Нагоре, ама малко

Нагоре, ама малко

Българската икономика продължава да расте, но както и досега - в рамките на статистическата грешка

Вера Денизова
7565 прочитания

© shutterstock


Ако целият клас се провали на изпит, дори и с три на релси ще изглеждаш като отличник за съучениците си. Само че не така седят нещата в очите на родителите, като видят бележника. Горе-долу в такъв сценарий е българската икономика в момента.

През първата половина на годината тя успява да избегне рецесията (каквито очаквания имаше) и дори да отбележи малък ръст. В сравнение с останалите в Европа през второто тримесечие страната ни е доста над средата с 0.2% ръст на тримесечна и 0.5% - на годишна база. Въпросът е, че този резултат е крайно недостатъчен, за да накара предприемачите да създават нови работни места или чужди инвеститори да видят перспектива да дойдат. В допълнение еврозоната се свива, а там са основните търговски партньори на България и това най-вероятно означава и по-малко бъдещи поръчки за българските износители.

Добрите новини този път са леко съживяване на потреблението и на инвестициите. Но в мащаб, който не позволява прекален оптимизъм. Тоест старият проблем – липсата на локомотив, който да дърпа икономиката достатъчно бързо и осезаемо напред, си стои. Затова и повечето анализатори запазват прогнозите си за анемичен ръст - около 1% от БВП в края на годината, и продължаваща стагнация на пазара на труда.

Купуваме ли повече

Ако в данните за второто тримесечие има новина, която радва най-вече политиците, тя е свързана с увеличеното потребление - с 1.9% на тримесечна база и с 2.7% на годишна база. Причината е, че се разчита това да бъде следващият основен двигател за българската икономика след износа.

Разхлабването на домакинските бюджети обаче изглежда странно на фона на растящата безработица и намаляващия брой работни места (виж графиката). Според някои икономисти зад увеличеното потребление, което отчита статистиката, се крият отлагани през годините на кризата разходи или достигане на дъното на затягането на семейните бюджети. "Това означава, че по-нататъшно ограничение на покупките на домакинствата би накърнило "идентичността" им на хора - човешки същества с достойнство. Туристическият сезон също помага", казва икономически анализатор в банка.

"Пенсиите и заплатите в бюджетния сектор остават замразени. Наистина заплатите в икономиката като цяло растат на годишна база, но това се дължи най-вече на административното вдигане на минималните осигурителни прагове от началото на всяка година. Друго обяснение са засилените мерки срещу сивата икономика, които може би дават резултат в по-големи обороти на светло", допълва Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според Лъчезар Богданов обаче, макроикономист от Industry Watch, потреблението не може да е силен индикатор за икономиката на България. Единственият двигател на растежа, на който може да се разчита в дългосрочен план, са инвестициите. "По наши изчисления, за да не спада заетостта, ръстът на БВП трябва да е над 2%. А той се постига с по-голяма инвестиционна активност", убеден е Богданов.

Инвестиции на дъното

През първата половина на годината преките чужди инвестиции в страната са над 221 млн. евро, или близо четири пъти повече спрямо същия период на миналата година. Данните са предварителни и обикновено претърпяват доста сериозни ревизии впоследствие. Месечните колебания обаче не позволяват да се изгради ясна оценка за нивото на чуждестранните капитали в страната. Причината е, че за разлика от преди кризата за полугодието те са едва 0.5% от БВП, т.е. дори и единична сделка може да окаже сериозно влияние на крайния резултат.

"Най-вероятно сега или през третото тримесечие инвестициите ще достигнат дъното и след това ще се оттласнат нагоре, но ръстът ще бъде от извънредно ниска база. В по-дългосрочен план е необходимо засилването на притока чужди инвестиции, за да може и брутното капиталообразуване отново да започне да бележи по-сериозен ръст", убедена е Десислава Николова.

По-оптимистично настроен е Богданов. Той посочва, че има ръст и при вноса на инвестиционни стоки. В разбивката на данните за БВП също се наблюдава ръст на инвестициите на тримесечна база. "Така че инвестиционната активност явно леко се засилва и хубавото е, че това не е кредитно индуциран бум", допълва икономистът.

Отстъплението на износа

При липсата на достатъчно капитали и при предпазливо потребление основният двигател на растежа доскоро беше износът (виж графиката). Добрата новина е, че той продължава да расте. Лошата – че при достигнатата висока база това се случва с много по-бавни темпове в сравнение с година по-рано. И то основно заради продажбата на повече стоки извън ЕС.

"Все още ЕС остава нашият основен търговски партньор и сериозен спад там (ако има такъв - към момента се наблюдава по-скоро стагнация) трудно би се компенсирал от трети пазари. При всички положения тази способност на българските износители успешно да продават все повече на трети страни е добра новина. Друг е въпросът какво точно продаваме на тези трети страни - като цяло това са основно суровини и стоки с ниска степен на преработка", коментира икономистът от ИПИ.

Новините от Европа обаче засега не са добри – очакванията са най-големият ни пазар - Германия да забави своята икономика. А това неминуемо ще се отрази и на поръчките към българските експортни компании. И то точно тези, които създават най-голяма добавена стойност в икономиката, защото експортът към ЕС в по-голямата си част е на машини и части.

Васил Велев, изпълнителен директор на "Стара планина холд", в чиято структура влизат машиностроителните компании "М+С хидравлик", "Хидравлични елементи и системи" и "Елхим Искра", твърди, че има осезаем спад на поръчките за юли, август и септември. "Рано е да се каже дали тази тенденция ще продължи, очакваме, като се върнат от отпуска контрагентите през септември, да знаем повече. Продаваме в цял свят, но спадът ни е по-изразен за Европа. За Австралия или няма спад, или е минимален", допълва Велев.

В допълнение индустриалният сектор (а това са предимно компаниите износителки) също е забавил активността си през юни и производството му е 0.8% под равнището от май, но на годишна база то расте с 1.5%.

Без стойност

Данните за БВП през последните две тримесечия показват и една интересна тенденция – докато БВП расте, брутната добавена стойност, която мери реалното производство в икономиката, намалява (виж графиката). Принципно това може да се тълкува по няколко начина - посивяване, ценови натиск на цените на вложените материали и услуги и трудности в пренасянето им на крайния клиент или дори фалити на малки или микропредприятия. Според Лъчезар Богданов спадът на добавената стойност означава, че приносът на държавата в икономиката е по-голям. "Но това е леко сезонен ефект и зависи от това кога се разплащат субсидиите", допълва той.

В същото време ръстът на БВП (от страната на предлагането) на годишна база идва изцяло от корективите. Те съдържат събраните косвени данъци и разликата между лихвите по депозитите и кредитите от търговски банки. "Повишените приходи от непреки данъци се виждат и в данните за изпълнението на бюджета и в този смисъл не трябва да ни изненадват. Това увеличение е в унисон с данните за повишено потребление и продължаващ ръст на вноса", пък е мнението на Николова.

Теоретично, ако потреблението и инвестициите продължат да се увеличават, икономическият растеж може да надскочи бавните си темпове. Засега обаче единственото сигурно е, че възстановяването е толкова плахо и уязвимо, че все още е рано за твърде оптимистични очаквания. Трябва да си напишем домашното много по-добре за шестица.

По темата работи и Иглика Филипова

Ако целият клас се провали на изпит, дори и с три на релси ще изглеждаш като отличник за съучениците си. Само че не така седят нещата в очите на родителите, като видят бележника. Горе-долу в такъв сценарий е българската икономика в момента.

През първата половина на годината тя успява да избегне рецесията (каквито очаквания имаше) и дори да отбележи малък ръст. В сравнение с останалите в Европа през второто тримесечие страната ни е доста над средата с 0.2% ръст на тримесечна и 0.5% - на годишна база. Въпросът е, че този резултат е крайно недостатъчен, за да накара предприемачите да създават нови работни места или чужди инвеститори да видят перспектива да дойдат. В допълнение еврозоната се свива, а там са основните търговски партньори на България и това най-вероятно означава и по-малко бъдещи поръчки за българските износители.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


26 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Аз поне оставам песимист защото:
    - доходите могат да бъдат вдигнати чувствително само като резултат на повече производство и по-голяма производителност. За това трябват реформи и наличието на индустриална политика
    - чуждите инвестиции са жалки като обем, което е показателно за привлекателноста на страната и "умението" на това правителство
    - износителките ни имат нужда от помощ за да успеят на нови пазари извън ЕС
    С ниски доходи, липса на реформи, обидно малко инвестиций и износителки разчитащи само на себе си, шансът ни е само да просветне малко в ЕС. А...и идват избори, един друг шанс!

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Интересно, защо "Капитал" не започне, когато пише статии за промяната в БВП-то ни, в заплатите, във външнотърговското салдо - да дава и резултати на останалите държави в ЕС и в света във връзка със съответния икономически параметър, който разглежда (примерно, в сегашния случай да дава петте държави в ЕС с най-голям ръст на БВП в момента и петте с най-голям ръст на БВП в света в момента)?! Да можем да виждаме, къде сме ние и къде са останалите, колко струват всъщност управляващите ни... Все има нужните сведения за икономическия растеж (или срив) на държавите в Европа - Евростат и т.н.

  • 3
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#1] от "pzashev":

    [quote#1:"pzashev"]- доходите могат да бъдат вдигнати чувствително само като резултат на повече производство и по-голяма производителност.[/quote]

    Глупости! Размерът на доходите зависи от минималните такива в бюджетната сфера, а пък доходите в бюджетната сфера като цяло зависят единствено от състоянието на бюджета. Днес състоянието на бюджета е идеално, дори Дянков си позволява да държи данъците ниски (по-ниски даже и от немските, макар немския БВП и произхождащите от него постъпления в немската хазна да са много по-големи от българските) и затова без проблеми могат да се вдигнат заплатите (особено минималните, докато всичко над минималните заплати вече си зависи от частния сектор и дори може да намалява, докато минималните доходи се вдигат).

    Също - без оскъпяване на човешкия труд българските и които и да било други предприемачи у нас въобще няма да си направят труда да инвестират в по-ефективни (които са и по-скъпи) технологии. Инвестициите в ефективност (тоест, в по-ефективни и скъпи технологии) могат да стават само по принуда и по никакъв друг начин. Защо някой да инвестира в скъпите автоматизации и роботизации, след като просто може да ползва робския и най-евтин в цял ЕС труд на будалите у нас?! За стимулирането на емиграцията и на отрицателния прираст на населението чрез безумно-ниските заплати у нас - за това въобще да не повдигам на въпрос, че...

  • 4
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#1] от "pzashev":


    [quote#1:"pzashev"]С ниски доходи, липса на реформи, обидно малко инвестиций и износителки разчитащи само на себе си[/quote]

    Тихо, да не чуят м@додържачите на Примата, ще те засипят с минуси и ще те нарекат комунист.

  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#3] от "Станислав Янков":


    [quote#3:"Станислав Янков"]Днес състоянието на бюджета е идеално, дори Дянков си позволява да държи данъците ниски[/quote]

    Прав си, но не съвсем. Бюджетът ни е горе-долу балансиран (къде ли отиде излишъка от червените?), само дето е твърде скромен. И точно там е проблема. Задай си въпроса защо в последните 20 години се инвестира силно в Китай, Малайзия, Виетнам, имайки предвид, че "демокрация" там липсва, а доходите са съизмерими с българските, ако не и по-ниски. Отговорът е в надеждността, предвидимостта на средата, условията за правене на бизнес. Именно бизнесът (най-вече производство), генерирането на добавена стойност е това, което създава данъчни постъпления и повишение на доходите.

    Омръзна ми оправданието "бедни сме, но не сме задлъжнели". Искам да видя тренд, посока на развитие, някой с идея как се излиза от удобната топла кочина. Само че това определено ще е против интересите на влиятелните БГ "бизнесмени".

  • 6
    merakliyski avatar :-|
    Саше Матросовски

    Българската икономика продължава да расте
    --------------------

    Всяко начало е Трудно !

    Когато човек излиза от калта , в началото е мръсен , но осъзнае ли го , мотивиран ли е - започва да се чисти и след време постига резултата!


    Кризата е като Бурята :
    ---------
    Приближава се бавно , неусетно почти!
    Единственият сигнал,че е отминала , че ти е Отнесла къщата

    ---------
    Освен това вече сме го преживявали през 1997 год -

    и тогава бяхме "изненадани" след банковите процеси - но осъзнахме,че трябва да се гледа напред и продължихме

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#5] от "КЛЮЧАРЪ":

    Ако бюджета е недостатъчен - Дянков нямаше да намалява данъците, а обратното. Ако Дянков не е в състояние да състави размер на данъците за достатъчен бюджет - това си е проблем на Борисов. Да го сменява.

    Специално Китай е толкова конкурентен, защото суровините му са държавен монопол, не се разпределят на пазарни принципи и съответно - предлагат се на несравнимо по-ниски цени на местните производства. Когато и ток, и вода, и дрехи, и жилища, и всичко останало е по-евтино - няма как и труда на работниците да не е по-евтин (отделно - безправието и изтезаването на мнозинството работещи там, което обаче охотно се позволява от западните политици). При Малайзия, Виетнам, Тайланд и даже Индия всичко е започнало с безумно ниски доходи и макар днес тези доходи почти да са се изравнили с българските - през времето, през което не е било така, в тези държави са се формирали клъстери, които да запазват смисъла от установяването на подобни производства там. Нито една от изброените по-горе държави обаче в никакъв случай не може да се нарече иновативен лидер - ноу-хауто там е почти изцяло вносно и няма как да бъде друго яче при техните заплати.

    Сигурно разбираш, че България не може (и няма смисъл) да копира азиатските икономически модели. Няма как да накараш хора, живели в относително развита държава преди "демократичните промени" (държава с ядрена енергетика, с функциониращо земеделие и животновъдство, с паритетна индустрия, включително и компютърна, макар и всичкото това - неконкурентно, а поддържано благодарение на условията в тогавашния Източен блок), да заживеят като скотове и да са доволни от получаването на купичка ориз за вършенето на произволна работа, без да промениш политическия режим в държавата на недемократичен и без да я изкараш същата държава от глобалната икономика и от пазарните отношения (всъщност - такава държава по естествен път ще си излезе от глобалната икономика и от пазарните отношения, защото ще затъне в тежка гражданска война и в непрекъснати безредици, както е в най-западналите африкански държави в момента - Сомалия, Зимбабве, Заир и т.н.). Единствения смислен модел за подражание (в по-общи линии, защото и той не може просто да се копира) е германския с високи заплати, относително високи данъци и осигуровки, отлична уредба на държавните функции и висока креативност в иновативната сфера.

  • 8
    sqrt avatar :-|
    Daria

    Ръстът на реалният БВП от 0,5% е функция на инфлацията, която според НСИ в България е 1,7% за цялата минала година. Това дори пълен профан не може да го повярва, защото е абсурдно. Дори най-елементарна сметка на 10-ина стоки с ежедневно потребление показва, че инфлацията е най-малко 7-8%, а най-вероятно над 10%. От там излиза, че ръстът на реалният БВП е тотална лъжа и всъщност има спад от поне 5-6%, а може би и повече. Това се потвърждава от намаляващите работни места ( 70 000 по-малко в сравнение със същия период през миналата година. Изобщо статистиката от сферата на манипулациите открито премина в сферата на измамата.

  • 9
    tswetozar avatar :-|
    TTS

    защо се хабите да коментирате като няма какво да кажете. един не направи някакво градивно предложение базирано на нещо твърдо.. примерно как да добавим повече стойност, какво му е необходимо за да произвежда повече, какво да се случи с образованието... еи такива работи...

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#9] от "TTS":
    Няма как да "добавят" каквото и да е защото седерастията превърна България в зърнопроизводително-турисическа страна..... всичко зависи от дотациите на ЕС, спекулата със зърно и туристическият поток....
    Слава Богу че и тях ги има....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход