Тази дяволски трудна страна

Статуите в центъра на Скопие говорят достатъчно за националистическата политика на правителството на Груевски.

Тази дяволски трудна страна

Отношенията между България и Македония изглеждат блокирани. За да имат шанс, фокусът трябва да е върху настоящето, не върху миналото

Огнян Георгиев
15376 прочитания

Статуите в центъра на Скопие говорят достатъчно за националистическата политика на правителството на Груевски.

© Надежда Чипева


В петък вечер в Битоля се открива фестивалът "Братя Манаки", на който ще бъде излъчен филмът "Трето полувреме". В него на фона на българското футболно първенство от 1942 г. се разказват истории от депортацията на евреите от Македония, извършена от българската армия. Интерпретацията на историята (особено на най-болезнените й и тъмни части) без съмнение ще събуди отново най-шумните гласове и в Скопие, и в София, които ще докажат за пореден път, че през тази граница се чуват предимно те.

Конкретният повод е без значение - този шум продължава вече 60 години: до 1989 г. шепнешком, оттогава насам - спорадично кресливо (виж таймлайна). След като в началото на 90-те българската държава показа зрялост и беше първата, признала Македония, а по-късно правителствата на Костов и Симеон Сакскобургготски опитаха сближаване със Скопие, гласовете на раздора изглеждаха утихнали и запътени към миналото. През последните няколко години обаче, политическата ситуация в Македония се влошава прогресивно, страната изпада в самоналожена изолация и в патриотарско тупане в гърдите. Българската политика пък остана загледана в миналото, непроменена и все по-неадекватна, тласкана ту от скандали като този със Спаска Митрова, ту от поредната драма с някой паметник или изложба. Когато се установи в някакво привидно статукво, е ясно, че това е по-скоро временно положение и първият по-силен повей ще го разклати.

Възмутена от македонския стремеж да открие основания за нацията си в българската история, София опита и да помага, и да спори, и да заплашва, и да игнорира. Нищо от това не се оказа успешно. Сега, след като остави за малко Близкия изток, министър Николай Младенов предложи на правителството да създаде и прокара през НС стратегия за отношенията със страните от региона. Част от нея ще бъде как да се действа с Македония. Предстои да се види какво ще влезе в тази стратегия, но отсега е видно, че за България ще е безкрайно вредно да фокусира погледа си върху историята и да стъпва на този терен, окупиран от македонските политици, защото подобни опити няма да донесат практически напредък, но ще бъдат безотказно използвани за пропаганда.

В собствена вселена

Пример за това колко трудна е играта на този терен стана първият опит по темата на президента Росен Плевнелиев. В седмицата, в която България празнува Съединението, а Македония - независимостта си, Плевнелиев реши също да влезе в темата за македонско-българските отношения. След като македонският президент заяви в Брюксел, че е време да се гледа напред и историята да бъде оставена на историците, Плевнелиев каза: "Протягаме ръка и се надяваме най-сетне македонските политици да са разбрали, че не могат да влязат в историята, като я манипулират." В писмо до Георге Иванов българският президент пише: "Аз също като вас вярвам, че Европейският съюз е обединителна идея, и приветствам изявлението, че трябва да оставим историята на историците." Запитан от медиите обаче, Плевнелиев отново опира в историческата тема. "Заявих категорично, че България никога няма да направи компромис със своята история, нито с историческите факти за региона такива, каквито са, от най-древните времена до днес." В това изказване е вградено противоречие - или България решава да остави историята на историците, или решава да изяснява историческите факти на политическо ниво.

На македонските политици пък не им пука особено за настроенията в София. Когато Плевнелиев заяви, че по време на срещата с Георге Иванов са говорили за паметник на Димитър Талев в родния му Прилеп, от офиса на Иванов го опровергаха напълно. Протегнатата българска ръка виси във въздуха. Трансграничните транспортни проекти не са помръднали. Последната визита на български министър е на Симеон Дянков през 2010 г. и на Младенов същата година. Премиерите Бойко Борисов и Никола Груевски са се виждали през 2009 г. Неправителствените организации се оплакват от влошено сътрудничество с македонските, историците отдавна не намират общ език, а дори министерствата твърдят, че не намират съдействие в партньорските структури в Скопие. Прословутата вече изложба на средновековни ръкописи в Брюксел, която разпали духовете на евродепутати и историци, беше поредният скандал, роден от този вакуум. Това е сериозен проблем и парадокс: докато обикновените контакти през границата отново набират скорост след влизането в ЕС, отношенията между двете съседни държави се влошават константно на всякакви други нива.

Тази тенденция се дължи на един много прост факт - македонските управляващи нямат нито желание, нито интерес да развиват контактите с България. България пък няма никакво желание да приеме поне някой от сантиментите на македонските политици - например поне веднъж български политик да отиде в Скопие с преводач.

От страна на Скопие това не е някаква конкретна антибългарска политика, казва македонският анализатор Сашо Ордановски. "Тук не се хаби време за нещо, което не носи гласове. Има объркване във външната политика към съседите не заради някакъв план, а защото управляващите водят само вътрешна политика. Политическият режим тук се мери само с гласовете, които получава - не с дългосрочни или средносрочни цели. И политиката се крои според моментните изследвания на общественото мнение за премиера." Той посочва, че Скопие има дори по-големи проблеми с Атина и Тирана, които произлизат от същата тенденция на самоизолация, която правителството на Никола Груевски налага. Единствената реална външна политика, която вълнува Скопие, е проблемът за името и той е умело използван от ВМРО-ДПМНЕ за печелене на гласове и за мащабния процес на създаване на антична история. "Македония стана отровна земя за контакти, казва Ордановски. Нашите политици се занимават с политики отпреди 20 века. Колко други политици искат да влизат в ситуация да разговарят за Александър Македонски и античността?"

Пръчка, която да не се размахва

Тъй като България няма идея какво да прави с Македония, а Скопие не се интересува особено от добри отношения, политиката в момента бива диктувана от медийни (предимно таблоидни) пориви и от спорадични инициативи. Именно това иска да промени новата идея на външното министерство, чиято същина би трябвало да са принципите, на които работи българската външна политика към околните страни. Когато чуха за идеята, македонските медии моментално видяха в нея опит за извиване на ръцете преди започването на преговори за членство в ЕС. Македонски дипломати коментираха пред "Дневник", че България "влиза в гръцките обувки". Това е метафора, която ще свърши чудесна работа на Груевски, но от която София трябва да бяга.

Първо, защото със или без български условия Скопие няма да започне преговори за членство още доста време. Мнозина в България биха искали преговорите да бъдат използвани като лост, с който да се налагат условия върху съседната държава, и твърдят, че процесът на интеграция ще наложи европейски ценности в Скопие. Проблемът би бил, ако София блокира преговорите заради някакви червени линии. Но както е видно от примера с Гърция, тази стратегия само помага на Груевски да изолира страната си допълнително. Тъй като са спрени от спора с Атина, ВМРО-ДПМНЕ не изглеждат особено активни в опита си да станат член на ЕС. Така българските искания не биха имали кой знае каква стойност, освен да помагат във вътрешната пропаганда на македонското правителство и България да изглежда като новата Гърция, от което няма никаква нужда.

Втората причина да няма конкретни отправки към Македония е, че в сравнение с гръцката българската дилема е по-сложна за решение. "Не можем да играем тяхната игра, защото гърците нямат претенции, че населението или културата на Македония са гръцки", казва експертът по Западните Балкани от Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев. Историкът проф. Георги Марков например предположи, че една от т.нар. червени линии трябва да минава по края на Втората световна война. "Преди нейния край няма македонски език и история", категоричен е той. Не е нужно да сме пророци, за да предположим ефекта от подобен аргумент в съседната страна. Проф. Марков обаче е категоричен, че "ние добросъседски отношения с тях не сме имали и нямаме", така че това съображение няма защо да е на преден план. "Ние се променяме, те не."

В сегашно време, моля

Ако искаме да продължат да не се променят, пътят напред е точно този: на историческа конфронтация. Ако обаче искаме нещата в даден момент да се променят, най-доброто, което може да се прави, е да се показват недостатъците на настоящето на Македония, а не на нейното минало. В страната няма медийна свобода, държавната администрация се разпределя по партиен път, а съдебната система не работи. Безработицата е огромна, а разделението албанци - македонци става все по-очевидно. Македонската икономика страда тежко от кризата, Груевски няма винаги да е на власт, а недоволството от отдалечаването от ЕС рано или късно ще разтърси македонците.

Докато политическите контакти се нормализират, за България е важно да държи другите канали (като бизнес, студенти и семейни връзки) отворени. "Всякакъв политически натиск е контрапродуктивен", казва Бечев. "Правилна стъпка беше намаляването на таксите за македонски студенти, защото така ги поощряваш да идват. Никой не ги кара насила, а така формираш връзки. В Американския университет в Благоевград израсна цяло едно поколение." Според него е важно да се дава дума и на различните несъгласни гласове в Македония, които подлежат на цензура в самата страна.

"Ние трябва да започнем много активно да поставяме всички проблемни въпроси - социалните, за отношението между албанци и  македонци, за качеството на управлението, за защитата на малцинствата. Така, първо, ще се идентифицираме с ясна позиция и, второ, няма да натрапваме нашите си двустранни проблеми", казва дипломат, пожелал анонимност.

И накрая, за българската политика на Балканите ще е добре да се отърси от този неразбираем фокус върху Македония. Извън историческите дрязги няма нищо, което да говори защо тази страна е толкова важна за нас в момента. "Като не искат, има други страни, с които да се работи - Косово, Черна гора, където се отварят ниши, хората са активни, смята Бечев. Македония не е краят на света."

В петък вечер в Битоля се открива фестивалът "Братя Манаки", на който ще бъде излъчен филмът "Трето полувреме". В него на фона на българското футболно първенство от 1942 г. се разказват истории от депортацията на евреите от Македония, извършена от българската армия. Интерпретацията на историята (особено на най-болезнените й и тъмни части) без съмнение ще събуди отново най-шумните гласове и в Скопие, и в София, които ще докажат за пореден път, че през тази граница се чуват предимно те.

Конкретният повод е без значение - този шум продължава вече 60 години: до 1989 г. шепнешком, оттогава насам - спорадично кресливо (виж таймлайна). След като в началото на 90-те българската държава показа зрялост и беше първата, признала Македония, а по-късно правителствата на Костов и Симеон Сакскобургготски опитаха сближаване със Скопие, гласовете на раздора изглеждаха утихнали и запътени към миналото. През последните няколко години обаче, политическата ситуация в Македония се влошава прогресивно, страната изпада в самоналожена изолация и в патриотарско тупане в гърдите. Българската политика пък остана загледана в миналото, непроменена и все по-неадекватна, тласкана ту от скандали като този със Спаска Митрова, ту от поредната драма с някой паметник или изложба. Когато се установи в някакво привидно статукво, е ясно, че това е по-скоро временно положение и първият по-силен повей ще го разклати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


166 коментара
  • 1
    tax_man avatar :-P
    tax_man

    Ако правилно разбрах, позицията ни следва да е: ние съзерцаваме пъпа си, а макетата - обратната страна на пъпа ни... Кой ли ще пострада в крайна сметка обаче, а, как мислите?
    А защо просто не престанем да им даваме гражданство и да се заблуждаваме, че по този начин ги побългаряваме?

  • 2
    casablanca avatar :-|
    КДС
    • -29
    • +146

    Сантименти...

    Отиването на наш политик в Скопие с преводач не е "задоволяване на сантименти". Това е признаване на западния български диалект за отделен език, което е първата стъпка към отделяне на част от България и признаването на това отделяне на превителствено ниво.

    Това е равносилно на сваляне на гащите и заемане на поза "хващам си палците на краката.

    Общо взето глупава статия. А и стига с тая измислена дължавица, на никого в България ну му пука, какво става оттатък Беласица.

  • 3
    owen avatar :-|
    owen
    • -11
    • +115

    заключението е разкошно. макар че мисля че фокусът е разбираем, изводът е правилен. колкото повече им обръщаме внимание, толкова повече играем по тяхната свирка.

  • 4
    zul11696397 avatar :-|
    zul11696397
    • -30
    • +114

    Каква е тая тъпа статия Капитал ? Трябвало да отиде български политик с преводач в Македония.Вие още малко ще накарате и Меркел да си води преводач като ходи до Австрия.

  • 5
    angelan avatar :-|
    one4all

    Нещо взе да ми додява темата за т.н. Македония. Не разбирам защо толкова пространно се обсъжда, като за всички е ясно, че не заслужава повече внимание от разглеждане на проблемите в една (която и да е ) психиатрия. И там има хора наследници на кого ли не и там има хора откровенно агресивни и недооценени ...

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Да...а...в голяма вече 100 годишна каша ни забъркаха Фердо и лизаците царедворци около него.... от тях папер не остана, а проблемът си стои и "къкри"......

  • 7
    nicoolay avatar :-|
    Харалампий

    В този текст на Огнян Георгиев има много за размисъл за всеки, който се вълнува от темата. Отношенията между двете съседни държави вече излизат от патриотарските спорове и стават регионален проблем с конкретни и видими измерения - неразвита инфраструктура, западащи гранични региони, неусвоени европейски програми и прочие.

    Концентрацията върху настоящето без съмнение е верният подход. Ясни и категорични отговори на исторически провокации обаче също са необходими, най-малкото заради малкото останали смислени хора в тази дискусия и от двете страни на Гюешево. "Трето полувреме" например е (изглежда поне) типичен пропаганден филм с чернобял романтизиран сценарий, характерен по-скоро за 50-те и 60-те години на 20 век. От Списъкът на Шиндлер насам обаче не всичко около ВСВ е черно бяло, както не е и самата история. Това обаче явно ще дойде в македонската кинематография след има-няма 50 години. Затова казването на другата половина от истината е важно, заради нас самите поне.

  • 8
    malick avatar :-|
    Княз Мишкин

    От това, което виждам, правителството в Скопие е решило да остави народа си на бронзова диета. Македонският вариант на Мария Антоанета- като няма хляб да ядат статуи!

  • 9
    malick avatar :-|
    Княз Мишкин

    Между другото: ако в магазинчето в блока, магазинерът ме подозира в кражба, а аз нищо не съм направил, ще го поканя да се изясним, да говорим открито очи в очи и всеки да каже неговата версия. Ако обаче аз знам, че съм го окрал, ще плюя и викам срещу него, за да компрометирам личността му, като в същото време избягвам всякакъв пряк контакт.

  • 10
    mtmvb1111 avatar :-|
    mtmvb1111

    Авторът на статията НЯМА НИКАКВА представа от проблемите на държавно ниво между България и БЮРМ....
    Язък, че на такива хора им плащат за подобни писаници....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход