"Озадачава ни това действие на "Атомстройекспорт" и "Росатом", защото ние заявихме, че сме готови да използваме готовия реактор за строителството на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" с руската технология и с руския реактор. Като се върна в България, ще говоря с "Росатом", ще помоля и премиера на разговори с Путин да коментира също този въпрос, за да имаме повече яснота", казва Добрев в разпространено от МИЕТ прессъобщение.

Без споразумение

Решаването на претенцията на "Атомстройекспорт" за 1 млрд. евро чрез арбитражен съд е един от най-лошитe сценарии за правителството, което се отказа от строежа на "Белене" в края на март. Досега сумата, която НЕК трябва да плаща за готовото вече оборудване за централата, не беше назовавана, но от българска страна се надяваха на извънсъдебно споразумение. Министър Добрев беше коментирал, че става въпрос за няколко десетки милиона евро плюс 140 млн. евро, които трябва да се платят за довършването на първия реактор, който ще бъде поставен на площадката на АЕЦ "Козлодуй". В края на април президентът на "Росатом", под чиято шапка е "Атомстроекспорт", Сергей Кириенко обаче коментира, че голяма част от оборудването за АЕЦ "Белене" е готова, друга част е в процес на изработка, като свършената работата е от порядъка на 1 млрд. евро, които или трябва да се платят, или да се търси неустойка.

От съобщението, публикувано вчера на сайта на "Росатом", става ясно, че увеличението на вземанията е поради факта, че в момента проектът е прекратен предсрочно от българското правителство. Освен това основното споразумение от 29.11.2006 г. между двете компании е с изтекъл срок на действие, а НЕК отказва да възстанови направените разходи и загубите на руската компания. От "Атомстроейскпорт" уточняват, че искът включва цената на цялата работа, извършена по проекта, и разходите за поръчаното оборудване с дълъг цикъл на производство. Реално споразумението, което обвързва НЕК с плащания по проекта, е допълнителното споразумение номер пет от 5 ноември 2008 г. Именно с него е направена поръчката за близо 674 млн. евро за двата реактора и съпътстващото оборудване.

От "Атомстройекспорт" също посочват, че тъй като изграждането на ядрената централа във всички етапи трябва да бъде синхронизирано с доставката на необходимото оборудване, през 2008-2010 година компанията е направила поръчки за различни продукти, включително оборудване с дълъг цикъл на производство, за които периодът на изработка е от 6 месеца до три години. Оттам допълват още, че това оборудване е платено не само с преведения от България аванс, но и с кредити, които компанията е взела.

Какво точно е изработено

До момента руските изпълнители са завършили работата по изработването на корпуса на реактора и вътрекорпусните устройства, става ясно от съобщението на "Росатом". Работата по втория корпус е на завършващ етап, проведени са хидроизпитания на корпуса на реактора и на горния блок за 2-ри енергоблок, изработени са резервоарите на системите за аварийно охлаждане на активната зона, компенсаторите на налягането, парогенераторите, шлюзите за персонала. По-голямата част от оборудването е изработена и приета от съвместната българско-руска комисия и досега се намира в складовете на предприятията поради отказа на НЕК да го приеме.

Малко преди България да се откаже от проекта, "Ижорските заводи" обявиха, че са приключили с контролното сглобяване на корпуса на първия реактор, който може да бъде доставен още тази пролет.

Претенциите на "Атомстроекспорт" вероятно идват от подписания график за плащанията именно по споразумение номер  5, по което не са платени от българска страна близо 500 млн. евро. Руската компания ще претендира и за лихви и пропуснати ползи. От българска страна контрааргументът е, че финансови претенции може да има само за сертифицираната от българска страна работа. Според източници от МИЕТ безспорните претенции на руската са за около 60 млн. евро. 

Какво е платено досега

От старта на проекта досега НЕК е похарчила за АЕЦ "Белене" около 1.38 млрд. лв. сочат официални данни. През 2007 г. НЕК взима и мостов кредит от 250 млн. евро от френската банка BNP Paribas, въпреки че няма окончателно одобрение от Агенцията за ядрено регулиране и финален договор с изпълнителя - руската "Атомстройекспорт". Предполага се че основната част от средствата са отишли за заплащането на проекта за АЕЦ-а. Част от парите са директна субсидия от бюджета - в края на 2008 г. правителството на Станишев отпусна 300 млн. лв. от излишъка, с които се плати първата вноска за поръчването на оборудване с дълъг срок на изработване. Остатъкът основно идва от оборотните средства на НЕК.

По заема от BNP Paribas вече са платени лихви от 102 млн. лв., а на компанията се наложи да вземе заем от своя принципал - Българския енергиен холдинг, за 70 млн. евро, за да покрие част от задължението си. За първото полугодие на 2012 г. НЕК пък е на загуба от 128 млн. лв., което показва тежкото й финансово състояние и невъзможността да плати нововъзникналите претенции на Русия.

Последствията от арбитража

Ако спечели делото, "Атомстройекспорт" може да се опита да запорира имущество или вземания на НЕК в чужбина, като например приходите от износ на електричество. И макар че арбитражните дела не приключват бързо, в случая руската компания има предимството, защото самата арбитражна процедура вече е задействана. Според правилата на арбитражния съд към Международната търговска камара в Париж делата трябва да приключат за година. Експерти обаче коментират, че практиката сочи, че няма толкова бързо производство. При по-сложните дела се правят експертизи и контраекспертизи и разглеждането може продължи 2-3 години.

Независимо колко дълго продължи делото, ако бъде спечелено, държавата ще трябва да плати солидна сума за отказа си от "Белене". Затова ще бъде добре, ако страната ни все пак има солидни правни основания, които да доказват, че поръчаното оборудване, което ще се използва за седми блок в АЕЦ "Козлодуй", е значително по-малко от претенциите на Русия.