С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 3 окт 2012, 20:40, 8584 прочитания

Бюджет 2013: Предизборни жестове и скрити рискове

Парите за пенсии и образование ще нараснат най-сериозно в предизборната 2013 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Мнения на експертите:

Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите
Бюджетният дефицит ще е по-висок
Макроикономическата прогноза е на границата на реалистичното. За тази година ръстът на икономиката ще е 0.5-0.8%, а за догодина, ако се изпълнят допусканията на правителството (защото според мен са спорни), икономическият растеж ще е между 1.2 и 1.5%. Според мен бюджетният дефицит ще е по-висок.

Има и някои противоречия в доклада към проектобюджета: очакванията са спадът на заетостта да продължи, но с по-малки темпове, в същото време се залага и ръст на потреблението. Всеки 5% ръст на паричната маса, съчетани с 1-1.5 млрд. евро инвестиции, дават 1% растеж в икономиката. И тъй като по тези показатели няма изменение, не е ясно откъде ще дойде икономическият растеж.


Големият проблем е, че европейските средства поставят бомба със закъснител – в момента се правят държавни проекти с държавни пари, без да е сигурно дали Брюксел ще ги възстанови. В доклада към бюджета могат да се открият препоръките на МВФ в съответните политики. Или МВФ преписва заключението си от финансовото министерство, или е обратното.

Петър Чобанов, Институт за нов икономически напредък
Не се реализират особени реформи
Макрорамката на проектобюджета показва, че това е поредната пропиляна година за българската икономика. Предвиденият растеж ще остави реалния БВП през 2013 г. на по-ниски нива от предкризисната 2008 г. Четири години се оказват недостатъчни да се навакса спадът от 2009 г. и причина за това може да се открие и в икономическата политика, не само в неблагоприятната външна среда. При подобни стойности на растежа от под 2% не си струва особено да се коментира дали прогнозата е оптимистична или не. През 2012 г. отново ще бъдем свидетели на нормалната за нас ситуация на отрицателен принос в растежа на външния сектор поради по-нисък растеж на износа спрямо този на вноса, при това тенденцията ще се запази и през следващите години.

При преглед на бюджета възникват съмнения дали приходите са пресметнати при 1.9% растеж или при по-висок, особено по отношение на ДДС и подоходния данък. Могат да се отбележат няколко неща. Първото са типични леви мерки по увеличаване на доходите. Второто е прекъсването на връзката между минимална заплата и редица плащания, като така определените суми вече увисват и не може да се обоснове как са получени. Третото е, че независимо от наближаващите избори не се наблюдава увеличаване на дефицита и поне като прогноза той се запазва като процент от БВП приблизително на нивата от 2012 г.



Не се реализират особени реформи и се запазва статуквото, като цялото творческо мислене за бюджета се заключава в намиране на пари за увеличение на пенсиите. Изпълнението на бюджета през 2012 г. до момента показва възможности за по-нисък дефицит от планирания, което може да се пренесе и в следващата година, като предстои да видим дали подобна хипотеза ще се осъществи.
Бюджетите в последните години не показват някаква последователност и ясно изградена стратегия за действие. Понятието излишък не се споменава до края на хоризонта на планиране 2015 г., когато се очаква балансиран бюджет.

Лъчезар Богданов, Industry Watch
Заложеният сценарий е реалистичен

Мисля, че заложеният макросценарий е реалистичен. Най-малкото имаме относително инфлационна среда в условията на глобалните политики за печатане на пари, което подкрепя в краткосрочен план приходите в бюджета. И номиналният ръст на икономиката, който е близо 4 млрд. лв. допълнителен БВП, предполага при запазване на събираемостта наистина по-високи приходи. Същевременно правителството сравнително консервативно е прогнозирало както чуждите инвестиции, така и заетостта за разлика отпреди две години. Разбира се, това не означава, че не може да се случи още по-лош вариант. Мисля, че има и възможности за по-добри развития, най-вече по линия на запазване на ръста на чуждите инвестиции и увеличаване на събираемостта.

Най-същественият риск в краткосрочен план е финансов шок в еврозоната – например свързан с големи банкови фалити или публични фалити. Това би блокирало финансовата система. Иначе има всякакви други специфични рискове - например БДЖ, НЕК, публичния сектор. Ако там не се спазва финансова дисциплина, в някакъв момент може да се наложи сметката да се плати от данъкоплатците. Никъде няма дискусия какво да се прави в случаи на шокове. Тази тема изглежда табу.

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Фискални правила свиват опасността от свръхдефицит
Прогнозата на правителството за ръста на икономиката догодина е малко по-оптимистична от тази, която вече направиха някои международни институции като МВФ.

Заложените по-високи приходи от ДДС не са заради очаквана по-добра събираемост, а са на база очакване за по-високо потребление. Идеята догодина да се съберат 1.8 млрд. лв. повече приходи стъпва на логиката, че след като ще се увеличат някои доходи – пенсии, минимална работна заплата и т.н., това ще доведе до по-високо потребление, и то без да се променя нивото на заетостта. Така че, ако е възможно отнякъде бюджетът да изгърми, тази опасност идва от неправилно прогнозирани вътрешно потребление или ниво на заетостта.

Все пак тази година за пръв път има фискални правила. Така че дори и да не се изпълнят приходите, дефицитът в бюджета няма как да се увеличи и да стане свръхдефицит - правителството ще трябва веднага да ревизира сметките за приходите и разходите. А и едва ли може да очакваме срив в приходната част като този през 2009 г. Причината е, че преди те се дължаха на огромния капиталов поток, който идваше в страната ни отвън. Сега преките чужди инвестиции ги няма, а потреблението не се влияе толкова пряко от външните икономически сътресения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев 6 Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев

Гешев не притежава нужните качества за главен прокурор, кандидатурата му трябва да се отхвърли и да започне нова процедура

18 сеп 2019, 2984 прочитания

Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява

И още: Висшият адвокатски съвет срещу Гешев за главен прокурор, "Алфа Рисърч": ако изборите бяха днес, партията на Слави Трифонов влиза в парламента

18 сеп 2019, 1574 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Мелниците разследвани за картел

Комисията за защита на конкуренцията се усъмни заради по-голямото поскъпване на брашното от това на пшеницата

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език