Дебат: "За" и "против" различните ставки по ДДС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дебат: "За" и "против" различните ставки по ДДС

Дебат: "За" и "против" различните ставки по ДДС

Всяка година, преди да се гласува бюджетът за следващата, се появяват искания за по-нисък ДДС от представители на различни сектори

Стефан Антонов
7481 прочитания

Здравният министър Десислава Атанасова призова колегите си от кабинета да подкрепят въвеждане на диференцирана ставка за облагане на лекарствата с ДДС. Тя обяви, че по-ниският данък ще свали цените на лекарствените продукти и те ще станат по-достъпни за българите.

Призивът на министъра обаче остава без подкрепа дори от премиера, който заяви, че адмирира идеята, но сметките в момента не излизат. Вицепремиерът Симеон Дянков пък неколкократно се обяви против въвеждането на диференцирана ставка, защото така се изкривяват пазарните условия и се създават предпоставки за данъчни измами. В четвъртък неговият заместник Владислав Горанов добави, че по-ниска ставка няма да свали цените и няма да бъде подкрепена от финансовото министерство.

Всяка година, преди да се гласува бюджетът за следващата, периодично се появяват искания за по-нисък ДДС от представители на различни сектори - хранителна индустрия, производители и разпространители на лекарства, издателства и други. Ето аргументите "за" и "против".

ПРОТИВ

Любомир Дацов, макроикономист, бивш заместник-министър на финансите

Може да има някакъв ефект, но той ще е краткотраен

През годините, когато изграждахме данъчната система на България, сме тествали различни модели. Като най-устойчив оценихме и заложихме принципа, че данъчната система трябва да е опростена, да включва колкото може по-малко на брой данъци. По правило такава система изисква максимално широка основа и ниски ставки, които да са единни, а не диференцирани. Моите наблюдения са за периода от 1992 до 2009 г., когато този подход се доказа като работещ, а и след това, защото конструкцията на данъчната ни система издържа на кризата с относително минимални загуби. Не говоря за контрабандата след 2010 г., там причините са други.

Загубата на приходи и увеличението на разходите през 2009 г. беше малко над 5% от БВП, а в повечето страни от еврозоната негативният ефект беше между 7 и 9%. Наистина за разлика от България други правителства опитаха да си спасят икономиките и предприеха мерки в разходната част, но бюджетът ни загуби по-малко приходи от европейските страни, и то благодарение на вградената гъвкавост, структурна балансираност на данъчната система.

Един от основните уроци и добра практика е, че политика не се прави през приходната част (с отказ от конкретни приходи - бел. ред.) или чрез разбиване на единните ставки и даване на преференции в различните групи (tax expenditures) на физическите и юридическите лица. Практиката е показала, че по-добри са системите с по-малко преференции, защото се управляват по-добре и не изкривяват поведението на икономическите субекти.

Ако се правят промени в приходната част, то те трябва да са на агрегирано ниво, или с други думи, първо се определя политиката за големината общо на данъците и след това съотношението между преки и косвени данъци. След 2001 г.,ние намалихме преките като политика за стимулиране на инвестиционната активност и повишаване конкурентоспособността на икономиката и събираемостта на данъците. Намалението на социалните осигуровки влияе върху разходите за труд, а това директно понижава себестойността и вдига конкурентоспособността на фирмите. И това се видя със запазената стабилност на износа през последните години.

Така и всяка следваща промяна ще бъде добре да се аргументира от гледна точка на политиката и икономическата философия на съответните управляващи, тоест добре е да бъде на агрегирано ниво - в цялата система на преките или цялата система на косвените данъци. Идеята е да не се фрагментират нещата, те трябва да останат консолидирани и достатъчно прозрачни.

Дори и при сегашната опростена система има опити за измами, особено при ДДС, а ако се въведе подпомагане и различни ставки, какво ли ще се случи - ще влияеш върху избора на потребителя, ще загубиш приходи, ще вдигнеш административните разходи на данъчната система.

Ако целта е да се подпомага секторът на лекарствата или дадени социални групи - това трябва да стане през разходите. Затова е добре Министерство на здравеопазването или което и да било друго министерство с такива претенции първо да си изясни каква политика иска да провежда и след това да мисли как да си постига целите. Може решението да е субсидиране на определена категория пациенти или допълнително подпомагане на болниците. Всичко зависи от това какви цели се поставят, но за това здравното министерство трябва да си формулира политиката и след това да мисли как тя да се реализира, и това да става през разходите, а не през безсмислицата да се посяга на данъците.

Световният опит е показал, че диференцираните ставки не генерират допълнително търсене. Може да има някакъв ефект, но той е краткотраен и до 7-8 месеца цените се връщат на старите си равнища, но маржовете на търговците вече са увеличени.

Съпоставка с туризма и намаления ДДС не трябва да се прави. Конкретно по отношение на този сектор идеята беше, че туризмът е вид износ, защото услугите се предоставят на чуждестранни туристи, макар и услугата да се предоставя на наша територия, потребителят е чуждестранен. В България износът по принцип се облага с нулева ДДС ставка. Друг е въпросът, че след 2007 г. идеята за диференцираната ставка по правото на ЕС изглеждаше дискриминационна, ако е само по отношение на чуждестранните туристи, и трябваше да бъде въведена за всички потребители без значение на националността им.

 

ЗА

Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на "Тандем-В"

Ниският данък е стимул за по-малко злоупотреби

Моята позиция за диференцираните ДДС ставки по отношение на храните е категорично "за". Задължително условие да успее този модел е всички оператори от нашия сектор да се регистрират по ДДС. В момента около 50% от компаниите в бранша нямат регистрация и от това се губят приходи. Самата диференциация трябва да е такава, че ставката да бъде под 10%. В страните от Европейския съюз средното равнище е между 7 и 9%, но има държави, където ставката е дори 5% или пък 0%.

Другото важно нещо е да се погледне комплексно на въпроса. Тогава бюджетът няма да пострада, но категорично диференцираната ставка е необходима.

Възможно е производителите и търговците наистина да не понижат цените си толкова сериозно, колкото пада данъкът, което ще означава, че вдигат своите маржове, но дори и това ще бъде полезно, защото при постоянно нарастващите производствени разходи ще гарантира, че цените няма да се покачват за определен период от време.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че ниската ставка е далеч по-малък стимул за злоупотреби. Погледнете какво стана с данък печалба и колко се повишиха приходите от него, въпреки че ставката беше намалена на 10%. Същото ще стане и с ДДС, защото хората ще предпочитат да си го платят. В сегашния момент тези, които плащат данъка, са ощетени, а измамниците получават привилегирована позиция.

Има достатъчно натрупване на международен опит. На мен ми е неудобно да повтарям, че в Австрия има три ставки на ДДС и ние няма да открием топлата вода. Има дори системи, при които добавките имат една ставка, земеделската продукция е с друга ставка и крайният хранителен продукт има отделна. Това е предмет на желание от страна на управляващите, а не на празни приказки. Отказът на правителството не е изненадващ, той идва за пореден път, а това ме кара да смятам, че това не е решение на кабинета, а той изпълнява чужда воля.

Не е нормално, при положение че имаме най-ниските доходи в Европа и най-ниските европейски субсидии в сравнение с останалите страни членки, а бюджетът няма ресурс за национални доплащания, да се отказва толкова категорично диференцирането на ДДС. Логиката сочи, че има поет ангажимент от нашите правителства - всеки, който дойде на власт, да не разграничава ставките, просто се опитвам да мисля логично.

Съгласен съм и че апетитите за диференциране на данъка са големи и всеки предприемач ще изтъкне своя сектор като най-важен и приоритетен, но затова налице е международният опит. Ако той покаже, че най-полезни и разпространени са диференцираните ставки за луксозни стоки, може би там ще трябва да се въведат.

Аз смятам, че потребителите могат да изберат даден хранителен продукт дори и ако цената му е с пет стотинки по-ниска от тази на другия, който е до него на витрината. Затова и диференцираните ставки ще бъдат облекчение за потребителите.

 

Фотограф: Николай Николов

Здравният министър Десислава Атанасова призова колегите си от кабинета да подкрепят въвеждане на диференцирана ставка за облагане на лекарствата с ДДС. Тя обяви, че по-ниският данък ще свали цените на лекарствените продукти и те ще станат по-достъпни за българите.

Призивът на министъра обаче остава без подкрепа дори от премиера, който заяви, че адмирира идеята, но сметките в момента не излизат. Вицепремиерът Симеон Дянков пък неколкократно се обяви против въвеждането на диференцирана ставка, защото така се изкривяват пазарните условия и се създават предпоставки за данъчни измами. В четвъртък неговият заместник Владислав Горанов добави, че по-ниска ставка няма да свали цените и няма да бъде подкрепена от финансовото министерство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    На Атанасова и се внушава,че вече е казано по въпроса, а и силовите подръжници не са на нейна страна.

  • 2
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Промяна в ставката по ДДС на една или повече стоки си е данъчна реформа.Здравната министърка,която не е способна да предложи никакви идеи за здравна реформа,предлага данъчна реформа.Сега спокойно може да се очаква транспортния министър да предложи реформа в образованието.Това е още едно доказателство за пълната некомпетентност и малоумие на доста от сегашните министри.Да се помолим Богу това да е дъното.

  • 3
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    След като има намалена ставка за ДДС в туризма, не виждам логика защо да няма и за храни, лекарства и книги.

  • 4
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#3] от "ivanko77":

    "Съпоставка с туризма и намаления ДДС не трябва да се прави. Конкретно по отношение на този сектор идеята беше, че туризмът е вид износ, защото услугите се предоставят на чуждестранни туристи, макар и услугата да се предоставя на наша територия, потребителят е чуждестранен. В България износът по принцип се облага с нулева ДДС ставка. Друг е въпросът, че след 2007 г. идеята за диференцираната ставка по правото на ЕС изглеждаше дискриминационна, ако е само по отношение на чуждестранните туристи, и трябваше да бъде въведена за всички потребители без значение на националността им..."

    Май не четеш внимателно

  • 5
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    До коментар [#4] от "Горбачов":

    Въпроса с туризма не е само за чужденците и преди това ДДС за българи и чужденци беше по-ниско, просто сега изравниха ставките, така, че може да става дума за сравнение. А ДДС е данък, който се плаща на мястото на изпълнение на сделката и за това е нормално да се плаща тук. Един пример, в момента има ДДС върху софтуера, който се произвежда тук, но е предназначен за чуждбина, това е чист износ, но въпреки това има ДДС. Идеята е, че стом има услуга тук, то тя подлежи на облагане. Та пак, какво говорим за туризма и как се опитват да заметят положението.

  • 6
    izida avatar :-|
    Ирина Марудина

    До коментар [#4] от "Горбачов":

    Аз като си купя стока във Франция дали плащам ДДС? Тогава какво значение има, че са чужденци не разбирам. Просто явно този бранш е имал силно лоби!!

  • 7
    izida avatar :-|
    Ирина Марудина

    Интересна ми е и една статистика за това до колко описаният като "износ" туризъм има по-ниско ДДС в другите страни от ЕС.

    Някой дали има данни?

  • 8
    marin avatar :-|
    Марин

    Не трябва да има никаква диференциация. Ако туризмът е износ, тогава ставката трябва да е нула, но съобразена с практиката на другите европейски страни.

    Никой да не пипа ДДС-то защото стремглаво ще тръгнем в популистка посока.

  • 9
    jordani avatar :-|
    jordani

    Трябва ли да има диференцирани ставки на данъците ? Не, не трябва !
    Трябва ли да има прогресивни данъци ? Не, не трябва !!!

    Данъка са пари, които всички ние, ДОБРОВОЛНО, повтарям ДОБРОВОЛНО сме се съгласили, да даваме за да има ДЪРЖАВА.

    ДЪРЖАВАТА я управляваме по различни начини, кои чрез демократични избори, кои чрез монархия, а някои още са в племенният строй

    А защо да имаме диференцирани, прогресивни и/или различни данъци ? Всички участващи в държавата получават една и съща услуга, т.е. трябва да плащат едни и същи данъци.
    Ако някой е по предприемчив и има по големи доходи, да плаща данъци в същият размер за същата услуга, която получава и бедният.


    И да, по богатият има по-големи интереси за защитаване от по-бедният, т.е. той ползва по-голяма услуга от държавата, но това е благодарение на собствената му предприемчивост, а не благодарение на държавата.

  • 10
    mironbg avatar :-|
    MiroN

    До коментар [#7] от "Izida":
    заповядай списък със всички изключения
    http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/vat/how_vat_works/rates/vat_rates_en.pdf
    За хотел например доколкото видях само Дания, Латвия, Словакия и Великобритания нямат редуцирани ставки. Иначе личното ми мнение е че и това изключение не трябваше да се допуска.
    И нали разбираш, че при равни други условия, ако се намали ставката за някоя група стоки, трябва да се вдигне за останалите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK