След три години замразени доходи управляващите активно заговориха за вдигане на заплати и пенсии от началото на изборната 2013 г. Освен индексиране на натрупаната инфлация така правителството цели и да стимулира вътрешното потребление, но може като страничен ефект да затрудни частния сектор, върху който също ще се пренесе натиск да повиши разходите за труд.
В публичните си изказвания от последните дни министрите сочат като сигурно повишаването на пенсиите и учителските заплати, а спорове предизвиква повишаването на заплатите на военни и полицаи. Правителството е решило да увеличи и минималната работна заплата от сегашните 290 на 310 лева. Подхвърлените обещания засега не са подплатени с ясни разчети, но по всичко личи, че ако всички те се материализират, това ще постави под натиск бюджета, който по закон трябва да бъде готов до 31 октомври.
За увеличаването на учителските заплати финансовият министър Симеон Дянков посочи, че ще бъдат допълнително отпуснати 70-80 млн. лв. Той обаче е поискал от образователното министерство да посочи система, по която доходите в сектора да бъдат увеличени, а не всички заети да получат с по 30 лв. по-големи заплати.
Силов сблъсък
Най-трудно текат преговорите с военното и вътрешното министерство. Mediapool съобщи, че министърът на отбраната Аню Ангелов е отхвърлил предложение на Симеон Дянков да увеличи заплатите на военните с 12% срещу премахване на привилегиите, които им дават право на 20 заплати при пенсиониране, 30 дни платен годишен отпуск и социално осигуряване за сметка на държавата. Според военния министър разговори за повишаване на заплатите в сектора на отбраната се водят вече два месеца, но без успех.
Повишаване на доходите вече поискаха и от синдиката на служителите в МВР, но засега вътрешният министър Цветан Цветанов запазва мълчание, а Симеон Дянков отхвърли техните искания при едно гостуване по "Нова телевизия" през август.
Пенсионни разходи
Увеличението на пенсиите ще е с поне 7.3% обеща през август финансовият министър, а в понеделник Тотю Младенов обяви, че то ще е по равно за всички пенсии и ще е най-малко със 7.6%. Тези числа бяха посочени като сума на натрупаната инфлация, откакто ГЕРБ дойде на власт, до лятото на тази година, но справка в сайта на НСИ показва, че за този период животът е поскъпнал с 10.8%.
Източници на Капитал Daily от правителството предупредиха, че е възможен и вариант, при който всички пенсии ще бъдат увеличени с между 5 и 6% и то от първи април. В същото време заплатите за военни и полицаи може да останат без промяна, както и в останалите дейности на държавния сектор. Единствено учителите можели да разчитат на по-високи доходи и то от 1 януари 2013 година. Не е сигурно обаче с колко ще бъдат вдигнати заплатите, а само общият разход ще се вдигне с между 70 и 80 млн. лв.
Въпреки че премиерът Бойко Борисов, Симеон Дянков и Тотю Младенов сочат увеличението на доходите като резонно действие, след като икономиката вече се е възстановила и коланите може да се разхлабят, все още няма коментар как ще се покрият по-високите разходи. Обещаното вдигане на пенсиите например не може да стане, без да се повиши и максималният осигурителен доход от сегашните 2000 лв. на 2152 лв., тъй като според Кодекса за социално осигуряване максималната пенсия е 35% от него.
Това ще означава, че държавата изземва допълнителни средства от хората с по-високи доходи, за да финансира плащането на пенсии. Подобно действие не води до съживяване на икономиката, а просто по-голямо преразпределение на националния доход през бюджета, и то във време, когато икономическият растеж все още е в рамките на статистическата грешка.
Колко ще струва
За тази година държавата е заложила 7.1 млрд. лв. разходи за пенсионни плащания, което означава, че повсеместно вдигане на пенсиите със 7.3% ще струва 518 млн. лв. В публичните разбивки за разходите на вътрешното и военното министерство не се посочва каква част от бюджетите си те харчат за заплати, но дори и без тяхното увеличаване бюджетните разходи може да се увеличат с близо 1% от брутния вътрешен продукт.
Според бившия заместник-министър на финансите Любомир Дацов повишаването на доходите в публичния сектор може да се окаже вредно и за икономиката, защото ще притисне частния сектор също да вдига заплати, без икономическата среда да се е подобрила.
След три години замразени доходи управляващите активно заговориха за вдигане на заплати и пенсии от началото на изборната 2013 г. Освен индексиране на натрупаната инфлация така правителството цели и да стимулира вътрешното потребление, но може като страничен ефект да затрудни частния сектор, върху който също ще се пренесе натиск да повиши разходите за труд.
В публичните си изказвания от последните дни министрите сочат като сигурно повишаването на пенсиите и учителските заплати, а спорове предизвиква повишаването на заплатите на военни и полицаи. Правителството е решило да увеличи и минималната работна заплата от сегашните 290 на 310 лева. Подхвърлените обещания засега не са подплатени с ясни разчети, но по всичко личи, че ако всички те се материализират, това ще постави под натиск бюджета, който по закон трябва да бъде готов до 31 октомври.
65 коментара
Като начало - нека се махне възможността общата администрация на вътрешното и военното министерство да ползват привилегиите за брой заплати при пенсиониране, отпуск и осигуровки за сметка на фиска.
Това автоматично ще изтрие над 60 % от досегашния разход. Ограничаване обемът за специализираните структури на 2-те ведомства може да остане за дискусия в рамките на период от 3 години.
Тези 20 заплати отдавна трябваше да ги махнат.
ДАНС преглътна 15 заплати, нищо не пречи по същия начин да подходят с МВР и МНО.
И още съкращения трябват при служителите работещи на бюра и ползващи същите преференции.
Никакви странични ефекти няма да има увеличаването на доходите в България (предизборно или не), докато не доведе до невъзможност да се балансира бюджета (а бюджета лесно може да бъде балансиран с орязване на излишните строежи на пътища и/или с качване на данъците, които сега са най-ниските в ЕС, без това да води до особен, камо ли до най-големия в Европа растеж на икономиката ни). България е на дъното на ЕС по доходи и дори до изравняването на българския доход до следващия най-нисък в Европа, но над нашия - румънския - има разстояние от цели 8.98 евро или 17.51 лева (минимална заплата в България - 148.28 евро, минимална заплата в Румъния - 157.26 евро). Държавата с най-висок минимален доход в Европа (доход, който привлича дори немци да ходят да работят в тази икономика) е люксембургския, който е 1801.49 евро или разлика с българската минимална заплата от 1653.21 евро (3223.76 лева). До достигането от България на тези 1801.49 евро има мнооооооого-много място за ръст на минималната ни заплата. Да не говорим, че българския бюджет е значително по-добър от румънския и спокойно минималната ни заплата може да изпревари румънската (България е била с по-голяма минимална заплата от румънската до Юли 2000 година, както и през Януари 2002 година, но Костов през 2001 година, Сакскобургготски от средата на 2002 година и най-вече Борисов с Дянковото замразяване на заплатите, каквото замразяване не е правила нито една друга европейска държава, проследявана от Евростат, запратиха България към дълбокото дъно на ЕС, направиха доходите у нас да гонят африканските и с това не само ни разгониха фамилиите, подгониха ни към емиграция и видяха сметката на раждаемостта, ами възпрепятстват развитието на икономиката и постъпленията на средства в бюджета - основния приход в хазната е от ДДС, който е пряко зависим от потребителските възможности на масовото население).
Никакъв страничен ефект няма да има, а напротив ще повиши вътрешното потребление и икономиката ще живне малко.....
[quote#3:"Станислав Янков"]България е била с по-голяма минимална заплата от румънската до Юли 2000 година, както и през Януари 2002 година, но Костов през 2001 година...[/quote]
Костов пак ти е в устата, платен гад, а я кажи Костов като стана премиер, на кое място бяхме по минимална заплата? Сравни я с румънската края на 1997. Бива бива наглост, ама твоето безумие и безочие нямат край наистина.
Личи си и по плюсовете.
Откъде ги измислиха тия странични ефекти ...
Ефекти, ефекти, колко странични ефекти да има... Ще пуснат пак облигации за 5-600 милиона евро и готово. Децата ще плащат, важното е ние сега да сме добре.
До коментар [#5] от "djikata":
Не се сърди на мен, приятелю, а на Евростат (изглежда - там няма фанатични костовисти, които да подменят фактите в полза на тукашния крайно-десен или "тъмно-син", както се нарича още, слугинаж). Не мога да ти кажа каквото искаш, защото еврото е заменило екюто именно в началото на 1999 година и едва от тогава има пълноценна статистика в евро между минималните заплати на държавите в Европа, които имат такива заплати. Иначе - не съм примрял и за "левите" мошеници. Ако зависеше от мен - всички досегашни управляващи щяха да лежат в затвора за корупция и измами, подобно на бившата украинска властница Юлия Тимошенко. Какви пари само са отчислени от държавните структури, особено преди борисовия кабинет - просто не е за разправяне! И любимия ти Костов, с неговите олимпийски кръгове и с фондациите на жена му (дето не се посвениха да вземат пари от най-съмнителни руски групировки като "Нордекс" на Григорий Лучански) е в кюпа...
Относно икономическата политика на Костов: той много направи след встъпването си на власт, ама и много, което трябваше да направи - не го направи. И направи сума работи, дето не трябваше да се правят. Главното - съсипа доходите на населението към края на управлението си, когато нещата бяха донякъде стабилизирани и така заложи последващото доходово изоставане с останалата Европа, което вижда и днес сметката на икономиката ни, води до източване на мозъци навън, до небивала емиграция и до отрицателен прираст на населението. А ето ти и какво постигна в икономическо отношение Костов на фона на някои други, доста интересни държави! Между 1997 и 2001 година включително, икономическия растеж на България се е движел между -1.65 % и 5.73 % (всичко това е по данни на Световната банка). В същото време, икономическия растеж на няколко други, много яко-звучащи държави, през абсолютно същия период от време (1997-2001 включително) е бил следният:
Екваториална Гвинея: между 71.19 % и 13.48 %;
Либерия: между 106.28 % и 22.1 %;
Еритрея: между -13.12 % и 21.25 %;
Сиера Леоне: между -16.74 % и 18.17 %;
Тувалу: между 15.5 % и -1.56 %;
Мали: между 3.2 % и 12.1 %;
Мозамбик: между 1,09 % и 11.9 %;
Андора: между 1.17 % и 11.77 %;
Чад: между -0.88 % и 11.66 %;
Руанда: между 13.85 % и 7.58 %;
Етиопия: между -3.46 % и 8.3 %;
Камбоджа: между 5.01 % и 11.91 %;
Нигер: между 10.42 % и -1.41 %;
Бутан: между 5.4 % и 7.52 %;
Судан: между 10.57 % и 3.1 %;
Кабо Верде: между 5.4 % и 16.85 %;
Танзания: между 3.53 % и 6 %;
Гамбия: между 3.5 % и 6.4 %;
Бангладеш: между 4.87 % и 5.94 %;
Уганда: между 8.05 % и 3.14 %;
Тунис: между 6.02 % и 4.3 %;
Непал: между 3.02 % и 6.2 %;
Сенегал: между 6.35 % и 3.2 %;
Суринам: между 5.74 % и -0.87 %;
Лесото: между 0.38 % и 5.66 %;
и т.н.
България: между -1.65 % и 5.73 %.
И така - много интересни (превъзхождащи костовите) икономически растежи, постигнати от още по-интересни държави - все през периода на костовото управление (1997-2001)... Докато африканските държави се развиват, Костов и икономическите "капацитети" след него (включително и "левите", дето са всичко друго, само не и "леви") ни африканизират нас в България!!! Какво повече да говорим относно икономическите "умения" на Костов?! Той не беше (по-конкретно - през втората половина от мандата си) нищо повече от най-обикновен счетоводител на МВФ у нас!
До коментар [#7] от "КЛЮЧАРЪ":
Има и вариант с качване на данъците (сега са най-ниските в Европа, а нито файда има от това, нито пари има за най-елементарни, но същностни държавни функции като сигурност, образование, здравеопазване и т.н.). А и с увеличаването на доходите ще се увеличат и постъпленията в хазната, даже и ако не се увеличават данъците. Заради повишаването на потреблението, което ще увеличи и постъпленията от ДДС (ключовия данък за пълненето на бюджета). Стига Дянков да не намали още повече данъците, разбира се...
До коментар [#9] от "Станислав Янков":
Не вярвам Великият Примат да качи данъците предизборно. Чак толкова проЗт не е. По-скоро могат да се погрижат за по-висока събираемост на мита и акцизи, ама как да стане, като "наште" производители и вносители пълнят партийната каса...?