Енергийният шлем на ГЕРБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Енергийният шлем на ГЕРБ

Енергийният шлем на ГЕРБ

Правителството обяви тази седмица пренареждането на картите в българската енергийна политика

15875 прочитания

Една за американците, една за европейците и една за руснаците. Така накратко звучи разпределението на енергийните новини тази седмица.

Първо беше сключен договор за технико-икономическо проучване за евентуалното изграждане на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" с американската "Уестингхаус". Няколко часа по-късно бяха подписани три нови протокола, които уточняват детайли, необходими за изграждането на газопровода «Южен поток». И на следващия ден — парафиране на договора за търсене и проучване на нефт и газ в акваторията на Черно море с консорциума от френската «Тотал», австрийската OMV и испанската «Репсол».

По всяка вероятност хореографията от събития е умишлено търсена (обявяването на договора с "Уестингхаус" беше забавено с няколко дни), но трите новини някак си напомнят на... "големия енергиен шлем" на Георги Първанов от 2007 г. Тогава те бяха АЕЦ "Белене", "Южен поток" и Бургас  - Александропулис. Пет години по-късно ГЕРБ залага на по-малки и по-реалистични проекти. Със значително по-малко патетика министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев да заяви след парафирането на договора с "Тотал", че "днес започваме да ковем енергийната независимост" на България.

Сделката за «Южен поток»,

Изглежда, е почти оформена. За България основните проблеми са два. Дали проектът няма да циментира българската зависимост от руския газ, и по-важният -  дали вложените ресурси са добра инвестиция.

Първият проблем отчасти можеше да се реши, ако «Газпром» се беше съгласил да предостави достатъчно свободен капацитет от газопровода, който да се използва от други доставчци — на теория морската част на тръбата може да се снабдява и от компании, които разработват находища в каспийския регион или Средна Азия, а частта през България към Западна Европа и за доставки от всяко друго възможно място. В Москва обаче се шегуват, че газта може и да се изпарява, но няма как да прелети над техните газопроводи.

България вече се съгласи да поиска изключение от европейските правила (които изискват 100% свободен достъп), така че основният обем от газопровода да бъде резервиран от смесената компания - с 50-процентно участие на "Газпром" и Българския енергиен холдинг (БЕХ). Освен това бързането на Русия да започне проекта до края на тази година се обяснява с желанието да се изпревари влизането в сила на някои от клаузите на европейското законодателство за газовия пазар. Пред "Капитал" от Главна дирекция "Енергетика" отрекоха да има такава възможност.

По-важното е, че ако «Газпром» успее да построи своята тръба по-бързо, може да обезсърчи всички други алтернативни транспортни маршрути. Но това също е извън контрола на българското правителство (колкото и да се бави руският проект, "Набуко" няма да бъде построен по-бързо). София може само да се надява Азербайджан да започне да доставя по-сериозни количества газ в скоро време и те да достигнат до българска територия.

По-сериозният проблем е сблъсъкът за финансирането на "Южен поток".

Скорошен пример

Основната причина за отказа от петролопровода Бургас - Александропулис беше несъгласието на «Транснефт» да обвърже изплащането на инвестицията с приходите от транзитните такси. Според моделите, изготвени от финансовия консултант на нефтопровода Societe Generale, таксите трябваше да са доста по-високи от очакваното от руската компания. При тях обаче транспортът на петрол през българска и гръцка територия ставаше неизгоден за «Транснефт».

Освен това руската компания настояваше, ако проектът не успее да покрие себестойността си, загубите да се поемат от трите акционера. В българския случай от държавния бюджет. И на всичкото отгоре "Транснефт" заявила, че не може да гарантира 100% запълняемост на тръбата.

Какво печелим и какво губим?

Преди два месеца министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев каза, че България е настояла за минимално участие със собствени средства в проекта. «Предпочитам да ги дам за енергийна ефективност», каза тогава Добрев. Ако се приложи стандартната схема за инвестиционен проект, при която акционерите влагат поне 30% собствени средства, то за България това означава между 200 и 300 млн. евро. Сумата не изглежда голяма, но при проблематичното състояние на НЕК и «Булгаргаз», тя трудно може да бъде намерена от БЕХ.

Сега изглежда, че това се осъществява (виж интервюто с Михаил Андонов). Българският участък ще се финансира почти изцяло със заеми, а държавата няма да поема гаранции, ако проектът се окаже непечеливш. Казано накратко, България минимализира финансовия риск, но в същото време се отказва от печалби в краткосрочен план.

Без да има възвращаемост от собственото си участие, в годините, докато се изплатят кредитите (15 години), единственият приход за страната би дошъл от евентуални данъци. Това, разбира се, при условие че «Газпром» позволи транзитната такса да е достатъчно висока, за да може проектът да формира печалба, след като покрие оперативните и инвестиционните си разходи.

Всъщност инвестирането в газопровода с изцяло заемни средства е от изгода за «Газпром», тъй като това понижава финансовите разходи по проекта и по този начин «Южен поток» може да търси по-ниски транзитни такси за преноса на газ. В случая с Бургас - Александропулис «Транснефт» също е предложила изцяло да поеме финансирането, най-вероятно използвайки кредити от руски банки. Тогава консултантите от българска страна са задали въпрос «а какво тогава печелят другите акционери».

Бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков коментира за «Капитал», че при предвижданата ниска вътрешна норма за възвращаемост на инвестициите от 8%, финансирането на проекта основно със заемни средства е по-скоро добър вариант. Преди това Трайков критикуваше наследилия го екип в министерството на икономиката именно за съгласието му с предлаганата от «Газпром» възвращаемост. В България големи енергийни проекти като ТЕЦ AES «Гълъбово» и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток"-3 се осъществяваха със заложена вътрешна норма на възвращаемост на собствения капитал, достигаща до 17%. А при последната заявка за възможна голяма инфраструктура инвестиция — скоростният път Русе - Истанбул, катарската страна обяви, че ще търси поне 14-процентна възвращаемост.

По всичко изглежда, че опитът на Трайков да вмъкне нови условия в договорите с «Газпром» също е бил изоставен. Преди половин година министърът излезе с идеята София да поиска част от новия газопровод, през който ще минава досегашният транзит през България (румънска граница - Провадия) да остане 100% българска собственост. Това е около са 15 млрд. куб. метра газ, а газопроводите, които ще доставят останалите 40 млрд. куб. метра, да бъдат собственост на смесената компания. Целта е да се гарантира, че сега минаващата суровина (през Украйна и Румъния) за Турция няма да намалее, а и ще се запазят приходите от транзитни такси. "Газпром" обаче настоява всички тръби да са част от общата компания, тъй като са новопостроени, а и за да намали разходите си за такси.

"Газпром" и тук, и там

Покрай "Южен поток" става все по-ясно, че идеите за по-широко навлизане на руската компания на българския пазар стават все по-реалистични.

Още от началото на годината от "Газпром" са подновили натиска си да имат достъп до крайни клиенти. Това искане с години беше отбивано от българска страна, тъй като руският газов гигант ще вземе платежоспособните клиенти, докато такива като "Топлофикация" - София, ще останат да висят на шията на "Булгаргаз".

В средата на юни, когато вместо договорената през април газова отстъпка да влезе в сила, цените на газа скочиха за пореден път, министър Добрев каза за "Капитал", че до няколко месеца "Булгаргаз" трябва да проведе прозрачна процедура, така че всеки, който иска да сподели разхода по капацитета на газопровода в Румъния (Исакча до Негро вода). От това основно може да се възползва "Газпром" и така директно до стигне до българската газопреносна мрежа.

От интервюто за "Капитал" на изпълнителния директор на БЕХ Михаил Андонов пък става ясно, че вече се обсъжда даването на възможност "Газпром" да построи газови централи в България. Трудно е да се каже доколко това е преговорна тактика и доколко сериозно намерение, но е поредният признак за значителен завой в българската газова политика от началото на годината.

Total-но навлизане

Надеждата на "Булгаргаз",  а и на "социално значимите" консуматори остава местният добив. Той излиза средно с 25% по-евтин от руския внос, тъй като за него няма транспортни разходи.

Възможността за разкритие на голямо газово находище в Черно море тази седмица беше потвърдена с подписването на договор за търсене и проучване с консорциум от френската "Тотал", австрийската OMV и испанската "Репсол". За правото да изследва в рамките на пет години територия от 14 кв.км в дълбоките води на българската акватория, консорциумът се съгласи да плати 40 млн. евро - рекордна сума при сключването на подобен договор. В съседния румънски участък бяха разкрити предполагаеми залежи от 84 млрд. куб. метра газ (близо 30-годишното потребление на България). В същото време в срещуположния край на Черно море "Шел" подписа подобен договор с украинското правителство.

Иронията в случая, е че в седмицата, в която "Тотал" подписа за проучване в Черно море, френската компания официално обяви, че се отказва от съвместната разработка с "Газпром" на гигантското арктическо находище "Щокман". Две седмици по-късно Гърция, Кипър и Израел пък ще подпишат принципно съглашение за изграждането на газов коридор, който да транспортира газ от огромните находища в Източното Средиземноморие към Европа. Засега България участва косвено в този проект - изграждащият се интерконектор с Гърция един ден може да доставя газ и оттам. В същото време БЕХ има подписан меморандум с гръцката ДЕПА за проучване на възможността за изграждане на терминал за втечнен газ.

Геополитическият баланс

За избирането на "Уестингхаус" за консултант, който да изготви технико-икономическото проучване за изграждането на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" се знаеше поне от две седмици. Обявяването на сделката обаче беше забавено, най-вероятно за да съвпадне с другите енергийни новини. 

За сумата от близо един милион евро американската компания трябва да предостави проучване на възможните площадки за изграждането на новия блок, възможните технологии (изцяло руски проект, руски реактор и западни турбини и електроника или изцяло американо-японски проект) и на тази база икономически модел на проекта.

Изборът на доставчик да прави проучване на възможните технологии по принцип е малко странно - трудно "Уестингхаус" ще намери, че нейното оборудване е по-лошо и ще даде бизнес на друга компания. На практика така се повтаря ситуацията от 2005 г., когато се избираше между руски и руски реактор. В случая зад борда остава един от възможните големи в бизнеса - френската "Арева". Според бившия министър на икономиката Трайчо Трайков първоначалната идея е била на всички доставчици да се даде възможност да предоставят свои проекти, при това безплатно, и българската страна да избира между тях. За това вече има прецедент - испанската "Ибердола" беше направила такова проучване за възможните площадки в АЕЦ "Козлодуй". "Вероятно е бил разширен обемът на анализа и затова е била променена схемата", смята Трайков.

Сега остава да се направи така, че АЕЦ "Козлодуй", който покрива всички разходи за проучванията, да спре да прави това. Ако "Уестингхаус" предложи модел, по който да се строи централата, фирмата трябва да поеме и всички разходи. За българско участие трябва да започне да се говори едва когато бъдат намерени сериозни инвеститори. За да не се получи източване на АЕЦ "Козлодуй" по модела на НЕК.

Министър Делян Добрев и вице-президентът на "Газпром" обяви във Варна, че България получава отстъпка в цените на газа, но се задължава до 15 ноември да взмеме окончателно решение за "Южен потро".
Фотограф: БТА

Една за американците, една за европейците и една за руснаците. Така накратко звучи разпределението на енергийните новини тази седмица.

Първо беше сключен договор за технико-икономическо проучване за евентуалното изграждане на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" с американската "Уестингхаус". Няколко часа по-късно бяха подписани три нови протокола, които уточняват детайли, необходими за изграждането на газопровода «Южен поток». И на следващия ден — парафиране на договора за търсене и проучване на нефт и газ в акваторията на Черно море с консорциума от френската «Тотал», австрийската OMV и испанската «Репсол».


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • Julian Mall

    Тъй като ББ днес пак спомена за "гьола Белене", в Козлудуй няма да има и гьол, но пак ще се похарчат грешни пари за безмислени експертизи и ОВОС-и.

  • 2
    toshkoff avatar :-(
    TOSHKOFF

    "Газ и г*з са в мъжки род" Сашо Дончев

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Тези се вземат много на сериозно, нямат чувства за хумор, май....

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-P
    Нефертити

    На Бате Бойко шлема :-)

  • 5
    syrditko avatar :-|
    BGman1

    По далеко от Русия...само така ще излезем от блатото в което ни натикаха комунетата...

  • 6
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#5] от "BGman1": Това го сподели с милиционерите :-)

  • 7
    feniks78 avatar :-?
    feniks78

    По измъчената усмивка на Делянчо, можем да съдим за параметрите в договора с "Газпром"!

  • 8
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Икономическото ни министерство няма нито категория, нито класа, нито тренинг за енергиен спаринг... Дано гърците "подквасят" не-мосюлманския трети поток по-скоро. Има ред положителни предпоставки и обстоятелства за това. А и Израел вече разпредели пицата за вкъщи и за износ. По проекта се работи, значи... Черноморският нефт и газ го гоним от 1989 г., а резултатът са малките и много малките (по световната класация) залежи. В "дълбокото море" ОМВ оглеждаше и търсеше (но не намери) партньор за структура, открита преди години от руска изследователска експедиция. Сега новата "тройнна коалиция" може и да се реши на скок в дълбокото. Рискът си остава за тях. Може да има кирия и за България. Бонусът за лиценза 40 ММ евро - бълха ги ухапала компаниите. "Големите черноморски надежди" - спектакълът сме го гледали вече два пъти, сега е за трети, с повече публика...

  • 9
    mapto avatar :-P
    mapto

    [quote#8:"venelingeologia"]Черномрският нефт и газ го гоним от 1989 г., а резултатът са малките и много малките (по световната класация) залежи.[/quote]

    България също не е консуматор от световна величина :D

  • 10
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    добър пример за балансирана енергийна политика. Изглежда обещаващо. Да видим само крайните резултати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK