Огън, следвай ме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Огън, следвай ме

БТА

Огън, следвай ме

България оптимизира ограничените си ресурси за борба с катастрофичните последствия от промяната на климата

Момчил Милев
4803 прочитания

БТА

© БТА


"Тази година имаме 10-15% повишаване в броя на пожарите. Личните ми наблюдения са, че на около 7 години наблюдаваме своеобразен пик. Така беше през 1993 г., сходна беше ситуацията през 2000 г., така беше и през 2007. Очаквам нещо подобно да се случи и през 2014 г.", разказва комисар Георги Гатев, началник на отдел "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Той е един от хората, които са натоварени с нелеката задача да формулират експертния анализ, на базата на който се формулира държавната политика за действие в случай на катаклизми. В момента решенията по тази темата се взимат със сравнително къс стратегически хоризонт и са обобщени в документ, наречен Национална програма за защита при бедствия 2009 – 2013 г. Съвсем закономерно ефектът от климатичните промени е засегнат вътре само най-общо.

"През последното десетилетие вследствие климатичните промени се проявяват дълготрайни засушавания, възникващи през лятото и есента, които предизвикват и влияят върху масовите полски и горски пожари. Броят им през последните години непрекъснато се увеличава... Към всичко, изброено дотук, може да се прибави и отрицателното въздействие на ниската влажност на въздуха и силните ветрове, които допълнително усложняват пожарната обстановка, като благоприятстват за бързото разпространение на пожара на голяма площ", се казва в стратегията. Документът все пак формулира ясно кои са най-пожароопасните райони в страната: Хасково, Стара Загора, Благоевград, София, София-oбласт, Кюстендил, Търговище, Габрово, Враца, Троян и Южното Черноморие.

За жалост специалистите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" са принудени да изпълняват задълженията си с ограничени ресурси и са твърде заети, за да теоретизират твърде много по климатичните въпроси. "Не е нужно да разполагаме с някаква статистика за ефекта от климатичните промени – ние го виждаме в ежедневието си. Например валежите в България минават в стила на субтропичния климат – това го забелязваме всички", споделя комисар Гатев. И добавя: "Затова в ЕС се създава организация, която да подпомага държавите в това направление - има изградени структури, които целят да обединят усилията на държавите в борбата с бедствията. Затова е създаден Центърът за мониторинг и информация към ЕК, който в скоро време ще прерасне в Център за реакция при бедствия."

За целта държавите предоставят различни предварително подготвени модули за разнообразни бедствени ситуации – за наводнения, за горски пожари, за използване на летателна техника, за издирване и спасяване и т.н. България има три регистрирани модула: за горски пожари, за търсене и спасяване в градска среда и за търсене и спасяване при химически заразена среда. В случай на бедствие страната ни може не само да предостави, но и да изиска помощ от други държави, като за целта има детайлно разработена процедура как става това. В нея например пише кои летища могат да бъдат използвани от противопожарни самолети и от кои водоеми може да се черпи вода за гасене (един от тях е Панчаревското езеро, използвано при последния пожар на Витоша).

Гасенето от въздуха в момента е една от ахилесовите пети на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Според комисар Гатев България и Словакия са единствените европейски държави, които не разполагат със специализирана техника за това. Страната ни частично компенсира този факт, използвайки летателни средства на армията. За да се реши този проблем, в момента тече дебат какво е по-добре да се закупи: самолет или вертолет. Хеликоптерите са по-добри за държави с насечен терен като нашата, но, от друга страна, превозват по-малко вода и се движат по-бавно. Противопожарните самолети пък се нуждаят от водоем с поне 800 метра дължина, за да напълнят цистерните си, поради което са предпочитан способ за гасене от островни държави. Отворен обаче остава въпросът доколко закупуването на подобна техника е рентабилно, тъй като опасността от горски пожари е 3-4 месеца в годината. Затова евентуално тя може да се използва комбинирано и за други цели или пък да бъде съвместна собственост на няколко държави.

Проблем също така може да се окаже и автопаркът на пожарната. "Техниката е поддържана, но е стара и често аварира", споделя комисар Гатев. Затова службата се опитва да се възползва максимално от програмите на ЕС. Така преди около 5 години тя е спечелила проект за подмяна на пожарните коли в населените места по цялата гръцка граница. Така екипите бързо могат да се ползват и за гасене на пожари в южната ни съседка. Работи се и за осъществяване на сътрудничество с Румъния, по линия на което ще се предоставят още 30 технически средства. С пари на ЕС през тази година ще бъдат подменени 42 пожарни автомобила, а през следващата – още 30, което е около 10% от техниката. За борба с наводненията ще бъдат закупени съоръжения за пълнене на чували и изграждане на изкуствени диги. "Има нужда и от лични предпазни средства. А един добър костюм за пожарникар струва почти колкото скафандър на космонавт", шегува се комисар Гатев.

"Добрата новина е, че местната власт реагира все по-добре в случай на бедствие. Жалкото е, че това се случва в реални условия, а не по време на учение", обобщава с тъжна усмивка той.

"Тази година имаме 10-15% повишаване в броя на пожарите. Личните ми наблюдения са, че на около 7 години наблюдаваме своеобразен пик. Така беше през 1993 г., сходна беше ситуацията през 2000 г., така беше и през 2007. Очаквам нещо подобно да се случи и през 2014 г.", разказва комисар Георги Гатев, началник на отдел "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Той е един от хората, които са натоварени с нелеката задача да формулират експертния анализ, на базата на който се формулира държавната политика за действие в случай на катаклизми. В момента решенията по тази темата се взимат със сравнително къс стратегически хоризонт и са обобщени в документ, наречен Национална програма за защита при бедствия 2009 – 2013 г. Съвсем закономерно ефектът от климатичните промени е засегнат вътре само най-общо.

"През последното десетилетие вследствие климатичните промени се проявяват дълготрайни засушавания, възникващи през лятото и есента, които предизвикват и влияят върху масовите полски и горски пожари. Броят им през последните години непрекъснато се увеличава... Към всичко, изброено дотук, може да се прибави и отрицателното въздействие на ниската влажност на въздуха и силните ветрове, които допълнително усложняват пожарната обстановка, като благоприятстват за бързото разпространение на пожара на голяма площ", се казва в стратегията. Документът все пак формулира ясно кои са най-пожароопасните райони в страната: Хасково, Стара Загора, Благоевград, София, София-oбласт, Кюстендил, Търговище, Габрово, Враца, Троян и Южното Черноморие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е няма начин да няма пожари, ако баби палят огън където сварят....

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    С носталгия си спомняме нещата отпреди 20-тина години ..страната ни осеяна с мрежа от водни канали...влажността добре регулирана,язовири и микроязовири,почти до всяко населено място.

  • 3
    krismin avatar :-P
    krismin

    Просто искам да поздравя "Капитал" и в частност автора на тази статията - заглавията ви са страхотни. "Огън, следвай ме" - жестоко. Браво!:-)

  • 4
    vassilun avatar :-(
    vassilun

    [quote#2:"xalikarans"],язовири и микроязовири,почти до всяко населено място. [/quote]

    За съжаление Миро ги "загуби" язовирите!

  • 5
    oror avatar :-|
    Orchid

    Проблеми, проблеми, проблеми....а междувременно правителството що да не отпусне 5-6 милиона за някакъв си сайт....

  • 6
    agrotuz avatar :-?
    тимирут'

    Както винаги - скъпи на брашното, евтини на триците. Държавата е длъжна чрез бюджета на МВР да закупи нова противопожарна техника, вместо лимузини за шефовете и нефункционални коли за полицаите. Държавата е длъжна да закупи високопроходими автомобили за бившата "Гражданска защита", сега част от пожарната, вместо джипове за полицаите и техните шефове. Държавата е длъжна да закупи специализирана екипировка за служителите в дирекцията борба с пожарите и бедствията, вместо нови униформи и костюми за полицаите. Държавата трябва да закупи не един, а два хеликоптера за борба с пожарите, вместо да купува коли и камиончета за ГД "БОП", които и без друго освен да се самозастрелят при акция, за друго не стават. Държавата е длъжна... ама не го прави.
    Вместо това Цецко Физкултурника прахосва над 1 000 млн. лв. трета поредна година за да се прави на велик. И само изстисква пари от Мони Не-в-Дянков, които потъват като вода в пясък за всякакви скодоумия. А уж шефът му Бат' Бам-Бам бил изпълзял от пожарната - то е ясно какъв пожарникар е бил, защото там служат само истински мъже, не медузи...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK