В тази ситуация ходът на ВМРО навръх деня на съединението 6 септември изглежда логичен. Председателят на организацията Красимир Каракачанов изпрати отворено писмо до "Атака", фронта и "Защита", както и до всички "патриотични партии и граждански организации" с призив да формират "общ мощен патриотичен съюз". Първият национален сбор трябваше да е на 20 септември, но се провали преди да се е състоял, защото се оказа, че за участниците сближаването не е добре това да става публично и официално (поне засега), а и натрупаните лични противоречия не могат да бъдат бързо преодолени. Някои от тях, изглежда, никога няма да изчезнат, което прави съществуването на проектопатриотичния блок въображаемо. По-вероятно е да има две коалиции, които поотделно да се борят за един и същ електорат, но разговорите продължават.

Потенциал

Въпреки че от 40-то Народно събрание досега "Атака" на два пъти обира максимума от патриотичния вот, след осем години в законодателната власт, поредица от криволичещи позиции между опозиция и част от управлението и нереалистични изхвърляния в обещанията, нивото на подкрепата за нея в момента е около 2%. Едно от последните социологически проучвания (агенция МБМД от миналата седмица) дава на партията 1.8%, но според ръководството й процентите в "истинските" изследвания са 2.6%. Депутатите на Волен Сидеров дори изчисляват, че в предизборна обстановка биха могли да мобилизират избирателите си така, че да влязат самостоятелно в парламента т.е. да прескочат четирипроцентовата бариера, но оценяват това като рисково.

"Само по-обединен патриотичен субект може да има присъствие в законодателната власт", твърди бившият депутат Йордан Величков, председател на съюз "Защита", който нарече инициативата на ВМРО "похвална". Той смята, че към обединението трябва се присъединят и граждански формации, отделни личности и съсловни организации.

Резултатите от последните местни и президентски избори могат да се използват, за да се откроят тези от тях, които наистина имат тежест, тъй като повечето от тях излъчиха кандидати за държавен глава. Изненадата сред всички, заявили себе си като патриотични, беше постижението на Стефан Солаков от НФСБ, създадена само пет месеца по-рано. Той спечели над 80 хил. гласа, с около 20 хил. повече от номинацията на десните. Сидеров обаче все още държи "лидерството" с над 120 хил., а пък влиянието на Красимир Каракачанов се измери с над 30 хил. гласа. От тогава до сега патриотичният пейзаж се обогати с няколко по-малки формации, включително и с тази на Капка Георгиева, както и на евродепутата от листата на "Атака" Слави Бинев - ГОРД. Те обаче не са сред желаните партньори от ВМРО.

Заплахите    

Общите действия между "Атака" и ВМРО са факт на практика. От две седмици те заедно организират протестите в София срещу новите правила за платено паркиране в т.нар. синя зона. Двете формации бяха заедно още на честванията на 6 септември в Пловдив, където Волен Сидеров лансира последния си лозунг "Време е за нова революция". Новата резолюция обаче се отлага неопределено във времето.

"Атака" е тази, която настоява за предпазливост, защото има какво да губи. Парламентарната група на Сидеров се крепи на един човек т.е., ако още един от депутатите му обяви, че иска да е независим, тя ще се разпадне. Това означава, че лидерът ще остане без сегашните възможности за повече парламентарно време от трибуната, без декларации, без служебни автомобили т.н. Сидеров е уязвим и по друга причина - все още не е напълно изяснен скандалът с подписаните от някои от народните представители от "Атака" записи на заповед, с които се задължават към офшорни фирми със 150 000 евро.

Най-голямото неизвестно обаче са правилата, по които ще се избират депутатите догодина, които могат да попречат на евентуално националистическо обединение. Едно от предложенията за промяна в изборния кодекс, внесено от председателя на РЗС и удобен политически партньор на ГЕРБ Яне Янев, е за увеличение на прага за коалиции. Той остава 4 %, ако са съставени от две формации, но с присъединяването на всяка следваща се покачва с общия брой на партньорите т.е. при обединение от три формации става 7%, при четири - 8%, и т.н. Така "Атака" и ВМРО например няма да имат интерес да присъединяват малки формации, без тежест, защото ще трябва да преодоляват по-висока бариера, без да увеличават кой знае колко потенциала си. Блокът би се разширил най-много и с включването на партията на тв "Скат". НФСБ обаче вече прие и позиция, че на този етап няма да се включва в коалиции. Подчерват "на този етап".

В партията на тв "Скат" (както предпочитат да ги наричат) също правят сметки, че могат сами да влязат в парламента и отхвърлят подозренията, че готвят от своя страна съюз с ГОРД. Двете формации бяха рамо до рамо на митинга срещу монополите на 22 септември в София, но според представители на фронта "изобщо не става дума за коалиция". Собственикът на телевизията Валери Симеонов има самочувствието, че медията му е направила от журналиста Сидеров политически лидер. По думите му по това време "тв "Скат" е вдигала 600 000 души". Яне Янев например прескочи бариерата за влизане в 41-то Народно събрание с минималните 180 000 гласа.

Евентуалното взаимодействие на фронта с "Атака" на този етап изглежда невъзможно. От НФСБ твърдят, че трудно ще преодолеят предателството на Сидеров от 2009 г., когато "за 24 часа от опозиционер започна безусловно да подкрепя управлението на ГЕРБ". "Каква е гаранцията, че веднъж предал, няма да го направи пак", коментират членове на ръководството. Останалите партии пък подозират, че целта на Симеонов е да получи поне 1% от гласовете, което му гарантира четири години държавна субсидия, дори да не попадне в Народното събрание. Нещо подобно направи например ЛИДЕР, която през 2009 г. взе малко повече от 120 000 гласа и по сегашните тарифи получава 1.2 млн. лв. годишно от бюджета.

Най-лесно преодолими изглеждат различията в реториката и изпадането в крайности. Както обясниха от НФСБ, "не е нужно да сме съгласни с всичко, важно е да намерим няколко теми, около които да се обединим. Всеки може да си запази различията". Според Красимир Каракачанов е възможно да се постигне съгласие около десетина теми, например за монополите, външната политика, енергетиката и др. От "Защита" обаче не приемат искането на "Атака" за минимална заплата от 1000 лв. и минимална пенсия от 500 лв., защото по думите на Йордан Величков "разчети трябва да се правят, когато се видят числата или когато си в управлението". Според него по-лесно ще стигнат до единомислие по външната политика - "да не се поставяме в зависимости, да няма русофили и русофоби". В същото време бивш член на ръководството на "Защита" определи ситуацията така: "като средство за политическа мобилизация - национализмът е мъртъв, след като бе приватизиран от един фашизоид", имайки предвид Сидеров.

Процесът, започнал по инициатива на ВМРО, е важен заради конкуренцията за гласовете на тази част от избирателите, които са готови да тръгнат след всеки, който им посочи враг или фантасмагорични обещания за светло бъдеще. Ако някоя от големите партии, например ГЕРБ измисли послания, които да съвпаднат с настроенията им е възможно да привлече част от тях. Едно е сигурно - няма нужда управляващите да стимулират повече разпада сред националистическите формации, защото той е стигнал такива нива, че движението в обратна посока е почти невъзможно.

По темата работи и Велина Господинова