Тази дяволски трудна страна
Отношенията между България и Македония изглеждат блокирани. За да имат шанс, фокусът трябва да е върху настоящето, не върху миналото
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В петък вечер в Битоля се открива фестивалът "Братя Манаки", на който ще бъде излъчен филмът "Трето полувреме". В него на фона на българското футболно първенство от 1942 г. се разказват истории от депортацията на евреите от Македония, извършена от българската армия. Интерпретацията на историята (особено на най-болезнените й и тъмни части) без съмнение ще събуди отново най-шумните гласове и в Скопие, и в София, които ще докажат за пореден път, че през тази граница се чуват предимно те.
Конкретният повод е без значение - този шум продължава вече 60 години: до 1989 г. шепнешком, оттогава насам - спорадично кресливо (виж таймлайна). След като в началото на 90-те българската държава показа зрялост и беше първата, признала Македония, а по-късно правителствата на Костов и Симеон Сакскобургготски опитаха сближаване със Скопие, гласовете на раздора изглеждаха утихнали и запътени към миналото. През последните няколко години обаче, политическата ситуация в Македония се влошава прогресивно, страната изпада в самоналожена изолация и в патриотарско тупане в гърдите. Българската политика пък остана загледана в миналото, непроменена и все по-неадекватна, тласкана ту от скандали като този със Спаска Митрова, ту от поредната драма с някой паметник или изложба. Когато се установи в някакво привидно статукво, е ясно, че това е по-скоро временно положение и първият по-силен повей ще го разклати.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
166 коментара
Ако правилно разбрах, позицията ни следва да е: ние съзерцаваме пъпа си, а макетата - обратната страна на пъпа ни... Кой ли ще пострада в крайна сметка обаче, а, как мислите?
А защо просто не престанем да им даваме гражданство и да се заблуждаваме, че по този начин ги побългаряваме?
Сантименти...
Отиването на наш политик в Скопие с преводач не е "задоволяване на сантименти". Това е признаване на западния български диалект за отделен език, което е първата стъпка към отделяне на част от България и признаването на това отделяне на превителствено ниво.
Това е равносилно на сваляне на гащите и заемане на поза "хващам си палците на краката.
Общо взето глупава статия. А и стига с тая измислена дължавица, на никого в България ну му пука, какво става оттатък Беласица.
заключението е разкошно. макар че мисля че фокусът е разбираем, изводът е правилен. колкото повече им обръщаме внимание, толкова повече играем по тяхната свирка.
Каква е тая тъпа статия Капитал ? Трябвало да отиде български политик с преводач в Македония.Вие още малко ще накарате и Меркел да си води преводач като ходи до Австрия.
Нещо взе да ми додява темата за т.н. Македония. Не разбирам защо толкова пространно се обсъжда, като за всички е ясно, че не заслужава повече внимание от разглеждане на проблемите в една (която и да е ) психиатрия. И там има хора наследници на кого ли не и там има хора откровенно агресивни и недооценени ...
Да...а...в голяма вече 100 годишна каша ни забъркаха Фердо и лизаците царедворци около него.... от тях папер не остана, а проблемът си стои и "къкри"......
В този текст на Огнян Георгиев има много за размисъл за всеки, който се вълнува от темата. Отношенията между двете съседни държави вече излизат от патриотарските спорове и стават регионален проблем с конкретни и видими измерения - неразвита инфраструктура, западащи гранични региони, неусвоени европейски програми и прочие.
Концентрацията върху настоящето без съмнение е верният подход. Ясни и категорични отговори на исторически провокации обаче също са необходими, най-малкото заради малкото останали смислени хора в тази дискусия и от двете страни на Гюешево. "Трето полувреме" например е (изглежда поне) типичен пропаганден филм с чернобял романтизиран сценарий, характерен по-скоро за 50-те и 60-те години на 20 век. От Списъкът на Шиндлер насам обаче не всичко около ВСВ е черно бяло, както не е и самата история. Това обаче явно ще дойде в македонската кинематография след има-няма 50 години. Затова казването на другата половина от истината е важно, заради нас самите поне.
От това, което виждам, правителството в Скопие е решило да остави народа си на бронзова диета. Македонският вариант на Мария Антоанета- като няма хляб да ядат статуи!
Между другото: ако в магазинчето в блока, магазинерът ме подозира в кражба, а аз нищо не съм направил, ще го поканя да се изясним, да говорим открито очи в очи и всеки да каже неговата версия. Ако обаче аз знам, че съм го окрал, ще плюя и викам срещу него, за да компрометирам личността му, като в същото време избягвам всякакъв пряк контакт.
Авторът на статията НЯМА НИКАКВА представа от проблемите на държавно ниво между България и БЮРМ....
Язък, че на такива хора им плащат за подобни писаници....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.