С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 17 авг 2012, 16:23, 5429 прочитания

Бьорн Ломборг: Без паника за климата

Датският политолог и скептичен еколог пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В науката за климатичните промени има най-малко четири течения. Едното, с най-малко и най-маргинални последователи, смята, че такова нещо няма. Следващото признава, че да, има, но промените са естествени и нямат нищо общо с човешката дейност. Най-големият спор обаче е между тези, които смятат промените в климата за доказан процес, предизвикан от човешката дейност, но спорещи за това какво да се прави. По-силното и глобално по-влиятелно течение е това, което смята, че човечеството трябва да направи всичко възможно тук и сега да ограничи нарастването на температурите до 2050 г. с два градуса. Неговият условен лидер (поне като разпознаваеност) е бившият американски вицепрезидент Ал Гор. Другото смята, че настоящите ни технологии и мерки са неефективни и би следвало по-скоро да се заемем с нещо, което можем да направим - като премахването на маларията например, вместо да харчим милиарди, за да ограничим нарастването на температурата на земята с 0.004 градуса. То няма изявен лидер, но със сигурност Бьорн Ломборг може да претендира за такъв. Книгата му "Скептичният еколог" го направи световноизвестен, а самият той вероятно най-добре може да обобщи аргументите на своето течение в науката за климата.

Намерихме го в Австралия, където консултира местни организации, които оценяват плановете на австралийското правителство за противодействие на климатичните промени.
Най-сериозните последици от климатичните промени вероятно няма да бъдат почувствани още години. Но все пак, ако сега вие трябва да планирате мерки за тяхното преодоляване, откъде бихте започнали?
Профил

Бьорн Ломборг е датски политолог, по известен с книгите и мненията си за климатичните промени. От 2004 г. той оглавява Копенхагенския консенсус, неправителствена организация, поставяща си за цел подобряването на глобалното благосъстояние, като се използва методологията на икономиката на благоденствието.

Ломборг става известен с книгата си "Скептичният еколог", публикувана през 2001 г., в която той се опитва да опровергае някои от основните постулати за промяната на климата и реакцията към този процес. Книгата предизивка бурни страсти и дискусии. Срещу Ломборг дори започва разследване за незпазване на научните стандарти.

Има някои прости решения на предизвикателствата на климатичните промени. Да вземем например нивото на океаните. Нека си представим, че в следващите 80 или 90 години един мегаполис, да кажем Токио, се окаже изправен пред повишение на морското ниво с пет метра. Милиони ше бъдат заплашени заедно с инфраструктура, която вероятно струва трилиони. Можем ли тогава без мащабни глобални усилия да се справим с подобна ужасяваща катастрофа?

Всъщност вече сме успели. От 1930 г. насам прекаленото извличане на подпочвени води е предизвикало потъването на Токио с пет метра. Подобно пропадане се е случвало в последните сто години в много крайморски градове, включително Тиенджин, Шанхай, Осака, Банкок и Джакарта. И във всеки от тези случаи градовете са успели да се защитят от тази ситуация - която в крайна сметка за тях се е изразявала в повишаване на морското ниво, без особени трудности.


Процесът се нарича адаптация и е нещо, в което хората сме доста добри. Това не e учудващо, след като го правим вече хилядолетия. Както отбелязва климатичният икономист Ричард Тол, нашата способност да се адаптираме към различни климатични условие обяснява как хората живеят еднакво щастливо на екватора и на северния полюс. В дебата около глобалното затопляне, в който някои твърдят, че цивилизацията, такава каквато я познаваме, е заплашена от изчезване, това е важно уточнение. Човечеството не е изцяло изправено пред милостта на природата. Напротив, когато става въпрос за справянето с последиците от климатичните промени, ние имаме забележителни успехи. Това естествено не означава да пренебрегваме климатичните промени, но пък ни дава основание да не се паникьосваме. В момента, в който страховете от предполагаемия надвиснал над нас апокалипсис заплашва да задуши рационалния дебат за климатичните политики, хубаво е да си спомняме за тези неща.

В крайна сметка ние няма да решим тези проблеми, докато не намерим начин да спрем да тъпчем атмосферата с парникови газове. Но междувременно има прости мерки за адаптация, които можем да приложим, за да охладим нашите градове. Една от вредните последици от глобалното затопляне е засилването на ефекта от т.нар. топлинен остров - поради липсата на зеленина и задръстването с абсорбиращи топлината черни повърхности градските образувания като цяло са значително по-топли от техните околности. Така че защо да не ги боядисаме? Хашем Акбари, старши изледовател в Lawrence Berkeley National Laboratory, който специализира в намирането на ефективни решения за преодоляване на ефектите от климатичните промени в градските райони, доказа, че ако боядисаме покривите си бели, покрием асфалта със съставки с цвета на бетона и засадим дървета, които да хвърлят сянка, местните температури могат да бъдат понижени с до два градуса. Акбари и неговият научен колектив писаха в списанието "Климатични промени", че всеки 30 квадратни метра черни покриви, пребоядисани в бяло се равняват на приблизително един тон спестени емисии въглероден диоксид.

Ясно е, че колкото и бяла боя да използваме, приспособяването не е дългосрочно решение на глобалното затопляне. По-скоро то ще ни позлволи да спечелим време и да намерим най-добрите решение за това как да се преборим с основните причини за предизвиканите от човека климатични промени.



ОК, но какви са най-евтините и ефективни мерки за приспособяване към климатичните промени?

Съществените съкращения на емисиите са много скъпи за момента, като в същото време ни предоставят малки ползи. Протоколът от Киото в общи линии поиска от развитите страни да намалят емисиите си от въглероден двуокис или като намалят консумацията си на енергия, или като използват по-скъпата зелена енергия. Икономическите модели показват, че цялостното прилагане на споразумението би струвало на света по 180 милиарда долара годишно като изгубен икономически растеж. В същото време то ще донесе незабележимите 0.004 градуса намаление на температурите до края на века. Очаквано повечето страни или отхвърлиха споразумението, или предприеха мерки, които са едва забележими. Така намалението на емисиите от CO2 е микроскопично. Дори ЕС, най-големият привърженик на договора, просто премести голяма част от индустриалната си продукция (и произтичащите от нея емисии на парникови газове) към страни, които не са част от Протокола от Киото, като например Китай.

Чуваме много шумотевица около "решения" на проблема с промяната на климата като фотоволтаиците или биогоривата, но тези технологии все още не са отговорът. Докато вятърните турбини и соларните панели остават по-скъпи от фосилните горива и докато работят от време на време, те никога няма да имат сериозен принос към енергийните доставки. Германия, която е най-големият консуматор на соларна електроенергия на глава от населението в света, задоволява едва 0.3% от енергийните си нужди по този начин. И за да постигне този си статус, страната плаща по 130 млрд. долара за енергия, която иначе струва 12 млрд. Чистото намаление на емисиите CO2 ще забави темпа на глобалното затопляне само с 23 часа до края на века.

В САЩ пък биогоривата консумират 40% от реколтата на царевицата, въпреки че те осигуряват едва 4% от горивото за транспорта. А резултатът на глобално ниво е, че се повишават цените на храните - което пък довежда увеличаване на глада. И докато фермерите увеличават обработваемите площи, те секат все повече гори, което иронично води до по-големи емисии на CO2.

За да се справим с глобалното затопляне, ние трябва да се концентрираме върху нови и значително по-евтини технологии чрез масирани инвестиции в изследвания и развитие. Доникъде няма да стигнем с тези цени на зелената енергия. Двадесет години по-късно трябва да признаем, че сме доникъде. Според мен на глобално ниво трябва да изразходваме около 0.2% от БВП за изследователска и развойна дейност в областта на зелената енергия. Това е около 100 млрд. годишно, или 10 пъти повече от това, което светът харчи в момента за тази цел. За България това би означавало около 180 млн. долара.

Според икономическите оценки това би било около 500 пъти по-добро за климата, отколкото настоящите решения. А междувремнно трябва да се концентрираме повече върху непосредствените си проблеми с околната среда като замърсяването на въздуха и водата, бедността...

Много хора в България биха казали, че малка и бедна (в мащабите на ЕС) страна не може много да повлияе на климатичните промени. Така че за какво изобщо да обмисляме такива политики и действия.

Малките страни като България (самият аз идвам дори от по-малката Дания) не могат да променят нивата на замърсяване, но пък могат да променят разговора - да го фокусират върху умните решения, като наблягат на рационалните действия - нека първо направим лесните и евтини неща, а не да плащаме скъпи субсидии за соларни инсталации. Малките страни могат да направят умните идея да се чуват! Ако българите могат да повлияят на света, като го накарат да мисли за приоритети и инвестиране в иновациите, в рамките на 20 години ние вече ще сме решили най-важните екологични проблеми на настоящето и ще бъдем много по-напред в усилята си да се справим с глобалното затопляне.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно

Нова наредба се очаква да сложи край на проблемите с такса "сградна инсталация", но има съмнения, че текстовете ще сработят

26 яну 2020, 375 прочитания

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии 1 БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 2408 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Новото време

България едва ли ще стане Сахара, но ако не се адаптира към промените в климата, щетите ще са огромни

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10