С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
64 24 авг 2012, 14:41, 12836 прочитания

Полет над гнездо на оси

Българската дипломация стана неочаквано дейна в арабския свят. Това неизбежно носи след себе си последствия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нов глас на общата маса

Очакванията тази активност да доведе до бързи резултати се нелепи. Изграждането на дипломатическа тежест в определена област отнема години. В Близкия изток доскоро пък изобщо не беше възможно, ако не си САЩ, Русия, Франция или Великобритания. Преди време бившият министър на външните работи Соломон Паси беше подхвърлил, че София е добро място за кръг от преговорите от израелско-палестинския мирен процес. Както и можеше да се очаква, от това не последва нищо. За да се случи нещо подобно, са необходими много, често досадно изглеждащи стъпки - дипломатическа ала-бала, за страничния наблюдател.

Първата от тях е видимост. През юни Николай Младенов заедно с шведския и полския си колега Карл Билд и Радек Шикорски посетиха Ливан, а после Йордания и Ирак. Тройната делегация получи благословията на европейския външен министър Катрин Аштън. "Де факто представлявахме ЕС в региона", казва друг дипломат, пожелал анонимност. Тези посещения създават разпознаваемост сред останалите страни членки и са основата за последващи действия. "След това инициирахме заключения на ЕС (в Съвета на външните министри), чиято основна цел беше подкрепа за целостта на Ливан. За първи път имаме заключения на ЕС по наша инициатива. Първоначално имаше доста негатива реакция, но после ни подкрепиха британците и французите и предложенията ни минаха." Това според дипломата е накарало другите страни да се консултират с България, когато обсъждат Ливан и Сирия.
"България има какво да губи, ако в Близкия изток има нестабилност и какво да печели, ако там има просперитет."

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Външният министър също посочва, че българската експертиза се цени. "Основен ефект от това, което направихме, е, че арабската ни експертиза се обнови изцяло. Мисля, че страната ни е една от тези в ЕС, които знаят най-добре какво става в арабския свят. Познаваме хората и проблемите им от първа ръка", твърди Младенов.
 
Експертът от Chatham house Надим Шехади, който беше гост на Sofia platform, също смята, че активността на България е добър знак. "България сама не може да има влияние върху региона. Това е ясно. Но вътре в ЕС има как. Вие сте част от нова Европа, а британци, французи и германци са свикнали да взимат решения самостоятелно. Сега изведнъж и другите като България, Чехия, Полша имат мнение и идеи." Според него основен позитив на новите членки е, че не са толкова цинични към ставащото, колкото останалите.


За да има дългосрочна полза от тази активност, необходима е и последователност. За разлика от европейското и балканското досие Близкият изток не е насока на външната ни политика, в която засилената активност да бъде непременно и еднозначно подкрепена от различните политически сили или пък от общественото мнение. А при смяна на министъра, за когото безспорно регионът е лична кауза, сегашните усилия могат да отидат на вятъра.

Ако не знаеш къде отиваш, има ли значение пътят?


Основната критика, която Младенов понесе за тази си активност, беше свързана с атентата в Бургас. Но това е трудно доказуема връзка. Както Шехади посочва, той самият е бил на срещи на сирийската опозиция в Рим, Париж, Копенхаген, Атина, Истанбул... "В Париж например има много активна сирийска опозиция и срещи там. Защо не нападнаха там?", казва той.

Проблемите с тази активност са по-различни. Израелската случка, която остави родните дипломати изненадани, показва колко много различни ъгли има ситуация като сирийската. Сирийското искане пък ще трябва да получи отговор. Младенов казва, че "има и други варианти, които могат да се окажат по-добри".



Освен това да искаш невинаги значи да можеш. Както преди време в София каза мароканският икономист Фуад Абделмумни, Източна Европа е по-приемлива за арабския свят, тъй като не морализаторства и има опит, но за сметка на това няма достатъчно икономическа мощ. Заради това и пропаднаха усилията ни в Египет - в страна, където САЩ дават 1.3 млрд. долара годишно, България няма много място за маневри. "Не е ясно напоследък какво точно искат САЩ в региона и това отвори място за европейците и за нови държави", казва Шехади. Всъщност на места като Сирия българската дипломация се намърда в освободеното от американците и руснаци място, където се бори заедно с други интереси.

Това води до въпроса, не на последно място, дали дългосрочно България наистина ще има някаква полза от сегашната си инвестиция. Младенов твърди, че познава хора от бизнеса, които бързо са оценили възможността за навлизане в Тунис и Либия, но арабските пазари са прословуто трудни за проникване, а и още се помни фиаското с Ирак, където българският бизнес трябваше да участва във възстановяването, но не само не получи зелен коридор, а и София опрости под натиска на САЩ огромна част от дълга на Багдад. Катар, който е една от активните нови държави в Близкия изток, засега поне изглежда близък приятел и добър бизнес партньор. Големият тест ще бъде дали и как бизнесът ще последва дипломатите.

В рамките на ЕС видимостта ни по близкоизточната тема е от полза не единствено сама по себе си, а и за изграждане на влияние, което можем да използваме при решаването на важни за нас въпроси в рамките на съюза. Но такова поведение изисква анализ на интересите ни и синхрон в поведението на отделните членове на кабинета и на премиера, а това поне на повърхността не изглежда по силите на този кабинет (спомнете си фиаското в Катар).

Връзки, които остават

Истината е, че за всички тези сметки и прогнози е твърде рано. Арабският свят е все още в движение, а важният залог на София в Сирия не е изцяло разигран. Нещо повече - конфликтът там ще продължи още и вероятно ще предостави още по-трудни ситуации за разрешаване. "Всички искат да имаме активна дипломация, която да прави страната забележима и да подобрява образа й в чужбина, да създава шансове за бизнеса. Сега правим това по-гореща тема, която пряко ни засяга. Различни хора ни критикуват, че сме небалансирани и ни дават съвети да преговаряме с диктатори", казва Младенов.

Някои вреди могат да са дългосрочни, но някои ползи също. Шехади разказва как през 1994 г. британският "Форин офис" му е изпратил пратеник от Палестинската автономия, за да го разведе из Оксфорд и да го запознае с други арабски изследователи. "Никой не искаше да говори с него - всички казваха, че палестинската автономия ги е предала, като се е договорила с Израел. Единственият човек, който прие да обядва с него, ми каза, че ще да дойде не защото е палестински представител, а защото са учили заедно в София."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте

И още: "Еврохолд" обжалва забраната на КЗК да купи ЧЕЗ, държавата напредва с модела за втора пенсия, Ево Моралес избяга в Мексико

12 ное 2019, 440 прочитания

Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма 2 Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма

СГС вероятно ще бъде осъден на 2 млн. лв., но въпреки действията си съдията, допуснал измамата, се издига в кариерата

12 ное 2019, 860 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Големият брат

Делото срещу Pussy Riot напомни как все повече българското правосъдие заприличва на руското

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10