Измамният уют на европейските пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Измамният уют на европейските пари

Измамният уют на европейските пари

Как прекалената зависимост от фондовете е вредна за българската икономика

86065 прочитания

"Фондовете носят пари, но същевременно подмолно подкопават предприемаческия дух. Защото прекалено много стратегии започват да се градят не около пазарната конкуренция, а около конкуренцията на проекти, в която арбитър са бюрократи."

Румен Аврамов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии

В древната митология сибилите са жени, които пророкуват бъдещето. Те се различават от пророците по една съществена подробност - тъй като не съзнават съдържанието на своите пророчества, те имат нужда от тълкуватели, които да разкажат на хората какво ще се случи. От тази седмица българската икономика също си има СИБИЛА. Така се казва механизмът, който изчислява ефектите от европейските фондове върху българската икономика. Според оптимистичните данни от него, ако всички европейски пари бъдат усвоени през първия програмен период, от 2007 г. до 2015 г., БВП ще порасне допълнително с близо 10%, заплатите - с 35%, а заетостта ще се вдигне с няколко десетки хиляди работни места.

Но подобно на древните си посестрими българската СИБИЛА също има нужда от тълкуватели. Например, за да обърнат внимание на едно число, което е свързано с настоящето, а не с бъдещето. От 1.7% ръст на икономиката за миналата година 1.5% се дължат на еврофондовете (тук не влизат също толкова солидните суми за земеделие и селски райони). Това значи едно - икономическата активност извън европейските пари е изключително ниска. Или казано по друг начин, ако не бяха парите, раздавани от държавата и общините за инфраструктура, ремонти, брошури и дори фестивали, голяма част от българския бизнес щеше да тича на място.

Еврофондовете са, разбира се, добре дошла подкрепа за икономиката в момент, когато кризата потапя всички възможности за развитие. Но извънредната зависимост, която България изглежда да развива към тях, е вредна. Подобно на всяко друго финансиране, което минава през държавата, те изкривяват пазарната среда, вредят на конкуренцията, увреждат бизнес рефлексите на фирмите в по-дългосрочен план и - което е доста опасно - концентрират огромна държавна мощ в някои сектори и така ги правят изцяло зависими.

За да дефинираме проблемите с европейските средства, е добре да припомним защо всъщност съществуват те. Парите, събирани от данъкоплатците (включително българските), които Европейската комисия преразпределя от по-богати към по-бедни страни в ЕС, имат за цел да премахнат структурните пречки пред една икономика да се развива бързо, т.е., ако София иска да тича в една и съща лента с Франкфурт, Дюселдорф и Лион, да инвестира в изравняване на началните условия, за да може да го направи. Те са директна финансова инжекция, която се връчва на държавата, за да може тя да постави адреналин в която част пожелае.

По същество тези пари не са толкова огромна сума: за България за периода 2007 - 2013 г. са 11.4 млрд. евро (заедно със земеделските субсидии и развитието на селските райони) и кумулативно не надхвърлят 5% от БВП за този период. Това е разбираемо, предвид че идеята на този вид финансиране е да бъде съпътстващо. За пример - в отличника Полша ръстът на БВП за 2011 г. е бил 4.3%, от които едва между 0.5 и 0.9% се дължат на наличието на фондове. Проблемът идва, когато както сега те се превърнат в основен източник на свеж капитал в икономиката.

В помощ на българските тълкуватели на СИБИЛА ето някои по-мрачни аспекти от иначе розовото бъдеще.

1. Невидимата ръка на пазара и видимите ръце на държавата

Първият видим проблем е, че в секторите, където еврофондовете се насочват най-често, те остават доминиращият източник на капитал. Очевидно е, че строителството беше спасено благодарение на обществените поръчки, които компенсираха безкрайното пропадане на частните инвестиции. Но не по-малко очевидно е, че поръчките в този сектор формират малка група печеливши фирми, които могат да разчитат на средства, и огромна група, обречени на фалит. На теория това би трябвало да означава, че оцеляват най-конкурентните и способни да се адаптират. На практика корупцията, недостатъците и в някои случаи некадърността на централната и местната администрация изпълняват ролята на селектор. Същата ситуация се повтаря в рекламния, ПР и медийния сектор, както и в други области като социологията. "Икономическата криза, липсата на инвестиции, свитото потребление и т.н. поставят до стената голяма част не само от малките, но и от средните фирми", констатира Боряна Димитрова, управител на "Алфа рисърч". "Непазарната концентрация на икономически и финансови потоци допълнително свива дела на свободната пазарна икономика и кара малкото останали автономни субекти да търсят средства отвън." Програмният директор на Центъра за либерални стратегии Румен Аврамов дава за пример 2009-2010 г., когато според него е станало ясно, че щом държавата спре плащанията, изчезва голяма част от кислорода в икономиката.

Това води след себе си още изкривявания. Когато една фирма трябва да разчита на финансиране чрез обществени поръчки, е логично тя да търси близост с общината или държавната структура. Това подсилва омагьосания кръг на корупция, който допълнително елиминира конкурентното начало. В медиите е дори по-опасно: от една страна, те имат огромно обществено влияние, от друга страна, като компании на свиващ се пазар те също търсят обществени средства. Не е трудно да заключим, че медия с интерес да набира повече поръчки ще бъде по-безкритична към решаващите фактори в съответната община или в държавата.

Фотограф: shutterstock

2. Бизнес на кокаин

Фокусирането върху обществените поръчки и механизмите, по които те се печелят, разсейва фирмите от това да бъдат конкурентни и да търсят нови пазари и възможности за развитие. Отново на теория това не би трябвало да се случва. Практиката говори друго. "Фокусът е върху усвояването", казва Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch. Или казано по друг начин - вместо да се чудиш как бизнесът ти да работи по-добре и ефективно, ти се чудиш как да вземеш определените за даден проект пари. Деница Сачева, управляващ директор на PR агенция Intelday Solutions, го обобщава добре: "Илюзия е да се счита, че когато един проект се основава на контрола и на одита, той има смисъл и развитие."

Всъщност фокусът върху усвояването е типичен за начина, по който се гледа на европейските средства в България - като на подарени пари за бърза употреба, които ще изчезнат, ако не бъдат взети, без особено значение от последващите ефекти. "Впечатлението ми е, че в България еврофондовете формират една паралелна, непазарна реалност. В секторите, които отблизо познавам, целият цикъл – от изискванията при обявлението на обществените поръчки, през критериите за избор на изпълнител до оценката и резултата - няма нищо общо с аналогичните процеси в реалната икономика, където фирмите, които харчат собствените си пари, имат много ясни критерии какъв резултат и на каква цена биха искали да получат", казва Боряна Димитрова. Според нея, ако системно за един водопровод, реклама, сайт, социологическо проучване се отпускат съвършено различни суми от стандарта в реалната икономика, това "фаворизира имитаторите и снижава цялостната ефективност на икономиката".

В интервю за "Капитал" преди време икономистът Румен Аврамов обясни, че настройката целият стопански живот да се върти около еврофондовете подхранва и без това дълбоката култура на зависимост от държавата. "Европа е устроена по този начин, но в по-развитите икономики това не се усеща толкова, колкото в България, където помощите тежат повече и системата става решаваща. Фондовете носят пари, но същевременно подмолно подкопават предприемаческия дух. Защото прекалено много стратегии започват да се градят не около пазарната конкуренция, а около конкуренцията на проекти, в която арбитър са бюрократи."

Не е нужно да гадаем защо тази култура може да се окаже пагубна в дългосрочен план: достатъчно е да погледнем на юг. Гърция е нагледен пример за икономика, в която субсидиите и европейските средства помогнаха да се създаде рентиерски бизнес, които нямаше интерес да се развива, нито да допуска външни инвестиции. Това е свързано не само с еврофонодвете, а с цялостната неофициална политика да не се допускат конкуренти на местните олигарси (фамилии). Икономика, в която върхът е запечатан с държавна помощ, а отдолу има безброй малки и не особено ефективни пазарни субекти, е възможна само при наличието на непрекъснат поток от външен капитал. Когато той секне, кулата от карти рухва.

"Всяка форма на субсидиране е изключително вредна от икономическа гледна точка, защото не насърчава ефективно използване на ресурсите (основен смисъл на икономиката) и търсенето на печеливши проекти", казва главният икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова. Тя допълва, че подобен е ефектът и върху публичния сектор: "Европейските средства намаляват стимулите за търсене на ефективност на публичните разходи, защото дават възможности за освобождаване на бюджета от определени разходи и поемането на други. Освен това вниманието се насочва към усвояване, а не към реформиране на проблемни системи, които представляват бомба със закъснител - пенсионна, здравна и т.н."

Европейските фондове също така изключват засега възможността за публично-частно партньорство. Под натиска на кризата и на страни като Германия това се променя - JESSICA предвижда такъв тип партньорство, за да не се налага данъкоплатците да плащат за неща, където би могло да има частен интерес. Но ако общините не бъдат накарани да търсят такива партньорства, те няма да го правят, твърди Савов. "Когато имаш безплатен ресурс, никой няма да тръгне да инвестира частно." Същото се случва и в публичния сектор - еврофондовете са превзели капиталовите разходи на местно ниво, а на държавно тази година за пръв път ще са повече от собствените средства. Така, казва Лъчезар Богданов, правителствата не допълват финансирането с фондове, а направо го заместват.

3. Когато държавата планира, ти мълчиш

Представете си, че една община има пари за ремонт на улица или фонтан. Вероятното нещо, което кметът ще направи, е да се допита до хората в общината за нуждите им и тогава да реши към какво да насочи парите. Този модел не действа при европарите, описва Лъчезар Богданов. "Хората вече не решават за какво да се похарчат парите им (това е все пак публично финансиране - бел. ред.). Кметът поставя въпроса така – или правим фонтан, или губим тези пари."

Това е третият проблем с европейските средства - те представляват централно планиране до най-дребните детайли. В някои случаи като големите инфраструктурни проекти и мащабните стратегии за развитие на региони подобен вид планиране е незаменимо. Но в европейските програми има заложени много повече възможности, които са вградени в твърда и негъвкава рамка. "Голяма част от тези пари всъщност обслужват политики, по които няма общ консенсус. Никой не упражнява хармонизация на тези политики", казва Деница Сачева. "Докато с едните пари се строят пътища, с другите се разрушават, за да се правят канализации. По един проект правиш оптимизация на определени сектори, а пък по другия обучаваш кадри, тоест с единия проект ги съкращаваш, по другия ги обучаваш."

Най-трагичният пример е единствената програма, насочена изцяло към бизнеса - ОП "Конкурентоспособност". Нейният категоричен провал показва недостатъците на държавното планиране и невъзможността му да се справи с всички сложни бурми и винтчета на една истинска, работеща, пълнокръвна икономика.

С административното планиране в България има и друг проблем - то често не е особено кадърно. През 2009 г. новото управление на Министерството на околната среда и водите реши, че стратегическата рамка на програмата "Околна среда" е сгрешена и спря 190 проекта за канализационни мрежи и пречиствателни станции. В случая решението беше правилно с оглед приоритетите на държавата, но от гледна точка на десетките компании, ангажирани по някои от тези проекти, то може би се е оказало тежко, дори фатално.

Когато работиш с общини и други държавни ведомства, плановете може да се променят, администрацията може да провали даден проект, сроковете може да се удължават безкрайно, а бюрокрацията е ужасяваща. "Това са спорадични проекти - общините кандидатстват за тях, може да ги спечелят, но не се знае. Ако бизнесът разчита на този вид финансиране, той е загубен", коментира зам. изпълнителният директор на Сдружението на общините Емил Савов. Той, както и много други, са на мнение, че фирмите, които разчитат особено на държавните поръчки, не биха могли да направят никакъв бизнес план и имат много скъсен хоризонт на действие.

"Нито един човек, който има стратегическо мислене в нашия сектор, не би си и помислил да си сложи целия бизнес в зависимост от държавата. Защото виждаме, че това е един нежизнеспособен модел към момента, с тези правила и начин, по който е структуриран", казва Сачева. Десислава Николова от ИПИ пък посочва, че заради тежките документални изисквания трябват разходи за персонал, който да се занимава с тях. "Освен това отчитането на проектите е изключително формализирано и се фокусира не толкова върху самите резултати, а върху документите.

4. И най-важното, което както знаем, е невидимо за очите

Всичко, което правим, може да се пипне. Това е любимият аргумент на премиера Бойко Борисов, когато определя каква е разликата между правителството на ГЕРБ и предшествениците му. Както показват цифрите за ръста на икономиката, той е прав. Наистина всичко, което правителството и общините правят, може да се пипне - от инфраструктурата, през ремонтите и реконструкциите до градските фестивали. Това донякъде скрива факта, че онези нематериални стимули, от които икономиките растат, остават неуловими.

За дългосрочните ефекти от кохезионните фондове на ЕС има редица изследвания, повечето от които показват, че най-нуждаещите се региони остават в тази графа почти постоянно. За това има много причини, но си заслужава да се цитира едно изследване на London school of economics от 2002 г. "Строежът на пътища, летища, жп линии, телекомуникация и пречиствателни станции подобрява качеството на живот на населението - заради което са видими и харесвани от политиците - но сам по себе си не генерира икономическа динамика и фирми, които да се възползват от тези подобрения. Тъй като пътищата водят в две посоки, стратегия, която е силно изкривена към инфраструктура в райони с уязвими производствени структури, слаби нива на предприемачество и ниска технологическа база, може да остави тези райони отворени към конкуренцията на по-развитите фирми от други райони."

С други думи, европейското финансиране е добро, но само когато е в основната си роля - на съпътстващ фактор. То няма как да е двигателят, който ще изтегли икономиката напред. Вземете за пример най-пострадалия от кризата сектор - строителния. Огромна част от парите се наливат в него, но спадът там продължава вече пета година. "Европейските пари не помагат за растеж. Той идва с ръст на икономиката, който не е с половин-един процент", казва Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България (КСБ).

Всъщност най-важното може да бъде синтезирано в няколко всеизвестни извода: без добре работещи институции и без добра юридическа защита на собствеността получателите на такива трансфери са обречени в дългосрочен план да останат изоставащи. Държавата може да прави средата за бизнес по-добра, но не може да планира ръст. Еврофондовете са добро помощно колело за българската икономика. Но не могат да заменят основните.

По темата работиха Огнян Георгиев, Вера Денизова, Зорница Стоилова, Радостина Маркова, Люба Йорданова

"Фондовете носят пари, но същевременно подмолно подкопават предприемаческия дух. Защото прекалено много стратегии започват да се градят не около пазарната конкуренция, а около конкуренцията на проекти, в която арбитър са бюрократи."

Румен Аврамов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии

В древната митология сибилите са жени, които пророкуват бъдещето. Те се различават от пророците по една съществена подробност - тъй като не съзнават съдържанието на своите пророчества, те имат нужда от тълкуватели, които да разкажат на хората какво ще се случи. От тази седмица българската икономика също си има СИБИЛА. Така се казва механизмът, който изчислява ефектите от европейските фондове върху българската икономика. Според оптимистичните данни от него, ако всички европейски пари бъдат усвоени през първия програмен период, от 2007 г. до 2015 г., БВП ще порасне допълнително с близо 10%, заплатите - с 35%, а заетостта ще се вдигне с няколко десетки хиляди работни места.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

152 коментара
  • 1
    georgi345 avatar :-|
    georgi345

    дават по 200 евро на човек на година, регистрираните в ЕС картели печелят 10 млрд лв, ЕЦ банките направиха 10 млрд. лоши кредити на свирзани компании, като подкупваха регулатори. Направиха балон на жилищен пазар и фондова бораса, ката само от нея се изтриха 20 млрд лв капитализация. Това добре ли е?

  • 2
    musashii avatar :-|
    musashii

    Значи -щом кмета не се е допитал до хората в общината къде да инвестира пари, това е нещо пагубно?Ами тогава всички средства ще бъдат инвестирани в тези райони,където живеят най-много хора-като пловдивския квартал Столипиново например.А малките населени места да се оставят на доизживяване, така ли?Давам следния пример колко"лоши" са еврофондовете.Аз живея в село с население от 3000 човека.Благодарение на програма на ЕС по еврофондовете в селото беше направена канализация,подменени бяха водопроводните тръби и улиците се асфалтираха наново след това.Ако не бяха парите по този проект сигурно в близките 50 години в селото нямаше да има канализация.Та питам уважаемия г-н Богданов-лошо ли е това,че в едно българско село се направиха толкова подобрения благодарение на еврофондовете?Или всичките проекти трябва да са само за големите градове/ако може пък и само за София/?

  • 3
    niko avatar :-?
    Нико
    • -13
    • +111

    До коментар [#2] от "kermit":

    По правилно ще е ако тълкуваш написаното така:

    С тези пари дори да Ви направят по един палат за живеене - цялото село без икономика (реално произвеждащи и конкурентоспособни фирми) ще си остане в каменната ера и след десет години ще си карате баракудниците по същите разбити пътища.

    Другият вариант е парите да се използват от знаещи, можещи и мотивирани предприемачи, които да впрегнат половината село на работа и с доходите от данъци кмета може да ремонтира пътната мрежа.

    Гледайки в бъдещето кой вариант е по-добър според теб?

  • 4
    chyene avatar :-?
    chyene

    Айде сега администрацията. То ако бизнеса и частните компании бяха толкова кадърни у нас и имаха кадърен персонал, нямаше да тичат след обществените поръчки, ами щяха да си гледат вървежния бизнес. Има толкова много примерни за калпаво изпълнено строителство или услуги от частни фирми у нас по обществени поръчки, че просто няма накъде. Персонала на частните фирми у нас и публичната администрация се въртят в един омагьосан кръг, и а напусне някой кадър администрацията, хоп-отиде в бизнеса и обратно - и от двете страни е пълно с некомпетентни и незнаещи лица, които хал-хабер си нямат от това какво правят и как може да се направи най-добре и как следва да се направи. Няма никакво ноу-хау. Никакъв ФИДИК, никакви добри практики от света. Просто свикнали са си, искат и си карат по стария начин. Тези които са неграмотни и не знаят и не могат да се справят с работата - да си ходят, както от частния бизнес така и от администрациите. И в масовия случай обществеността масово не знае какво иска и какво би било най-добре за нея. Така сме научени-най-хубаво и сладко е някой друг да се грижи за нас и да мисли за нас. Никой не ходи от обществеността на заседания на общински съвети, да предлага да се събира, да дава идеи. После - не било точно това което ни трябваше - трябвало било друго. Еми кажи кое е трябвало. Ела - изрази мнение, не се ядат хора на публичните обсъждания. Как да стане тая работа тогава?

