Бедност и предразсъдъци

Венчо Черчеланов е запален пчелар. Има няколкостотин кошера и в свободното си време ходи на събори на пчелари, за да обменя опит и да научава нови неща. На последната среща, на която отива миналата седмица обаче, разговорите неудобно се изместват извън неговите малки жълто-черни приятели. "Хората ме гледаха и ме питаха "бе ти ли си оня кмет със спирката", разказва Черчеланов. Това е още по-неудобен въпрос, предвид факта, че Черчеланов наистина е кметът със спирката.

Тази неочаквана (и безспорно нежелана) национална известност сполетя кмета на видинското село Раброво, след като медиите откриха сигнал, пуснат от кмета на община Бойница до прокуратурата, в който се казва че Черчеланов е предал за скрап спирката на междуградския транспорт в селото. Това, твърди кмет Анета Генчева, е самоуправство с общинска собственост. Кметът на Раброво има друга версия. Според него това е атака от страна на общинския център срещу неговото село, което е решило да се премести от Бойница към съседната община Видин.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако ги попитате за отношенията помежду им, и Генчева, и Черчеланов ще въздъхнат, че "това е дълга история". В тази дълга история в най-бедната община на България се преплитат гордост, селска чест, личен конфликт и много, много малко пари. Тя е малка и трудно се вижда отдалеч. Трябва да фокусирате през развалени пътища и пустеещи земи, за да видите нейните подробности. Но е важна. Защото е история за малки битки, малки печалби и много проблеми. Погледната от по-скептичен ъгъл, тя е смален и трагикомично пресилен вариант на цялата държава - бедна, без особена перспектива, оглозгана от кражби и разтърсвана предимно от тока на лични конфликти. Погледната от София, Бойница изглежда така, както вероятно изглеждаме ние в очите на, примерно, Брюксел.

Кога започва историята, не е напълно ясно. Но за да я разкажем, ще започнем оттам, откъдето тя стана известна: от една липсваща спирка.

За една пробита спирка



Пътят към Раброво е всъщност пътят между Бойница и Видин. На около двайсетина километра от града, разклон завива рязко наляво и започват едни от най-красивите пет километра, които ще карате в България: в приятно зелена гора, сред последните хълмове на Стара планина, до границата със Сърбия. На влизане в Раброво, на нещо, което явно е било вход на военна застава, има кратко приветствие. Не е трудно да се намери мястото, където е стояла отрязаната спирка: то е точно в центъра, на площада пред кметството. Няколко от местните хора с удоволствие показват празното място - изглеждат съгласни с факта, че селото им е придобило национална слава заради нещо, което е изчезнало, а не заради нещо, което се е появило.

Тук, до дървото, е седяла прословутата спирка. Фотограф: Надежда Чипева

Анета Генчева казва, че е забелязала отсъствието, докато е била в селото за празнуването на стогодишнината на един от местните старци. "Попитах къде е", спомня си Генчева. "Не ми отговори, нещо промърмори", разказва тя. Спирката била стара, ръждясала и според Венчо Черчеланов, миришела. По-късно Генчева разбира, че спирката е била изрязана и предадена за старо желязо. Тъй като за всяка общинска собственост трябва да има решение на общинския съвет, а той не е взимал такова, тя подава сигнал в прокуратурата.

Черчеланов, разбира се, има съвсем различна версия на събитията. "Имаше инвентаризация на собствеността и в списъците, тази спирка не фигурира от 2008 г. насам." Той няма обяснение как е изчезнала от списъка, според него е бракувана. Заплашва да съди вестниците и медиите, които са го нарекли крадец. Имиджът му на кмет (и на пчелар, вероятно) е силно опетнен. Казва, че в последния списък, в който спирката фигурира, е била оценена на 57 лева. Когато я изрязват, той взима за нея 670 лв. и с тях плаща на музиканти, които е поканил за събора на селото на Спасовден. 

(Х)Раброво и (Раз)Бойница

Да чуете задочния спор между двамата кметове, означава да разберете много от нещата, които са сбъркани в българските общини днес. Като начало, община Бойница се състои изцяло от села и има общо население от 1300 души. За шест от останалите седем села, кметът на Бойница назначава кметове, но Раброво минава едва-едва над границата, над която по закон дадено село може да избере кмет - 369 души по настоящ адрес, при изискване от 350. Ето защо Венчо Черчеланов има онази независимост, която само изборните длъжности могат да дадат в една демокрация.

Това е най-голямата и нова придобивка на Бойница: ремонтиран път към Видин, който води и към Раброво. По него между двете села се стига бързо. Фотограф: Надежда Чипева

В разговор той няколко пъти ще подчертае, че е "изборен кмет", при това четири поредни мандата. Същото, но с въздишка, казва и Анета Генчева. "Той смята, че като е изборен, е вся и всьо и никой нищо не може да му каже. А са го избрали с един глас повече", натъртва тя и започва да обяснява, че той не ходи на работа в определеното време и не върши нищо, освен да гледа личните си интереси (и кошери). "Един изборен кмет не е стругар, да седи от 8 до 5. Не мога да кажа на хората "съжале боку, елате утре", ако например има пожар", разгорещява се Черчеланов, по този начин признавайки, че го няма в кметството понякога през деня.

Ако има някакво начало на този конфликт, то е още през 2008 г., когато кметът на Бойница предлага за закриване училището в Раброво, а децата да бъдат возени до Бойница. Няма никакво съмнение колко лично приема това Черчеланов: думите, които използва, са "шамар" и "нож в гърба". Той тръгва от областния управител, през административния съд и министерството, до ВАС, за да спаси училището, като го направи защитено. "Сега си имаме училище, а нея я е яд, че не взе онези 250 хил. лв., които отпускаха за закрито училище", казва той. Реално това е странна битка - пътят с кола между двете села сега е около 30 мин, което не оправдава две училища при толкова малък бюджет. Но тя е мотивирана донякъде именно от разгорелия се личен скандал.

Този конфликт между двамата има ясно измерим резултат за Раброво: то просто не работи добре с общинския център и тъй като в този край на страната почти цялото финансиране идва от държавата и минава през Бойница, какво и как ще се развива в останалите села, зависи от центъра. След като й е трудно да работи с избрания кмет, Генчева използва друг механизъм - назначава технически сътрудник в кметството в Раброво. Вера Дарова показва с гордост първото й постижение като технически сътрудник - същият този площад пред кметството, където вече няма спирка, но отскоро има градинка и беседка. Направено е с труда на 13 души по програма на социалното министерство и с пари от Бойница, по

Вера Дарова е ръката на Бойница в Раброво. Това дразни кмета Черчеланов. Тя обаче твърди, че върши нещата, които той не прави. Фотограф: Надежда Чипева

Програма за развитие на селските райони. "Показах, че може да се работи тук", казва тя. Това явно подронване на авторитета му уязвява дотолкова Черчеланов, че преди няколко седмици той влиза в кабинета на Дарова и счупва (тя подчертава думата) комплекта печати, който тя е получила от Бойница. "Сега, като е в отпуск, не мога да подпечатам никакви удостоверения на хората, които идват", вдига ръце тя. "Взех ги", уточнява Черчеланов, "защото по закона аз нося цялата отговорност за дейността на кметството. Ако имам доверие на секретаря, може да му оставя печат. Аз му нямам доверие."

Всъщност в тази студена война нито единият, нито другият си правят илюзии. Черчеланов знае, че Генчева използва случая със спирката и техническия секретар, за да обясни на местните хора колко вреден е той за селото. Тя от своя страна казва, че "ако той си вършеше работата, техническият секретар нямаше да му изземе функциите. Хората трябваше да са наясно, че той не става за тая работа и да го сменят."

Но всичко това са само искри, защото предстои истински огън. На 15 август тази година на едно събиране на село Раброво е избран инициативен комитет, който да събира подписи за референдум за отделяне от Бойница и присъединяване към Видин. Войната, с други думи, е официално обявена.

Денят на независимостта

Фронтовата линия минава през центъра на селото. Група жени заедно с Вера Дарова седят на и около беседката, а отсреща, в бавно рушащата се сграда на читалището, се намира щаб-квартирата на кметското войнство. Валентин Радулов, секретар на читалището и една жена, която му помага, говорят за нещата, които кметът е свършил, докато гледат през прозореца противниковите позиции. Читалището, казват, има 11 хил. лв годишен бюджет, но те стигат за една заплата на секретаря и за текущи разходи. Кметът, който е и председател на настоятелството, трябва да търси средства за такива събития като идването на музиканти на селските празници и пленер по живопис с художници от Сърбия и Румъния. "Поискахме 1000 лв. за ремонт, отказаха ни, защото трябвало да дадат същите пари и на останалите читалища", казва Радулов. "Каква община е това, дето не може да даде 1000 лв."

По инициатива на Черчеланов, в Раброво се провел пленер на жудожници от Румъния и Сърбия. В резултат, в читалището има 28 картини на пейзажи от Раброво, които обаче още не са изложени. Фотограф: Надежда Чипева

Показват 28-те картини, които в момента читалището притежава, като наследство от организирания пленер. Всяка една от тях, твърди Черчеланов, струва колкото пет спирки. "Аз съм против статуквото и шаблоните. Каквото ми хрумне днеска - съобразено със закона и наредбите, правя го", казва той.

Кметът твърди, че няма нищо общо с движението за референдум (въпреки че по закон той е отговорен за свикването на общо събрание), но обяснява, че има ред причини за такова решение. Първо, Видин е по-близо до Раброво и дотам има ежедневен транспорт, докато до Бойница - два пъти седмично. Почти всички имат роднини във Видин и собственост там. "За един документ, например за дърва за изсичане, първо в Бойница трябва да се иде да се презавери скицата, а после - във Видин." Подписката била събрала над 70% от гласовете на хората и до 20 октомври трябва да влезе в общинския съвет във Видин за разглеждане.

Не е особено трудно да се отгатне какво мисли ръководството на общината за този коварен удар. "Аз съм абсолютно убедена, че няма да стане. Видин трябва да гласуват, че ги искат, а ние - че ги пускаме. Нито едното, нито другото ще стане", категорична е Генчева. Тя признава, че Бойница е най-бедната община, но е финансово стабилна. "Аз му държа сметка за всяка стотинка. Нямам против, нека се харчи разумно, при мен има финансова дисциплина."

Мислете за Бойница като за България, а за Видин - като за Гърция. Едната е бедна, но стабилна финансово, другата е по-богата, но е фалирала с огромни задължения. Бизнесмен от района, който наблюдава процесите в Бойница, но пожела да остане анонимен, разказа, че намира за смешно някой да иска да се присъедини към фалирала община. Дори да изглежда добре на фона на непрекъснатите скандали с Бойница, присъединяване към Видин може да заплаши сметоизвозването, осветлението, дори заплатите на общинските служители. "Селата около Видин преливат от боклук. Кой ще търпи детска градина с няколко деца? Видин ще я закрие веднага", изброява Генчева.

Черчеланов няма аргумент срещу това, освен този, който очевидно го яде отвътре. "Във Видин, ако са зле, всички са зле. А не единият да просперира за сметка на другия. Правят площадка в центъра на Бойница, а тук ми казват "ми кметът нищо не прави". Ми с голи ръце не се прави".  Той обвинява Бойница, че през последните години не е получил нито лев за ремонти и капиталови разходи. Дори не знае какъв бюджет има селото, защото няма такава разбивка в общинския бюджет. "Защо съм чувствителен? Раброво и Бойница са все села. Защо тогава не са по-принципно разпределени парите. Те 90% от тях са от бюджета", изплюва най-накрая камъчето Черчеланов.

Където пчелите не събират мед

Ако има ключова дума в тази история, то тя не е скандал, конфликт, референдум. Не е дори спирка. Ключовата дума, която прозира зад цялата сага между двете села до сръбската граница, е бедност. Дори да е глупав (и ако бъде доказано - престъпен) административен акт, унищожаването на един материален актив, за да бъдат платени текущи разходи, е мотивирано от бедност. Затварянето на училище също носи пари. Липсата на проекти и инвестиции е липса на живот. Да живееш в община, където нещата са стабилни, но на дъното, не е кой знае каква утеха. Последната драма тук е свързана с пенсионерски клуб: Бойница спонсорирала отварянето на такъв с 1500 лв., после той се регистрирал като дружество с нестопанска цел и започнал да продава стоки, а общината го съди и сега си иска обратно покривките, столовете и един хладилник втора ръка.

Това е новият пенсионерски клуб на Раброво, след като откритият миналата година станал повод за поредния скандал: кметът на Бойница казва, че той работи като магазин. Фотограф: Надежда Чипева

Бедността изкривява възприятията и прави малките бури в чаша вода мощни урагани. Тя също така има дълготраен ефект върху манталитета. По време на среща с местен човек, когото искал да наеме, един бизнесмен се опитал да обясни логиката: колкото по-добре се справя, толкова по-добре ще е, тъй като ще получава процент от печалбата. Отговорът го оставил безмълвен: кражбата, обяснил му местният, е 100% печалба.

Тук ловният сезон за общата (т.е. ничия) собственост е открит много преди липсващата спирка. Въпросът дали едно село без приходи може да си позволи оркестри за празниците си, е без значение. Тук музиката свири, докато Титаник потъва. Пенсионерският клуб (със звучното име "Обединение за наслада на душата") е толкова важен, защото младите ги няма. И скоро проблемът с кметовете ще се реши от само себе си - просто жителите на Раброво ще паднат под необходимия минимум за избори.

Тук, също така, може би се крие и отговорът на един въпрос, който всички би трябвало да си задаваме: как така един район, където се пресичат най-западните граници на България и най-голямата плавателна река в Европа, не ползва тези естествени активи, а се е превърнал в техен затворник. Защото важното, в крайна сметка, не е земята, а хората.