Новото време
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новото време

Новото време

България едва ли ще стане Сахара, но ако не се адаптира към промените в климата, щетите ще са огромни

Люба Йорданова
29529 прочитания

За повечето българи времето никога не е хубаво. То е или прекалено студено, или прекалено топло, или в най-добрия случай "едно такова никакво". Е, тази година българският скептицизъм е напълно основателен. Миналата зима беше една от най-студените, пролетта беше прекалено дъждовна, а лятото – много по-горещо от нормалното. Освен за оплакване последните 12 месеца дават основание и за много изводи – те показват до какво води глобалната промяна в климата и какво може да се очаква в България през следващите години. Накратко, чакат ни години, в които крайностите на времето ще стават все повече. Горещите вълни ще са повече и по-силни, студовете по-големи, а между тях ще има по-често наводнения. Въпросът днес не е дали това ще се случи, а как да сме по-добре подготвени за него.

Климатът в различните райони на земята бавно, но непрекъснато се променя. Това вече не е предмет на спор между природозащитници и скептици, а факт, чиито измерения виждаме всяка година. Почти никой вече не оспорва и тенденцията към глобално затопляне - аномалиите в средната глобална температура на въздуха през годините, в които има регулярни измервания, ясно я доказват (виж графиката вляво). Необичайната суша в Средния запад на САЩ и в Южна Русия, наводненията в Пакистан, силните пожари в Гърция и Испания са най-видимите доказателства за климатичните аномалии през последните години. Те водят до сериозни затруднения зa различни отрасли на земеделието, инфраструктурата, транспорта, околната среда, здравеопазването. Горещата вълна в Русия през 2010 г. например, когато средната температура в Москва беше близо 8 градуса над нормата, причини горски пожари и щети за около 300 милиарда долара. Хиляди фермери фалираха, Русия изгуби около 40 процента от зърнената си реколта и замрази експорта на пшеница, което увеличи глобално цените. При наводненията в Пакистан същата година пък загинаха близо две хиляди души, един милион животни се удавиха, а около два милиона хектара реколта беше унищожена. Горещото лято на 2012 г. в САЩ, което засегна реколтата на царевицата, отново показа конкретните отражения върху потребителите - очаква се това да увеличи цените на основните храни по целия свят.

Колко топло е в България

България също не е изключена от тези климатични процеси. През 2012 г. бяха счупени всякакви рекорди по температурни амплитуди в страната. Студената и снежна зима продължи дълго, след това дойде влажна и дъждовна пролет, а сега имаме горещо лято и засушаване. През август в Русе беше измерена най-високата температура за този месец през целия период на наблюдение, който е над сто години. Така температурната амплитуда тази година между абсолютните стойности за изминалите 7-8 месеца е над 72 градуса. За сравнение - преди 40 години тя е била около 65 градуса. "С времето все повече се задълбочава разликата между минимални и максимални температури, измервани в един и същ район на страната. Това е свидетелство за увеличаване на континенталния характер на климата в България", обяснява проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция "Агрометеорология" в Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН. Той посочва още една негативна тенденция през последните години - количеството на валежите и количеството вода, което е необходимо, за да се отгледа едногодишната селскостопанска продукция, започват доста силно да се разминават. Според изчисленията на учените преди 40 години недостигът на вода е бил около 200 литра на кв.м, а в момента почти се е утроил. Освен това се наблюдава и тенденция към силно редуциране на продължителността на преходните сезони пролет и есен за сметка на дълги лято и зима. Всичко това оказва влияние върху баланса на атмосферното и почвеното овлажнение, което пък намалява продуктивността на селскостопанските посеви.

"Тенденция към затопляне в България се наблюдава от края на 70-те", уточнява проф. Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" в НИМХ. Всъщност 2011 г. е била 14-ата поредна година с температури по-високи от обичайните за страната. Освен това по-чести стават и екстремните метеорологични и климатични явления - суши, горски пожари, топлинни вълни, интензивни валежи, наводнения, свлачища, снежни бури. На много хора например последната студена зима може да им се е струвала в разрез с теорията за глобалното затопляне, но всъщност е в нейна подкрепа. "Глобалното затопляне води до повече екстремуми на времето", обяснява проф. Фрийдрих-Вилхелм Герстенгарбе от Института за изследване на климатичните последици в Потсдам. Причината е, че затоплянето поставя климата в нестабилно състояние - екстремумите стават по-чести и с по-голям интензитет както в едната посока - към по-високи температури, така и в другата - към по-ниски. Проф. Герстенгарбе разяснява, че такива аномалии е имало и преди години - по Коледа е можело да се събира реколтата от череши в Елзас (Източна Франция) например. С тази разлика обаче, че според изследователя тогава са били предизвикани от естествени процеси, а сега са по-скоро резултат от затоплянето от парниковите газове, причинено от хората.

Промяната в климата се отразява по различен начин в различните райони на света. Докато България това лято отбелязваше десетки температурни рекорди всеки ден, в Париж отчетоха повишено потребление на чадъри и топли дрехи.

Дали и в каква степен тези климатични процеси ще продължат е трудно да се каже с абсолютна сигурност. Учените работят с различни климатични модели и сценарии, повечето от които са единодушни, че за Европа затоплянето ще бъде по-значимо в южните и североизточните райони и най-слабо покрай атлантическото крайбрежие. Според сценариите студените зими ще се наблюдават по-рядко, а горещите лета ще се случват по-често. Специално за България някои модели очакват повишаване на температурите с 1.5-3 градуса по Целзий през 50-те и с 3-4.5 градуса през 80-те години на този век.

Толкова ли са лоши климатични промени

И в крайна сметка какво от това, че ще става по-топло? Ще ходим по-дълго на море.

Според Герхард Мюлер-Вестермайер от германската метеорологична служба покачването на температурата не е основният проблем. "Дори и да се сбъдне прогнозата, че в края на века ще е с три градуса по-топло, това е просто като едно преместване от Франкфурт към Милано", смята той. По-важни са промените в други климатични параметри, свързани с затоплянето, като например при валежите. Според климатичните сценарии в някои региони на Европа може да се стигне до недостиг на запасите от вода, което ще засегне основно земеделското и горското стопанство. В екстремни случаи може да се затрудни и осигуряването на питейна вода.

Пресен пример е отражението на високите температури и по-малкото валежи върху земеделието в много държави по света. "По-ниските добиви ще доведат до по-високи цени на храните, което винаги е свързано със социално напрежение, което не може да няма политическо измерение", коментира Любомир Ноков, управител на "Био България". Той дава пример с глобалната инфлация на хранителните суровини тази година, причинена от сушата в САЩ, което имаше моментални политическите отражения дори и в България.

В Европа учените очакват затоплянето да засегне най-вече южните части на континента. Това може да влоши свойствата на почвата, да направи горите по-уязвими, да увеличи риска от пожари.

"Ако климатичните сценарии за XXI век се осъществят, екологичните условия в България вероятно ще се влошат значително", коментира проф. Веселин Александров. Той дава пример с горите в страната, над 60% от които са в зоната под 800 м н.в. и биха били уязвими при драстични промени на климата.

Според Любомир Ноков промените в климата ще доведат и още ограничения пред енергопроизводители с тежък въглероден отпечатък. "В България най-засегнати ще са въглищните централи, които в момента са към 50% от микса. Това неминуемо ще доведе до още повече напрежение върху цената на тока", смята той.

В дългосрочен план голям проблем може да е покачването на нивото на морското равнище. То няма да е значително през следващите десетилетия, но ако глобално стане по-топло с повече от три градуса, може да се очаква разтопяване на гренландските ледници, което ще вдигне нивото на океана с около осем метра. Така всички пристанища и крайбрежни градове ще бъдат засегнати.

"Не правете грешка - планетата Земя сама по себе си не е по никакъв начин заплашена от климатичните промени. Обществото и социалното развитие са тези, върху които ще се почувства влиянието", обобщава проф. Кейтрин Ричардсън от Копенхагенския университет.

Добре, затопляне има. А какво да правим?

Глобалните климатични процеси трудно могат да бъдат спрени. Всъщност учените все повече говорят не толкова за противодействие на изменението на климата, колкото за адаптация към него. Ако страните имат ясни планове как да действат така, че да ограничат до минимум неблагоприятните въздействия, те дори биха могли да извлекат полза от промените в природата.

"Когато климатът се променя, трябва да се адаптираме към него", коментира Робърт Менделсон, професор по икономика на околната среда в университета "Йейл". Той обяснява, че в дългосрочен план това означава да променим културите, растенията и животните, които отглеждаме, да нагодим отоплението и управлението на водните ресурси, да вземем мерки за покачването на морското равнище. "Правителството трябва да обърне внимание на тези проблеми и да намери решения, чиито ползи надхвърлят разходите за тях", смята професорът. Освен това според него управляващите трябва да вложат ресурси в добри метеорологични служби, които да обясняват какво точно се случва с времето в региона.

"Държавите трябва сериозно да анализират своите природни ресурси, географско положение и икономически и културен контекст, за да решат какви мерки за адаптация да приложат", коментира Матю Роуни, изследовател в Earth Policy Institute. За да се адаптират към сушата например, засегнатите държави могат да се насочат към отглеждането на култури, които не изискват толкова много влага, дава пример той.

Един от най-добрите примери в света за държава, която не чака промените в климата просто да й се случат, е Канада. Има популярна теория, че северноамериканската страна всъщност ще спечели от глобалното затопляне. Засега обаче стратегията на Канада е задълбочена подготовка и анализ на всички възможни сценарии. Безплатна и достъпна за всеки в страната е богата база от данни и онлайн инструменти, която обяснява на разбираем език какви промени очакват всеки регион в страната, как ще се отразят те на местната общност и какво можеш да  направиш, за да им противодействаш или да се приспособиш. В университета "Виктория" например е разработен инструментът Plan2Adapt специално за нуждите на хората, които взимат решения на институционално ниво, за земеделци, за практици, така че да могат да правят оценки на влиянието на климатичните промени в региона си и да чертаят планове за адаптация. Той генерира информация (карти, графики, таблици с данни) за различни периоди и региони за поне още сто години напред. Така например, ако си земеделски производител от Британска Колумбия, Канада, Plan2Adapt ще ти каже, че до 2020 г. най-сериозният проблем там ще бъде натрупването на влага в почвата. Това означава, че прибирането на реколтата може да бъде забавено или прекъснато, а излишъкът на вода в почвата може да се отрази на регионалната инфраструктура и канализация.

Мерки като намаляването на емисиите парникови газове и използването на възобновяема енергия звучат добре като пожелания и трябва да се случват, но, уви, това едва ли ще е достатъчно. Освен това те изискват обща глобална политика по отношение на този въпрос, което засега не се случва. Затова и не толкова мащабните, но конкретни мерки стават по-важни за процеса на адаптация. Датският политолог и скептичен еколог Бьорн Ломборг дава пример с идеята покривите да бъдат боядисани в бяло, асфалтът да се покрие със съставки с цвета на бетона, да се засадят дървета, които да хвърлят сянка. Тези мерки според научни изчисления могат да понижат температурите в градската среда с до два градуса (интервю с Ломборг можете да прочетете тук).

Други такива "дребни" корекции с голям ефект са съобразяването на селскостопанското производство с природните условия, разширяването на природните резервати, нискоинтензивното горско стопанство, укрепването на крайбрежните градове.

В повечето развити страни управляващите са разработили стратегии за адаптация във всеки отделен сектор. Българската реакция на тези процеси засега е по-скоро пасивна. Единственият знак, че администрацията може би знае за съществуването на този проблем, е одит на Сметната палата, който провери как се изпълняват мерките за адаптация за периода 2006 - 2010 г., най-вероятно по поръчка на европейските институции. Според проверката в секторите земеделие, горско стопанство и управление на водите са предвиждани и изпълнявани различни мерки, но не всички са довели до очаквания ефект.

В момента в Министерството на околната среда и водите има създадена работна група, която подготвя национална стратегия за адаптация. Тя би трябвало да засяга ключови сектори като енергетика, селско стопанство, транспорт, национална сигурност, имиграционна политика. Въпросът е дали след приемането й ще има достатъчно политическа воля за прилагане на необходимите мерки.

Успешната адаптация към климатичните промени изисква и добро взаимодействие с научните институции, които ги изследват. Такова засега по-скоро няма. "Българското

земеделие не търси българската наука толкова, доколкото тя би могла да му бъде от помощ", дава пример проф. Казанжиев конкретно по отношение на селското стопанство. В БАН например има разработени сценарии, които дават яснота как земеделските практики да се променят спрямо новите климатични условия. Решенията обаче остават единствено в анализите на учените и така и не стигат до отговорните институции.

"Когато усетиш жегата зад ъгъла, нямаш много време за мислене - трябва да действаш", съветваше Робърт де Ниро във филма "Жега". Това важи напълно и в сегашната ситуация. Адаптацията към променения климат не може да стане за един-два месеца, затова е важно да се почне колкото е възможно по-бързо. Хубавото е, че повечето действия, които биха намалили негативните въздействия, са така или иначе необходими. Да се почистят коритата на реките, така че по-трудно да стават наводнения, е нужно дори и без заплахата от големи катаклизми. (В прикачените статии вляво може да видите най-спешните действия, които трябва да се предприемат.) За да се случи всичко това обаче, е нужна умна държава - такава, която реагира не само на днешните проблеми, но вижда и по-далечните заплахи. Трябват ни институции, която са адаптивни, мислят и действат. Всичко останало ще ни остави на милостта на природата. А тя напоследък прощава все по-рядко.

По темата работи и Зорница Стоилова

Автор: Инна Павлова

За повечето българи времето никога не е хубаво. То е или прекалено студено, или прекалено топло, или в най-добрия случай "едно такова никакво". Е, тази година българският скептицизъм е напълно основателен. Миналата зима беше една от най-студените, пролетта беше прекалено дъждовна, а лятото – много по-горещо от нормалното. Освен за оплакване последните 12 месеца дават основание и за много изводи – те показват до какво води глобалната промяна в климата и какво може да се очаква в България през следващите години. Накратко, чакат ни години, в които крайностите на времето ще стават все повече. Горещите вълни ще са повече и по-силни, студовете по-големи, а между тях ще има по-често наводнения. Въпросът днес не е дали това ще се случи, а как да сме по-добре подготвени за него.

Климатът в различните райони на земята бавно, но непрекъснато се променя. Това вече не е предмет на спор между природозащитници и скептици, а факт, чиито измерения виждаме всяка година. Почти никой вече не оспорва и тенденцията към глобално затопляне - аномалиите в средната глобална температура на въздуха през годините, в които има регулярни измервания, ясно я доказват (виж графиката вляво). Необичайната суша в Средния запад на САЩ и в Южна Русия, наводненията в Пакистан, силните пожари в Гърция и Испания са най-видимите доказателства за климатичните аномалии през последните години. Те водят до сериозни затруднения зa различни отрасли на земеделието, инфраструктурата, транспорта, околната среда, здравеопазването. Горещата вълна в Русия през 2010 г. например, когато средната температура в Москва беше близо 8 градуса над нормата, причини горски пожари и щети за около 300 милиарда долара. Хиляди фермери фалираха, Русия изгуби около 40 процента от зърнената си реколта и замрази експорта на пшеница, което увеличи глобално цените. При наводненията в Пакистан същата година пък загинаха близо две хиляди души, един милион животни се удавиха, а около два милиона хектара реколта беше унищожена. Горещото лято на 2012 г. в САЩ, което засегна реколтата на царевицата, отново показа конкретните отражения върху потребителите - очаква се това да увеличи цените на основните храни по целия свят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

153 коментара
  • 1
    mastikata avatar :-|
    mastikata
    • -18
    • +133

    Българите както обикновено предпочитат да подремват с глава в пясъка и да пръцкат доволно - "те това на мен точно няма да ми се случи." Нещо изключително просто например е разделното изхвърляне на боклука - всеки го може и то може да се започне да се прави веднага от абсолютно всички. Ползи всякакви и веднага - само дето.... то още има хора дето мятат торбите с боклук през балкона.... каквото и да ни дойде на главата - постарали сме се да си го заслужим!

  • 2
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.

    Абе ще става все по-странно... Тежки зими, тежки лета.. и все по-мързеливи хора, зависими от климатици и нови технологии...

  • 3
    artanis avatar :-|
    artanis

    Според едни идва глобално затопляне, според други ледников период.
    Факт е, че климатът циклично се променя, но да се хвърляме през глава да си мислим промени на начина на живот само заради теории, би било пълна глупост. Науката е все още млада, има време, докато категорично научин зависимостта между слънцето, климата ни, състава на атмосферата и още куп други условия.
    Повече от 10-15 г. планове не бива да се правят - останалото е спекулация и експлоатирани теории.

    Страната ни и без това си има проблеми с водните ресурси, така че по-добре да действаме за настоящите проблеми, а не за това, което може би евентуално според някои хора би се случило.

  • 4
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Най-добре е Дянков да намали още парите на БАН или най-добре да го закрие, за да не мътят повече водата ония ми ти учени. Говориха, говориха, отколко време приказват за climate change и ето на - взе, че се случи...

  • 5
    atropin avatar :-P
    atropin

    А едно време ни викаха "затоплисти". Трябва ли да ти запари на задника за да си извадиш главата от пясъка?

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Статистики за климата на планетата трябва да се правят поне за 400000 години, и то с акъл, за да са достоверни...
    А иначе климата на България си е отличен, нито зимите са по студени от каквито ги знаем, нито лятото е по топло от това което помним...
    Нито това лято има някакви особени аномалии та да говорим за тях....
    Така че давайте намерете си някаква друга дъвка....

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "mastikata":
    Интересно е дали може да обосновеш някаква реална полза конкретно за един поне град в България, освен повтаряне на мантри внесени от тук и оттам....

  • 9
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    На климатът това му е работата - да бъде променлив, а на нас хората работата ни е да се нагласим към него. Няма нищо лошо в това наука и политика да работят заедно за благото на хората, ама ми се струва, че специално в България това никога няма да се случи. А четем какво правят хората в Канада и само цъкаме, цъкаме с език...

  • 10
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#8] от "DoPe":

    Ммм планетата Венера е типичен резултат на парников ефект - там температурната амплитуда е около 400 градуса Целзий, ако не се лъжа. Тоест, големи амплитуди студено-топло и ураганни ветрове при по-големи и чести бури е типичния резултат от "глобалното затопляне". Средните температури почти не се променят. Ако зимата е -20, а лятото +40, средната за годината пак ще е като зима -5, лято +25 :). То това се и случва, спорът е дали човечеството го причинява, или ние нямаме кой знае какво значение в този процес.

    Виж, банките отдавна са го решили този въпрос, съвсем без да политизират :):):) - никоя световна банка няма да финансира голям и дългосрочен зимен туристически проект в БГ, понеже средната надморска височина на курортите е под риска им за слаби валежи поради климатични промени...Подобно е и при водните и напоителни съоръжения, при земеделски култури чувствителни към валежи и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK