Код жълто
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Код жълто

Код жълто

Екстремните температури увеличават непредвидените разходи

Калина Горанова
5310 прочитания

© Капитал


Глобалното затопляне не води след себе си само по-високи температури и по-малко дъждове през лятото. То се изразява и в по-големи температурни амплитуди през годината и в повече екстремни метеорологични и климатични явления, т.е. по-студена зима и по-силни валежи. Те имат пряк икономически ефект, тъй като нарушават обичайния бизнес ритъм за сезона, водят до по-големи разходи на енергия, до извънредни средства за покриване на щети, а и до жертви.

Страната не показа да е подготвена за пороите. Доказателството се нарича село Бисер, където след скъсване на стената на язовира над града загинаха осем души. Тогава изплува и истината за язовирите и предпазните диги в страната. Контролът върху съоръженията е слаб. Собствеността им е неясна. Състоянието им - плачевно. Това, което последва, беше източване на 50% на водоемите, чиито основни изпускатели или преливници не са в изправност. За да е пълна иронията, после дойде сушата.

"Наводненията в Цар Калоян и Бисер се дължаха не толкова на природната стихия и голямото количество паднали валежи, колкото на безхаберието, което дълги години се проявява. Затлачват се водоемите, техните укрепителни стени и пропусквателни съоръжения се използват по неподходящ начин. Когато настъпи екстремна обстановка, с цел да се предотврати наводнение започва неконтролирано изпускане на тези водоеми. Тази година след Бисер например язовирите бяха източени наполовина, но сега се оказва, че имаме суша", коментира проф. Валентин Казанджиев от БАН. "Всички водоеми би трябвало да бъдат обслужвани целогодишно. Те са един вид резервоари и компенсационни съоръжения, които позволяват задържането на вода с оглед осигуряване на необходимостта за земеделието през сухите месеци. Трябва да се мисли с перспектива и дългосрочно, а не да се действа хаотично и според конкретната ситуация", коментира още той.

За справянето с екстремните дъждове важи същото, което е меродавно и за справянето със сушата, а именно работещи водни системи (плюс система за предупреждение и модел за реагиране при бедсвтия). Контролът върху язовирите най-вероятно ще бъде затегнат след трагедията в Бисер, но ремонтирането им тепърва предстои. Изчисленията на екоминистерството показват, че за пълното възстановяване само на язовирите за напояване ще са необходими 66.6 млн. лв. Ситуацията с коритата на реките е още по-критична и за възстановяването само на дигите по Дунав ще са необходими 63.3 млн. лв., за отводнителни канали ще трябват 91.4 млн. лв., за корекции на реки - 376 млн. лв., и т.н.

Според учените глобалното затопляне се прояви през тази година и под формата на минусови температури, задържали се за доста продължителен период от време. Ефектът беше минусов и по отношение на резултатите за икономиката. Студът и снегът блокираха голяма част от транспорта, пътуванията и пазаруванията се ограничиха до минимум, а оттам паднаха и продажбите на гориво и заявките за доставки и услуги. Добивът на инертни материали за индустрията, като циментовите заводи например, беше затруднен. При работата навън пък има нормативни ограничение, което затрудни строителството и строително-монтажните дейности. Наливането на бетон също е невъзможно при студено време. Земеделието отново е сред основните потърпевши поради опасността от измръзване на семената и на дърветата. В оранжериите и фермите за животни много скача разходът на гориво. "През зимата харчим по 30-40 хил. лв. на декар за отопление", обяснява Пламен Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. Това прави продукцията неконкурентна на гръцкия и турския внос на зеленчуци през пролетта. Разходите за отопление на фермите пък скачат с 20%.

Или от климатичната промяна под формата на студената зима спечелиха основно сектор енергетика, фармацията и таксиметровите шофьори.

Фотограф: Капитал
Автор: Капитал

Глобалното затопляне не води след себе си само по-високи температури и по-малко дъждове през лятото. То се изразява и в по-големи температурни амплитуди през годината и в повече екстремни метеорологични и климатични явления, т.е. по-студена зима и по-силни валежи. Те имат пряк икономически ефект, тъй като нарушават обичайния бизнес ритъм за сезона, водят до по-големи разходи на енергия, до извънредни средства за покриване на щети, а и до жертви.

Страната не показа да е подготвена за пороите. Доказателството се нарича село Бисер, където след скъсване на стената на язовира над града загинаха осем души. Тогава изплува и истината за язовирите и предпазните диги в страната. Контролът върху съоръженията е слаб. Собствеността им е неясна. Състоянието им - плачевно. Това, което последва, беше източване на 50% на водоемите, чиито основни изпускатели или преливници не са в изправност. За да е пълна иронията, после дойде сушата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK