Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 17 авг 2012, 16:20, 3945 прочитания

Плодовете на затоплянето са сушени

Мрежите за напояване в България са в окаяно състояние. Липсва им само глобално затопляне

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През очите на Георги Видолов, който отглежда ориз в Пловдивско и Пазарджишко, глобалното изменение на климата изглежда така: очертава се  засетите от него площи с ориз през следващата година да са с 40-50% по-малко. За отглеждането на ориза трябва много вода, а язовир "Пясъчник", който осигурява напояването на въпросните терени, вече е източен под санитарния минимум, разказва той. Дори да започнат поройни дъждове, те също няма да са решение, тъй като язовирът акумулира води от малки реки и за пълното му напълване са необходими 7-8 години.

Иначе, за да достигне до вас 1 килограм ориз, по веригата отиват 3400 литра вода. За да се обуете в нов чифт дънки, са използвани 4100 литра, за един килограм говеждо – 15 хил. литра, а за да изпиете чаша бира, са отишли 75 литра. Изчисленията са направени от най-голямата компания в сферата на капковото напояване, израелската Netafim. С други думи, засушаването като ефект от промяната на климата ще има огромен ефект върху бита, производството и най-вече върху земеделието.


Видолов казва, че водните проблеми на оризопроизводителите не са за пръв път. Смята, че засега причината за това се крие не толкова в глобалното затопляне, колкото в лошото управление и състояние на мрежите за напояване. След десетилетия на нулеви инвестиции, амортизация и загуби по мрежата във водната стратегия на Министерството на околната среда и водите беше направено изчислението, че минималните необходими средства във водния сектор са 12 млрд. лв., а за пълна модернизация ще са необходими 43 млрд. лв. Ако тя не бъде подобрена, страната рискува да има все по-големи и все по-чести водни проблеми в дългосрочен план. Или на подобна инфраструктура последното, което й трябва, е предстоящо засушаване. Въпреки че това се знае, стратегиите в сектор напояване тепърва предстоят, а мярката за 90 млн. евро от еврофондовете за подобряване на напоителните мрежи все още не е стартирала и не е и ясно дали това ще се случи.

Илюзията

за неизчерпаемите водни ресурси на страната, за които не е необходимо да се полагат грижи, е трябвало да бъде разбита още през 2000 г. - най-сушавата за периода 1999 – 2009 г. Броят на населените места на воден режим достига своя пик за периода. Земеделието пък логично има по-големи от обичайните си нужди от вода. Въпреки предприетите мерки тогава констатациите са, че те не са били изцяло задоволени, а добивите са по-ниски. "Една такава година е показателна колко важно е доброто управление на водите, инфраструктурата и иновациите", коментира Христо Цветанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, но 12 години по-късно, описвайки 2012 г. Според представители на бранша сушавите години стават все по-често.



Основният "плюс" на страната към момента е, че житото преобладава, а то не изисква поливки. Така на практика в страната по думите на представител на "Напоителни системи" се поливат едва 320 - 330 хил. декара (ориз, зеленчуци, царевица, тютюн, лозя) от 5.3 млн. декара поливни площи (по данни от 1999 г.) От "Напоителни системи" коментираха, че напояването не е водещо при избора на култура, а земеделските стопани се ръководят по-скоро от това колко лесно се реализира продукцията, дали може да се съхранява и колко доходоносна е тя.

Жито и само жито

обаче не съвпада с проекта за националната стратегия за развитие на България до 2020 г., в който се залага на балансираното земеделие и на по-голямо застъпване на зеленчуците, плодовете и животновъдството. Тоест нужда от вода ще има и най-вече от инфраструктура, която да я доведе до желаното място и на добра цена. Вместо това помпените станции на "Напоителни системи" от началото на 90-те години насам са намалели от 800 на 400, а помпите са стари и енергийно неефективни, което оскъпява водата. Голяма част от нея се губи по трасето. Представители от бранша дори разказаха, че се стига и до абсурди като това "Напоителни системи" да не могат да дадат информация на водно сдружение, взело за ползване язовир, къде точно минават каналите до нивите.

Колкото до земеделските стопани, те също ще трябва да се адаптират. "Това лято температурата в парниците достигаше до 50-60 градуса. Зеленчуците направо се свариха", коментира Пламен Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. "Сега мислим за инвестиции в системи за охлаждане", допълва той. Оранжериите, където се отглеждат под 1% от зеленчуците в България, обаче нямат проблем с напояването, тъй като 90% от тях разчитат на собствен сондаж и капково напояване."

Капково напояване у нас има и при царевицата, винените лозя и др. "Чуждите инвеститори например директно се свързват с нас. Не ги интересува кога и дали вали. Искат да минимализират риска", коментира Димитър Атанасов, управител на  Netafim - България, която работи в у нас от 1975 г. Според него производителите с по-ефективно напояване ще спечелят от засушаването, тъй като ще са по-конкурентни пред останалите.

Биопроизводството също може да се окаже победител, тъй като по-малкото влага означава и по-малко вредители, срещу които биопроизводителят не може да използва химия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 640 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 1120 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Бьорн Ломборг: Без паника за климата

Датският политолог и скептичен еколог пред "Капитал"

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10