Обединението прави ВСС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обединението прави ВСС

Кандидатите бяха разпределени, както предварително се очакваше, на квотен принцип

Обединението прави ВСС

След задкулисни договорки парламентът избра последните 11 членове в кадровия орган на съдебната власт. Какво следва оттук

5775 прочитания

Кандидатите бяха разпределени, както предварително се очакваше, на квотен принцип

© Надежда Чипева


Няма друга кауза, която да сплотява така народното представителство, колкото парцелирането на съдебната система. Тази сряда парламентът избра своите 11 представители в институцията, която управлява системата на правораздаване – Висшия съдебен съвет (ВСС.) Кандидатите бяха разпределени, както предварително се очакваше, на квотен принцип – 5(ГЕРБ):2(ДПС):2(БСП):1(РЗС):1("Атака"). Разпределението беше ясно още миналата седмица, като в последния момент се случиха няколко рокади, които бяха резултат единствено на борбата между лобита в самите парламентарни групи (главно БСП).

Гласуването на кандидатите в пленарната зала беше последният етап от конституирането на новия състав на съвета, който през следващите пет години ще направи ключови избори за съдебната система – на новия главен прокурор (очаква се Борис Велчев да бъде избран от президентската квота още в края на октомври, а иначе мандатът му изтича през февруари следващата година), на следващия председател на Върховния касационен съд (ВКС) и стотици административни ръководители в съда, прокуратура и следствието.

Въпреки че цялата процедура беше белязана от невиждана досега публичност, обществото едва ли можа да разбере защо един кандидат е предпочетен пред друг. За последното допринесе и самата правна комисия, която, вместо да се анализира детайлно и задълбочено представянето на кандидатите по време на 12-часовото публично изслушване отпреди две седмици, произведе постен, но за сметка на това нищо не казващ доклад. В сряда преди гласуването, въпреки че имаше предвидена възможност, нито един народен представител не пожела да зададе какъвто и да било въпрос на кандидатите.

Как Бойко Рашков изпадна от влака

От депутат "Капитал" научи, че на народните представители от ГЕРБ е бил раздаден лист с имената на 17-те кандидати с указания как да се гласува (плюс или минус). В списъка плюсът до името на Бойко Рашков е бил преправен в последния момент на минус.

От два независими източника "Капитал" научи, че вътре в БСП не е имало разбирателство кой да бъде вторият кандидат на партията след съдията от Върховния административен съд Галя Карагьозова.

За поста са се борили бившият член на Инспектората към ВСС Незабравка Стоева, подкрепяна от Мая Манолова и Бойко Рашков, подкрепян от Михаил Миков. В последния момент е надделял кандидатът на Манолова.

Заради неразбории в самото СДС извън играта остана и конституционният съдия Владислав Славов, който според източници на "Капитал" е бил на среща при министър-председателя в деня преди избора.

Разпечатката от гласуването на кандидатите разкрива една солидна коалиция в парламента – тази на ГЕРБ и ДПС, чиито депутати са гласували за едни и същи кандидати. Прави впечатление, че около една дузина депутати от ГЕРБ все пак решили да нарушат спогодбата и са гласували по свое усмотрение.  От гласуването се виждат и "частни" договорки между лобитата в парламентарните групи. Така например "Атака" е подкрепила кандидатите на БСП, но не всички, а само фаворитите на Михаил Миков. Групата около Миков явно е върнала жеста, като е подкрепила Йордан Давчев, който беше издигнат от Волен Сидеров, но в крайна сметка не успя да влезе.  Социалистите са получили подкрепа и от ДПС. Кандидатът на Яне Янев – Димитър Узунов, е бил подкрепен предимно от народни представители ГЕРБ.

Сред независимите депутати има две ясни тенденции – народни представители, които гласуват плътно с ГЕРБ, и такива, които подкрепят повече кандидатите на социалистите.

Публичност, непрозрачност

Точно 15 дни преди да се случи гласуването, кандидатите бяха изслушани (в продължение на близо 12 часа) от комисията по правни въпроси в парламента. Всеки кандидат беше представен от номиниралия го депутат (представянето се състоеше в дословен прочит на писменото предложение, което пък дума по дума преразказваше биографията на кандидата). След това предложеният кандидат разказваше концепцията си за работата на ВСС и отговаряше на депутатски въпроси.

Вместо в борба на концепции изслушването се превърна във вял дебат за съдебната система и правото като такива; изобилстваха очевадни умозаключения в стил "прозрачността подобрява публичността" Народните представители пренебрегнаха изцяло подготвените от неправителствения сектор индивидуални въпроси, отговорите на които щяха да помогнат на депутатите да разберат с какъв професионален и морален багаж кандидатите се изправят в този избор.

Факт е, че процедурата, която въведе парламента за избор на членове на ВСС, няма еквивалент и помогна от играта да бъдат изкарани "невъзможните" кандидати, които през годините по един или друг начин попадаха във висшия орган по управлението на съдебната система.

Прозрачният избор прозрачно показа, че процедурата по номиниране и изслушване не е била от кой знае какво значение. Нито един запознат с проблемите на съдебната система не може да проумее защо например е била предпочетена съдията от СГС Мария Кузманова пред председателката на Районния съд във Враца Надя Дилкова.

Кузманова например се противопостави на "креативния подход" на магистратите и заяви, че трябва да се вземат мерки срещу интернет форумите, които накърняват имиджа на съдебната система, като се създаде клуб на журналисти юристи, на които да се дава предварително написана информация. Надя Дилкова разви изключително смислени виждания за това как могат да бъдат решени основните проблеми на правораздаването. В крайна сметка съдия Дилкова (която беше и предложение на неправителствения сектор) не успя да намери подкрепа, като Мария Кузманова събра почти два пъти повече гласове.

Следователят Явор Тодоров също получи завидна подкрепа, въпреки че, вместо да развие вижданията си например за борба с корупцията (в какъвто отдел работи) в съдебната система, от парламентарната трибуна той пожела успех на националния отбор по футбол.

Какво следва

Идеята на парламентарната квота е да въведе граждански контрол в управлението на съдебната система. За това беше изключително важно, след като съдиите, прокурорите и следователите попълниха своите места във ВСС, парламентът да балансира недостатъците от изборите. Това можеше да стане, ако номинациите бяха повече (законът не въвежда ограничения) и номинираните бяха с различен профил. Сред тях можеше да има например университетски преподаватели, учени, адвокати, съдии от по ниските нива на съдебната система и въобще юристи, които да имат визионерска нагласа за развитието на системата. Подобни кандидати между другото бяха предложени на парламента от неправителствения сектор преди избора, но от тях в играта беше вкаран само един – Надя Пеловска, която не беше избрана.

Вместо това във ВСС преобладават началници, бивши съдебни инспектори (които през последните пет години не са имали досег с магистратска работа) и магистрати пред пенсия, което без съмнение ще се отрази на политиката му. Половината от членовете на новия ВСС са съдии(12), петима са прокурори, двама са следователи и двама - адвокати. В магистратските среди усилено се коментира, че това ще е първият "македонски" съдебен съвет поради простата причина, че близо половината му членове са от Югозападна България. До този момент центърът на влияние беше Плевен, откъдето идваха голяма част от решаващите кадри в съдебната система. Последните два факта са по-скоро анекдот, отколкото имат значение към функционирането на системата.

Новият състав на ВСС ще започне работа още следващата седмица, като е твърде вероятно една от първите задачи, които ще го занимаят, да бъде процедурата за избор на главен прокурор, тъй като се очаква сегашният - Борис Велчев, да премине на работа в Конституционния съд от квотата на президента Росен Плевнелиев.

Новите 22

Квота на съда

Камен Иванов, съдия в Софийския апелативен съд

Юлия Ковачева, съдия във Върховния административен съд

Калин Калпакчиев, съдия в Софийския апелативен съд

Милка Итова, съдия в Софийски градски съд

Галя Григорова, зам.-председател на Пловдивския апелативен съд

Даниела Костова, съдия в Окръжен съд - Варна

Квота на прокуратурата

Камен Ситнилски, зам. главен прокурор

Михаил Кожарев, зам. главен прокурор

Румен Боев, прокурор в апелативна прокуратура Пловдив

Елка Атанасова, окръжен прокурор на Благоевград

Квота на следствието

Румен Георгиев, зам.-директор на Националната следствена служба

Квота на парламента

Васил Петров, адвокат, бивш член на Инспектората от ИВСС, номиниран от ДПС

Галина Пачовска-Карагьозова, съдия от ВАС, номинирана от БСП

Димитър Узунов, председател на РС - Сандански, номиниран от РЗС

Каролина Михайлова, съдия в ОС - Варна, номинирана от ГЕРБ

Магдалена Проданова, зам. апелативен прокурор на София, номинирана от ДПС

Мария Кузманова, съдия в СГС, бивш член на Инспектората от ИВСС, номинирана от ГЕРБ

Незабравка Стоева, адвокат, бивш член на Инспектората от ИВСС, номинирана от БСП

Светла Петкова, съдия във ВАС, номинирана от ГЕРБ

Соня Найденова, съдия в СГС, номинирана от ГЕРБ

Юлияна Колева, ГЕРБ, депутат

Ясен Тодоров, следовател, бивш член на Инспектората от ИВСС, номиниран от независими депутати

Няма друга кауза, която да сплотява така народното представителство, колкото парцелирането на съдебната система. Тази сряда парламентът избра своите 11 представители в институцията, която управлява системата на правораздаване – Висшия съдебен съвет (ВСС.) Кандидатите бяха разпределени, както предварително се очакваше, на квотен принцип – 5(ГЕРБ):2(ДПС):2(БСП):1(РЗС):1("Атака"). Разпределението беше ясно още миналата седмица, като в последния момент се случиха няколко рокади, които бяха резултат единствено на борбата между лобита в самите парламентарни групи (главно БСП).

Гласуването на кандидатите в пленарната зала беше последният етап от конституирането на новия състав на съвета, който през следващите пет години ще направи ключови избори за съдебната система – на новия главен прокурор (очаква се Борис Велчев да бъде избран от президентската квота още в края на октомври, а иначе мандатът му изтича през февруари следващата година), на следващия председател на Върховния касационен съд (ВКС) и стотици административни ръководители в съда, прокуратура и следствието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    info111 avatar :-|
    info111

    Нищо не става от тия, освен да аплодират такива като Боко, Стоичков, чичовото и перуката и да внимават откъде духа вятърът.
    Хвани едните (старите), удари другите ("новите").


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK