С времето обаче лъсна и неприятната истина. Вместо спасител европейските пари се оказаха само временен заместител на липсващите частни инвестиции, който не успя да спре и спада в сектора. За сметка на това строителството изпадна в неприятна зависимост от ограничен финансов ресурс, разпределян от държавата и общините. Това роди изкривена конкурентна среда и налагащо се усещане, че за да печелиш поръчки, е важно не колко си добър, а колко близък си до възложителя.

Бизнес, още бизнес

За строителството европейските пари на този етап са без алтернатива. Показва го статистика на Камарата на строителите в България (КСБ), според която зависимостта на сектора от финансираните по тази линия проекти е около 80%. В основната си част това са средства по оперативни програми като "Транспорт", "Регионално развитие", "Околна среда", разпределяни от държавата и общините. За толкова зависим от обществените поръчки сектор е ясно защо проблемите там са най-важни. За много компании те са въпрос на живот и (бизнес) смърт.

От известно време строителната камара прави мониторинг на поръчките в сектора и само за тримесечието между април и юни са открити нарушения в 150 процедури, или 31% от обявените. Според изпълнителния директор на КСБ Иван Бойков основният проблем е практиката възложителите да "проявяват творчество" в тръжната документация, като нерядко залагат дискриминационни и ограничаващи условия. Сред примерите е изискване за над 10 години стаж на всички участници в проект или това кандидатите да докажат тройно по-висок оборот от размера на поръчката, което изключва по-малките фирми. По този повод мениджър на неголяма строителна компания констатира, че "в много случаи е видно как поръчките са правени за точно определени кандидати".

"Има корупция на общинско равнище, няма защо да се лъжем", коментира и зам. изпълнителният директор на сдружението на общините Емил Савов. Той цитира случаи, в които чужди компании елегантно са отстранявани с ограничаващи условия или по чисто формални поводи при отварянето на офертите.

Развалените правила на играта

Макар при общинските търгове това да е най-явно, привкус за нагласен резултат оставиха и немалко държавни поръчки. Главно заради наблюденията, че печелившите обичайно са малък кръг близки до властта компании, а "непредвидени" победители в процедурите се дисквалифицират.

Самите кандидати в обществените поръчки не останаха по-назад. Вместо да търсят пазарни методи за успех, те откриха изобретателни странични начини да си гарантират победа. В резултат методи като "най-ниска цена" или "икономически най-изгодна оферта" – традиционно използвани при възлагането на големи строителни поръчки в европейската практика, в българската доведоха до спорни резултати. Емблематичен пример бе магистрала "Люлин", която при договорени 148 млн. евро бе завършена за 191 млн. евро след значително забавяне и промени в проекта. В основата бе практиката процедурите с "най-ниска цена" да се печелят с оферти, които няма как да бъдат изпълнени, и след това да се иска индексация заради неточности в проекта. Вратичка, която бе отворена и заради слабия контрол при изпълнението.

След като държавата започна да фиксира цените и сроковете за изпълнение (първо при търговете за "Тракия"), се стигна до друг порок: неплащане на доставчици и подизпълнители. От схемата пострадаха най-вече малките фирми, които, от една страна, нямат директен достъп до европейските фондове, а от друга - трудно събират вземанията си от изпълнителите по тях. В дългосрочен план това води до закриване на бизнес, намаляване на работни места и  обезкървяване на бранша.

Методът на "икономически най-изгодната оферта", при който кандидатите се оценяват според комбинация от цена, технически и финансови критерии, също  сработи трудно. Главно заради случаите фирми да предлагат нереални условия за изпълнение в преследване на максималните точки. Това роди бисери като гаранция от 500 години за ремонт на път и оферта за рехабилитация на 4-километрова отсечка в Пернишка област за един (!) месец.

Цялата тази порочна изобретателност и от двете страни, разбира се, говори за вредите от преобладаващото държавно участие на пазара. За разлика от чисто бизнес проектите държавата или общините продължават да бъдат партньори, които изглежда могат да бъдат лъгани без последствия и да фаворизират необосновано. При последващия мониторинг на проектите обаче това може да ни струва много. И в крайна сметка да платим скъпо за привидно безплатното европейско финансиране.

Отделна реалност

Земеделието е сектор, изцяло субсидиран от държавата, и показва до какво води това 

Ако търсите добър пример за това какво се случва в сектор напълно доминиран от държавата, вземете селското стопанство. По логиката на политиките в ЕС аграрният сектор е невъзможен без директни субсидии. Вземете и Програмата за развитие на селските региони, която е насочена към стотици малки общини в България, и получавате министерство на земеделието, което разполага с ресурс над 6 млрд. лв. за инвестиране. Годишният размер на сектора в БВП е малко над 4 млрд. лева, което означава, че подобни инвестиции за период от 7 години не са много малка сума. Досега по Програмата за развитие на селските региони са спечелени над 3 хил. проекта от малки до големи производители и различни институти, кооперации и др. Средната субсидия според справката на фонд "Земеделие" е почти 390 хил. лв.

Възможно е, разбира се, да сте земеделски производител и да се състезавате извън тази писта. Малцина обаче решават да го правят. Както обяснява Николай Вълканов от Института за пазарна икономика: "По принцип субсидирането на който и да било сектор от икономиката отклонява действията на частните играчи от пазарното равновесие и в дългосрочен план води до неконкурентоспособност на субсидирания, защото той губи своята адаптивност към променящата се среда." Субсидиите са неизменна част от европейския бюджет и няма да изчезнат скоро. Вълканов разделя ефектите на две. Положителните: повишава се използваната земеделска площ в страната, съответно намаляват пустеещите земи от 2009 г. насам, активизира се пазарът на земя, възможности за повишаване благосъстоянието на тази част от населението, стимули за окрупняване на земята и едромащабно земеделие (зърнопроизводство).

От друга страна, субсидиите задълбочиха различията между отделните подсектори на земеделието, фаворизирайки зърнопроизводството, в резултат зеленчукопроизводството и животновъдството започнаха буквално да отмират. Директните плащания са концентрирани в малък брой големи производители и така тези фондове не изпълняват основната си функция - подпомагане доходите на земеделците, които се считат за по-ниски от тези на градската икономика. Освен това нарастващите субсидии вдигат инфлационно цената на земята и на арендата. Според изчисления на ИПИ през 2008 г. арендните плащания са били 25% от субсидията на декар, а сега вече поглъщат 57%.

Почти спасени, почти удавени 

Евросредствата съживяват донякъде рекламния пазар и медиите, но и ги оплитат в зависимости 

Министерството на Мирослав Найденов е сред големите играчи на рекламния пазар

Фотограф: Георги Кожухаров

Преглед на оригинала

"Европейски пари за българското село." Няма как да не сте чували това изречение. То е част от усилията на Министерството на земеделието да популяризира програмата за развитие на селските райони и е само една запетайка в милионите, предвидени за комуникация на европейските програми. По изчисления на Българската асоциация на PR агенциите за 2011 г. средно за дейности по информация и публичност (тук влизат реклама, PR и социологически проучвания) са били договорени 317 млн. лева и са били изплатени около 56 млн. лева. На фона на брутния обем на целия рекламен пазар, който за 2011 г. е около 848 милиона лева (без да смятаме инвестициите в интернет), сумата не е чак толкова впечатляваща.

Но за медии, рекламни, PR и социологически агенции от еврофондовете дойдоха свежи средства, и то тъкмо в момента на най-тежката криза на рекламния пазар досега. По официални данни от 2008 г. досега той се е свил с около 35%, а заради отстъпките и бонусите, които владеят сектора от трайното настаняване на кризата, реалният спад е поне наполовина. Това според оптимистичните изчисления. Много от компаниите започнаха да разчитат, че евросредствата ще компенсират намаляването на бюджетите за маркетинг на частния сектор.

За някои части от пазара това се оказа вярно. Така например институциите са най-големият платец на PR услуги в момента. "Парите, които държавата инвестира в дейности по информация и публичност, не може да ги даде нито един частен клиент", категорична е Деница Сачева, управляващ директор на PR агенция Intelday Solutions. Обществените поръчки се превърнаха в основен източник на финансиране и за социологическите агенции. В сектора няма конкретни данни колко от приходите идват оттам, но агенции споделят неофициално, че са принудени да отделят почти целия си ресурс за кандидатстване по проекти. Държавната администрация вече е и най-големият рекламодател в печатни медии (виж инфографиката). Растящата зависимост на изданията от този тип финансиране крие рискове от изкривяване на отношенията между журналисти и институции. Не е трудно да си представим как директното наливане на пари от страна на някое ведомство може да мотивира по-безкритично отразяване на работата му, още повече когато има съмнение за принципите, по които държавата разпределя парите към медиите. Така се задълбочава един от най-големите проблеми на българските медии - това, че те продават редакционното си съдържание. Ако няма ясни пазарни критерии за разпределяне на средствата, министерствата ще бъдат изкушени да фаворизират определени медии или да изискват от тях положително отразяване. Това естествено ощетява всички, понеже медиите губят една от основните си полезни за хората функции - да следят държавните чиновници за злоупотреби. Опитайте си да си спомните - кога за последно сте чели/гледали критичен журналистически материал срещу някой от министрите, които разпределят евросредства. За да има такъв комфорт, има две хипотези - или те са напълно безгрешни, или мълчанието на медиите е купено по някакъв начин.

На етапа единствено рекламните агенции остават най-малко зависими от средствата, които идват по линия на ЕС, тъй като макар и свит, частният сектор заема по-голямата част от бизнеса им.

В същото време агенциите на пазара твърдят, че успеваемостта им на търгове е под 10% и в общия случай инвестициите в ресурси, време и хора не са оправдани. Или с други думи, голяма част от публичните средства отиват в малко на брой агенции. При това в често напълно неизвестни за утвърдените компании в бранша. Вероятно oще си спомняте скандала с обществената поръчка за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони във Facebook и Twitter, която беше спечелена от създадена в края на миналата година агенция, при това от бивши служители на Агенцията по храните в спорно състезание със съмнителна цена. "Има агенции, които живеят само от това. Това им е спасителният пояс, но не мисля, че това е устойчив бизнес модел", казва управителят на групата от рекламни агенции Publicis Николай Неделчев.

Съмненията за злоупотреби и корупция демотивират агенциите, които наистина искат да се развиват. "Самите фондове често се използват за политически поръчки", коментира Боряна Димитрова, управляващ партньор в социологическа агенция "Алфа рисърч". Социологическите изследвания например лесно могат да се имитират, което също обяснява инцидентното появяване на непознати фирми само в конкурсите за обществени поръчки. А държавните проекти често удобно дават много по-високи цени от тези на свободния пазар.

Още по-големият проблем е, че държавата няма ясна визия от какви рекламни, PR и социологически услуги се нуждае. В повечето случаи целта на администрацията е парите за комуникация да бъдат усвоени и отчетени пред ЕС или държавния бюджет. Каква цел трябва да постигне кампанията и на какви качествени критерии трябва да отговаря остава на заден план. Пресен пример е обявената поръчка за реклама на цифровизацията на телевизионния ефир. Транспортното министерство задели 10 млн. лв. за популяризиране на процес, който дори не е ясно как ще се случи на фона на разследването в ЕК срещу България и евентуалната наказателна процедура за начина, по който се осъществява дигиталния преход.(Мултиплексите, чрез които ще стане цифровизацията, се управляват от две компании, свързани с мажоритарния собственик на Корпоративна банка Цветан Василев.)

Липсата на идеи, но за сметка на това изобилието от писани правила води до друго изкривяване - държавата не наема рекламните и PR агенции за консултантски услуги (тоест това, което те реално продават), а за да организират кръгли маси със спорен ефект. "Ставаме свидетели на това как политики се обясняват с билбордове, тефтери, чаши и чадъри. Или се счита, че като налееш парите в медиите, си свършил комуникацията", обобщава Деница Сачева от Intelday Solutions и добавя: "А нашата работа всъщност е да изградим такава архитектура на комуникацията, при която се постига максимално съгласие в обществото, за да се върви напред."

В сектора са убедени, че ако правилата не се променят, парите ще продължават да се харчат за безсмислени дейности, които ще носят черни точки както за индустрията, така и за администрацията. Добрата новина е, че двете страни вече водят диалог как да се преодолеят проблемите. Това се случва с рекламните и PR агенции, но не и с медиите. Разговорът за европейските пари в тях тепърва започва да се води. И както може да прочетете в репортажа за срещата на еврокомисаря Нели Крус с представители на българските медии, той никак няма да бъде лек.

(Не)правителствени организации

Гражданският сектор губи смисъла си заради зависимостта от държавата

До февруари 2012 г. кризисният център на фондация "Асоциация Анимус" за деца и жени, пострадали от домашно насилие, работи основно със средства от чужди донори. За 13 години близо три хиляди жени и деца намират там подслон и подкрепа. До момента, в който чуждите донори се изтеглят. Министерството на труда и социалните грижи и Столичната община не успяват да намерят средства от своите бюджети, за да делегират услугата. Въпреки че центърът е единственият такъв в София. След обществен натиск и действия на някои институции звеното все пак получава държавно финансиране и успява да продължи работата си. Засега. Защото не е ясно дали при разпределянето на следващите бюджети приоритетите няма да се променят.

Дейностите на неправителствения сектор не могат да влязат в една група с бизнес сектори като строителството, защото не генерират приходи и финансиране от типа на европейското е важно за оцеляването им, особено в криза. В някои случаи, държавата би трябвало да разпознава услугите, които не може да изпълнява качествено и да ги делегира на независими организации (като, разбира се, ги финансира на прозрачен конкурсен принцип, а не чрез директни субсидии на калпак, както в момента).

Когато обаче този вид държавна подкрепа силно преобладава, това води до изкривяване на смисъла на (все пак) неправителствения сектор. "Не е добре държавата да подкрепя всички и изцяло, защото организациите стават зависими от нея и много често се въздържат от по-критични забележки по отношение на държавната политика", коментира Любен Панов, програмен директор на Български център за нестопанско право. На подобно мнение е и изпълнителният директор на "Програма Достъп до информация" Гергана Жулева: "Това води до невъзможност за поддържане на независима критична позиция, особено за организациите, които наблюдават политиките на държавните органи и предлагат алтернативни решения." Всъщност точно организациите, които държат под око държавата - при спазването на човешки права, развитието на демокрацията и мониторинг на институциите, пострадаха най-много от изтеглянето на чуждестранните донори.

Надежда Стойчева, директор на фондация "Асоциация Анимус", намира още един негативен ефект от зависимостта на сектора от държавно и европейско финансиране. Често се налага организациите да прекратят услугата, за която са спечелили средства, след края на проекта. А това е огромен проблем, особено в областта на социалните дейности, които за разлика от една магистрала, нямат начална и крайна точка. "Не е осигурено продължаването на услуги, които са свързани с хора", смята Стойчева. Освен това програмите и поръчките рядко са гъвкави и не могат да се променят спрямо моментната нужда.

Зависимостта на неправителствения сектор в България от държавата идва от липсата на други източници на финансиране. Дарителството и доброволчеството не са развити, а организациите рядко имат собствени приходи. В други държави данъкоплатците могат да избират коя организация да финансират с процент от данъците си. Бизнесът също би трябвало да играя роля като подкрепя идеи на неправителствения сектор или плаща за застъпничество за промяна на политики. Все добри пожелания на хвърчащо листче, носещо се в бурята на кризата.

Последната сламка 

Еврофондовете трябва да придвижват науката напред, а не да покриват сметки за парно 

След две-три години на 20 километра от границата на България, в южната част на Букурещ, ще започне да работи единият от трите най-мощни свръхлазери на света. Страната е спечелила над 300 млн. евро начален капитал за инфраструктурния проект, който ще бъде база за съвременни научни изследвания и ще отвори над две хиляди работни места за учени и инженери. Финансирането е от програмата на ЕС за научна инфраструктура с участие и на държавата, която плаща и част от оперативна програма "Наука". Освен в Румъния такива лазери ще бъдат построени и в Чехия и Унгария.

Европейските фондове наистина могат да бъдат голяма възможност за развитие на научните изследвания. Ако се използват правилно. Идеята е те да мотивират учените да разработват качествени проекти, да надграждат работата си, да участват в международни колективи и да им помагат да се развиват напред. В България обаче на този етап европейските фондове изглеждат като спасителна сламка, която може да издърпа учените от блатото на неадекватна държавна политика спрямо науката и ограничената подкрепа на бизнеса.

"За малка държава като България държавните проекти би трябвало да са много важни и най-същественото е да се изведат правилни проекти, които създават нещо", коментира д-р Олег Йорданов, старши научен сътрудник в Института по електроника на БАН. И добавя: "А не парите да се разпределят по дребнотемие така, че всеки да се добере до нещо." Според него средствата от европейски фондове за наука в момента са малко (пет процента от общите) и стигат само за ограничен брой научни колективи. Ефектът от тях се усложнява и от факта, че в България те често се използват, за да покриват базисни разходи като заплати, ремонти на сгради и сметки за парно. В Института по електроника например между 5 и 10 процента от парите по проектите отиват в общия директорски фонд. И тъй като субсидията стига за заплати само за девет месеца, остатъкът се покрива с европейски средства.

Държавното и европейското финансиране и в науката върви със съмнения за злоупотреби и корупция. В началото на миналата година предишният директор на фонд "Научни изследвания" Емил Хорозов огласи доклад, който разкриваше сериозни нарушения в работата на ведомството. Това още повече демотивира учените, които все по-често търсят възможности за работа извън България.