  • 5
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    До коментар [#2] от "kermit":

    възприемаш примера твърде буквално. Става въпрос за това, че като се получават едни пари наготово ти не определяш за какво да ги похарчиш ( а си най-заинтересованият да ги похарчиш най-разумно) и понеже идват наготово ти самият преставаш да се напъваш да си ги изкараш сам. Така се получава една голяма зависимост към външния източник и като той спре става страшно. Точно това се случи преди вече повече от 20 години, когато братският СССР спря кранчето на петрола на безценица, който получавахме от него и загубихме достъпа до регулирания му пазар без конкуренция. Помниш предполагам какво се случи. Иначе безпорно еврофондовете в краткосрочен план помагат много не само на малките населени места. В статията като цяло обаче се говори за вероятния дългосрочен ефект от тях. Примерът може да е малко грубичък, но и наркоманът се чувства добре за кратко след дозата си. Като цяло обаче наркотикът го съсипва.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    И пак стигаме до поддръжката. Каквото и да се построи трябва да се подържа, точно тук е работата на държавата - да осигури правила по които това да става. Защото обикновения човек въобще гледа само пред носа си, много са малко тия които гледат напред. И като резултат - никой нищо не поддържа/щото се мисли, че това си е чист разход, или да го отложа, догодина ще имам пари и така 20 години, докато къщата падне и после вече е късно/. А поддръжката на собствеността - това е една голяма част от икономиката. Без нея икономиката работи на много по-малки обороти.

    Та пак стигаме до данък сгради чрез който би трябвало да се финансира поддържането на кварталната инфраструктура. Отделно всеки трябва да си поддържа собствеността или да я продава. Иначе икономиката запада и после самият собственик също.. но той не го вижда, щото не вижда повече от носа си. Всеки гледа само на хляба мекото и накрая остава без зъби.

  • 7
    bgmw avatar :-|
    БМЗ

    Какви фондове, какви 5 лв? Я някой да дръпне чертата и да каже дали поне ще си върнем вноските от 600 млн. годишно. Досега сме дали 3,6 млрд. евро вноски, а колко сме взели?

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Поддръжката трябва да може става без никаква помощ. Помощта си е само за помагане, а не за да ти вършат работата. Сега се получава точно това - ЕС ни дават пари да си чистим къщата, щото ние не можем и явно не знаем как - справка последните 20 години. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

    Общините абдикираха от своите задължения - все се оправдават няма пари. Ами набавете ги. Коригирайте така данъците, че да има пари. Не може само на ЕС да се надяваме. Та, данък имоти може да се увеличи до по-нормални стойности и така да се постигнат две неща - 1- повече пари за инфраструктура и 2 - и по-евтина поддръжка, щото имотите стават по-евтини, т.е. ще има двоен ефект/всъщност ефектите са много много повече, ще има работа за фирмите например/. Сега имаме ниски данък сгради и съответно висока цена на поддръжката, щото имотите са надценени - просто защото няма задължение за поддръжка на инфраструктурата, нито за поддръжка на самият имот.

    Отделно, че голяма част от имотите не се използват.

    А фондовете в ЕС в момента са даже контрапродуктивни, защото задържат нормализацията на цените. ЕС и държавата раздават с пълни шепи по европейски цени.. нали парите не са от техния на чиновниците джоб.



  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Значи ЕС преди да ни дава пари, трябва да ни види разчетите как се справяме без тях. Т.е. трябва да имаме балансиран бюджет и да можем да си поддържаме къщата. В момента имаме балансиран бюджет, но сме зарязали всичко и чакаме само на подаяния. Всъщност това е вече 20 години. Преди си спомням имахме Агенция за чуждестранна помощ. И това ми било държава. Едни нормални разчети да не може да направи.

    И едва тогава помощите на ЕС ще ни вършат идеална помощ.. защото ще ускорят поддръжката. А не както сега да са контрапродуктивни.

  • 10
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    "Как прекалената зависимост от фондовете е вредна за българската икономика..."

    Ааааааа, недейте така, много ви се молА...! Що магистрали построи Ленторезът, що ленти наряза... вредни били... Питайте Него!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK