По-малко, но по-ефективни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-малко, но по-ефективни

Капитал Daily

По-малко, но по-ефективни

Броят на заетите спада през второто тримесечие на 2012 г. на годишна база. За сметка на това производителността им расте

3291 прочитания

Капитал Daily

© Капитал Daily


15.3

лв. добавена стойност на отработен час създават заетите в промишлеността - най-високата стойност в българската икономика.

Всеки зает в икономиката добавя с 3.3% повече брутна стойност през второто тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на миналата година. Заетите обаче са с почти 97 хиляди души по-малко на годишна база. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за производителността на труда, заетите лица и отработеното време. Обяснението може да бъде, че когато по-малко хора работят, обикновено те са по-производителни. Има обаче и други фактори като инвестициите и управлението на предприятията, които също влияят върху производителността.

И сам воинът е воин

Броят на заетите е намалял с 2.8% до 3.396 млн. души през второто тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на миналата година. С 2.7% по-малко са и отработените от тях часове - общо 1.418 млрд. за второто тримесечие на годината. Въпреки това обаче има реален ръст на производителността, тъй като всеки работещ произвежда с 3.3% повече брутна добавена стойност. Интересен факт е и че брутният вътрешен продукт е нараснал с 0.5% на годишна база през второто тримесечие на 2012 г. според предварителните данни на НСИ, въпреки че заетите са по-малко. Някои сектори обаче са по-производителни от други.

Производителността е най-висока в промишлеността. Там всеки зает добавя средно 6.220 млн. лв. брутна стойност по текущи цени. За сравнение, общо за икономиката на всеки зает се падат 4.482 млн. лв. брутна добавена стойност, но в промишлеността по принцип трудът е по-производителен, тъй като в него е съсредоточен повече капитал. Най-малко пък е нараснала добавената стойност от работещ в услугите – половин процентен пункт.

Добрите новини

Фактът, че по-малко хора вършат повече работа, всъщност е лоша новина за пазара на труда. За да си позволят това обаче, работодателите вероятно са инвестирали. "Няма как да се запази ниво на продукция с по-малко хора, без да има инвестиция", обясни макроикономистът Лъчезар Богданов от Industry Watch. Той добави, че сценарият мечта е да има лек ръст на заетостта, придружен с инвестиции, който да доведе до значителен ръст на производителността на труда. За да постигнат компаниите обаче по-добър резултат с по-малко хора, все пак трябва да има качествена промяна в работата на отделното предприятие. "Очевидно имаме реално подобрение на всяко предприятие на микрониво", каза Богданов Според него поне три са възможните причини за по-високи резултати при по-ниска заетост - подобряването на мениджмънта, повече инвестиции и повишение на квалификацията на заетия персонал.

А земеделието?

Селското стопанство е най-нископроизводителният сектор според предварителните данни на НСИ. В него се произвеждат 3.2 лева добавена стойност на отработен час през второто тримесечие на 2012 г. Тези стойности са в пъти по-високи в промишлеността  – 15.3 лева, и в услугите – 11.5 лева.

Според Лъчезар Богданов обаче реалната производителност в аграрния сектор е по-висока. По-думите му за голяма част от регистрираните като земеделски стопани това не е основно занимание. Те увеличават бройката на работещите в сектора и така изкривяват данните. "Голяма част от добавената стойност в сектора се създава от големите стопанства. Но те няма как да бъдат отделени от останалата част от земеделците", смята икономистът.

15.3

лв. добавена стойност на отработен час създават заетите в промишлеността - най-високата стойност в българската икономика.

Всеки зает в икономиката добавя с 3.3% повече брутна стойност през второто тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на миналата година. Заетите обаче са с почти 97 хиляди души по-малко на годишна база. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за производителността на труда, заетите лица и отработеното време. Обяснението може да бъде, че когато по-малко хора работят, обикновено те са по-производителни. Има обаче и други фактори като инвестициите и управлението на предприятията, които също влияят върху производителността.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    tsyrvulan avatar :-P
    tsyrvulan

    Браво, 10$ добавена стойност на час в промишлеността, когато станат 30$, може и да се замисля да се прибера в БГ.

  • 2
    bz avatar :-|
    bz

    Ай и какво ще правят сега форумните оплаквачи ?
    С интерес чакам да ми обЯснят колко лошо е това.

  • 3
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Майсторски изкривена картина. Ефективността не се вдига само като се натоварят по-малко хора с повече работа. На тези хора трябва да им се даде по съвременна техника и по-ефективна технология. Иначе, говорим за допълнителни, скрити човеко часове, за по-ниско качество и ниско заплащане. Това, обаче зависи от работодателя, а не от заетите. Той трябва да инвестира и то не под диктата на политиците. Трябва да е осъзнал, че това му е интереса. Няма как да открие интереса си в тия допълнителни инвестиции, докато има толкова много евтина работна ръка, която му гарантира печалби. Когато тази евтина ръка изчезне, когато, поради лошото качество и ниската покупателна способност, стоките му започнат да залежават, ще помисли за нещо ново. Но, времето на хората е малко. Инфлацията много бързо поглъща малкото им резерви и подяжда ежедневните им бюджети. От години един голям % от обществото живее с лишения. Лишават се от жизнено важни неща. Така че, нямаме повод да се радваме, че статистиците успели да сложат красиви ефекти на грозната ни реалност. За умиращото ни селско стопанство съм говорила много. Сега, неотложна задача е и то на държавно ниво, да се разработят проекти за мелиорация, пестяща вода, или използваща рециклирана, пречистена отпадна вода. Сериозни проекти са нужни за нова система за водо подаване, която да спре загубите по трасето, нови технологии за ползване на чистата вода за домакински нужди, в хранителната промишленост и туризма. Водата е проблем и той трябва да се решава още сега. От това решение зависи дали ще произвеждаме достатъчно храна за нас, за животните, за износ. Съвсем вярно, че храната ще е новата световна валута. По-ценна от петрола и златото. А, за да има храна, трябва да има вода. От там на сетне, а защо не и паралелно, трябва да се финансират проекти в тази област, за да си възродим този традиционен бранш. Много е важно, защото той ще върне хората в обезлюдените градове и села. Налага се да се работи много бързо и да не се допускат грешки. Вместо това, дават се луди пари за странни проучвания и неверни заключения.

  • 4
    agrotuz avatar :-?
    тимирут'

    Склонен съм да се съглася с изнесената информация. И аз съм забелязал тенденцията по-малко хора да работят, но при по-добра организация, с по-модерна технология и за повече пари. Това е и в земеделието, и в някои от услугите, а вероятно и за повечето индустриални производства. Намирам данните за земеделието за доста изкривени поради някои особености на отрасъла. Огромна част от фермерите се занимават със зърнено-житни, технически и други полски култури. При този неблагоприятен сезон разбира се, че ниските добиви би трябвало да доведат до по-ниска добавена стойност. Второ, основните култури се събират през третото тримесечие и в началото на четвъртото, така че сега е рано за отчитане на стойности. Трето - стопанствата намаляват като брой, за сметка на площите, които растат в останалите. Съответно, въвеждат се по-малко на брой, но по-производителни машини, които се обслужват от по-малко хора. За сметка на това отпадат по-екстензивни производства, като овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдството също е в застой. И разбира се, прословутият "сив" сектор, който е много голям в земеделието, и който покрива много продажби от статистиката.
    А заетостта е спаднала по 2 основни причини - стагнацията в строителството и оптимизацията в туризма. Точно на тези 2 места има най-рязък спад на заетостта, която принципно е сезонна. Липсва и традиционното рязко покачване на сезонна заетост в земеделието, понеже става рационализиране на дейностите, а това оставя неквалифицирани работници без работа.
    Но трябва да свикнем с мисълта, че българската икономика вече не е в състояние да изхранва населението. Реално около 800 хил. души не могат да си намерят трайна и платена работа. Причините са 2 - малко на брой бизнеси и въвеждане на автоматизация. За образованите и условно квалифицирани работници и служители спасението е в новите инвестиции, които да доведат до разширяване на предприятия и откриване на нови, съотв. до нови работни места. А останалите са неспасяеми - за тях работа няма да има и след възстановяването на икономиката, освен в някои "хамалски" дейности, които изискват повече ръчен труд, но при ниско заплащане.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.