Разходите за труд в България са сред най-бързо растящите в Европейския съюз. Страната е с третото най-голямо увеличение на този показател за второто тримесечие на 2012 г. и той нараства с 4.8% на годишна база, показват данните на Евростат (виж графиката). Увеличението сега е по-малко спрямо първото тримесечие на 2012 г., когато разходите за труд в страната са били с 6% годишен ръст. В началото на годината обаче влизат в сила по-високите минимални осигурителни доходи по браншове и те се отразяват и на данните.
Един от аргументите, с които икономистите обясняват нарастването на разходите за труд в България по време на криза, е освобождаването на нискоквалифицирани кадри за сметка на тези с по-високо образование и по-голям опит, които обикновено получават и по-високи трудови възнаграждения.
Механичен ефект
"Не мисля, че става въпрос за покачване на заплатите на съществуващите работни места", коментира данните за разходите за труд макроикономистът Георги Стоев от Industry Watch. Той добавя, че вече 14 поредни тримесечия има непрекъснат спад на заетостта. Обяснението на механично покачващите се разходи е, че когато работодателите започнат да закриват работни места, те първо освобождават по-нискоквалифицираните работници. Стоев казва също, че увеличението на минималните осигурителни доходи е още едно от възможните обяснения за повишаващите се разходи за труд, но не би отдал ръста им на изсветляване на икономиката, т.е. декларирането на по-голяма част от и преди съществуващи доходи.
Макроикономистът допуска, че е възможно да има по-голям процент на освободените работници в сектора на услугите. Там общите разходи за труд растат най-много – 8.9% общо за сектора. В индустрията увеличението е 2.5%, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на годината. По-подробна разбивка по браншове показва показва най-голямо увеличение при търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети. Там разходите за труд растат с 16.3%. Това е един от сегментите с най-голям дял нископроизводителни служители – около 5-10%, обясни Стоев. Разбираемо е в него да се почувства най-много увеличението на разходите за труд, но по-скоро статистически, отколкото реално. Статистиката отчита спад на показателя за сектор строителство с 2.1%, както и при производството на електрическа енергия (-3.9%).
В състава на общите разходи за труд пък разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 5.9% спрямо второто тримесечие на 2011 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 0.2%.
В сравнителен план
Заетостта започна да спада още през 2008 г., а тя влияе и на още един показател - производителността на труда. В България тя също е сред най-бързо растящите в ЕС - ръст от 2.9% на годишна база през второто тримесечие на 2012 г. по данни на Евростат. Една от причините за нарастването на показателя е, че когато по-малко хора вършат същата работа, те са статистически по-производителни. Проблемът обаче е, че парите, които работодателите отделят за заплати и осигуровки, продължават да растат по-бързо, отколкото реалната производителност на час. Докато тя расте с 2.9%, общите разходи за труд се увеличават с 4.8%. А по-бързото нарастване на парите за заплати прави икономиката по-неконкурентоспособна.
За сравнение - един от добрите примери в ЕС е Словакия, която е с най-големият ръст на производителността на труда, 4.1%. Разходите за труд пък се увеличават с 3%. Страната е не само с най-бързо растящата производителност, но и има шанс за по-бързо настигане на средното равнище в ЕС. За второто тримесечие на 2012 г., този показател за Словакия вече е половината от средния за ЕС – на всеки отработен час се произвеждат средно по 13 евро добавена стойност в икономиката. Скоростта, с която България настига по-богатите европейски държави обаче, е много по-ниска, защото нивото на производителност в икономиката е едва една пета от средното за общността – 4.9 евро на час (виж карето). Средният показател за ЕС е 25 евро на час.
ЕС също е нагоре
Във всички европейски държави, предоставили данни за второто тримесечие на 2012 г., разходите за труд нарастват. В някои страни обаче ръстът е минимален (виж графиката). Интересно е, че сред тях са и икономически затруднените Испания и Португалия. Там увеличението на отделяните от работодателите пари за заплати и осигуровки е под един процентен пункт. Пример за страна с минимален ръст на разходите за труд и изключително висока производителност на труда за второто тримесечие на 2012 г. – 46 евро на отработен час, пък е Холандия. Там възнагражденията се увеличават с половин процентен пункт.Разходите за труд на еврозоната нарастват с 1.6% на годишна база през второто тримесечие на 2012 г. Там най-голямо е увеличението в сектор индустрия – 2.3%. В строителството възнагражденията са с 2.1% по-големи, а в услугите – 1.9%. За целия ЕС те също растат най-много в индустрията – 2.6%, а в услугите – 2.2%.
Разходите за труд в България са сред най-бързо растящите в Европейския съюз. Страната е с третото най-голямо увеличение на този показател за второто тримесечие на 2012 г. и той нараства с 4.8% на годишна база, показват данните на Евростат (виж графиката). Увеличението сега е по-малко спрямо първото тримесечие на 2012 г., когато разходите за труд в страната са били с 6% годишен ръст. В началото на годината обаче влизат в сила по-високите минимални осигурителни доходи по браншове и те се отразяват и на данните.
Един от аргументите, с които икономистите обясняват нарастването на разходите за труд в България по време на криза, е освобождаването на нискоквалифицирани кадри за сметка на тези с по-високо образование и по-голям опит, които обикновено получават и по-високи трудови възнаграждения.
13 коментара
Цитат от статията: "Проблемът обаче е, че парите, които работодателите отделят за заплати и осигуровки, продължават да растат по-бързо, отколкото реалната производителност на час. Докато тя расте с 2.9%, общите разходи за труд се увеличават с 4.8%. А по-бързото нарастване на парите за заплати прави икономиката по-неконкурентоспособна.&quo
Така става, защото българския работодател само съкращава работници и никак не обича да инвестира във високоефективни (и поради това и скъпи) технологии. А именно инвестициите в ефективни технологии (максимални автоматизация и роботизация) повишават рязко ефективността...
Цитат от статията: "Една от причините за нарастването на показателя е, че когато по-малко хора вършат същата работа, те са статистически по-производителни."
Интересно обаче, какво се получава, когато по-малко хора вършат по-малко работа?! А реално - работата е намаляла, но са уволнени още повече хора и затова, статистически, производителността се е увеличила. Когато заедно с работник уволниш и "излишна" чистачка (макар преди това тя да е вършила някаква работа), а почистването възложиш на останалия персонал - те ти уж увеличаване на производителността... Уволнената чистачка е спряла да потребява толкова, колкото е потребявала преди уволнението и - те ти още уволнени работници другаде, които също рязко свиват потреблението си и т.н. и т.н. Един затворен цикъл, който води до какво? Ами - до икономически срив, разбира се (няма клиенти - няма нужда от производства - икономиката се свива). Изход - преразпределение чрез данъците и социалната политика от имащите много към нямащите нищо, за да започне да се съвзема масовото производство (без формиране на драматична държавна задлъжнялост. Някъде алтернатива е и печатането на пари, ама тази алтернатива не важи за България, защото нашата валута не е свободна.).
Европейският континент е с многобройно население, застаряващо по възраст, тенденцията е за заетост до късна възраст.Разходите за осигуровки и заплащане натоварват бюджетите и на фирми и осигурителните системи във всяка държава членка на Евросъюза.Застаряващото население е поставено пред предизвикателството за непрекъсната преквалификация, разходи за работодателите за обучение.Всяка фирма в условията на криза трябва да е гъвкава с кредитите, ползвани за производство, да следи точката на критичните си разходи, които я изправят пред риска от загуби.И все пак трудно е в условията на нарастваща инфлация, да се балансират разходите за работна сила и автоматизация на процесите в производство.Така, че се изисква гъвкава прогностика на явленията в макроикономиката, нагаждане на фирмената политика най- вече освободените парични потоци след реализация на стоките и услугите на пазара да се реинвестират за разширяване на дейността.
И как точно ще растат разходите за труд при нарастване на безработицата.
Цялата теза е меко казано малоумна. Повишение на разходите за труд може да има по 3 направления:
- по-високи заплати
- по-високи данъци за същото ниво заплати
- по-скъпа цена за осигуряване на работното място(наем, техника, повече мениджмънт)
"по-малко хора вършат същата работа"
И това се води за лошо. Че са уволнени хора които си клатят краката.
Нямам думи.
Ако се съпостави БВП на страната спрямо разходите за труд с тези на ЕС27 ще се окаже, че.................. българският работник е подценен.
До коментар [#5] от "hellwitch":
Или по-вероятното: на инженерите са връчени и метлите на "освободените" чистачки.
Съотношение ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ/РАЗХОД ЗА ТРУД
Нивото на производителност в България – 4.9 евро на час.
Средният показател за ЕС е 25 евро на час.
РАЗЛИКА 5.1 пъти
Средна годишна заплата в България -3550 евро
Средна годишна заплата в ЕС 27 -37950 евро
РАЗЛИКА 10.7 пъти
Ха сега виж пост номер 6.
До коментар [#1] от "Станислав Янков":
Ами стани работодател и инвестирай в технологии.
До коментар [#2] от "Станислав Янков":
Вижда се, че се занимаваш с полит-анализи.
Наслука!
Но не задръствай форума с глупости.