Още правила за всички
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още правила за всички

Още правила за всички

Законопроектът за публичните финанси пое към парламента, но някои текстове в него още предизвикват спорове

4909 прочитания

© shutterstock


Автор: shutterstock

Българите имат вътрешна дилема. Те едновременно харесват Германия и твърдата ръка на канцлера Ангела Меркел, но в същото време са най-благосклонно настроеният народ спрямо Гърция - олицетворение на съпротивата срещу антикризисния подход на Берлин. Това показва наскоро проведеното проучване Transatlantic Trends за начина, по който американците и европейците възприемат света днес.

Тези противоречиви възгледи явно се пренасят и на родно ниво. Доказателство е дебатът около законопроекта за публичните финанси, който догодина ще замени Закона за устройството на бюджета. Новият акт трябва да регулира всички финансови взаимоотношения между държавните институции и да ги направи по-прозрачни. И в същото време да гарантира, че дългосрочно България ще се държи като фискална отличничка – с нисък дълг и малък бюджетен дефицит.

Министерството на финансите веднъж преработи проекта с цел да отговори на някои от направените препоръки към него. Сега текстът беше приет и от Министерския съвет, но критиките към него продължават и са в тон със същата вътрешна дилема: част от тях искат повече финансова свобода за местните власти, а други –  допълнителни мерки, които да гарантират спазването на бюджетните ограничения от всички институции.

Нужни са още ясни и строги правила...

Първият драфт на законопроекта събра най-много критики от икономисти именно заради оставените вратички за заобикаляне на иначе строгите фискални правила (виж карето). И въпреки че екипът на финансовия министър Симеон Дянков допълни първоначалният вариант, съмненията, че заложените в него ограничения са твърде общи, остават.

"Посочено е, че при дефицит трябва да се вземат мерки той да се намали, но няма повече конкретика, нито срокове. От една страна, е хубаво да има свобода на действията, но от друга, тълкуването на закона в България обикновено води до повече проблеми", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Подобни са и забележките на Международния валутен фонд (МВФ), чиито представители в момента са в България за традиционния икономически преглед. Според "Капитал Daily" в официално писмо експертите от фонда препоръчват на българското правителство да гарантира спазването на фискалните правила с допълнителни мерки в закона. Конкретното предложение е да се заложи система, която да не допуска големи просрочия. Отделно се призовава и за по-точно прогнозиране на рисковете, които крият за бюджета държавно гарантираните заеми, в случай че длъжниците им не могат ги обслужат и се наложи активиране на държавната гаранция.

Друг пропуск на проекта според икономистите и според фонда е, че бюджетът ще продължи да се отчита на касова основа (реално похарчено), а не по методологията на Брюксел (поето като ангажимент плащане). Така държавата отново може да изпадне в ситуацията от 2009 г., когато правителството овладя дефицита на касова основа, но се оказа, че на начислена основа има дефицит от 4.7% спрямо БВП. Експерти от Министерството на финансите обаче твърдят, че ежемесечно отчитане на бюджета по методологията на Брюксел може да се въведе трудно. Те казват, че вече е създадена база, която да гарантира, че в рамките на годината на изпълнението на бюджета може да се следи дефицитът да не надхвърля допустимите граници.

В преработения вариант на законопроекта липсва и още един важен момент - т.нар. програмно бюджетиране. То трябва да гарантира, че парите на данъкоплатците се изразходват по най-ефективния начин. Защото и в момента има някакъв програмен бюджет, но към изготвянето му се подхожда твърде формално. А смисълът на такъв тип организация на публичните пари е начинът, по който след това държавата се отчита как ги е похарчила - дали са били постигнати заложените в програмата цели или не. Такъв вид качествена оценка на изразходваните от ведомствата средства обаче липсва.

...но по-малко концентриране на власт

24 септември трябваше да бъде денят, в който общините да се срещнат с народни представители и да кажат колко недоволна е местната власт от опитите на финансовото министерство да регулира по твърде рестриктивен начин общинските бюджети. Организаторите дори се бяха постарали да не поканят на т.нар. Ден на диалога представители на ведомството. Това своеобразно септемврийско въстание обаче се провали и исканията на местната власт (къде основателни, къде не съвсем) се размиха в обичайните заявки за повече пари.

Навсякъде из страната представители на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) представиха документ, който събира недоволството им срещу новия законопроект. Сред критиките към проекта има по-големи: например, че текущи разходи за местни дейности няма да могат да се финансират чрез дълг от общината, и други по-дребни: изискването общинската власт да спазва указанията на министъра под заплаха от наказание. Юристи коментираха пред "Капитал", че това е неприемливо вмешателство в местната власт, която е автономна по конституция и като  изборна такава има право  на самоуправление.

"Не зная доколко сте се запознали с първия вариант, но той беше направо бих казал голямо престъпление за местното самоуправление", твърди зам. изпълнителният директор на НСОРБ Емил Савов, който прави уточнението, че коментира само частта за общините, тъй като законът слага в една рамка целия публичен сектор. "След като дадохме първото становище, проектът който в момента се обсъжда, е доста по-различен, но пак останаха неприемливи неща." Според Савов заложените лимити за общински дълг (плащанията по него да не надхвърлят 15% от приходите) допълнително ограничават възможностите за финансиране на общински инвестиционни проекти.

Кметовете настояват да се преработят и текстовете, които съкращават срока за подготовка и внасяне на общинските бюджети. В момента този срок е 30 работни дни след приемането на държавния бюджет, а проектозаконът предвижда времето да бъде съкратено на 20 дни, като в тях влиза и публичното обсъждане. От тази разпоредба най-засегнати ще бъдат малките и средните общини, тъй като там административният капацитет е най-малък. Много от тях е възможно да не успеят да влязат в новия срок. Дори и средни общини обаче виждат възможност да изпаднат в просрочие, тъй като ще трябва да се чакат и указания от Министерството на финансите.

Всички тези критики обаче потънаха сред доста по-шумните искания за повече субсидия за следващата година, за повече пари за почистване и за помощ при справянето с наложени финансови корекции, които могат да фалират някои общини (виж втория текст). Това е разбираемо: изправени пред реалната възможност за недостиг на средства, малко общини искат да задълбават в спора за повече или по-малко централна власт точно в момента.

Всъщност именно грешките в планирането и изпълнението на местните бюджети и недостатъците при доста проекти са това, което мотивира Министерството на финансите да предложи по-строг контрол. Неофициално депутати от ГЕРБ коментираха, че някои неща в закона подлежат на промяна, но специално искането за повече дълг предизвиква скептицизъм. "Не може държавата да отговаря за консолидирания дълг и дефицит, а да не контролира общините", казва един от тях. Пример за това може да е сегашната дългова криза в Испания, където голяма част от проблемите се дължат именно на задълженията на регионите, а не на централното правителство.

Източници от МФ все пак предположиха, че е възможно вдигане на максималния праг за поемане на дълг от 15 на 17-20%, още повече че в това влиза и съфинансирането по европейски проекти, което също става със заеми.

"Не виждам иззети функции от общините", казва Калоян Стайков. "Дълговото ограничение е адекватно – все пак те са част от общата картина. И общините трябва да си направят сметката дали имат достатъчно средства, за да погасяват кредитите. А и европроектите не са съвсем безрискови", твърди икономистът. Според Стайков самото записване на фискални правила е стъпка в посока децентрализация. "Когато има правила и те са ясни, спокойно може да им се даде повече свобода без притеснение, че може да се стигне до проблеми", допълва той.

Въпреки всички критики е ясно, че в законопроекта има много положителни неща - никой от критиците му не оспорва това. Засега управляващите не изглеждат склонни на съществени отстъпки - нито в посока повече гаранции за правилата, нито по исканията на общините. Това обаче не означава, че е намерен най-добрият баланс на интереси - ако просто се концентрира повече власт в ръцете на финансовия министър, тогава дисциплината ще зависи единствено от неговите убеждения кое е правилно и кое не. Затова е почти ясно, че ще има промени. Най-важната цел в крайна сметка не е победа на едни над други, а автоматичен и обективен механизъм за наблюдение и контрол.

По темата работиха Огнян Георгиев, Вера Денизова и Бисера Станева

Фискалните ограничения

- 0.5% от БВП е максмалната средносрочна бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа

- 3% от БВП е максимално допустимият годишен бюджетен дефицит на сектор "Държавно управление"(централна и местна власт, социални фондове и т.н. без еврофондовете), изчислен по методологията на ЕК

- 2% от БВП е максимално допустимият годишен бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа

- 40% от БВП е максимално допустимата преразпределителна роля на държавата

- 60% от БВП е максимално допустимият размер на публичния дълг

- 15% от приходите на дадена община е разрешеният годишен размер на плащанията по нейните дългове

- 5% от приходите на общината е максималният разрешен размер на издадените от нея гаранции.

Искаме пари, повече пари!

Дни преди официално да стартират преговорите между представители на Националното сдружение на общините (НСОРБ) и на Министерството на финансите за рамката на бюджета за следващата година, исканията на местната власт вече са ясни. В тях няма изненади: желанията са за по-голяма субсидия за капиталови разходи, повече пари за ремонт на пътища, за зимно поддържане и снегопочистване. За тези дейности общините ще настояват за допълнителни минимум 92 млн. лв. трансфер от държавата, с които общата субсидия на практика да достигне 177 млн. лв.

Най-голямото увеличение, за което ще настояват общините, е за капиталови разходи – от 28 млн. лв. на 70 млн.лв., колкото са били преди финансовата криза. От НСОРБ твърдят, че заради недостига на финансов ресурс през последните три години се  наблюдава намаляване на изпълнението на иначе планирани капиталови разходи, нещо, което в бъдеще ще доведе до по-високи харчове за същите дейности. Освен че ще настояват за по-голям трансфер за ремонт на пътища и за снегопочистване за 2013 г., общините са обединени и в позицията, че трябва да се промени разпределителният механизъм за тези средства, като бъдат отчетени географски, климатични и инфраструктурни характеристики на отделните райони.

Освен това местните власти ще предложат на държавата да увеличи размерът на изравнителната субсидия по европейските проекти, като тя достигне 270 млн. лв., при 241 млн. лв. сега. Общините продължават да отстояват и мнението си, че отговорността за наложените им финансови корекции по проекти, изпълнявани по европейските програми, трябва да бъдат споделени с държавата, както и че трябва да бъде увеличен капиталът на фонд ФЛАГ, така че да отговори на повишеното търсене на кредитен ресурс. Така общото предложение на местната власт е: "С бюджета за 2013 г. държавата да подкрепи изпълнението на европейски проекти с минимум 139 млн. лв."

Като се има предвид, че управляващите все още търсят допълнителни средства, с които да увеличат пенсиите догодина, едва ли ще останат пари и за исканията на общините. Но пък не трябва да се подценява и фактът, че наближават избори, а в такъв момент обикновено държавата е по-щедра. Може би на това се надява и местната власт.
Автор: shutterstock

Българите имат вътрешна дилема. Те едновременно харесват Германия и твърдата ръка на канцлера Ангела Меркел, но в същото време са най-благосклонно настроеният народ спрямо Гърция - олицетворение на съпротивата срещу антикризисния подход на Берлин. Това показва наскоро проведеното проучване Transatlantic Trends за начина, по който американците и европейците възприемат света днес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    " т.нар. програмно бюджетиране. То трябва да гарантира, че парите на данъкоплатците се изразходват по най-ефективния начин."-

    Така де,гражданите да спят спокойно,има кой да се погрижи.И да не си мислят за чекови книжки,с които да се разплащат за извършените им медицински услуги или вместо те да подават декларации за внесени в НОИ пари,на тях да им се дава нещо насреща и други такива глупости,които изискват сложни и непосилни реформи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK