Увеличението на пенсиите - според годината на пенсиониране

Най-малка ще е индексацията за хората, които са спрели да работят през тази година - 2.2%, колкото е и размерът на прогнозираната инфлация. Минималната пенсия за стаж и възраст става 150 лв. Инвалидните и наследствените пенсии, както и вдовишките добавки също ще се вдигат с различен процент според периода, в който са били отпуснати.

Бисер Петков допълни, че индексацията на пенсиите се прави по хармонизираната инфлация за разглеждания период. На въпрос дали това е най-точният измерител за поскъпването на живота и не е ли в ущърб на пенсионерите той обясни, че хармонизираната инфлация се е използвала и при тройната коалиция, когато пенсиите се индексираха по швейцарското правило (половината от темпа на инфлацията и половината от повишаването на средния осигурителен доход за конкретната година).

По думите на Бисер Петков това е най-справедливият модел за компенсиране на възрастните хора за загубената покупателна способност от последното увеличаване на пенсиите преди три години. По сметки на НОИ еднакво индексиране на всички пенсии, включително и на новоотпуснатите, е щяло да струва на държавата 20 млн. лв. повече в сравнение с представения вариант, но той е бил отхвърлен не в търсене на икономии, а защото не било справедливо.

Догодина се запазва размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от 240 лв., както и схемата за изплащане на болничните - първите три дни ще са за сметка на работодателя.

Откъде ще дойдат парите

Според разчетите на НОИ за планираното увеличение на пенсиите ще са нужни около 582 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2013 г. Една част от тях - 43.7 млн. лв., се очакват от замисленото повишение на максималния осигурителен доход с 200 лв. до 2200 лв.

По правило максималната пенсия трябва да е 35% от максималния доход и след като от първи април тя ще се вдигне със 70 лв. до 770 млн. лв., другият показател също трябва да се промени. Пряко засегнати от по-високия максимален осигурителен доход ще са около 100 хил. души, които получават заплати над 2000. Икономисти определят мярката като спорна, тъй като е много вероятно една част от хората с високи доходи да се опитат да ги скрият.

Допълнителни 27 млн. лв. се очакват и от договореното увеличение на минималните осигурителни прагове догодина. Средното повишение ще е 3.3%, но за първи път тази година няма да има служебно повишение там, където работодатели и синдикати не са се разбрали за това. "Все пак аз се съобразих с искането до голяма степен на бизнеса за това да не разпростирам административно минималните осигурителни прагове там, където не са договорени, и аз смятам, че това е една добра стъпка на допълнителен диалог с тях", обясни социалният министър.

Управляващите залагат и допълнителни 110 млн. лв. в бюджета на ДОО от подобрена събираемост и увеличение на средния осигурителен доход.

Осигуровките на силовите ведомства - на светло

Държавата ще харчи по 220 млн. лв. допълнително за пенсионното осигуряване на военни и полицаи, съобщи Тотю Младенов. Причината е, че в момента осигурителните вноски, които Министерството на отбраната и МВР превеждат за своите служители, не покриват пенсионните права, с които се ползват военните и полицаите.

В момента разликата между осигуровките, които се правят в тяхна полза, и действителните разходи за пенсии, които осигурителната система прави, за да финансира ранното им пенсиониране, раздува дефицита на НОИ и той се покрива със субсидия от републиканския бюджет.

При новия модел военното и вътрешното министерство ще получат с по 10% повече средства, или общо 220 млн. лв., спрямо тази година, но те автоматично ще се превеждат към НОИ.

Така на консолидирано ниво държавните разходи и бюджетният дефицит няма да се увеличат, но обществото ще добие представа за истинската цена за издръжката на силовите ведомства.

Защо сметките не излизат

Дотук допълнителните приходи в бюджета на ДОО за догодина стават около 400 млн. лв. От обясненията на социалния министър и на управителя на НОИ обаче не стана ясно откъде ще дойдат останалите около 180 млн. лв. По-голямата неизвестна обаче е как допълнителните разходи за по-високи пенсии ще се отразят на бюджета на държавата и дали няма да раздуят дефицита.

Ако увеличението се направи, без да се намери нов източник на доходи, правителството ще трябва да съкрати разходи в друга област от публичния сектор, макар времето за такива мерки да е ограничено. Или пък да разчита на повече приходи, при положение че прогнозите за развитие на икономиката догодина не са особено оптимистични.