Бьорн Ломборг: Без паника за климата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бьорн Ломборг: Без паника за климата

Бьорн Ломборг: Без паника за климата

Датският политолог и скептичен еколог пред "Капитал"

5659 прочитания

© lomborg.com


В науката за климатичните промени има най-малко четири течения. Едното, с най-малко и най-маргинални последователи, смята, че такова нещо няма. Следващото признава, че да, има, но промените са естествени и нямат нищо общо с човешката дейност. Най-големият спор обаче е между тези, които смятат промените в климата за доказан процес, предизвикан от човешката дейност, но спорещи за това какво да се прави. По-силното и глобално по-влиятелно течение е това, което смята, че човечеството трябва да направи всичко възможно тук и сега да ограничи нарастването на температурите до 2050 г. с два градуса. Неговият условен лидер (поне като разпознаваеност) е бившият американски вицепрезидент Ал Гор. Другото смята, че настоящите ни технологии и мерки са неефективни и би следвало по-скоро да се заемем с нещо, което можем да направим - като премахването на маларията например, вместо да харчим милиарди, за да ограничим нарастването на температурата на земята с 0.004 градуса. То няма изявен лидер, но със сигурност Бьорн Ломборг може да претендира за такъв. Книгата му "Скептичният еколог" го направи световноизвестен, а самият той вероятно най-добре може да обобщи аргументите на своето течение в науката за климата.

Намерихме го в Австралия, където консултира местни организации, които оценяват плановете на австралийското правителство за противодействие на климатичните промени.

Най-сериозните последици от климатичните промени вероятно няма да бъдат почувствани още години. Но все пак, ако сега вие трябва да планирате мерки за тяхното преодоляване, откъде бихте започнали?

Профил

Бьорн Ломборг е датски политолог, по известен с книгите и мненията си за климатичните промени. От 2004 г. той оглавява Копенхагенския консенсус, неправителствена организация, поставяща си за цел подобряването на глобалното благосъстояние, като се използва методологията на икономиката на благоденствието.

Ломборг става известен с книгата си "Скептичният еколог", публикувана през 2001 г., в която той се опитва да опровергае някои от основните постулати за промяната на климата и реакцията към този процес. Книгата предизивка бурни страсти и дискусии. Срещу Ломборг дори започва разследване за незпазване на научните стандарти.

Има някои прости решения на предизвикателствата на климатичните промени. Да вземем например нивото на океаните. Нека си представим, че в следващите 80 или 90 години един мегаполис, да кажем Токио, се окаже изправен пред повишение на морското ниво с пет метра. Милиони ше бъдат заплашени заедно с инфраструктура, която вероятно струва трилиони. Можем ли тогава без мащабни глобални усилия да се справим с подобна ужасяваща катастрофа?

Всъщност вече сме успели. От 1930 г. насам прекаленото извличане на подпочвени води е предизвикало потъването на Токио с пет метра. Подобно пропадане се е случвало в последните сто години в много крайморски градове, включително Тиенджин, Шанхай, Осака, Банкок и Джакарта. И във всеки от тези случаи градовете са успели да се защитят от тази ситуация - която в крайна сметка за тях се е изразявала в повишаване на морското ниво, без особени трудности.

Процесът се нарича адаптация и е нещо, в което хората сме доста добри. Това не e учудващо, след като го правим вече хилядолетия. Както отбелязва климатичният икономист Ричард Тол, нашата способност да се адаптираме към различни климатични условие обяснява как хората живеят еднакво щастливо на екватора и на северния полюс. В дебата около глобалното затопляне, в който някои твърдят, че цивилизацията, такава каквато я познаваме, е заплашена от изчезване, това е важно уточнение. Човечеството не е изцяло изправено пред милостта на природата. Напротив, когато става въпрос за справянето с последиците от климатичните промени, ние имаме забележителни успехи. Това естествено не означава да пренебрегваме климатичните промени, но пък ни дава основание да не се паникьосваме. В момента, в който страховете от предполагаемия надвиснал над нас апокалипсис заплашва да задуши рационалния дебат за климатичните политики, хубаво е да си спомняме за тези неща.

В крайна сметка ние няма да решим тези проблеми, докато не намерим начин да спрем да тъпчем атмосферата с парникови газове. Но междувременно има прости мерки за адаптация, които можем да приложим, за да охладим нашите градове. Една от вредните последици от глобалното затопляне е засилването на ефекта от т.нар. топлинен остров - поради липсата на зеленина и задръстването с абсорбиращи топлината черни повърхности градските образувания като цяло са значително по-топли от техните околности. Така че защо да не ги боядисаме? Хашем Акбари, старши изледовател в Lawrence Berkeley National Laboratory, който специализира в намирането на ефективни решения за преодоляване на ефектите от климатичните промени в градските райони, доказа, че ако боядисаме покривите си бели, покрием асфалта със съставки с цвета на бетона и засадим дървета, които да хвърлят сянка, местните температури могат да бъдат понижени с до два градуса. Акбари и неговият научен колектив писаха в списанието "Климатични промени", че всеки 30 квадратни метра черни покриви, пребоядисани в бяло се равняват на приблизително един тон спестени емисии въглероден диоксид.

Ясно е, че колкото и бяла боя да използваме, приспособяването не е дългосрочно решение на глобалното затопляне. По-скоро то ще ни позлволи да спечелим време и да намерим най-добрите решение за това как да се преборим с основните причини за предизвиканите от човека климатични промени.

ОК, но какви са най-евтините и ефективни мерки за приспособяване към климатичните промени?

Съществените съкращения на емисиите са много скъпи за момента, като в същото време ни предоставят малки ползи. Протоколът от Киото в общи линии поиска от развитите страни да намалят емисиите си от въглероден двуокис или като намалят консумацията си на енергия, или като използват по-скъпата зелена енергия. Икономическите модели показват, че цялостното прилагане на споразумението би струвало на света по 180 милиарда долара годишно като изгубен икономически растеж. В същото време то ще донесе незабележимите 0.004 градуса намаление на температурите до края на века. Очаквано повечето страни или отхвърлиха споразумението, или предприеха мерки, които са едва забележими. Така намалението на емисиите от CO2 е микроскопично. Дори ЕС, най-големият привърженик на договора, просто премести голяма част от индустриалната си продукция (и произтичащите от нея емисии на парникови газове) към страни, които не са част от Протокола от Киото, като например Китай.

Чуваме много шумотевица около "решения" на проблема с промяната на климата като фотоволтаиците или биогоривата, но тези технологии все още не са отговорът. Докато вятърните турбини и соларните панели остават по-скъпи от фосилните горива и докато работят от време на време, те никога няма да имат сериозен принос към енергийните доставки. Германия, която е най-големият консуматор на соларна електроенергия на глава от населението в света, задоволява едва 0.3% от енергийните си нужди по този начин. И за да постигне този си статус, страната плаща по 130 млрд. долара за енергия, която иначе струва 12 млрд. Чистото намаление на емисиите CO2 ще забави темпа на глобалното затопляне само с 23 часа до края на века.

В САЩ пък биогоривата консумират 40% от реколтата на царевицата, въпреки че те осигуряват едва 4% от горивото за транспорта. А резултатът на глобално ниво е, че се повишават цените на храните - което пък довежда увеличаване на глада. И докато фермерите увеличават обработваемите площи, те секат все повече гори, което иронично води до по-големи емисии на CO2.

За да се справим с глобалното затопляне, ние трябва да се концентрираме върху нови и значително по-евтини технологии чрез масирани инвестиции в изследвания и развитие. Доникъде няма да стигнем с тези цени на зелената енергия. Двадесет години по-късно трябва да признаем, че сме доникъде. Според мен на глобално ниво трябва да изразходваме около 0.2% от БВП за изследователска и развойна дейност в областта на зелената енергия. Това е около 100 млрд. годишно, или 10 пъти повече от това, което светът харчи в момента за тази цел. За България това би означавало около 180 млн. долара.

Според икономическите оценки това би било около 500 пъти по-добро за климата, отколкото настоящите решения. А междувремнно трябва да се концентрираме повече върху непосредствените си проблеми с околната среда като замърсяването на въздуха и водата, бедността...

Много хора в България биха казали, че малка и бедна (в мащабите на ЕС) страна не може много да повлияе на климатичните промени. Така че за какво изобщо да обмисляме такива политики и действия.

Малките страни като България (самият аз идвам дори от по-малката Дания) не могат да променят нивата на замърсяване, но пък могат да променят разговора - да го фокусират върху умните решения, като наблягат на рационалните действия - нека първо направим лесните и евтини неща, а не да плащаме скъпи субсидии за соларни инсталации. Малките страни могат да направят умните идея да се чуват! Ако българите могат да повлияят на света, като го накарат да мисли за приоритети и инвестиране в иновациите, в рамките на 20 години ние вече ще сме решили най-важните екологични проблеми на настоящето и ще бъдем много по-напред в усилята си да се справим с глобалното затопляне.

В науката за климатичните промени има най-малко четири течения. Едното, с най-малко и най-маргинални последователи, смята, че такова нещо няма. Следващото признава, че да, има, но промените са естествени и нямат нищо общо с човешката дейност. Най-големият спор обаче е между тези, които смятат промените в климата за доказан процес, предизвикан от човешката дейност, но спорещи за това какво да се прави. По-силното и глобално по-влиятелно течение е това, което смята, че човечеството трябва да направи всичко възможно тук и сега да ограничи нарастването на температурите до 2050 г. с два градуса. Неговият условен лидер (поне като разпознаваеност) е бившият американски вицепрезидент Ал Гор. Другото смята, че настоящите ни технологии и мерки са неефективни и би следвало по-скоро да се заемем с нещо, което можем да направим - като премахването на маларията например, вместо да харчим милиарди, за да ограничим нарастването на температурата на земята с 0.004 градуса. То няма изявен лидер, но със сигурност Бьорн Ломборг може да претендира за такъв. Книгата му "Скептичният еколог" го направи световноизвестен, а самият той вероятно най-добре може да обобщи аргументите на своето течение в науката за климата.

Намерихме го в Австралия, където консултира местни организации, които оценяват плановете на австралийското правителство за противодействие на климатичните промени.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    www avatar :-|
    www

    Доста разумна позиция. Наистина засега почити всички зелени технологии са по-скоро бизнес отколкото реално решаване на проблемите. При това зеления бизнес се формира от изкуствено наложени от държавите правила и така изкривява реалната икономика.

  • 2
    marin avatar :-|
    Марин

    Човекът говори много разумни неща.
    Истинското решение на проблеме с глобалното затопляне (ако има въобще такова) се нарича залесяване.

  • 3
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    "Без паника за климата"

    Разбира се! Вселената не се изчерпва с човечеството! И да изчезне то - все ще останат някакви насекоми, гъби и други животини, които след милиони години да еволюират до разсъдък, сравним с човешкия или дори надхвърлящ го. И да измре човечеството - това няма да е края на света. Така че - "Без паника за климата"...

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#2] от "Марин":

    Ето нещо изключително вярно! Те секат, секат, секат гори, а в същото време уж се "борят срещу" глобалното затопляне с намаляване на отделяните от човека парникови газове (като и в това отношение не се забелязва никакъв осезаем успех, отчитан като намаляване на темпа на глобалното затопляне)! Това си е малоумно отвсякъде!

  • 5
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Пак притоплихте манджата Глобално затопляне, Капитал. Четох и предната статия - паникьосвайте се, хора, че вижте кво ни чака.
    Тази статия ми хареса - без излишен патос.
    Човечеството е отскоро и за малко на Земята, според нейния живот. 100г. за човешкия живот са много, но за Земята и всичко което преживяла планетата, са нищо. Тя ги мери в милиони. Дори и в детските енциклопедии го пише.
    Климатът така или иначе търпи промени. А ние с жалките си битки за икономическо надмощие, военна сила, застрояване на всяко ъгълче, едва ли сме фактор за Вселената. Ние сме си буболечки само за слънчевата система, па какво остава за Млечния път и по-далече и мащабно.
    Който иска, да се паникьосва. Някой го иска това и успява да го прави.. Страхът е начин за манипулиране.

  • 6
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Човекът хубаво го е написал, но са необходими малки уточнения... Няма как да се справим с проблемите, ако не се лишим от "растежа". Тъй като всички неспирно дрънкат за прословутия "растеж", дебата е - необходим ли е той и не е ли по-добре да се мине през по-продължително равновесно състояние. Адаптивността за която говори е много важна, но се нуждае от по-продължителен период. Бесният расгеж принуждаващ системата да минава през все "по-къси" равновесни състояния я лишава от възможността да се адаптира и по-скоро я "поставя" в състояние на непрекъснат стрес.

  • 7
    pi314_ avatar :-P
    Боно Нончев

    [quote#6:"borabora54"]Човекът хубаво го е написал, но са необходими малки уточнения... Няма как да се справим с проблемите, ако не се лишим от "растежа". [/quote]
    След като казваш, че са малки уточнения, явно не си осъзнал нищо, писано от Бьорн.

    Тезата на автора е точно обратната - че проблемите, дори и да произтичаха от растежа, най-ефективно биха се оправили точно с растеж и адаптация, а не със унищожението на цивилизацията, искано от Ал Гор и тем подобните псевдо-еколози...

  • 8
    bateVal avatar :-|
    bateVal

    До коментар [#2] от "Марин":

    Това в особено голяма степен се отнася за България.

  • 9
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    До коментар [#7] от "pi314_":

    Ами точно това е уточнението - че съм съгласен с адаптивността, но не съм съгласен с тезата му за растеж. Щото няма как да се получи. Развитието на технологиите несъразмерно изпреварва развитието на човека като биологичен вид. Оттук и стреса. Абсурдният резултат е да обучим индивид, който е напълно неграмотен и не познава азбуката, но прекрасно си служи с клавиатурата. Т.е. работи на символно, а не на смислово равнище.

  • 10
    oror avatar :-|
    Orchid

    Много интересна и реалистична позиция, подкрепена с факти и разумни аргументи!
    Отдавна търсех такъв синтез, защото въпреки,ч е работя в сферата на "борба срещу климатичните промени", виждам и усещам, че мерките, към които Европа се стреми издишат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK