Пляс, пляс и на арбитраж

Ден след като стана ясна новата финансова претенция на руската компания, премиерът Бойко Борисов обяви ходът за "вероломен". И отвърна със заплаха: "Аз истински се надявам, че президентът Путин не знае за това им действие, защото, ако знае, никак няма да му бъде приятна срещата на 9 ноември в България. Тогава трябва да подпишем за "Южен поток", заяви Борисов в четвъртък.

Министърът на финансите Симеон Дянков, който е истинският двигател за спирането на ядрения проект, отхвърли руските претенции като "смешни". "Ако наистина са решили да ходят по този път, ние ще предявим също нашия иск и ще ги разбием в съдилищата", обяснява пред агенция БГНЕС Дянков и допълва, че "ако трябва, пак ще ги пляскаме". "Не бих се изразил като вицепремиера Дянков, но нямаме никакви притеснения по отношение на това, на този нов иск", каза пък министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев пред bTV.

Дори предшественикът на Добрев Трайчо Трайков също изрази оптимизъм. "Мисля, че това беше много слаб ход. На практика те биха един балонен сервис и в момента правителството на България просто трябва да забие топката", заяви той пред БНР.

От правителството, превело първите пари за АЕЦ "Белене" - на тройната коалиция, заваляха коментари, че точно това се е очаквало. "България влиза все повече в ситуация, в която всеки ход във връзка с проекта "Белене" е губещ", определи пред "Дарик" ситуацията бившият министър на външните работи Ивайло Калфин. "Ако руската страна е представила едно искане абсолютно необосновано, ей така, във въздуха, тогава това по-скоро дава инструменти в българската страна... Аз лично се съмнявам, че по подобен начин несериозно би подходила която и да било страна, включително Русия."

Отговорът на руската страна беше, че засега няма официално потвърдено посещение на руския президент в България.

Откъде идва този милиард

Руското основание за този иск е подписаното в края на 2008 г. Споразумение номер 5. То е допълнение към основното споразумение за изграждане на централата, сключено между НЕК и "Атомстроекспорт" през 2006 г. С него е поръчано основното оборудване за бъдещата централа на стойност 674 млн. евро, които още тогава с инфлацията набъбват до 730 млн. евро. Според източници на "Капитал" от тази сума НЕК е разплатила над 350 млн. лв. Отделно са превеждани пари за изготвянето на техническия проект на централата, както и за работа по площадката на АЕЦ "Белене" (за 109 млн. евро).

Така възниква въпросът откъде всъщност идва искането за 1 млрд. евро, отправено от "Атомстройекспорт", защото едва ли компанията би завела съдебен иск, ако няма никакви аргументи за това.

Според Богомил Манчев, чиято фирма "Риск инженеринг" е архитект-инженер на "Белене", сумата от 1 млрд. евро, предявена от руската компания, е за поръчаното през 2008 г. оборудване плюс определената ескалация. "Има падежи за плащане, след които текат лихви", допълва той. Освен оборудването обаче според Манчев има неплатени суми и по техническия проект. Друг източник твърди, че е възможно да става въпрос за пропуснати ползи, а също, че са правени значителни разходи около работниците на площадката на "Белене". "Това е сума ти народ, които две години и повече седяха в България и за тях се плащаха жилища и заплати", допълва източникът.

Ако обаче НЕК действително вече е платила над 350 млн. лв. по Споразумение номер 5, каквато и ескалация и допълнителни разходи да има, няма как сумата изведнъж да набъбне до 1 млрд. евро. Според друг източник е възможно "Атомстройекспорт" да включва в тази сума и стойността на финансирането. От самата компания вече коментираха, че изработеното оборудване е платено не само с преведения аванс, а и с кредитни средства на компанията. В официалното съобщение на "Росатом" се казва също, че искът включва цената на цялата работа извършена по проекта и разходите за поръчаното оборудване с дълъг цикъл на производство.

Манчев казва освен това, че НЕК не е прибрала цялото произведено оборудване, натрупва допълнителни разходи за неговото съхранение. "Някой, който е разглеждал договорите, а не разбира от тях, е хубаво да не дава мнение. Всичко, което е поръчано, си струва пари. Не е лошо, когато някой е взел решение да прекрати проекта, първо да е прочел всичките договори", коментира той.

Виси ли той над портфейла на данъкоплатеца

Заместник  генералният директор на "Росатом"  Кирил Комаров обаче определи като странно, че някои представители на българската държава имат план, според който няма да се плаща. "Аз се отнасям с голямо уважение към нашите клиенти и ситуацията, когато на нас не ни заплатят за това, което сме направили, а това всичко е поръчано и записано в документите – това е странна ситуация.

Но дяволът е в детайлите. Това, че Споразумение номер 5 не е част от окончателен договор за изграждане на ядрената централа, реално не може да е аргумент за неговото неизпълнение. То е сключено по правилата на FIDIC (Международния съюз на инженерите консултанти), които позволяват да се работи без окончателен договор, твърдят експерти. Причината да няма такъв пък е, че през 2008 г. за "Белене" няма нито осигурено финансиране, нито лицензиран проект, не е избран и стратегически инвеститор. На всичкото отгоре дори не е определена точно формулата за оскъпяване на проекта с натрупаната инфлация. Затова се избира да се работи с отделни поръчки, а не с цялостен договор.

Точно тук обаче идва и въпросът как НЕК подписва договор, с който поръчва оборудването за централа, ангажира се с плащания, без да има нито финансиране, нито инвеститор.

Така част от парите, които трябва да се платят авансово на "Атомстройекспорт", се осигуряват с директна субсидия от бюджета. В края на 2008 г. правителството на Станишев отпусна 300 млн. лв. от излишъка, с които се плати първата вноска за поръчването на оборудване с дълъг срок на изработване. Остатъкът основно идва от оборотните средства на НЕК.

Това обвързване от българска страна - без да има яснота за окончателната стойност на проекта, без да е договорен ясен механизъм за индексация на цената спрямо инфлацията, обаче създава и предпоставка руснаците да започнат да надуват цената. Така само за четири години - между 2006 и 2010 г., тя изведнъж се оказва не 3.999, а 6.310 млрд. евро. Българският преговарящ екип не е съгласен с тази цена, но "Атомстройекспорт" продължава да стои зад нея.

За всяка дейност по Споразумение номер 5 преговарящите е трябвало да дават право на руската страна да започва работа. А след това смесен българско-руски екип да приеме готовите детайли. Според запознати с хода на работата от българска страна НЕК е утвърдила работа за около 300 млн. евро, голяма част от тях платени. Руската страна обаче твърди, че вече е изработила почти всичко за двата блока, и то дори е прието от смесена комисия. Според Манчев "заради дългото мотаене се оказва, че оборудването и за втория блок е почти готово и щем, не щем ще трябва да си платим това, което сме поръчали". По думите му първият блок за "Белене" вече е готов 100%, а вторият - 90 на сто, като работата по него все още не е спряна.

От "Атомстройекспорт" твърдят, че никога не са били уведомявани за спирането на проекта, така че са продължили работа по него. Министерството на икономиката и енергетиката твърди, че вече няколко месеца НЕК и руската компания водят разговори за прекратяването на проекта и изчистването на взаимните претенции. Което не означава, че проектът е фактически спрян. "Ние досега не сме получили от българската страна никакви уведомления и предложения как да прекратим тези договори. И затова всички наши заводи до ден днешен продължават този процес. За три години, от 2009 г. насам, голяма част от оборудването е физически готово и прието от клиентите. Заводите нямат възможност да съхраняват толкова много оборудване. Българският клиент може да вземе всякакво решение – да строи или да не строи АЕЦ. Ние искаме оборудването да бъде платено и ние сме готови още днес да го предоставим на клиента. А оттам насетне българският клиент може да го изпрати в музея или да го използва за строителството на блока в АЕЦ "Козлодуй" – това е негово решение", коментира в четвъртък заместник генералният директор на компанията Кирил Комаров.

Вратички

От икономическото и финансовото министерство твърдят, че се готвят за подобно дело от 6 месеца, което означава, че от наша страна все пак съществуват опасения относно исканията на "Атомстройекспорт". Министър Добрев спомена за план Б, че и дори за план В.

Засега изглежда, че план А е да се настоява, че България не е поръчвала нищо повече от изрично парафираните дейности. И ако доплати 180 (по друга версия 140) млн. евро, може да се вземе единият реактор. План Б е контраатака, която ще се опитва да докаже, че "Атомстройекспорт" не са спазили абсолютно всички процедури по споразумението като срокове и др., за да имат техните претенции основание.

Последният вариант е неясен. Една възможност е да се твърди, че в крайна сметка не е постигнато споразумение по цената на централата (НЕК никога не се е подписвала под документ, узаконяващ поисканите през 2010 г. 6.310 млрд. евро), и договорът е разтрогнат по вина на "Атомстройекспорт". "Сега ние ще направим всичко възможно да обявим за нищожен договора по предишната централа", обясни Борисов пред "Фокус". Експерт от бившия екип на МИЕТ, запознат с хода на преговорите, твърди, че в споразумението имало и няколко допълнителни клаузи, които също давали основание на България да се откаже от неговото изпълнение, без да плаща неустойки за това.

И все пак защо