите без вноски и да установи по какви причини не ги плащат. Мотивацията на онези, които плащат пък, също не е голяма.

Вечното доплащане

До ден днешен здравната каса се управлява непрозрачно, а пациентите доплащат регламентирано или нерегламентирано 3 млрд. лв. – толкова, колкото плащат за здраве и чрез данъците и осигуровките си. Налага им се да купуват сами консумативи, медицински изделия, които здравната каса не покрива, да избират екип или лекар, да покриват всякакви разходи в болниците и да си плащат сами лекарствата. При пазар от 2 млрд. лв. за медикаменти болните покриват от джоба си продукти за 1.2 млрд. лв.

Парите на касата не достигат за хилядите лечебни заведения и за издръжката на 430 болници – броят им обаче не се променя. Бяха въведени ограничения за вид апаратура и лекари, които намалиха работата в малките градски клиники. Това обаче не означава, че пациентите са получили по-качествена услуга.

Въпреки всички опити на управляващите да се справят с таксата за избор на екип, която събират болниците, те не направиха нищо друго, освен да я узаконят и да й въведат лимит, което стана при управлението на Стефан Константинов. Огромният удар върху мотивацията на плащащите за здраве беше през втората година на управлението на ГЕРБ, когато т.нар. голям резерв на НЗОК беше практически национализиран. В него се събираха парите от увеличените от 6 на 8% от заплатата вноски и се намираха събираните при началото на реформата през 1999 г. осигуровки.

Държавна тайна

Въпреки нуждите общо 1.5 млрд. лв. не бяха използвани за здраве, нито за здравна реформа, каквото беше предназначението им, нито пък за да бъдат разпределени в частен фонд по избор на пациентите. Те бяха пренасочени към фискалния резерв и похарчени за друго.

На сайта на партия ГЕРБ в момента не могат да бъдат намерени предизборните обещания за здравеопазването. Основните от тях обаче бяха демонополизация на здравната каса и възможност всеки да избере частен фонд, в който да плаща здравните си вноски. Това не се случи. Управляващите не само бетонираха монопола на НЗОК, но през третата година на управлението си отстраниха напълно от пазара и частните здравни фондове, които осигуряваха 400 хил. души, и ги превърнаха в застрахователи.

Отговорът на въпроса къде са парите за здраве, кой ги получава и защо, продължава да е тайна. През тази година касата започна да публикува за пръв път колко пари са получили болниците и колко пациентите за лекарства. Прочее касата нарича всичките си плащания разходи - така и класифицира прегледите, лечението и медикаментите. Единствено лекарствата са с ясна цена в здравния сектор, а тя се регулира от държавата.

Вместо да отговори на въпроса къде точно потъват парите в нереформирания болничен сектор обаче, държавата всеки път се съгласява да участва в истерията около цените на лекарствата и лошите фармацевтични компании. Но и за това, което не се случва в клиниките, и за цените на медикаментите обаче има само един виновен и това е тя.

Липсващите лекари

Всеки ден Българският лекарски съюз брои напускащите млади доктори, които отиват на работа в чужбина. Не достигат огромно количество специалисти – патолози, анестезиолози, съдебни медици, клинични лабораторни лекари, медицински сестри. Специализиращите лекари продължават да си плащат, за да учат, вместо държавата да поеме образованието и разходите им. Всеки от последните министри, както и инспектиращите органи на здравното министерство се изправят пред стена от лекарски грешки и човешки драми след нелепата смърт на поредния пациент. Осъдените доктори се броят на пръсти, защото никой от колегите им не иска да свидетелства, а законодателите и до момента не са въвели помирителните институти, не са допуснали участието на адвокати и застрахователи в договарянето на обезщетенията. Единствената законова санкция за грешка си остава по Наказателния кодекс.

Ниските заплати на лекарите и почти задължителната втора работа на частно в никакъв смисъл не мотивират медиците да са доволни от системата. Пореден опит да се увеличат заплатите на лекарите направи и министър Атанасова. В последния момент обаче от Асоциацията на работодателите в здравеопазването отказаха да подпишат колективния трудов договор, защото не можели да гарантират, че ще има пари за увеличението. Асоциацията е на болничните директори на държавните болници, които пък се назначават от държавата.

Лъкатушещи постижения

Почти всички успехи на правителството в здравния сектор са резултат от обществен натиск и с цената на човешки животи. Първият е увеличаването на заплатите в Спешна помощ и беглата перспектива тя да започне да работи както трябва. Това се случи едва на третата година от управлението, и то след ден, в който, докато чакат линейка, само в София починаха 10 души. През останалото време министрите се упражняваха в бъдещото прекрояване на неотложното звено, обещаваха как след две години в него ще работят парамедици и оставиха на доизживяване хората в линейките и цялата система около тях. Сега преструктурирането и нормалната работа на Спешна помощ изглеждат още по-трудни и невъзможни.

До пълната забрана за тютюнопушенето се стигна след много дебати и няколко отлагания на крайния срок. Едно от положителните развития в имунизационния календар е, че правителството въведе с огромно закъснение за целия ЕС петвалентните ваксини за деца и беше 23-ото, което плаща ваксините срещу рак на маточната шийка. Фондовете за лечение на деца в чужбина и за ин витро заработиха добре и около дейността им вече няма скандали.

Пациентите доплащат 3 млрд. лв. – колкото плащат и чрез данъците и осигуровките си.

Отговорът на въпроса къде са парите за здраве, кой ги получава и защо, продължава да е тайна.

Единствено лекарствата са с ясна цена в здравния сектор, а тя се регулира от държавата.
За три години премиерът Бойко Борисов смени трима здравни министри и техните екипи, преди да повери ведомството на сегашния министър Десислава Атанасова.
Фотограф: Цветелина Белутова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

57 коментара
  • 1
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Госпожата е нещо като стажант-министър. Досегът й със системата на здравеопазването преди да я назначат са само коридорите на русенската болница, откъдето е минавала към стаичката си на юрисконсулт. Ами здравният мениджмънт, стратегията за развитието на здравната система?

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Тия ротации на министри вместо "реформа" се получават, защото това, което се иска от управляващите като "реформа" няма нищо общо с това, което трябва да се направи, за да заработи здравния сектор добре и в полза на обществото. Управляващите и пишман-"реформаторите"; искат "реформа" за пари, която ще доунищожи и така зле функциониращата родна здравна система, докато една истинска реформа в полза на обществото изисква повишаване на средствата, отделяни в системата.

    Цитат от статията: "Парите на касата не достигат за хилядите лечебни заведения и за издръжката на 430 болници – броят им обаче не се променя."

    Има и друг начин за преодоляване на този проблем и той е свързан не със затриването на болниците, а с увеличаването на здравната вноска. Българинът е европеецът, който дава вероятно най-малко пари за здраве (като номинална стойност, а и на глава от населението) в цял ЕС (на първо място този проблем произтича от другия голям проблем, стимулиращ емиграцията и отрицателния прираст на българското население, а именно - най-ниските в ЕС, дори абсурдни български заплати).

  • 3
    rkirov avatar :-|
    rkirov

    Народа го е казал - "Огледал се Илия пак тия " Толкова много сме страдали през вековете , че за всичко си имаме поговорка , а не сопа

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Цитат от статията: "Основните от тях обаче бяха демонополизация на здравната каса и възможност всеки да избере частен фонд, в който да плаща здравните си вноски. Това не се случи."

    И слава Богу, че не се случи, защото ако беше направена тая поредна измама - мнозинството хора в страната щяха да останат въобще без здравеопазване и щяха да могат да се лекуват само най-богатите (точно, както е в САЩ, което именно провокира Обама да говори за нуждата от здравни реформи там, без да бяха направени смислени такива). Точно като случая с частните пенсионни фондове, които все не успяват да осигурят пари за ПРИНУДИТЕЛНО закрепостените към тях вносители. Обаче докато частните пенсионни фондове са само втори, допълнителен стълб към основната, солидарна пенсия, то горното извращение щеше да е ЕДИНСТВЕНА система за "грижа" за здравето и на практика щеше да остави огромно мнозинство от населението без никакво здраве (ако сега работи са много зле - тогава щяха да са буквално отвратителни). Частните здравни фондове имат място само като допълнителен източник на средства, заедно с парите от НЗОК, чрез които да се подобрят условията и да се повиши качеството при лечението, а участието в такива частни здравни фондове може да е само доброволно (както трябваше да бъде и при частните пенсионни фондове, ама...).

  • 5
    anelia99 avatar :-|
    Angelina

    Каквото и да е не можем да отречем, че от започването на Атанасова като здравен министър в страната ни настъпиха много промени с положителен характер за нас гражданите.Аз съм доволна от управлението и и ако продължава със същите темпове има реална възможност положението в здравеопазването у нас значително да се подобри.

  • 6
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Достатъчно й е на четвъртата съпруга на МЗ,снимката по-горе да прочете тази статия и 4-те коментара под нея,за да каже с право:Ето затова нямам намерение да правя никакви реформи в здравеопазването!Та нима на някого му е ясно какво се иска?

  • 7
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Принципът "от всекиго според възможностите,на всекиму според потребностите" е в основата на солидарния модел,който беше узаконен и опорочен до най-приемливата възможна степен със здравната реформа от 1999 година.Опорочен защото с още едно-две вдигания на минималната работна заплата за мнозина ще бъде свръх възможностите им да финансират този модел,говоря за едноличните търговци,а за задоволяване на потребности едва ли някой може да мечтае.Ако към днешна дата някоя партия запише в програмата си че ще проведе реформи в здравеопазването така че то да достигне нивото от 1989 година,това няма да звучи сериозно.Звучеше реалистично през 1994 год.,когато една от партиите го беше записала в програмата си,но взе по-малко от процент на изборите.

  • 8
    mak avatar :-|
    mak

    Липсата на дългосрочна стратегия в здравеопазването както и в останалите свери на икономиката е проблем на това управление , но с това немогат да се похвалят и предишните.

  • 9
    vesko_dechev avatar :-?
    Веселин Дечев

    Работата е хемболи,хем сърби!
    Хем няма пари, хем да не се затварят ненужни болници!Е как да стане?
    Има един куп болници, които де факто са поликлиники и никой не ходи там да лежи.Завсеки по-сериозен случай хората бягат в областна болница или в София.Не може да има компетентни неврохирурзи във всички 400 болници
    Регионалните болници трябва да станат само спешни центрове с поликлиники и там най-многото което да се прави трябва да е превръзки.
    Трябва да се оборудват със свръхмодерна апаратура няколко болници в страната и другите усилия дасехвърлят за оказване на ефективна първа помощ и бърз транспорт
    Но сами видяхте колко хора от малки градчета скокнаха, колко лекари и мед. персонал
    Явно не сме готови

  • 10
    ncuxonam avatar :-@
    ncuxonam

    "Липсващите лекари

    Всеки ден Българският лекарски съюз брои напускащите млади доктори, които отиват на работа в чужбина. Не достигат огромно количество специалисти – патолози, анестезиолози, съдебни медици, клинични лабораторни лекари, медицински сестри." ...

    БРАВО !!! точно в десятката е целия абзац !!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK