Владислав Горанов: Бюджетът ще издържи и при нулев растеж догодина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Владислав Горанов: Бюджетът ще издържи и при нулев растеж догодина

Владислав Горанов заместник министър на финансите.

Владислав Горанов: Бюджетът ще издържи и при нулев растеж догодина

Заместник-министърът на финансите пред "Капитал Daily"

Стефан Антонов
11775 прочитания

Владислав Горанов заместник министър на финансите.

© Анелия Николова


Облагането на лихвите не е нов данък, а премахване на привилегия.

Преференцията за необлагане на борсовите печалби също трябва да се преразгледа.

Необлагането на борсовите печалби също трябва да се преразгледа.

Всяко правителство действа на парче в здравеопазването, реформа не се прави.

Облагането с подоходен данък на лихвите от депозити на физически лица е най-спорната мярка в пакета бюджетни и данъчни закони за 2013 г. Тя се сочи и като първата откровено лява мярка на правителството на ГЕРБ. За новия данък и другите въпроси, които поражда бюджет 2013, разговаряме със заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.

Увеличението на доходите в избрани сектори на публичната сфера и повишаването на пенсиите не съответстват на икономическото развитие на държавата, но все пак се случват. Според вас не е ли по-честно да се признае, че икономиката все още е в криза, а правителството не направи обещаните реформи?

- Това, което направихме в първите три бюджета, бе да овладеем рязкото свиване на икономиката от края на 2008 и началото на 2009 г., като запазим жизнеспособни системите и ги пригодим към новото равнище на финансиране, което публичната сфера може да си позволи. Досега всеки допълнителен ресурс отиваше за гарантиране на съфинансирането по европейските фондове и намаляването на дефицита. След като изпълнихме тази задача, след като решихме въпроса с дефицита за 2013 г. и големите плащания по дълга, преценихме, че е време да обърнем внимание и на политиката по доходите, като обясним коректно както ограниченията от предходните години, така и възможностите, които новата рамка ни дава. Нека не забравяме, че през тази година излязохме от процедура по свръхдефицит, което също ни позволява да мислим за повишаване на пенсиите и някои доходи, докато в други държави за това не може да става и дума.

Вие спадате към експертната група на икономистите в ГЕРБ, а не към политиците, за това кажете наистина ли кризата е време само за кърпене на дупки, а реформите и политиките за растеж трябва да чакат до приключване на кризата?

- Понеже ме провокирате, че съм експерт, ще ви отговоря политически. Когато в политическата класа се насаждат основно популизмът и демагогията като инструмент за правене на политика, е много трудно да се намери обединяващо решение между всички политически сили за реформите, които всяко правителство отлага. Безспорно ние имаме резерв в действия, които можехме да предприемем в сектора на здравеопазването. Там има много още какво да се направи и темата тепърва ще се повдига със сериозна значимост у всяко следващо правителство. Не само заради демографската структура на населението, а и защото истинска реформа не е се е състояла в последните 12 години. Само се наслагват едно върху друго противоречиви решения, които довеждат необходимостта от повече ресурс, без в нито един момент да се повдигне въпросът за ефективността от увеличения разход. Веднага ви давам пример – в сравнение с 2008 г., която беше най-добрата от гледна точка на постъпленията за бюджета, държавата ще изразходва  500 милиона лева повече за здравеопазване през 2013 г. Ако попитате хората, ще кажат, че тяхната удовлетвореност от здравните услуги не е нараснала въпреки по-високите разходи. Това идва да покаже, че има много какво да се направи в този сектор.

Не случайно в Закона за бюджета, който ще се разглежда и като предизборен, ние показахме честно пълния размер на държавните разходи за отбрана и сигурност. Много години това стои като дебат, никой досега не е показвал пълната сметка, а ние въпреки критиките представихме реалната сметка какви са разходите в отделните сектори.

