С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
153 17 авг 2012, 16:52, 29019 прочитания

Новото време

България едва ли ще стане Сахара, но ако не се адаптира към промените в климата, щетите ще са огромни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



За повечето българи времето никога не е хубаво. То е или прекалено студено, или прекалено топло, или в най-добрия случай "едно такова никакво". Е, тази година българският скептицизъм е напълно основателен. Миналата зима беше една от най-студените, пролетта беше прекалено дъждовна, а лятото – много по-горещо от нормалното. Освен за оплакване последните 12 месеца дават основание и за много изводи – те показват до какво води глобалната промяна в климата и какво може да се очаква в България през следващите години. Накратко, чакат ни години, в които крайностите на времето ще стават все повече. Горещите вълни ще са повече и по-силни, студовете по-големи, а между тях ще има по-често наводнения. Въпросът днес не е дали това ще се случи, а как да сме по-добре подготвени за него.

Климатът в различните райони на земята бавно, но непрекъснато се променя. Това вече не е предмет на спор между природозащитници и скептици, а факт, чиито измерения виждаме всяка година. Почти никой вече не оспорва и тенденцията към глобално затопляне - аномалиите в средната глобална температура на въздуха през годините, в които има регулярни измервания, ясно я доказват (виж графиката вляво). Необичайната суша в Средния запад на САЩ и в Южна Русия, наводненията в Пакистан, силните пожари в Гърция и Испания са най-видимите доказателства за климатичните аномалии през последните години. Те водят до сериозни затруднения зa различни отрасли на земеделието, инфраструктурата, транспорта, околната среда, здравеопазването. Горещата вълна в Русия през 2010 г. например, когато средната температура в Москва беше близо 8 градуса над нормата, причини горски пожари и щети за около 300 милиарда долара. Хиляди фермери фалираха, Русия изгуби около 40 процента от зърнената си реколта и замрази експорта на пшеница, което увеличи глобално цените. При наводненията в Пакистан същата година пък загинаха близо две хиляди души, един милион животни се удавиха, а около два милиона хектара реколта беше унищожена. Горещото лято на 2012 г. в САЩ, което засегна реколтата на царевицата, отново показа конкретните отражения върху потребителите - очаква се това да увеличи цените на основните храни по целия свят.


Колко топло е в България

България също не е изключена от тези климатични процеси. През 2012 г. бяха счупени всякакви рекорди по температурни амплитуди в страната. Студената и снежна зима продължи дълго, след това дойде влажна и дъждовна пролет, а сега имаме горещо лято и засушаване. През август в Русе беше измерена най-високата температура за този месец през целия период на наблюдение, който е над сто години. Така температурната амплитуда тази година между абсолютните стойности за изминалите 7-8 месеца е над 72 градуса. За сравнение - преди 40 години тя е била около 65 градуса. "С времето все повече се задълбочава разликата между минимални и максимални температури, измервани в един и същ район на страната. Това е свидетелство за увеличаване на континенталния характер на климата в България", обяснява проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция "Агрометеорология" в Националния институт за метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН. Той посочва още една негативна тенденция през последните години - количеството на валежите и количеството вода, което е необходимо, за да се отгледа едногодишната селскостопанска продукция, започват доста силно да се разминават. Според изчисленията на учените преди 40 години недостигът на вода е бил около 200 литра на кв.м, а в момента почти се е утроил. Освен това се наблюдава и тенденция към силно редуциране на продължителността на преходните сезони пролет и есен за сметка на дълги лято и зима. Всичко това оказва влияние върху баланса на атмосферното и почвеното овлажнение, което пък намалява продуктивността на селскостопанските посеви.

"Тенденция към затопляне в България се наблюдава от края на 70-те", уточнява проф. Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" в НИМХ. Всъщност 2011 г. е била 14-ата поредна година с температури по-високи от обичайните за страната. Освен това по-чести стават и екстремните метеорологични и климатични явления - суши, горски пожари, топлинни вълни, интензивни валежи, наводнения, свлачища, снежни бури. На много хора например последната студена зима може да им се е струвала в разрез с теорията за глобалното затопляне, но всъщност е в нейна подкрепа. "Глобалното затопляне води до повече екстремуми на времето", обяснява проф. Фрийдрих-Вилхелм Герстенгарбе от Института за изследване на климатичните последици в Потсдам. Причината е, че затоплянето поставя климата в нестабилно състояние - екстремумите стават по-чести и с по-голям интензитет както в едната посока - към по-високи температури, така и в другата - към по-ниски. Проф. Герстенгарбе разяснява, че такива аномалии е имало и преди години - по Коледа е можело да се събира реколтата от череши в Елзас (Източна Франция) например. С тази разлика обаче, че според изследователя тогава са били предизвикани от естествени процеси, а сега са по-скоро резултат от затоплянето от парниковите газове, причинено от хората.



Промяната в климата се отразява по различен начин в различните райони на света. Докато България това лято отбелязваше десетки температурни рекорди всеки ден, в Париж отчетоха повишено потребление на чадъри и топли дрехи.

Дали и в каква степен тези климатични процеси ще продължат е трудно да се каже с абсолютна сигурност. Учените работят с различни климатични модели и сценарии, повечето от които са единодушни, че за Европа затоплянето ще бъде по-значимо в южните и североизточните райони и най-слабо покрай атлантическото крайбрежие. Според сценариите студените зими ще се наблюдават по-рядко, а горещите лета ще се случват по-често. Специално за България някои модели очакват повишаване на температурите с 1.5-3 градуса по Целзий през 50-те и с 3-4.5 градуса през 80-те години на този век.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 4 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 2966 прочитания

Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

18 яну 2020, 1198 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Огън, следвай ме

България оптимизира ограничените си ресурси за борба с катастрофичните последствия от промяната на климата

Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10