Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
41 16 авг 2012, 18:28, 7292 прочитания

Дебат: "За" и "против" различните ставки по ДДС

Всяка година, преди да се гласува бюджетът за следващата, се появяват искания за по-нисък ДДС от представители на различни сектори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Здравният министър Десислава Атанасова призова колегите си от кабинета да подкрепят въвеждане на диференцирана ставка за облагане на лекарствата с ДДС. Тя обяви, че по-ниският данък ще свали цените на лекарствените продукти и те ще станат по-достъпни за българите.

Призивът на министъра обаче остава без подкрепа дори от премиера, който заяви, че адмирира идеята, но сметките в момента не излизат. Вицепремиерът Симеон Дянков пък неколкократно се обяви против въвеждането на диференцирана ставка, защото така се изкривяват пазарните условия и се създават предпоставки за данъчни измами. В четвъртък неговият заместник Владислав Горанов добави, че по-ниска ставка няма да свали цените и няма да бъде подкрепена от финансовото министерство.


Всяка година, преди да се гласува бюджетът за следващата, периодично се появяват искания за по-нисък ДДС от представители на различни сектори - хранителна индустрия, производители и разпространители на лекарства, издателства и други. Ето аргументите "за" и "против".



ПРОТИВ



Любомир Дацов, макроикономист, бивш заместник-министър на финансите


Може да има някакъв ефект, но той ще е краткотраен

През годините, когато изграждахме данъчната система на България, сме тествали различни модели. Като най-устойчив оценихме и заложихме принципа, че данъчната система трябва да е опростена, да включва колкото може по-малко на брой данъци. По правило такава система изисква максимално широка основа и ниски ставки, които да са единни, а не диференцирани. Моите наблюдения са за периода от 1992 до 2009 г., когато този подход се доказа като работещ, а и след това, защото конструкцията на данъчната ни система издържа на кризата с относително минимални загуби. Не говоря за контрабандата след 2010 г., там причините са други.

Загубата на приходи и увеличението на разходите през 2009 г. беше малко над 5% от БВП, а в повечето страни от еврозоната негативният ефект беше между 7 и 9%. Наистина за разлика от България други правителства опитаха да си спасят икономиките и предприеха мерки в разходната част, но бюджетът ни загуби по-малко приходи от европейските страни, и то благодарение на вградената гъвкавост, структурна балансираност на данъчната система.

Един от основните уроци и добра практика е, че политика не се прави през приходната част (с отказ от конкретни приходи - бел. ред.) или чрез разбиване на единните ставки и даване на преференции в различните групи (tax expenditures) на физическите и юридическите лица. Практиката е показала, че по-добри са системите с по-малко преференции, защото се управляват по-добре и не изкривяват поведението на икономическите субекти.

Ако се правят промени в приходната част, то те трябва да са на агрегирано ниво, или с други думи, първо се определя политиката за големината общо на данъците и след това съотношението между преки и косвени данъци. След 2001 г.,ние намалихме преките като политика за стимулиране на инвестиционната активност и повишаване конкурентоспособността на икономиката и събираемостта на данъците. Намалението на социалните осигуровки влияе върху разходите за труд, а това директно понижава себестойността и вдига конкурентоспособността на фирмите. И това се видя със запазената стабилност на износа през последните години.

Така и всяка следваща промяна ще бъде добре да се аргументира от гледна точка на политиката и икономическата философия на съответните управляващи, тоест добре е да бъде на агрегирано ниво - в цялата система на преките или цялата система на косвените данъци. Идеята е да не се фрагментират нещата, те трябва да останат консолидирани и достатъчно прозрачни.

Дори и при сегашната опростена система има опити за измами, особено при ДДС, а ако се въведе подпомагане и различни ставки, какво ли ще се случи - ще влияеш върху избора на потребителя, ще загубиш приходи, ще вдигнеш административните разходи на данъчната система.

Ако целта е да се подпомага секторът на лекарствата или дадени социални групи - това трябва да стане през разходите. Затова е добре Министерство на здравеопазването или което и да било друго министерство с такива претенции първо да си изясни каква политика иска да провежда и след това да мисли как да си постига целите. Може решението да е субсидиране на определена категория пациенти или допълнително подпомагане на болниците. Всичко зависи от това какви цели се поставят, но за това здравното министерство трябва да си формулира политиката и след това да мисли как тя да се реализира, и това да става през разходите, а не през безсмислицата да се посяга на данъците.

Световният опит е показал, че диференцираните ставки не генерират допълнително търсене. Може да има някакъв ефект, но той е краткотраен и до 7-8 месеца цените се връщат на старите си равнища, но маржовете на търговците вече са увеличени.

Съпоставка с туризма и намаления ДДС не трябва да се прави. Конкретно по отношение на този сектор идеята беше, че туризмът е вид износ, защото услугите се предоставят на чуждестранни туристи, макар и услугата да се предоставя на наша територия, потребителят е чуждестранен. В България износът по принцип се облага с нулева ДДС ставка. Друг е въпросът, че след 2007 г. идеята за диференцираната ставка по правото на ЕС изглеждаше дискриминационна, ако е само по отношение на чуждестранните туристи, и трябваше да бъде въведена за всички потребители без значение на националността им.

 
 
ЗА


Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на "Тандем-В"

Ниският данък е стимул за по-малко злоупотреби

Моята позиция за диференцираните ДДС ставки по отношение на храните е категорично "за". Задължително условие да успее този модел е всички оператори от нашия сектор да се регистрират по ДДС. В момента около 50% от компаниите в бранша нямат регистрация и от това се губят приходи. Самата диференциация трябва да е такава, че ставката да бъде под 10%. В страните от Европейския съюз средното равнище е между 7 и 9%, но има държави, където ставката е дори 5% или пък 0%.

Другото важно нещо е да се погледне комплексно на въпроса. Тогава бюджетът няма да пострада, но категорично диференцираната ставка е необходима.

Възможно е производителите и търговците наистина да не понижат цените си толкова сериозно, колкото пада данъкът, което ще означава, че вдигат своите маржове, но дори и това ще бъде полезно, защото при постоянно нарастващите производствени разходи ще гарантира, че цените няма да се покачват за определен период от време.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че ниската ставка е далеч по-малък стимул за злоупотреби. Погледнете какво стана с данък печалба и колко се повишиха приходите от него, въпреки че ставката беше намалена на 10%. Същото ще стане и с ДДС, защото хората ще предпочитат да си го платят. В сегашния момент тези, които плащат данъка, са ощетени, а измамниците получават привилегирована позиция.

Има достатъчно натрупване на международен опит. На мен ми е неудобно да повтарям, че в Австрия има три ставки на ДДС и ние няма да открием топлата вода. Има дори системи, при които добавките имат една ставка, земеделската продукция е с друга ставка и крайният хранителен продукт има отделна. Това е предмет на желание от страна на управляващите, а не на празни приказки. Отказът на правителството не е изненадващ, той идва за пореден път, а това ме кара да смятам, че това не е решение на кабинета, а той изпълнява чужда воля.

Не е нормално, при положение че имаме най-ниските доходи в Европа и най-ниските европейски субсидии в сравнение с останалите страни членки, а бюджетът няма ресурс за национални доплащания, да се отказва толкова категорично диференцирането на ДДС. Логиката сочи, че има поет ангажимент от нашите правителства - всеки, който дойде на власт, да не разграничава ставките, просто се опитвам да мисля логично.

Съгласен съм и че апетитите за диференциране на данъка са големи и всеки предприемач ще изтъкне своя сектор като най-важен и приоритетен, но затова налице е международният опит. Ако той покаже, че най-полезни и разпространени са диференцираните ставки за луксозни стоки, може би там ще трябва да се въведат.

Аз смятам, че потребителите могат да изберат даден хранителен продукт дори и ако цената му е с пет стотинки по-ниска от тази на другия, който е до него на витрината. Затова и диференцираните ставки ще бъдат облекчение за потребителите.
 



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Братя Бобокови са официално обвиняеми, S&P запази рейтинга на България 1 Уикенд новини: Братя Бобокови са официално обвиняеми, S&P запази рейтинга на България

SpaceX успешно изпрати хора в Космоса, улични сблъсъци на протестиращи с полицаи в различни градове в САЩ

31 май 2020, 2050 прочитания

Мащабното разширение на бул. "Тодор Каблешков" започва с отсечка от 350 метра 3 Мащабното разширение на бул. "Тодор Каблешков" започва с отсечка от 350 метра

Все още не е ясно откъде и кога ще дойде финансирането - 11 млн. лв., за целия участък от бул. "България" до ул. "Луи Айер"

31 май 2020, 3098 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ясни са осемте кандидати за магистрала "Струма"

До края на годината ще бъде избран изпълнителят на отсечката между Дупница и Благоевград

Още от Капитал
Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10