Пенсиите или депозитите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пенсиите или депозитите

Shutterstock

Пенсиите или депозитите

В рамките на часове ГЕРБ лансира идеята да покрие растящите си предизборни обещания с нов данък върху лихвите от банкови влогове и се отрече от нея

Вера Денизова
8735 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В рамките само на един месец управляващото мнозинство обеща да увеличи заплатите на учителите, минималната работна заплата, пенсиите и да помисли върху исканията за по-големи възнаграждения на служителите в силовите ведомства...

Предизборните милион и едно желания за догодина продължават да валят и скоро стойността им ще нарасне до поне милиард, но не като бройка, а измерени в левове. За разлика от тях обаче икономиката няма никакъв изглед да нарасне достатъчно, за да генерира много допълнителни приходи в бюджета. Така вариантите на финансовия министър Симеон Дянков да ощастливи електората са или да увеличи дефицита, или.... да се намери нов източник на доходи.

През седмицата беше направен един такъв опит. В петъчния си брой "Капитал Daily" съобщи, че според три независими източника от управляващото мнозинство в правителството се обмисля въвеждане на нов данък - върху доходите от лихви по депозити на физически лица. Те не изключиха вероятността това да си остане и само на ниво обсъждане и се оказаха съвсем прави. В рамките на часове след като прес-центъра на финансовото министерство потвърдиха пред няколко медии, че информацията е вярна, те официално се отрекоха от нея. "Облагане с данък на лихвата по депозитите не се обсъжда", e казала пред Агенция "Фокус" Бетина Жотева, директор "Връзки с обществеността и протокол" в Министерство на финансите. Тя е пояснила, че това може да бъде видяно по всяко време на сайта на министерството, където от миналата седмица са качени всички данъчни закони за публично обсъждане и няма подобен текст и предложение за изменение в законите.

С това ГЕРБ изглежда се връща към практиката си да тества управленските решения през обществените нагласи. Идеята беше разкритикувана от икономисти, като основните притеснения бяха, че макар в момента да не би предизвикала сътресения, мярката може да задуши дългосрочните перспективи за растеж. Но може би по-ключово се е оказало, че предложението срещна и доста бурен форумен отзвук, който явно не се е харесал в партията. Изглежда реакцията е попарила надеждите, че данъкът може да се продаде на аудиторията като трансфериране на доход от по-богатите към бедните.

Ново 10

В момента доходите от лихви по депозити на физически лица са освободени от данък. Новата идея предполагаше те да бъдат обложени с 10% ставка, колкото е и данъкът върху общия доход. Предвиждало се е единствено лихвите от сметките за набиране на средства за скъпо струващо лечение и трансплантации да бъдат освободени.

Според източници от Министерството на финансите с такава промяна е можело да се осигурят между 160 и 200 млн. лв. допълнително за бюджета догодина. Според обсъждания вариант данъкът е трябвало да е при източника - т.е. банките да го удържат и внасят, а не хората да го декларират, което би донесло и висока събираемост. Това обаче би означавало повече административни разходи за финансовите институции, които в крайна сметка отново да се платят от клиентите им под формата на по-високи такси, коментираха банкери.

Проектоданъкът нямаше да направи България изключение - в повечето европейски държави доходът от лихви се облага с вид данък при източника (виж карето). Чисто икономическата логика зад него е да не се оставят спящи пари и да се стимулира предприемачеството, каквито са и теоретичните обосновки да се облага наследството и да се приема умерената инфлация за благотворна.

Според повечето икономисти обаче в България ситуацията е малко по-различна. "Данъчната ни система е създадена така, че да стимулира натрупването на капитал – хората да работят повече и да спестяват, а тази капиталова база да се използва за инвестиции. Преди кризата имаше огромен прилив на финансиране отвън, сега инвестициите намаляха, но започнаха да се създават стимули за увеличаване на вътрешните спестявания в икономиката. Въвеждането на такъв данък ще повлияе точно върху тях, защото основната част от спестяванията в България са в банкови депозити", твърди Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък допълва, че целта на правителството в момента трябва да е да увеличи по-дългосрочните спестявания. А логиката е, че те са източник на дългосрочен растеж - превръщат се в инвестиции и увеличават потенциала за растеж. "Данъкът върху лихвите демотивира тези спестявания и пречи на ръста на икономиката", допълва той.

Изваждаме едни пари

В момента в България освен дохода от лихвите по депозити, от данъци е освободена и капиталовата печалба от търговия на борсата, както и повечето останали инвестиционни алтернативи. Новият данък можеше теоретично да пренасочи една част от парите на вложителите към тях. Въпросът е, че българинът е доста консервативен спестител, а и борсата не е най-привлекателното място за вложения в момента, така че по-вероятният сценарий според Стайков е голяма част от депозитите просто да излязат от банковия сектор и да отидат на съхранение под матрака в къщи. Има и друг вариант – част от парите да бъдат похарчени и така да се насърчи вътрешното потребление. Не е ясно обаче дали това няма да е еднократен ефект. А и голяма част от потреблението на българите се задоволява с вносни стоки и в този случай ще се стимулират чужди икономики и просто ще се раздуе търговския дефицит.

В момента депозитите на граждани и домакинства представляват около половината от привлечените средства на банките. Статистиката на БНБ показва, че от края на 2008 г., когато започна кризата, влоговете на гражданите са се увеличили с 54% и в края на юни тази година достигат 34.2 млрд. лв. Две трети от тях са с размер под 1000 лв. и са с матуритет между 6 и 12 месеца, което означава, че облагането би обхванало много на брой сметки с малки наличности по тях.

Цената на кредита

Друго голямо притеснение беше дали новият данък нямаше да оскъпи допълнително цената, на която банките отпускат кредити.

"При равни други условия всеки спестител ще търси компенсация. Най-малко вероятно е хората да се примирят доходът им да се намали. По-вероятно е или да преместят спестяванията си в банки, предлагащи по-високи лихви, или банките, на които са клиенти, да им предложат по-високи лихви. Това ще се отрази върху лихвите по кредитите, които отпускат и за това мярката е лоша както за банковия сектор, така и за домакинствата", е мнението на бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов.

Има и още една особеност – след кризата банките се пренастроиха и вместо да разчитат на пари от централите, залагат на привличане на вътрешен ресурс, но банковото кредитиране остава потиснато, а общо за банковата система се изплащат повече външни задължения, отколкото се привличат нови. Така че изтеглянето на ресурс от тях може да ограничи предлагането на кредити - както сега, така и при евентуално оживление, когато кризата започне да отшумява.

Банкер, пожелал анонимност, твърди, че в момента банките имат висока ликвидност, което им дава възможност да посрещнат и негативите като евентуално изтегляне на част от депозитите. "Но е интересно какво ще са прави в някой бъдещ период, когато инвестирането се възстанови и парите се насочат към по-доходоносни алтернативи от депозита, а банковата ликвидност тогава няма да е толкова висока", допълва той.

Политическото говорене

Извън чисто икономическите доводи идеята за данък върху дохода обаче представлява проблем за ГЕРБ и в чисто идеологическия дебат. "Това е една от най-левите мерки за последните 15 години. За да се вдигнат пенсиите, се въвежда нов данък, с явно преразпределителна цел. Това би променило историята за удържане на ниските данъци по време на кризата и би и предало ново звучене", твърди Чобанов. Дацов пък допълни, че данъкът върху лихвите е цената за популизма на правителството да увеличи доходите, докато икономиката остава депресирана. "Ще се види и цената за това, че ГЕРБ не направи нито една реформа в публичния сектор", заключи той.

Все пак новият данък щеше да е по-добрият вариант, отколкото правителството да отвори бюджетен дефицит и да охлаби финансовата стабилност. Затова вероятно в следващите седмици до приемането на бюджета за 2013 г. ще видим тестването и на други фискални идеи. Все пак икономиката граничи с политиката и ГЕРБ едва ли ще си позволят голям експеримент в изборната година. Къде-къде по-приемливо политически е подобни алхимически мерки, които превръщат спестяванията в пенсии да останат само медийни теми вместо да се измерват в падащ рейтинг. Друг е въпросът дали самите хаотични ходове в стил проба-грешка не отблъскват аналогичен брой избиратели.

По темата работиха и Калина Чернева и Стефан Антонов

Какво обещава ГЕРБ

- Увеличение на пенсиите или от началото на годината или от първи април догодина с до 10%. За целта ще са нужни между 600 и 800 млн. лв.

- Да се увеличат заплатите на учителите с 30 лв. За изпълнението на това обещание ще са нужни около 70 млн. лв.

- От 1 януари да се увеличи минималната работна заплата с 20 лв. до 310 лв. Според експерти от Министерството на финансите това няма да засегне бюджета, а само браншовете на частния сектор.

- Спорен остава въпросът за възнагражденията на служителите в силовите ведомства – МВР, ДАНС и Министерството на отбраната. Предложението на финансовото министерство е полагаемите отпуски и обезщетения при пенсиониране на работещите там да се приравнят с тези на държавните служители в "цивилните" държавни структури. Така във военното ведомство увеличението на заплатите може да бъде 5.8%, а в МВР и ДАНС – до 12%.

Къде се облагат лихвите

Данък върху доходите от лихви има в повечето държави от ЕС, а ставката в различните държави е между 10% и 35%. В някои има диференцирано облагане, което е в зависимост от големината на дохода. В Ирландия този данък е познат като Deposit Interest Retention Tax (DIRT) и от началото на тази година е със ставка 30%, ако доходът е от депозит до една година. Друга държава с висок данък е Германия, където доходите от лихви, включително тези от депозити, се облагат с данък при източника и той е 25%. Във Франция ставката е 24%. Най-ниски са ставките в Латвия и Гърция – 10%.

В рамките само на един месец управляващото мнозинство обеща да увеличи заплатите на учителите, минималната работна заплата, пенсиите и да помисли върху исканията за по-големи възнаграждения на служителите в силовите ведомства...

Предизборните милион и едно желания за догодина продължават да валят и скоро стойността им ще нарасне до поне милиард, но не като бройка, а измерени в левове. За разлика от тях обаче икономиката няма никакъв изглед да нарасне достатъчно, за да генерира много допълнителни приходи в бюджета. Така вариантите на финансовия министър Симеон Дянков да ощастливи електората са или да увеличи дефицита, или.... да се намери нов източник на доходи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    apoloniy avatar :-|
    Apolon ot Tiana

    А Търговските банки как ще понесат конкуренцията на Буркан Банк - помислиха ли корифеите от Граждани за екстремно бастисване на Българите? А помислиха ли как Търговските банки ще преживеят и реагират на натрупването на капитала и привлечените средства в Буркан Банк?

  • 2
    hristov87 avatar :-|
    Петър Христов

    по-добре "буркан Банк" от колкото филма с "принцесата и таксичките "

  • 3
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    Пак дилема.

  • 4
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Евентуалният приход за фиска от облагането на лихвите по депозитите е пренебрежимо малък. Учудващо е безмислието на идеята на ГЕБР. Тъпаци!

  • 5
    antea avatar :-|
    antea

    нещо не схващам тая дилема и апокалиптична заплаха как ще се срине банковата система - дали да получиш 0,9 от Х*Y (лихва върху спестявания след данък) или 0.00 от Y (спестявания в кухненски буркан)?

    дебилното в идеята е по-скоро друго - масовите депозити, които са под 1000 лв, ще генерират годишен данък едноцифрено число от сорта на една стандартна месечна банкова такса за поддръжка на сметката - чието администриране обаче банките ще изкарат през носа на редовите хорица с поне двойно увеличение на всякакви стотинкови и супер регулярни такси от типа "теглене на банкомат" - та колкото ще вземе държавата евентуално, по две да смятаме за банковия сектор

  • 6
    kyuubi avatar :-|
    Puf-Paf

    Кротко, кротко... Май още неизкоментирано и се отказаха от тая идея хаха... Няма драма, спокойно, няма новина.

  • 7
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    За такъв данък съм, но когато минималната заплата реално стане 1000 евро, а средната надхвърли 3000 евро.

  • 8
    penkagk avatar :-P
    penkagk

    Небивали калинки са тия от ГЕРБ... Като в цветна градина се чствам - прехвръкват от цвят на цвят и все повече им се оцапват краченцата... Поне да бяха пчелички - мед да капеше...

    Пак биха ударили по бедните - като скочат таксите и като вземат данък от нищожните лихви на обикновения клиент и съвсем го обезкръвят - да, буркан банк ще заработи!

  • 9
    sqrt avatar :-|
    Daria

    По принцип цялата данъчна система е сбъркана. В България почти не се облагат пасивните доходи - ренти, лихви и т.н. А би трябвало точно те да се облагат най-много, защото имат паразитен харатер и не би трябвало да се поощряват допълнително. Сега какво става - чуждите банки държат парите на бг вложителите с относително висока лихва, а икономиката страда от ликвидност, защото пък банките не отпускат кредити и всичко блокира. Държавата няма как да наложи на банките да отпускат кредити, но може да използва данъчната система да направи влоговете неизгодни и парите да се върнат в реалната икономика.

  • 10
    2.5 avatar :-P
    2.5

    Така е, когато няма икономика, която да генерира достатъчно приходи които да се обложат с данъци, се измислят данъци, които да "изстискат и последната капка от лимона".

    Цветанов, вместо да увеличава заплатите на заптиетата, да ги накара да си плащат осигуровки и да направи съкращения във ведомството си.

    За какъв дявол, бедна страна като България хрантути такъв мастодонт като МВР и какво получава данъкоплатеца в замяна?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK