Владислав Славов е в основата на осъдителното решение по делото Райчинов срещу България. В него съдът в Страсбург установява нарушаване на свободата на слово, а от данните по делото има данни за злоупотреба с власт от страна на Славов. Райчинов е бивш служител на Министерство на правосъдието, който по време на заседание на ВСС казва: "Решили сте да поверите финансовите въпроси на Владислав Славов, който според мен не е честен човек." На заседанието присъства Славов, който тогава е зам. главен прокурор. Неговият началник инициира разследване срещу Райчинов, който е осъден на всички инстанции. По ирония на съдбата през седмицата становище в подкрепа на Славов изпратиха от Български адвокати за правата на човека – организацията, чиито учредители преди десет години движила цялата жалба на Райчинов до Страсбург.

В концепцията си Владислав Славов казва, че основният принцип е "прозрачност в работата на съвета на всяка една дейност, в това число и на фаза предварително обсъждане и публикуване на изчерпателна информация за това, вкл. за работата на комисиите. Въвеждане на периодична оценка на органите на съвета с оглед развитието на практиката и капацитета им". Той маркира като основни приоритети справяне с натовареността на магистратите и въвеждането на информационни системи.

За разлика от абстрактната концепция на Славов Бойко Рашков е много по-конкретен във вижданията си за реформа. Той също маркира проблема за натовареността, като го илюстрира с битовите условия в софийските съдилища, но акцентира и върху кадровата политика на съвета: "Назначаването, включително на административни ръководители, невинаги е достатъчно прозрачно от гледна точка на мотивите защо е предпочетен един, а не друг от кандидатите. Новият ВСС трябва да обсъди сериозно този въпрос, особено във връзка с провеждане на конкурсите чрез събеседване, при които нерядко се прилага субективизъм. Подобни негативни примери ерозират изцяло замисъла на законодателя да осигури справедливи и конкурентни процедури за професионално израстване и деморализират съдебните органи."

Червените депутати разказаха пред "Капитал", че Бойко Рашков има реални шансове да бъде избран, докато Владислав Славов не. В същото време в магистратските среди се коментира, че Славов е спечелил доверието на мнозинството от ГЕРБ и може да бъде избран с тяхно съдействие.

И Рашков, и Славов не са отговорили на въпросите на инициативата на неправителствената организация Български институт за правни инициативи за прозрачни съдебни назначения.

Инспекторите

Близо една четвърт от номинираните от парламентарната квота са бивши членове на съдебния инспекторат – Ясен Тодоров (следовател, предложен от "Атака"), Незабравка Стоева (съдия и адвокат, предложена от БСП), Мария Кузманова (съдия, предложена от ГЕРБ) и Васил Петров (номиниран от ДПС адвокат, който между другото е баща на жената, от която депутатът от движението Делян Пеевски има дете). От съдебната квота беше номинирана и Милка Итова, която също беше инспектор. Те бяха назначени в Инспектората към ВСС от тройната коалиция и до края на миналата година работеха там. 

Проблемът е, че те също са носители на статуквото. Въпреки първоначалните положителни оценки, които ИВСС получи от ЕК, той не успя да се справи с проблемите, които са в неговата компетентност. Ръководеният от Ана Караиванова орган предпочиташе да размахва пръст, а не да предлага решения. Той остана със затворени очи за едни от съществените проблеми - случайното разпределение на делата, нередностите в гражданското и търговското отделение на Софийския градски съд, практиката за антидатиране на съдебните актове от някои съдии.

"ВСС не трябва да се "капсулира" и да живее в свой свят. Това се отнася както до отношенията му с магистратите, така и до отношенията му с представителите на гражданското общество. ВСС не трябва да се страхува от публично оповестяване на мотивите на решенията си и не трябва да се страхува да отговаря на поставените му въпроси", коментира Ясен Тодоров и гарантира, че "ако бъда избран за член на ВСС, ще предоставя личния си e-mail, на който всеки магистрат от страната да може да споделя проблемите, който го вълнуват."

В концепцията си Незабравка Стоева казва, че за да бъде успешен мандатът на ВСС, той трябва да има "ясно заявена политика за преодоляване на проблемите й и възстановяване на полагащия се за българския магистрат авторитет."

Депутати коментираха, че от инспекторите реален шанс имат Незабравка Стоева, която след Бойко Рашков е втората сигурна номинация от БСП. Предложеният от "Атака" Ясен Тодоров също се ползва с подкрепата на червените депутати, но все още не е ясно дали партията на Сидеров ще има възможност да излъчи свой представител. Сигурна към този момент е и предложената от ГЕРБ Мария Кузманова.

Камен Ситнилски е почти сигурен член на ВСС. Той е зам.-главне прокурор. Дъщеря му е съдия, единият му син работи в ДАНС, другият в РВД, а съпругата му е счетоводител на следствието

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Прокурорските началници

Само двама прокурори от номинираните от квотата на държавното обвинение (от 13) не заема ръководна длъжност в държавното обвинение, други двама са ръководители на отдели във ВКП (Людмил Петков и Явор Бояджиев).  Проблемът с началниците е, че те са продукт на сегашния състав на ВСС, който пък е до болка известен с непредвидимата и лишена от мотиви кадрова политика.

В концепцията си Камен Ситнилски маркира четири основни приоритета - независимост, кадрова политика, битови условия и международна дейност. "Пред членовете на съвета да се реагира твърдо, но същевременно демократично, коректно и етично на всеки опит за външна безпринципна и неоснователна намеса. Да се дава мотивиран отговор и обяснение на необосновани обвинения, псевдокритика, нетолерантност, хулене и обругаване на съдебната система и на ВСС като цяло или на отделни членове."

Людмил Петков, който беше номиниран на съвета от събранието на ВКП, казва в концепцията си, че "ВСС трябва да намери общ език с властта. Под общ език не се разбира да влезе в тона на властта. Под общ език се разбира да започне да води нормален диалог и да направи този диалог максимално видим за обществото."

Според него "противопоставянето между съдебната власт и МВР (най-често)" е довело до "втвърдяване на позициите, което пък води до опит за "пълното овладяване на съдебната власт от изпълнителната, а "ВСС като инструмент по пътя". Той предлага и друга уместна идея да се даде публичност на работните заседания на ВСС (на които на практика се взимат решенията). Според него ВСС не може да изготвя Етичен кодекс на българските магистрати, защото инициативата трябва да дойде от самата магистратска общност.

Михаил Кожарев (номиниран от събранието на софийските прокурори) също предлага "засилване на прозрачността". Според него магистратите трябва да бъдат поощрявани да изразяват открито становището си. Друг важен проблем според него са битовите условия, както и прецизирането на правилата за етично поведение, противоречивата съдебна практика, мотивирането на решенията на ВС и т.н.

Зам. градският прокурор на София Сергей Стойчев е на мнение, че ВСС не трябва да наблюдава дела с обществен интерес, защото "добросъвестните магистрати не делят възложените им за разглеждане дела на такива с "високо обществено значение" и на такива, които не попадат в тази категория, тъй като са наясно, че всеки един гражданин, пострадал от престъпление, е важно да получи правосъдие и справедливост".

Източници от прокуратурата коментираха, че сигурни шансове да попаднат във ВСС имат Камен Ситнилски, Людмил Петков и Михаил Кожарев.

Магистратите се страхуват от манипулиране на събранието им, така както се случи на избора в София

Фотограф: Надежда Чипева