С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
60 5 окт 2012, 16:12, 14139 прочитания

Цената на пропуснатите реформи

Пет извода от бюджет 2013

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Финансовият министър Симеон Дянков тепърва ще трябва да казва "не" предвид исканият за още пари

Фотограф: Красимир Юскеселиев
След цял мандат на отказ от важните реформи проектът на правителството на ГЕРБ за бюджет за следващата година изглежда като най-доброто, което може да се представи.

Въпреки че се изготвя в предизборен период, той нито раздува дефицита повече от позволеното, нито залага на твърде оптимистични прогнози за икономиката. Накратко, продължава да залага на вече придобилата митични измерения финансова стабилност. За сметка на това и този бюджет не променя нищо. Парите, които държавата ще събере от данъкоплатците през следващата година, ще се харчат точно толкова (не)ефективно, колкото и досега.


Съществената критика към бюджета е именно в сравнителен план - той балансира рисковете, но не провежда някакви нови политики. Ако беше реализиран първоначалният импулс и потенциал за реформи през изминалите години, сега държавните финанси можеха да изглеждат много по-добре. Ако бяха оптимизирани излишните разходи, сега можеше да се мисли и за повече пари за реформирани сектори, които да се превърнат в по-добри услуги за гражданите и бизнесите. А това означава по-висок стандарт на живот и по-добра бизнес среда. Вместо това бюджет 2013 е по-скоро бюджет на статуквото, където основната интрига е как да се финансира вече обещаното увеличение на заплати и пенсии. Затова и през 2013 г. правителството на ГЕРБ ще разполага с най-големия бюджет като номинална сума – почти 32 млрд. лв., или близо 39% от очаквания БВП (виж инфографиката). Повечето от прогнозираните 1.8 млрд. лв. допълнителни постъпления ще отидат за обещаното още преди месеци увеличение на пенсии и заплати, инфраструктура и образование. И не е изключено разходите да набъбнат още предвид продължаващите дебати за възнагражденията на силовите ведомства.

Но тъй като едва ли има смисъл да се пише елегия за изгубеното време, от днешна гледна точка в проектобюджета могат да се видят няколко тенденции. Те трудно могат да се позиционират точно в черно-белия спектър отсега. Но едно е сигурно - оттук нататък в наситените с желания за повече предизборни разходи дебати посоката може да е само в посока към по-тъмносивото. Ето и най-важните моменти:

1. Разходите: Очаквано, но не и стряскащо повече


Всяко ново правителство идва на власт с обещанието, че ще е по-различно от предходното. В края на мандата обаче всички управляващи независимо от политическите си възгледи и оцветяване си приличат по едно – обичат да харчат повече с идеята, че така ще бъдат преизбрани. ГЕРБ не прави изключение. Още през август министрите започнаха да подгряват аудиторията с обещания за по-високи доходи. Така от 1 април 2013 г. не на шега се увеличават всички пенсии, като средният ръст е 9.3%. Нужните допълнителни средства за това са 583 млн. лв. Повече пари ще има и за образованието – 212 млн. лв. А идеята е част от тези пари да послужат за увеличение на заплатите на учителите. Финансовият министър Симеон Дянков преди няколко седмици обяви, че ръстът ще е средно по 30 лв. Увеличава се и минималната работна заплата, минималната и максимална пенсия. Така предизборните обещания на управляващите набъбват почти до милиард – приблизително колкото е и заложеният дефицит в бюджета за догодина. Докато извърви пътя от финансовото министерство до второ четене в парламента обаче, бюджет 2013 може да претърпи и още изменения предвид вече заявените желания от ресорните министри за по-големи заплати в силовите ведомства и в здравеопазването.



Ако иска да удържи фискалната дисциплина, финансовият министър ще трябва да се вслуша в съвета на експертите от Международния валутен фонд (МВФ). А той е да се устои на натиска за общо повишаване на разходите, а всяко преизпълнение на приходите да се използва за увеличаване на фискалния резерв. В момента нивото му е доста над позволения минимум от 4.5 млрд. лв. Ръстът му се дължи на временния ефект от емисията еврооблигации на стойност 950 млрд. евро, пласирана от правителството през юли. След като България изплати с тях падежиращата в началото на следващата година първа голяма държавна емисия еврооблигации за 816 млн. евро, фискалният резерв отново ще изтънее. А той е един от трите източника за финансиране на дефицита в бюджета, в случай че дупката се окаже по-голяма от очакваните 1.3% от БВП. Другите два варианта да се финансира дефицит са поемане на нов дълг (нежелателно предвид следващите две големи плащания по международния дълг през 2015 и 2017 г.) или въвеждането на нови или по-високи данъци, което също не е препоръчително, защото може да задуши възстановяването на икономиката.

2. Приходите: Оптимистични насред всички рискове


По всичко личи, че приходите са били някак вторичната част от изготвянето на бюджета - първо е мислено къде и с колко искаме да вдигнем разходите, а после как и колко да набавим приходи. И тук се крие най-големият риск да не излязат сметките. Прогнозата на Министерството на финансите е българската икономика да расте с 1.9% от БВП през 2013 г., или малко повече от очакванията на експертите от МВФ, които залагат 1.5% ръст. Като основен двигател на растежа се залага на вътрешното потребление, освен това се очаква и на възстановяване на европейската икономика през втората половина на следващата година, което пък да повлияе на износа.

"Има и някои противоречия в доклада към проектобюджета: очакванията са спадът на заетостта да продължи, но с по-малки темпове, в същото време се залага и ръст на потреблението. Всеки 5% ръст на паричната маса, съчетани с 1-1.5 млрд. евро инвестиции, дават 1% растеж в икономиката. И тъй като по тези показатели няма изменение, не е ясно откъде ще дойде икономическият растеж", твърди Любомир Дацов, който е бивш зам.-министър на финансите.

Точната прогноза за икономиката догодина е важна, доколкото тя влияе и на сметките за очакваните приходи догодина, въпреки че Дянков заяви, че те са правени по-консервативно при 1.2% ръст. А очакваните приходи са с почти 1.8 млрд. лв. повече в сравнение с тази. Най-голям ръст се очаква от постъпленията от ДДС с близо 785 млн. лв.

"Явно е взета предвид тенденцията от тази година – на преизпълнение на заложените приходи от ДДС. Въпросът е, че всичко се базира на допускането, че ще има растеж, оттам повече потребление, от което пък следва и повече ДДС в бюджета. Тази прогноза обаче може да се разбие, ако проблемите в еврозоната останат нерешени", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него това, което липсва и в този проектобюджет, е сметки на база по-лош сценарий за развитието на икономиката и по-големи буфери, с които да се посрещне евентуален спад на приходите.

"В изборна година обикновено бюджетът се изготвя при най-благоприятните допускания. Перспективата за мислене на политиците и чиновниците намалява много, а при смяна на правителство цялата администрация се разбърква и обикновено няколко месеца не работи ефективно. Това също може да има негативен ефект върху приходите", допълва Ангелов.

Подобно е мнението и на Петър Ганев от Института за пазарна икономика - заложените по-високи приходи от ДДС не са заради очаквана по-добра събираемост, а са на база очакване за по-високо потребление. "Идеята догодина да се съберат 1.8 млрд. лв. повече приходи стъпва на логиката, че след като ще се увеличат някои доходи – пенсии, минимална работна заплата и т.н., това ще доведе до по-високо потребление, и то без да се променя нивото на заетостта. Така че, ако е възможно отнякъде бюджетът да изгърми, тази опасност идва от неправилно прогнозирани вътрешно потребление или ниво на заетостта", убеден е той.

Според Дацов има и още един скрит риск – еврофондовете. По думите му управляващите наливат държавни средства в европроекти, за които има голям риск да не бъдат сертифицирани и Брюксел да не възстанови направените от правителството разходи. Държавата очаква да получи с 200 млн. лв. по-малко европейски средства догодина спрямо тази. Един от вариантите е да се очаква част от вече направените разходи да не се възстановят. Това обаче ще проличи, след като са минали изборите и на власт е ново правителство според Любомир Дацов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1327 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 1138 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ангел Семерджиев: Нито един проект за възобновяема енергия няма да фалира

Председателят на ДКЕВР пред "Капитал"

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10