Какво точно иска ЕК

Първо, ЕК подозира "Газпром", че сключва договорите си за доставка, така че да изолира отделните пазари и по този начин да попречи на свободното движение на природен газ. Какво точно означава това? В клаузите на договорите например има изискване, че руският газ не може да се реекспортира извън страната получател, независимо дали тя има излишък или не. Така например към България не може да се изнася доставен на германския пазар газ, въпреки че за германските компании по-високите цени в Българя биха били изгодни. Според български източници тези изисквания вече са отпаднали от бъдещите дългосрочни договори, по които сега се преговаря. Но подобни твърдения имаше и през 2006 г. - тогавашният министър на енергетиката Румен Овчаров твърдеше, че е договорил отпадането на клаузата "вземи или плати" (т.е., че консуматорът е длъжен да плати всички предварително заявени количества независимо от търсенето), но по-късно се оказа, че това не е точно така.

Второто обвинение е, че "Газпром" пречи на диверсификацията на доставките, като не позволява на трети страни да получат достъп до газопроводите. В българския случай за това е виновна "Булгаргаз", която не допуска други доставчици по тръбопровода през Румъния. А в страната  - "Булгартрансгаз", която не обявява свободен капацитет през транзитните газопроводи. Тази политика вече беше декларирано, че ще бъде променена. Преди половин година министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев вече каза, че до няколко месеца "Булгаргаз" ще трябва да направи прозрачни условията за доставка през Румъния. Това на практика ще позволи на "Газпром" или на някои други по-малки руски доставчици да стъпят на местния пазар. Това обаче едва ли ще стане преди подписването на договорите за "Южен поток".

Най-силният удар срещу "Газпром" обаче би била заплахата за прекъсване на обвързаността между цените на петрола и газа. От руската компания твърдят, че двете горива са взаимозаменяеми. Това обаче отдавна не е така - на практика няма електростанция в Европа, която да използва нефт за гориво. По този начин обаче "Газпром" не допуска свободно формиране на цените на природния газ, които иначе биха се конкурирали с доставките от Северно море, местния добив или вноса на втечнен газ. В момента руската компания вече е подложена на натиск в Германия да смъква цените именно поради тази конкуренция. Ако се изпълни условието за свобода за движението на газ, този натиск ще се появи и в Източна Европа. 

Заплахата явно е истинска

Досега "Газпром" винаги отхвърляше заплахите за антитръстови дела с леко пренебрежение. "Нека видим кой може да издържи повече - ние без вашите евро или вие без нашия газ", ехидничеха от руската компания. Другият стандартен отговор е, че за руския газ винаги има пазар в Азия, нещо, с което отново заплаши руският президент Владимир Путин.

Тази седмица обаче отговорът на "Газпром" никак не беше ехиден, а приличаше повече "на война като на война". Ако ГД "Конкуренция" намери "Газпром" за виновна, потенциалната глоба, която грози руската компания, е 10% от глобалния й оборот - т.е. астрономически висока.

Пръв говорителят на "Газпром" Сергей Куприянов обвини еврокомисията в опит да субсидира с евтин газ страните от Източна Европа. След това шефът на газовия монополист Алексей Милер обясни, че компаниите, които се надяват на отстъпка в цената, вече може да забравят за нея. Освен България, която получи 10% намаление на цената за газа, доставян през тази година, подобни отстъпки чакали германската RWE, полски и словашки компании. 

Руският президент Путин пък издаде указ, според който "Газпром" като стратегическа руска компания първо трябва да получи разрешение от правителството, преди да разкрие информация за дейността си пред чуждестранни регулатори. Говорителят на "Газпром" Куприянов заяви, че в съответствие с указа в бъдеще компанията вече ще съгласува с определения от правителството орган предоставянето на отстъпки и облекчения по газовите договори в чужбина.

Повечето анализатори не видяха нищо ново в заявлението, тъй като едва ли някой се е съмнявал, че и досега практиката е била такава. Официалното й признание само ще даде повече аргументи на Брюксел, а и достатъчни основания за паралелно дело в Световната търговска организация.

И какво ще последва

Проблемът е, че очевидно Европа може да изкара без Windows, но е малко съмнително колко дълго ще може да изкара без газ. Говорителят на Генерална дирекция "Енергетика" Марлене Холцнер каза, че Европа е по-добре подготвена за прекъсване на газовите доставки спрямо 2009. Това обаче е слабо утешение. Русия ще изгуби много пари, но Москва е показвала, че стоически може да издържа на несгодите, дори те да са абсолютно безсмислени.

Проучването на практиките на "Газпром" ще продължи поне няколко месеца, преди да има заключение. Пред "Радио Свободна Европа" Георг Закман, изследовател в института "Брюгел", казва, че според него в крайна сметка ще се стигне до разговори на високо политическо ниво.

Междувременно обаче България в рамките на два месеца ще трябва да е сключила нови дългосрочни договори за доставка на природен газ от Русия, както и да е сложила окончателен подпис върху договора за газопровода "Южен поток".