Крайно време е да се проведе дебат каква държава искаме – с малка преразпределителна роля или с голяма преразпределителна роля. Не е тайна, че едно бедно посткомунистическо общество с изхабена публична инфраструктура е свикнало да разчита на държавата за решаване на всички въпроси. От друга страна, много правителства напоследък, скрити зад добрата инициатива да се увеличи конкурентоспособността на българската икономика, свиват ролята на държавата. ГЕРБ е категорично за ниско преразпределение през бюджета, но трябва да се обясни, че когато държавата преразпределя малък процент от брутния вътрешен продукт, нейните възможности за решаване на общите проблеми на обществото са малки и сведени до нейната преразпределителна роля. И когато без приходите от европейските структурни фондове България преразпределя 10% по-малко, отколкото в Европа, съпоставките на нашите възможности с общоевропейските трябва да се пречупват през модела на държавна роля, който сме си избрали. Обичайно всички сме в консенсус за консервативната данъчна политика и когато този дебат свърши, всички започват да говорят какви допълнителни разходи трябва да се правят. Това са два взаимно противоречащи си дебата, които никога не се водят достатъчно коректно пред обществото. Затова, провокиран от твърдението, че съм експерт, си позволявам  политическия коментар, че смислен дебат за ролята на държавата в обществото и нейните преразпределителни функции не е воден. Очевидно за по-висока конкурентоспособност не е достатъчно само ниското данъчно облагане. Очевидно трябват и още много неща, които да са резерв за бъдещи политически действия.

Кое налага въвеждането на данъка върху лихвите?

- Въпросът е кое налага премахването на преференцията за доходите от лихви. Честно казано, много години поред в парламента и в парламентарната бюджетна комисия е воден дебатът защо точно този доход трябва да бъде освободен от данъци. По наше мнение трябва да вървим към ниската ставка и максимално широка база. В данъчната система, която сме възприели, е грешка да въвеждаме допълнителни изключения от облагане въпреки ниските ставки. Принципната политика трябва да е или високи ставки и изключения, с които да провеждаш политика през данъчните закони, или минимална ставка с ниско облагане, но максимално широка база без изключения по отношение на облагането.

Ако говорим за справедливост на данъчната система, защо оставяте необложени печалбите от търговия с ценни книжа на капиталовия пазар?

- Ще посоча мотивите за прокарването на тази преференция. Те бяха, че така ще се стимулира капиталовият пазар като различна форма за небанково финансиране и постигането на доходност извън банковия финансов сектор. Спекулативният модел за генериране на доходност е в доста сериозно изпитание и ще остане в тази си позиция години след тази криза. Темата за спекулативната доходност трябва много добре да се разгледа от всички икономисти, защото се вижда, че склонността на хората да рискуват е безгранична и това понякога става проблем на цялото общество. В този смисъл капиталовите модели за инвестиране в момента са в криза и не случайно някои държави, дори членки на Европейския съюз, преразгледаха пенсионните си системи от гледна точка на съществуването на капиталови схеми за инвестиране. Пример е Унгария, но има и други примери.

Казвате ли, че е възможно държавата да промени пенсионния модел и да влее средствата от пенсионните фондове към държавното обществено осигуряване?

- На този етап не се предвижда нищо, но е възможно в близко бъдеще да се предостави възможност на гражданите да изберат кой модел на социално осигуряване желаят, дали да разчитат на спестяванията по личните си партиди в пенсионните фондове, или да прехвърлят средствата си в държавното обществено осигуряване и пенсията им да се определя от държавата. Подчертавам, че това са въпроси, които ще стоят на дневния ред в бъдещето, а не са политически намерения на това правителство. 

Тогава защо не въвеждате данък върху печалбите от борсови сделки?

- Аз обясних защо преференцията е въведена като стимул за развитието на пазари. Тя може би е изиграла своята роля, дори в България се генерираха доходности в десетки проценти, но може би е време да преоценим ролята на капиталовия пазар като средство за генериране на доходност и доколко това е полезно, както и трябва ли да се преразгледа концепцията за стимулирането му.

Постъпленията от ДДС нарастват сериозно през тази година – каква е главната причина за това увеличение?

- Има две тенденции, едната влияе положително на реалния растеж, другата влияе положително на номиналния растеж, но и двете разширяват базата за облагане с данък върху добавената стойност. Първата е номиналното увеличение на потреблението, другата е салдото по текущата сметка на платежния баланс, което както в годините преди кризата се влошаваше, така и за 2012 и 2013 г. ще отразява превишение на вноса над износа. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс като цяло е отрицателен за икономиката, но разширява базата за облагане с ДДС. За следващата година оценката е за над 1.2 милиарда лева повишение на дефицита, а що се отнася до потреблението - очакваме то да се увеличи с 4 милиарда лева. Тези приблизително пет милиарда по-широка база за облагане с ДДС ни карат да мислим, че тенденцията от тази година може да продължи и през следващата, което създава очакване за по-добро изпълнение на приходите от ДДС. Така смятат и експертите от Международния валутен фонд, които можаха да се запознаят с нашите прогнози и техните алтернативни виждания са приходите да са само един процент по-ниски от тези, които очакваме ние.

Защо очаквате потреблението да се събуди, след като заетостта няма да се увеличи? Кое ще кара домакинствата да потребяват повече?

- Ние не говорим, че ще има рязък темп на нарастване. Това са номиналните темпове на нарастване на година спрямо предходната. Не очакваме много голям ръст на потреблението, но номиналните изменения разширяват базата, ако ще и заради изменението в ценовите равнища, които неминуемо водят до по-високи обеми от ДДС.

Тоест и инфлацията ще допринесе за увеличаване на бюджетните приходи?

- Да, за това и през 2008 г. имаше най-голямо изпълнение на приходите от ДДС – тогава инфлацията бе най-висока.

Имате ли план Б в бюджета за 2013 г., ако се окаже, че Европа потъва и това засегне и България?

- Нашата приходна база, насочена главно към косвеното облагане, е относително устойчива от такива стресове, доколкото не е в пряка корелация с финансовите резултати на бизнеса, и това се доказва в последните няколко години. Независимо от по-ниския растеж на икономиката спрямо прогнозирания приходната база остава устойчива. Освен това ние сме подходили консервативно при прогнозирането на приходите и те са изчислени при растеж, който е по-нисък от заложения в макрорамката на бюджета. Приходната ни база е правена при реален растеж от 1.2%, а според моите оценки може да издържи и още по-стресова ситуация до ниво нулев растеж.

На кои искания за повече пари сте склонни да отстъпите и на кои – не, при парламентарните дебати и гласувания?

- Ние изминахме доста дълъг процес на консултации. В сряда бе одобрено нашето виждане и ние не вкарваме някакъв полупроект, който очаква едни или други искания да определят завършения му вид. Ние ще бъдем твърди по отношение на рамката не само защото гъвкавостта на разходната част е близко до нула, но защото смятаме, че това е най-доброто сечение между отделните приоритети.

Според вас как се справя НАП със събирането на приходите?

- НАП се справя добре, но винаги може още по-добре. Трябва да се спазва балансът и да не се оказва твърде висок натиск върху бизнеса. Според мен може да се подобри оперативният контрол. Заради многото сложни ревизии, които се извършват по отношение на приходите по ДДС и корпоративното подоходно облагане, не остава административен капацитет за оперативния контрол, където се генерира сивата икономика. Според мен в тази посока може да се вложат допълнителни усилия, а защо не и увеличаване на административния капацитет, може би не през 2013 г., но в следващ мандат.

Какви функции според вас трябва да изпълняват Фискалният резерв и Сребърният фонд?

- Фискалният резерв трябва да се управлява консервативно. Ролята му не е да носи доходност, а да дава увереност, че правителството може да финансира разходите си в момент на съществена криза или съществени дисбаланси, когато другите форми на финансиране са ограничени. Според нас начинът, по който БНБ управлява фискалния резерв, е единственият възможен. Пак подчертавам, ролята му не е да генерира доходност, а да дава гаранции, че публичните финанси могат да издържат на стрес, повлиян от икономически дисбаланси.

Що се отнася до Сребърния фонд – той е свързан с по-голямата тема за капиталовите пазари. Сребърният фонд бе създаден, когато първият стълб на пенсионната система отдавна бе в дефицит. Начинът, по който той съществува, и размерът му обаче ме карат да мисля, че в близките 20 години той няма да може да решава проблеми в пенсионната система.

Какви са възможните решения?

- Дебатът за Сребърния фонд стана важен заради спадащия фискален резерв, но този проблем бе решен. Смятам, че има нужда от нов модел, но по него трябва да се мисли сериозно, а сегашната му структура и размер не гарантират, че той ще може да си изпълнява функциите в следващите две десетилетия.

Кои държавни предприятия смениха обслужващата си банка след приетите от МФ насоки? Кои са избраните нови банки? Колко са средствата в момента от депозити на държавните фирми и колко от тях са в КТБ?

- Министерството на финансите периодично събира информация за изпълнението на насоките, които сме дали, и по последна информация мисля, че единствено в Министерството на здравеопазването част от лечебните заведения не са въвели методиката за избор на банка, в която да държат временно свободните си финансови средства. Не разполагаме с оперативна информация какви са наличностите на отделни предприятия в банки и кои. Според нас с въвеждането на тези механизми в голяма степен е намален натискът за една или друга лоша практика при избора на банки.

Премиерът обяви, че са изтеглени 300 млн. лв. от КТБ - от кои дружества, по какви причини (дивидент, промяна на банка, плащане на заем или друго)?

- Не мога да съм сто процента прецизен, но си спомням, че когато се наложи предоговаряне на кредит, изтеглен от НЕК, свързан с АЕЦ "Белене", той бе предоговорен в по-малък размер и 50 милиона евро бяха погасени по този кредит. Друга част от изтеглените средства са свързани с дивидент, който държавата си изтегли от енергийните компании в процедурата по ежегодното внасяне на дивидентите. Това бе обявено от министър-председателя.

Министерството на финансите признава, че свързването на касовите апарати струва на бизнеса повече от допълнителните приходи на държавата, които е докарало, какво още ще направите, за да се оправдае инициативата ви, и възможно ли е да се откажете от нея?

- Мярката е въведена и няма нужда да се преразглежда. Оценките в бюджета са условни и голяма част от тях се съдържат в увеличението на оборотите, които са предмет на облагане. Подобна оценка не е безспорна и според мен дори е подценила ефекта. Ние сме я заложили само като ориентир. Критиките, че е съпоставима като ефект с разходите на бизнеса за нейното прилагане, не може да издържи. Виждате, че за първите осем месеца има 11% ръст на приходите от ДДС спрямо същите месеци на миналата година.

Подготвихте закон за публичните финанси, но още преди да започнат парламентарните дебати, той бе разкритикуван, че не прокарва истинско програмно бюджетиране, а то ще остане само номинално изпълнено, как бихте отговорили на тези упреци?

- Най-голямото достижение на закона за публичните финанси е, че разписва много неща, които са се правили и досега, но не са имали ясна и устойчива регламентация. Що се отнася до програмното бюджетиране, безспорно то е инструмент за управление на публичните финанси и то се развива в последните 10 години в България, но с променлив успех. Достижение е ангажиментът по отношение на планирането. Въвеждат се ограничения за промени на вече утвърдените политики и програми, които позволяват на министъра на финансите да извършва всякакви компенсирани промени между отделните политики и програми (разходът по едно перо да се увеличи за сметка на намаление на плащанията по друго в същия размер – бел. авт.). Ние сме коментирали, че това дава неустойчивост на планирането и не ангажира достатъчно добре администрациите на министрите да планират достатъчно ефективно разходите си, когато подготвят своите бюджети. В новия закон ще има ограничения кой може да променя политиките и програмите и когато се наложи даден министър да влиза в Министерския съвет, ще трябва да извърши съгласувателна процедура, в хода на която ще трябва смислено и аргументирано да обясни промяната в програмния бюджет. Ние смятаме, че когато промяната в програмните бюджети стане възможна само след подробна обосновка, това ще доведе до много по-голяма прецизност и отговорност при планирането и ще смали разликата между това, което се планира и отчита в действителност.

Единствената критика, която приемам, е, че не събрахме достатъчно енергия да го направим още в началото на нашия мандат, но тогава имахме много по-важни теми за решаване.

Сегашният закон за устройството на държавния бюджет дава много повече правомощия на министъра на финансите и поради това е много по-комфортен за всички министри на финансите от приемането му досега спрямо този, който сега предлагаме. Но ние искаме да отговорим на упреците, които идват от вас – медиите и от Сметната палата, и приемаме да се ограничат правомощията на министъра на финансите.

Защо липсват повече и по-ясни изисквания и критерии за оценка на програмите и резултатите при програмното бюджетиране? Става дума за това да се гарантира лансирането на най-ефективните и прекратяването на тези, чиито резултати са незадоволителни?

- Съгласен съм напълно да има такива изисквания, но те не могат да залягат в устройствения закон. Той задава само рамката. Във всеки следващ закон за бюджета могат да се включват показатели за отделните програми и с критерии и с критерии за изпълнение. В момента, когато се заложи критерий за изпълнение и той не може да се измени с подпис на министъра на финансите, а трябва се одобри от цялото правителство, програмното бюджетиране ще стане реален инструмент за изпълнение. Ще дам пример - няма как в устройствения закон да се заложат критерии за изпълнение на програма за подобряване на чистотата на атмосферния въздух. Тя ще може да се коментира в конкретния закон за бюджета на дадена година.

Облагането на лихвите не е нов данък, а премахване на привилегия.

Преференцията за необлагане на борсовите печалби също трябва да се преразгледа.

Необлагането на борсовите печалби също трябва да се преразгледа.

Всяко правителство действа на парче в здравеопазването, реформа не се прави.

Облагането с подоходен данък на лихвите от депозити на физически лица е най-спорната мярка в пакета бюджетни и данъчни закони за 2013 г. Тя се сочи и като първата откровено лява мярка на правителството на ГЕРБ. За новия данък и другите въпроси, които поражда бюджет 2013, разговаряме със заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Вероятно умен мъж,но тук се изявява като адвокат на дявола.Разтрела на малкия и среден бизнес излиза че трябва да го отнесем графата:"Овладяване на рязкото свиване на икономиката от края на 2008 и началото на 2009 г"О.К. И сега с кой ще дискутирате каква държава трябва да бъде България?-С циганите и пенсионерите ли?

  • 2
    wnw04489661 avatar :-|
    wnw04489661

    "Владислав Горанов: Бюджетът ще издържи и при нулев растеж догодина " .

    Демек догодина, разстежа ще е нулев.

  • 3
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    Ще издържи, като го коригират през пролетта...

  • 4
    birdman avatar :-|
    birdman

    Горанооов внималавал ли си в часовете по макроикономика на доц Найденов ? Липсата на данък върху лихвите не е привилегия а стимул за натрупване на капитал от който да дойдат дългосрочните инвестиции, икономика без спестявания (т.е. собствен капитал), е като човек без крака - движещ се на инвалидна количка ! А да , и бюджета би издържал при 0% растеж, ама правителството на изборите - едва ли !

  • 5
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Мошеническа логика ! Лихвата била привилегия . Тоя не се чува кво говори ! Това за лихвите върху депозитите , нали ? А лихвите върху кредитите какво са ? Наказание ? За глупостта да теглиш кредит ?
    Бюджетът ще издържи , а хората ? Министрите и дупетатите сигурно . А останалите ?

  • 6
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#1:"vjacho"]Вероятно умен мъж,но тук се изявява като адвокат на дявола.[/quote]

    По-скоро е много хитър! За да се задържи на тази позиция, а може и да се надява някое следващо правителство от заместник да го направи министър. Справка - Орешарски! Доста иезуитски се измъква от въпросите, но тук е и грешката на интервиюращия, който трябва да насоява за ясен отговор.

  • 7
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#4:"niceprson"]икономика без спестявания (т.е. собствен капитал), е като човек без крака - движещ се на инвалидна количка ![/quote]

    Спестяванията не могат да бъдат инвестици, които да задвижат икономиката - прекалено дребни са. 75% от депозитите са до 1000 лева! От останалите едва ли 5% са достатъчно големи суми за да бъдат "инвестиционен" капитал. Инвестициите стават главно със заемен капитал, но донякъде сте прав, че ако имаш 3-4 г. депозит от 50 000 лева, то банката много по-лесно ще ти отпусне 150 000 кредит за започване на малък бизнес или разрастване на такъв.

    Целта на този данък е да се съберат едни 120 милиона, които са нищо (едномесечен бюджет на МВР), но пък това ще изгони големите депозити от България, а за малките няма да има почти никакво значение - данъкът, който ще трябва да се плати е нищожен. Въпросът е защо заради мижави постъпление се хаби енергията и на правителството и на народа?

  • 8
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    На кой му пука че щял да издържи вашия бюджет? Ще изхраните ли с него гладните? НЕ
    Ако ги оставите сами на себе си със сигурност ще се изхранят сами но не, на вас ви трябва бюджет затова им взимате това, което имат, за да ви издържи бюджета.

  • 9
    pepar avatar :-P
    pepar

    Пишман "Партия" , пишман "Експерти".Всичко е изчислено точно.След финансовата криза идва ред на мародството...и как само хубаво го казват-мед се лее от устата- повече данъци и изземване- по-добър живот!Същото като- "Трудът те прави свободен" от входа на Аушвиц...

  • 10
    kons avatar :-|
    Viscount Ganyo

    "Начинът, по който той (Сребърният фонд) съществува, и размерът му обаче ме карат да мисля, че в близките 20 години той няма да може да решава проблеми в пенсионната система."

    1. "Начинът, по който той съществува." За този начин сте отговорни вие (като министерство на финансите), и нищо не правите по въпроса, като си го държите на влог с минимална лихва в БНБ, вместо да го инвестирате.

    2. "...и размерът му ..." За размера му също сте отговорни вие (като ГЕРБ), защото отклонявате приходите от приватизация към бюджета за оперативни разходите вместо да си отиват както бе по закон към СФ.

    За избягването на отговора на въпроса за размера парите на държавните предприятия в КТБ - там мръсната сделка е явна и Горанов е г-н Никой за да може да отговори на този въпрос.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK