Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджет 2013: Предизборни жестове и скрити рискове

Парите за пенсии и образование ще нараснат най-сериозно в предизборната 2013 г.

Стефан Антонов
8751 прочитания

© Надежда Чипева


Парите за пенсии и образование ще нараснат най-сериозно в предизборната 2013 г. Това предвижда проектобюджетът, който Министерството на финансите публикува на сайта си в сряда.

В него е заложен дефицит от 1.1 млрд. лв., което е незначително увеличение (само с девет милиона), но заради планирания икономически растеж отношението му към брутния вътрешен продукт ще спадне до 1.3% при 1.4% за тази година.

Финансовото министерство прогнозира икономиката да нарасне с 1.9%, а в номинално изражение БВП да достигне 81.5 млрд. лв. при прогнозирана инфлация от 3.4%. Анкета на "Капитал Daily" показа, че основен риск за изпълнението на бюджета ще е по-малък от очаквания икономически растеж.

В такъв случай приходите ще могат да се изпълнят само ако инфлация се окаже изненадващо висока. Основната част от допълнителните разходи на държавата обаче ще се насочи към повишаване на доходите, а те се орязват най-трудно, ако се наложи актуализация заради неизпълнение на приходната част.

Има и още един по-дългосрочен проблем - така желаното увеличение на пенсиите не съответства на икономическото развитие държавата, а освен това не е съпроводено и с реформа, която да намали огромния дефицит на държавното обществено осигуряване.

Експерт на Министерството на финансите, пожелал анонимност, коментира, че не се очакват проблеми с изпълнението на бюджета в първата половина на 2013 г. Все пак според него, ако има проблеми, те ще си проличат след изборите, но вероятността е много малка. Той даде за пример, че прогнозата на МВФ за приходите е само със 100 млн. лв. по-ниска от тази на правителството.

Основни параметри

Общият размер на консолидираните държавни разходи ще е 31 64 млрд. лв. (38.8% от БВП), което е с 1.8 млрд. лв. повече, отколкото през тази година. Приходите ще се увеличат по-малко – с 1.79 млрд. лв., и размерът им се очаква да бъде 30.54 млрд. лв. (37.5% от БВП).

На първо място по увеличение на разходите се нарежда социалният сектор. Там плащанията ще се увеличат с 800 млн. лв. (7.8%) и догодина ще са в размер на 10.9 милиарда лева. Близо две трети от допълнителните средства ще се насочат за обещаното увеличаване на пенсиите от 1 април, което ще е средно с 9.3%.

За образование разходите ще достигнат 2.8 млрд. лв., като на годишна база това е с 4.4% повече. От допълнителните средства 116 млн. лв. ще се насочат към средното и началното образование, за повишаване на учителските заплати. С други 8 млн. лв. държавата ще увеличи субсидиите за висшите училища.

За сектора "Отбрана и сигурност" също е предвидено значително увеличение на разходите – с 260 млн. лв., или 9.9%. От тези средства 220 млн. ще са за по-големи осигуровки на полицаите и военнослужещите.

Източник от Министерството на финансите коментира, че увеличението на разходите ще е чисто сетоводна операция и ще се компенсира с намаление на субсидията, която републиканският бюджет превежда на осигурителната система. Целта по думите на експерта е да се отчете реалният разход на държавата за секторите "Отбрана и сигурност" - общо 2.89 млрд. лв. Положително в проектобюджета е, че се залага увеличение на държавните инвестиции с 2% до общо 5.38 млрд. лв.

Скрити рискове

Бившият заместник-минстър на финансите Любомир Дацов предупреди и за скрити рискове пред инвестиционната програма на правителството. По думите му управляващите наливат държавни средства в европроекти, за които има голям риск да не бъдат сертифицирани и Брюксел да не възстанови направените от правителството разходи.

Причина за притеснението на Дацов е, че дъжавата планира да получи с 200 млн. лв. по-малко европейски средства догодина спрямо тази. Напълно възможно е държавата да не получи възстановяване за направени вече разходи, но това ще проличи, след като са минали изборите и на власт е ново правителство, предупреди Любомир Дацов.

Не действаш, не бъркаш

Проектобюджетът показва също, че в предизборната година държавата не планира големи приватизационни сделки. За това постъпленията се оценяват на 140 млн. лв. Дружества, които евентуално може да минат в частни ръце, са АДИС, Военното издателство в София, Военомашиностроителните заводи в Сопот и Българската фондова борса.

Губещи

След като през 2011 г. държавата отвърза социалните плащания и те вече не се изчисляват като процент от минималната работна заплата, размерът им ще остане същият като през тази година. Без увеличение остават детските помощи, минималната заплата в държавния сектор, еднократната помощ, която държавата зиплаща на бременните жени, и еднократното подпомагане за новородени деца.

Лимити в бюджет 2013

- 14.6 млрд. лв. е максимално допустимият размер на държавния дълг, за тази година таванът е 15.3 млрд. лв. - 4.5 млрд. лв. е допустимият минимум на фискалния резерв, също като през тази
- 1.2 млрд. лв. ще са новоемитираните държавни ценни книжа - Квотата за необлагаеми ваучери за храна се увеличава от 180 на 200 млн. лв.

- Минималната заплата за държавен служител ще е 335 лв. също като през тази.

Мнения на експертите:

Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите

Бюджетният дефицит ще е по-висок

Макроикономическата прогноза е на границата на реалистичното. За тази година ръстът на икономиката ще е 0.5-0.8%, а за догодина, ако се изпълнят допусканията на правителството (защото според мен са спорни), икономическият растеж ще е между 1.2 и 1.5%. Според мен бюджетният дефицит ще е по-висок.

Има и някои противоречия в доклада към проектобюджета: очакванията са спадът на заетостта да продължи, но с по-малки темпове, в същото време се залага и ръст на потреблението. Всеки 5% ръст на паричната маса, съчетани с 1-1.5 млрд. евро инвестиции, дават 1% растеж в икономиката. И тъй като по тези показатели няма изменение, не е ясно откъде ще дойде икономическият растеж.

Големият проблем е, че европейските средства поставят бомба със закъснител – в момента се правят държавни проекти с държавни пари, без да е сигурно дали Брюксел ще ги възстанови. В доклада към бюджета могат да се открият препоръките на МВФ в съответните политики. Или МВФ преписва заключението си от финансовото министерство, или е обратното.

Петър Чобанов, Институт за нов икономически напредък

Не се реализират особени реформи

Макрорамката на проектобюджета показва, че това е поредната пропиляна година за българската икономика. Предвиденият растеж ще остави реалния БВП през 2013 г. на по-ниски нива от предкризисната 2008 г. Четири години се оказват недостатъчни да се навакса спадът от 2009 г. и причина за това може да се открие и в икономическата политика, не само в неблагоприятната външна среда. При подобни стойности на растежа от под 2% не си струва особено да се коментира дали прогнозата е оптимистична или не. През 2012 г. отново ще бъдем свидетели на нормалната за нас ситуация на отрицателен принос в растежа на външния сектор поради по-нисък растеж на износа спрямо този на вноса, при това тенденцията ще се запази и през следващите години.

При преглед на бюджета възникват съмнения дали приходите са пресметнати при 1.9% растеж или при по-висок, особено по отношение на ДДС и подоходния данък. Могат да се отбележат няколко неща. Първото са типични леви мерки по увеличаване на доходите. Второто е прекъсването на връзката между минимална заплата и редица плащания, като така определените суми вече увисват и не може да се обоснове как са получени. Третото е, че независимо от наближаващите избори не се наблюдава увеличаване на дефицита и поне като прогноза той се запазва като процент от БВП приблизително на нивата от 2012 г.

Не се реализират особени реформи и се запазва статуквото, като цялото творческо мислене за бюджета се заключава в намиране на пари за увеличение на пенсиите. Изпълнението на бюджета през 2012 г. до момента показва възможности за по-нисък дефицит от планирания, което може да се пренесе и в следващата година, като предстои да видим дали подобна хипотеза ще се осъществи.

Бюджетите в последните години не показват някаква последователност и ясно изградена стратегия за действие. Понятието излишък не се споменава до края на хоризонта на планиране 2015 г., когато се очаква балансиран бюджет.

Лъчезар Богданов, Industry Watch

Заложеният сценарий е реалистичен

Мисля, че заложеният макросценарий е реалистичен. Най-малкото имаме относително инфлационна среда в условията на глобалните политики за печатане на пари, което подкрепя в краткосрочен план приходите в бюджета. И номиналният ръст на икономиката, който е близо 4 млрд. лв. допълнителен БВП, предполага при запазване на събираемостта наистина по-високи приходи. Същевременно правителството сравнително консервативно е прогнозирало както чуждите инвестиции, така и заетостта за разлика отпреди две години. Разбира се, това не означава, че не може да се случи още по-лош вариант. Мисля, че има и възможности за по-добри развития, най-вече по линия на запазване на ръста на чуждите инвестиции и увеличаване на събираемостта.

Най-същественият риск в краткосрочен план е финансов шок в еврозоната – например свързан с големи банкови фалити или публични фалити. Това би блокирало финансовата система. Иначе има всякакви други специфични рискове - например БДЖ, НЕК, публичния сектор. Ако там не се спазва финансова дисциплина, в някакъв момент може да се наложи сметката да се плати от данъкоплатците. Никъде няма дискусия какво да се прави в случаи на шокове. Тази тема изглежда табу.

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Фискални правила свиват опасността от свръхдефицит

Прогнозата на правителството за ръста на икономиката догодина е малко по-оптимистична от тази, която вече направиха някои международни институции като МВФ.

Заложените по-високи приходи от ДДС не са заради очаквана по-добра събираемост, а са на база очакване за по-високо потребление. Идеята догодина да се съберат 1.8 млрд. лв. повече приходи стъпва на логиката, че след като ще се увеличат някои доходи – пенсии, минимална работна заплата и т.н., това ще доведе до по-високо потребление, и то без да се променя нивото на заетостта. Така че, ако е възможно отнякъде бюджетът да изгърми, тази опасност идва от неправилно прогнозирани вътрешно потребление или ниво на заетостта.

Все пак тази година за пръв път има фискални правила. Така че дори и да не се изпълнят приходите, дефицитът в бюджета няма как да се увеличи и да стане свръхдефицит - правителството ще трябва веднага да ревизира сметките за приходите и разходите. А и едва ли може да очакваме срив в приходната част като този през 2009 г. Причината е, че преди те се дължаха на огромния капиталов поток, който идваше в страната ни отвън. Сега преките чужди инвестиции ги няма, а потреблението не се влияе толкова пряко от външните икономически сътресения.


23 коментара
  • 1
    lambi avatar :-|
    lambi

    Снимката е право в целта - поздравления!
    Сметките горе-долу ги вързаха, ей така да има нещо за пред хората. А от мненията на експертите още малко ще излезе, че МВФ ни направиха бюджета

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    За образование не само не бих отделил нищо повече, но и бих орязал доста. Напълно продънена система, която може да се мери със здравната по показателя "Разсипия на едро". Като се почне с напълно кухия 12. клас, който беше изсмукан от пръстите, за да крепи даскалски щатове. Иначе съдържанието му е все така далечно от западноевропейския 12. клас и много-много не се различава от това, което вземахме навремето за 11 класа, включая летните бригади, УПК-то и 45 дена военно. Тук на форума съм пускал съдържанието на немски гимназиален учебник по математика за 12. клас - та у нас същия материал го учим в 1. и 2. семестър с висшата математика за ВУЗ, и то само при техническите ВУЗ. Другите родни висшисти никога не научават това, което се иска от немския гимназист. А булевата алгебра и теория на групите бяха сложени чак в ИГМ-то (избрани глави от математиката), което беше вече 3. и 4. семестър. Статистика пък не се учи изобщо. Представителна извадка, нормално разпределение, нулева хипотеза, долен и горен фрактил, стандартно отклонение, статистическа грешка, метод на най-малките квадрати - поради многото проучвания всеки ден се сблъскваме с тази наука, а има пълно разминаване между образование и практика.

    Продължавам с напълно кухите специалности, измислени само за да може студентът да "се закрепи" в големия град или да изкара някоя лятна бригада в Америка. Продължавам с поддържането на техникуми, наричани днес технически гимназии по каучук, керамика, химическа промишленост, металообработване, минно дело и маркшайдерство и прочее, където отдавна ги няма в радиус от 100 км около техникума. И то поне навремето имаше СПТУ-паралелки, които почваха работа още след 11. клас, а сега вече Сульо, Пульо - всички са дванайсетокласници...

    А какво да кажем за паркингите пред студентските общежития? Редно ли е хора в държавно субсидирано общежитие да разполагат с толкова автомобили, че да няма къде карфица да падне от напаркирали таратайки? Явно държавната помощ се приема с отворени обятия, за да се вложи в нафта за колата.

    *******

    В заключение искам да кажа, че на парче нещата няма да се оправят. Трябва образователен борд, както беше въведен навремето валутният борд. Изпитите трябва да се отделят от учебния процес, и да се плаща на училищата само за свършена работа (издържани външни изпити от учениците им). Трябва да се вземе съдържанието на някоя успешна образователна система и по нея да се изпитва у нас, от външни оценители, след всеки клас. Пари - само при доказано придоби знания според чуждите критерии, не нашите провинциални измислици.

  • 3
    npaine avatar :-|
    NPaine

    До коментар [#2] от "cinik":

    Разбира се съгласен съм с мнението ти, но за някой неща не изцяло.

    Моето мнение е, че училището не трябва задължително да учи на сложна материя, а на самостоятелна и най-важното системна работа и мислене и способност за трупане на нови знания.

    Номерът не е да знаеш 99% квинтил на гаусовата дистрибуция наизуст, а да знаеш къде да го намериш и евентуално как сам да го сметнеш като ти попадне формулата.

    Примери за Fachidiot-и (немското значение на думата казва наистина много, за това я използвам) има достатъчно - приложението на знанията обаче е много по важно от механичното им заучаване.

    Личен пример: Като започвах в университета Дойчо не беше чувал за интеграл, за производна имаше бегла представа, на лимес-а му викаше лименс - аз горд възпитаник на семегето разбира се първите два семестера гледах с пренебрежение тази липса на знания. Да обаче дойчо понеже знаеше как да учи, как да работи и да мисли за нула време навлезе в материята докато аз дъъълго време се борих с изискванията за системна и постоянна работа...

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Даже много скрито ...

  • 5
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    До коментар [#2] от "cinik":

    Аз пък се чудя кога в училищата покрай митохондриите, черните дупки, адиабатните процеси и "Под Игото" ще се прокрадне и обучение по основи на правото и икономиката. Това са неща, които трябват абсолютно на всеки човек, всеки божи ден, а неграмотността на средния българин в тези две области е чудовищна.

  • 6
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    не разбирам как е изчислен прогнозния ръст на БВП от 1,9% на фона на трайната рецесия в ЕС?

  • 7
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    Кажете, кои са тези държавни проекти, за които ЕС може да не възстанови средствата ?

  • 8
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Т.е, дисхармонията не само остава, но и се задълбочава! А, точно тя е в основата на проблемите! Това не е желаният, нито правилният бюджет! Не е нужно да си изясняват по този начин социалните проблеми и броят засегнати от тях. Има НСИ и там има както обобщени, така и детнайлизирани данни! Пак ще отчитат успехи при неуспешна реалност! Аман!

  • 9
    rkirov avatar :-|
    rkirov

    До коментар [#2] от "cinik":
    Съгласен изцяло .
    да не говорим , че от първи до четвърти клас учителите не преподават уроци (защото програмата е много натоварена и няма време за обсъждане), а децата са длъжни сами да си ги учат в къщи с родителите , които се трепят за да съберат пари за да може даскала да отиде на "зелено училище"през зимата в Пампорово на СПА хотел и като капак да си вземе аниматори, които да се занимават с децата.


  • 10
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#3] от "NPaine":

    В момента всички знаят къде да намерят дадена информация - Гугъл. ;) Проблемът е, че все пак човек трябва някои неща и да ги научи, а не за най-малкото да пита Гугъл.

    Без човек да има някакви общи знания няма как да мисли, просто защото няма достатъчно понятия с които да работи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK