Плодовете на затоплянето са сушени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плодовете на затоплянето са сушени

Плодовете на затоплянето са сушени

Мрежите за напояване в България са в окаяно състояние. Липсва им само глобално затопляне

Калина Горанова
4063 прочитания

© Капитал


През очите на Георги Видолов, който отглежда ориз в Пловдивско и Пазарджишко, глобалното изменение на климата изглежда така: очертава се  засетите от него площи с ориз през следващата година да са с 40-50% по-малко. За отглеждането на ориза трябва много вода, а язовир "Пясъчник", който осигурява напояването на въпросните терени, вече е източен под санитарния минимум, разказва той. Дори да започнат поройни дъждове, те също няма да са решение, тъй като язовирът акумулира води от малки реки и за пълното му напълване са необходими 7-8 години.

Иначе, за да достигне до вас 1 килограм ориз, по веригата отиват 3400 литра вода. За да се обуете в нов чифт дънки, са използвани 4100 литра, за един килограм говеждо – 15 хил. литра, а за да изпиете чаша бира, са отишли 75 литра. Изчисленията са направени от най-голямата компания в сферата на капковото напояване, израелската Netafim. С други думи, засушаването като ефект от промяната на климата ще има огромен ефект върху бита, производството и най-вече върху земеделието.

Видолов казва, че водните проблеми на оризопроизводителите не са за пръв път. Смята, че засега причината за това се крие не толкова в глобалното затопляне, колкото в лошото управление и състояние на мрежите за напояване. След десетилетия на нулеви инвестиции, амортизация и загуби по мрежата във водната стратегия на Министерството на околната среда и водите беше направено изчислението, че минималните необходими средства във водния сектор са 12 млрд. лв., а за пълна модернизация ще са необходими 43 млрд. лв. Ако тя не бъде подобрена, страната рискува да има все по-големи и все по-чести водни проблеми в дългосрочен план. Или на подобна инфраструктура последното, което й трябва, е предстоящо засушаване. Въпреки че това се знае, стратегиите в сектор напояване тепърва предстоят, а мярката за 90 млн. евро от еврофондовете за подобряване на напоителните мрежи все още не е стартирала и не е и ясно дали това ще се случи.

Илюзията

за неизчерпаемите водни ресурси на страната, за които не е необходимо да се полагат грижи, е трябвало да бъде разбита още през 2000 г. - най-сушавата за периода 1999 – 2009 г. Броят на населените места на воден режим достига своя пик за периода. Земеделието пък логично има по-големи от обичайните си нужди от вода. Въпреки предприетите мерки тогава констатациите са, че те не са били изцяло задоволени, а добивите са по-ниски. "Една такава година е показателна колко важно е доброто управление на водите, инфраструктурата и иновациите", коментира Христо Цветанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, но 12 години по-късно, описвайки 2012 г. Според представители на бранша сушавите години стават все по-често.

Основният "плюс" на страната към момента е, че житото преобладава, а то не изисква поливки. Така на практика в страната по думите на представител на "Напоителни системи" се поливат едва 320 - 330 хил. декара (ориз, зеленчуци, царевица, тютюн, лозя) от 5.3 млн. декара поливни площи (по данни от 1999 г.) От "Напоителни системи" коментираха, че напояването не е водещо при избора на култура, а земеделските стопани се ръководят по-скоро от това колко лесно се реализира продукцията, дали може да се съхранява и колко доходоносна е тя.

Жито и само жито

обаче не съвпада с проекта за националната стратегия за развитие на България до 2020 г., в който се залага на балансираното земеделие и на по-голямо застъпване на зеленчуците, плодовете и животновъдството. Тоест нужда от вода ще има и най-вече от инфраструктура, която да я доведе до желаното място и на добра цена. Вместо това помпените станции на "Напоителни системи" от началото на 90-те години насам са намалели от 800 на 400, а помпите са стари и енергийно неефективни, което оскъпява водата. Голяма част от нея се губи по трасето. Представители от бранша дори разказаха, че се стига и до абсурди като това "Напоителни системи" да не могат да дадат информация на водно сдружение, взело за ползване язовир, къде точно минават каналите до нивите.

Колкото до земеделските стопани, те също ще трябва да се адаптират. "Това лято температурата в парниците достигаше до 50-60 градуса. Зеленчуците направо се свариха", коментира Пламен Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. "Сега мислим за инвестиции в системи за охлаждане", допълва той. Оранжериите, където се отглеждат под 1% от зеленчуците в България, обаче нямат проблем с напояването, тъй като 90% от тях разчитат на собствен сондаж и капково напояване."

Капково напояване у нас има и при царевицата, винените лозя и др. "Чуждите инвеститори например директно се свързват с нас. Не ги интересува кога и дали вали. Искат да минимализират риска", коментира Димитър Атанасов, управител на  Netafim - България, която работи в у нас от 1975 г. Според него производителите с по-ефективно напояване ще спечелят от засушаването, тъй като ще са по-конкурентни пред останалите.

Биопроизводството също може да се окаже победител, тъй като по-малкото влага означава и по-малко вредители, срещу които биопроизводителят не може да използва химия.

Автор: Капитал

През очите на Георги Видолов, който отглежда ориз в Пловдивско и Пазарджишко, глобалното изменение на климата изглежда така: очертава се  засетите от него площи с ориз през следващата година да са с 40-50% по-малко. За отглеждането на ориза трябва много вода, а язовир "Пясъчник", който осигурява напояването на въпросните терени, вече е източен под санитарния минимум, разказва той. Дори да започнат поройни дъждове, те също няма да са решение, тъй като язовирът акумулира води от малки реки и за пълното му напълване са необходими 7-8 години.

Иначе, за да достигне до вас 1 килограм ориз, по веригата отиват 3400 литра вода. За да се обуете в нов чифт дънки, са използвани 4100 литра, за един килограм говеждо – 15 хил. литра, а за да изпиете чаша бира, са отишли 75 литра. Изчисленията са направени от най-голямата компания в сферата на капковото напояване, израелската Netafim. С други думи, засушаването като ефект от промяната на климата ще има огромен ефект върху бита, производството и най-вече върху земеделието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    daria_vip avatar :-P
    daria_vip

    Целта на Реформата (т.нар преход към пазарно ориентирана икономика ) беше да се разглоби всичко в съществуващата икономика н асъставни елементи и отново с пари на КРЕДИТ за да има лихви и печалби да се построят нови съоражения ,заводи и икономика.
    25 години по късно резултатът е налице.
    Преходът в някои сектори е завършиш в някой е на светлинни години да започне.
    Едно нещо е за добро че земята поне почина от Хербициди и отравянето което и нанесе Аграрно промишленият комплекс на комунизмът но как пък не се намери една Цветелина и в тези цеми да ги стегне с нови напоителни оранжерии и био продукция след като сме в най плодородният пояс на планетата и относително думата вода у нас не е като тази в Катар .
    Отговорът е един или нашите бизнесмени са оядени вече че да поволяват реки от пари в биопродукция да им изтичат през пръстите или са силно некомпетентни и чакат като в комунизмът някой да им
    даде
    да ги събсидира
    да им изкупи '
    да им осигури пазар
    да им гарантира добив

    Това господа производители е единственно ваш проблем .
    Ние ходим в магазина и ви плащаме цените които сте налепили .
    5 пари не давам какво ви трябва и как ще орете и поливате да си имаме уважението
    А може би е държавна политика

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Какво напояване в държава управлявана от рестипути-седерасти ???
    На рестипута напояване не му трябва, наемчето стига....

  • 3
    foster avatar :-?
    г-н Думанов

    "Илюзията за неизчерпаемите водни ресурси на страната, за които не е необходимо да се полагат грижи, е трябвало да бъде разбита още през 2000 г. - най-сушавата за периода 1999 – 2009 г."
    ---
    Това не е илюзия, но и не става само с обреди "Герман" и "Пеперуга". България наистина е независима по отношение на собствени водоизточници и те никога няма да изчезнат. Ако обаче не се поддържа растителната покривка, която задържа водата докато тя слезе от планинските източници до оризищата и нивите, измисленото Глобално затопляне ще ни се струва реалност по-жестока, отколкото е за берберите в Сахара.
    Изборът си е наш - сеч и плещене за обратнопропорциално нарастване на горите, щото имаме мъдри горски и двоен Б или затворени за дърводобив райони по долините на стратегическите водоизточници. Ако второто стане Глобалното затопляне ще ни се струва проблем на извънземните.
    И понеже, и в тази тема комунистите пак се обадиха - изсичането на гората в Делиормаана и Добруджа си е тяхна заслуга. Комунистът боготвори едно от най-безмислените си творения - фазера. Аз мащабното значение на фазера още не съм го разбрал, но знам, че в соц-фазерните предприятия потънаха стотици акри дървесина.
    В Добруджа, в момента зърнопроизводството не е в ръцете на реститути, а в тясно свързани с бившите комунисти кръгове фирми и организации като ТИМ. Тези също правят Пеперуга и Герман, въпреки че карстът им гарантира добро водоснабдяване. Като братя на старите комита, те питат къде са поливните станции? Онези им отговарят - такива всъщност нямаше... Всичко беше илюзия от предаването "Бразди".

  • 4
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    От рая, в който живеем, ще направим ад, натам отиват май нещата... В Израел направиха обратното...

  • 5
    agrotuz avatar :-?
    тимирут'

    От държавната фирма "Напоителни системи" ползата е никаква, ако се изключи скандала с предишния им шеф, който освен че нямаше диплома, се оказаи съден. Така се разбра недвусмислено, че в ГЕРБ професионалисти не виреят и единствено се борят да си осребрят мандата. В момента "Напоителни системи" напояват корупционно няколко сметки на високите лица в МЗХ - отдали са под аренда за ползване всички читави язовири и не влагат и стотинка в останалите. Каналите не носят приходи, не се стопанисват и са в аварийно състояние, но са си на местата и с малко средства могат да се върнат в експлоатация. Жалко е, но от безстопанственост и разрушителния дух на хората масово бяха разрушени безвъзвратно подземните тръбопроводи, а без тях големи площи стават неполивни. Самите земеделци да спрат да мрънкат, защото те са тези, на които им липсват поливните инсталации. Много малко от парите за техника са вложени в дъждовални инсталации, така че дори и да им се достави вода, те няма какво да я правят. Тъй или иначе реалността в България сочи, че стратегиите не вършат работа, особено когато не са проектно и финансово подсигурени.

  • 6
    oror avatar :-|
    Orchid

    Дааа...нещо което писах под друга статия, преди да прочета тази.
    Бъдещето е в биоземеделието и биоживотновъдството и в консумация на храни, които задоволяват ежедневните енергийни потребности с по-малко количество (например домашно направен хляб от спелта, лимец и т.н.).
    И разбира се, капково напояване!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK