С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 5 сеп 2012, 17:54, 11212 прочитания

Николай Младенов: "Ако сега нямаме идеи в ЕС, когато ни е важно, никой няма да ни слуша"

Външният министър пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Вътрешната политика, обичал да казва Джон Кенеди, може само да ни победи. Външната може да ни убие." Подобни мисли напоследък могат да бъдат прочетени навсякъде, когато се пише или говори за българската външна политика.

България, оказа се, изведнъж излезе на предните линии в ангажирането с Арабската пролет. Турбулентните събития, обхванали най-конфликтния регион в света, имаха своето отражение и тук: сирийската опозиция направи среща в Правец, България е член на групата "Приятели на Сирия" и противник на режима на Башар Асад, прави предложения в съвета на външните министри на ЕС за запазването на целостта на Ливан и е сред най-видимите членки на ЕС, що се отнася до ангажирането с новите лица на арабската политическа сцена.


Всичко това  изглежда опасно на много хора. Атентатът срещу израелски туристи в Бургас дойде някак като подкрепа на тезата, че от близкоизточните конфликти произтичат само беди за всички замесени. Отговорникът за тази нова активна политика е безспорно външният министър Николай Младенов. Близкият изток е негова лична кауза и страст от години и контактите и ангажимента му са двигателят зад българската дипломатическа активност.

Ето защо "Капитал" разговаря с Младенов за целите зад този внезапен фокус върху арабските страни. Имаме ли такива, изпълняваме ли ги, идват ли те за сметка на други, по-близки приоритети (например подобряване и изясняване на отношенията с Македония)? И най-вече каква е гаранцията, че цялата тази дейност няма да отиде на вятъра, ако двигателят се смени, т.е. ако Младенов не е вече външен министър? Защото, ако ползваме друг цитат на виден американски политик, нито една външна политика, независимо колко добра, няма шанс за успех, ако е родена в умовете на малцина и носена в сърцата от никого (какъвто към момента изглежда подозрително много нашият случай).

Тъй като август е почивен месец за политиката, началото на новия политически сезон е добър момент да питаме и за други теми: Шенген и Румъния например или скандалът с Pussy Riot в Русия, както и въпроси, вълнуващи някои наши читатели.



За Арабската пролет и България:
"Или участваш в тези процеси, или изпадаш завинаги"

Ситуацията в Сирия не изглежда да върви към решение в близко време. След като България бе доста активна досега, какъв подход ще имаме оттук нататък?

За съжаление ситуацията става все по-сложна. Първо, защото режимът продължава да получава активна подкрепа и доставка на оръжие, и, второ, защото Сирийската свободна армия и опозицията се чувстват все по-силни.
Ние нямаме промяна в позицията. Искаме консолидиране на опозицията и формулиране на ясен план и алтернатива за политически изход от кризата: или резолюция на Съвета за сигурност, която да дава ултиматум на Асад, или договорен подход за оттегляне на режима и свободни избори.

Ще приема ли България ранени сирийци в болниците си?

Ние нямаме казус с бежанците, защото те влизат в Ливан, Турция и Йордания. При подобни ситуации логиката е хората да останат максимално близо до границата, трябва да се оказва съдействие там, за да могат хората бързо да се върнат. Това, за което в момента преговаряме, е възможността да се изпратят български лекари в лагери около Сирия. Ние сме в разговори с ОАЕ и Катар, които имат намерение да разгънат болници по границите на Сирия, вероятно в Йордания, където можем да изпратим наши лекари, както и да окажем подходяща хуманитарна помощ на място.

Поддържаме ли постоянни връзки с опозицията?

Да. Със сирийския национален съвет, с Националния блок, с различни групи извън Сирия, като не поддържаме контакт с крайните религиозни и други екстремистки движения. Сирийската опозиция в момента има няколко основни групи, като за тяхното разединение има доста причини. Тези в Сирия, които се борят за живота си, са в голямата си част структурирани на племенен принцип. Извън Сирия има опозиционни групи, които са били изгонени в чужбина и сега са обединени в Националния блок, Националния съвет и други. Основната част от тях са възпитани и израснали като политици в една много светска среда - не са религиозни фанатици. Но десетки години в Сирия има пълна забрана за политическа дейност и затова имат различия сега.

Може ли надеждата, че един ден ще бъдем добре поставени пред новия арабски елит, да бъде оправдание за такова съсредоточие? Какви други цели и интереси преследваме?

Първо, има принципни и ценностни устои на една такава политика. Когато имаш режим като този в Сирия, който избива своето население - вече 20 хил. души, по един брутален начин, съвсем близо до нас, не можеш да се правиш, че това не се случва. Второ, когато има големи процеси на промяна, каквито има сега, ти или си част от тези процеси, или не си и завинаги отпадаш от полезрението на тези страни. Предишния път, когато България навлиза в Близкия изток, е в периода на деколонизацията. Алжир е прекрасен пример, защото след независимостта много български специалисти отиват там и това създава много добра основа за икономически отношения между двете страни.

Но този период изтече и сега условията се променят. Тунис е пример за обратното - преди контактите са били много интензивни. Но преди да падне Бен Али, посолството ни беше пред закриване - имаше малко туризъм и нищо друго съществено. В момента там има три или четири регистрирани бизнес сдружения на хора, които искат да търгуват с България.

Почти във всички тези държави има глад за идеи. Логично е да гледат към нас, които сме близки както по манталитет, така и географски и сме преминали преход към демокрация скоро. Ние нямаме колониална история, а напротив - подкрепяли сме ги против колониализма. Освен това много от тези хора ние ги познаваме. Те са учили тук, правили са бизнес тук, женени са за българки, имаме история. И когато влезем в региона, ние имаме нов тип позиции. Новият посланик на България в Египет познава новия египетски президент от времето, в което той нямаше регистрирана партия. Това е добра основа, която да капитализираме.

Но в Ирак също отидохме за принципи, а си тръгнахме с жертви и без икономически успех?

Политиката на България след Саддам беше абсолютно сбъркана. Ние участвахме във войната, дадохме жертви и абсолютно нищо не инвестирахме дълго време в политическите си отношения с Ирак. Тогава икономиката ни беше в разгара на растежа си - българските компании правеха огромни печалби и интересът към света беше малък. В момента има бизнес стимул да се стигне до Ирак. И съм сигурен, че в следващите месеци българският бизнес ще се върне в Ирак.

Не само в Кюрдистан, където вече има доста навлизащи компании. Първо ще открием посолство в Багдад до края на годината, после и представителство в Кюрдистан.

Отговор ли е на тази политика атентатът в Бургас?

Това беше удар по израелски граждани, за да се покаже, че те са уязвими и могат да бъдат ударени навсякъде. Такъв атентат не може да се подготви от днес за утре и е подготвян дълго, далеч преди срещата на сирийската опозиция в Правец и категоричо няма нищо общо с нея. Ако атентатът целеше да промени българската политика, той щеше да изглежда по друг начин. Атентатът в Кербала например беше срещу България, въпреки че беше в Ирак, и целта му беше да покаже, че ще има жертви, ако политиката не се промени. Така беше променена политиката на Испания след атентата в Мадрид.

По въпроса с баланса ние по-активна политика, отколкото в арабските страни, не сме имали от години. В момента имаме по-силни и здрави отношения както с арабските страни, така и с Израел отпреди, защото последните 20 години политика към тях не съществуваше.

Каква е гаранцията, че активността в Близкия изток няма да спре след Николай Младенов?

Няма такава гаранция в момента, факт. Ние 20 години бягахме от този регион и никой не е развивал експертиза. Тя е градена 70-те и 80-те години в Ирак на Саддам, в Сирия на Асад, в Либия на Кадафи. В България има много малко хора, които например познават Залива. Ние традиционно като държава в Персийския залив стигаме до Кувейт. Сега идеята е да имаме такава експертиза.

Дали това ще продължи зависи от много фактори. Дали хората ще усетят пряк икономически интерес, дали ще видят инвестиции, дали ще има износ. Зависи и от отношенията между ЕС и тези страни, които още не е ясно как ще се развият. Политически в Европа днес се сблъскват две тези. Едната е "тези страни ще бъдат залети от ислямисти и това ще е заплаха", а другата е "ако не се ангажираме сега с тяхното развитие, ние сами ще предизвикаме идването на власт на ислямистите". Има достатъчно хора, които не са радикални, но имат нужда от подкрепа. По какъв начин помагаш на Египет, където има огромна безработица и бедност, ако не даваш стипендии, затваряш пазари и т.н.?

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иван Тотев се отказа от кметската надпревара за Пловдив Иван Тотев се отказа от кметската надпревара за Пловдив

В ГЕРБ-Пловдив започват номинациите за кмет и общински съветници в града за местните избори

22 юли 2019, 74 прочитания

Заместникът на Цацаров Иван Гешев ще е следващият главен прокурор 5 Заместникът на Цацаров Иван Гешев ще е следващият главен прокурор

Номинацията му беше издигната от цялата прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет

22 юли 2019, 1817 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Дневник: Парламентът ще контролира работата на независимия енергиен регулатор

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото