По-малко, но по-ефективни

Браво, 10$ добавена стойност на час в промишлеността, когато станат 30$, може и да се замисля да се прибера в БГ.

Ай и какво ще правят сега форумните оплаквачи ?
С интерес чакам да ми обЯснят колко лошо е това.

Майсторски изкривена картина. Ефективността не се вдига само като се натоварят по-малко хора с повече работа. На тези хора трябва да им се даде по съвременна техника и по-ефективна технология. Иначе, говорим за допълнителни, скрити човеко часове, за по-ниско качество и ниско заплащане. Това, обаче зависи от работодателя, а не от заетите. Той трябва да инвестира и то не под диктата на политиците. Трябва да е осъзнал, че това му е интереса. Няма как да открие интереса си в тия допълнителни инвестиции, докато има толкова много евтина работна ръка, която му гарантира печалби. Когато тази евтина ръка изчезне, когато, поради лошото качество и ниската покупателна способност, стоките му започнат да залежават, ще помисли за нещо ново. Но, времето на хората е малко. Инфлацията много бързо поглъща малкото им резерви и подяжда ежедневните им бюджети. От години един голям % от обществото живее с лишения. Лишават се от жизнено важни неща. Така че, нямаме повод да се радваме, че статистиците успели да сложат красиви ефекти на грозната ни реалност. За умиращото ни селско стопанство съм говорила много. Сега, неотложна задача е и то на държавно ниво, да се разработят проекти за мелиорация, пестяща вода, или използваща рециклирана, пречистена отпадна вода. Сериозни проекти са нужни за нова система за водо подаване, която да спре загубите по трасето, нови технологии за ползване на чистата вода за домакински нужди, в хранителната промишленост и туризма. Водата е проблем и той трябва да се решава още сега. От това решение зависи дали ще произвеждаме достатъчно храна за нас, за животните, за износ. Съвсем вярно, че храната ще е новата световна валута. По-ценна от петрола и златото. А, за да има храна, трябва да има вода. От там на сетне, а защо не и паралелно, трябва да се финансират проекти в тази област, за да си възродим този традиционен бранш. Много е важно, защото той ще върне хората в обезлюдените градове и села. Налага се да се работи много бързо и да не се допускат грешки. Вместо това, дават се луди пари за странни проучвания и неверни заключения.

Склонен съм да се съглася с изнесената информация. И аз съм забелязал тенденцията по-малко хора да работят, но при по-добра организация, с по-модерна технология и за повече пари. Това е и в земеделието, и в някои от услугите, а вероятно и за повечето индустриални производства. Намирам данните за земеделието за доста изкривени поради някои особености на отрасъла. Огромна част от фермерите се занимават със зърнено-житни, технически и други полски култури. При този неблагоприятен сезон разбира се, че ниските добиви би трябвало да доведат до по-ниска добавена стойност. Второ, основните култури се събират през третото тримесечие и в началото на четвъртото, така че сега е рано за отчитане на стойности. Трето - стопанствата намаляват като брой, за сметка на площите, които растат в останалите. Съответно, въвеждат се по-малко на брой, но по-производителни машини, които се обслужват от по-малко хора. За сметка на това отпадат по-екстензивни производства, като овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдството също е в застой. И разбира се, прословутият "сив" сектор, който е много голям в земеделието, и който покрива много продажби от статистиката.
А заетостта е спаднала по 2 основни причини - стагнацията в строителството и оптимизацията в туризма. Точно на тези 2 места има най-рязък спад на заетостта, която принципно е сезонна. Липсва и традиционното рязко покачване на сезонна заетост в земеделието, понеже става рационализиране на дейностите, а това оставя неквалифицирани работници без работа.
Но трябва да свикнем с мисълта, че българската икономика вече не е в състояние да изхранва населението. Реално около 800 хил. души не могат да си намерят трайна и платена работа. Причините са 2 - малко на брой бизнеси и въвеждане на автоматизация. За образованите и условно квалифицирани работници и служители спасението е в новите инвестиции, които да доведат до разширяване на предприятия и откриване на нови, съотв. до нови работни места. А останалите са неспасяеми - за тях работа няма да има и след възстановяването на икономиката, освен в някои "хамалски" дейности, които изискват повече ръчен труд, но при ниско заплащане.