Изстрел в десния крак на ГЕРБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изстрел в десния крак на ГЕРБ

Изстрел в десния крак на ГЕРБ

Въпреки обещанията за ниски данъци, управляващите искат да въведат нов върху доходите от лихвите и то в година на избори

Вера Денизова
24992 прочитания

120 милиона лева. Това се оказа цената на ГЕРБ, за да изостави дясната си заявка и да премине в полето на лявата икономическа реторика. Изненадващият завой беше взет със свирене на гуми, без почти никакво предупреждение, след като правителството обяви, че ще предложи на парламента да въведе данък върху лихвите по депозитите. Сред основните аргументи на управляващите (включително Симеон Дянков) бяха, че така е "справедливо" и че тази мярка е насочена към "богатите".

Реакцията на новия данък обаче беше повече от свирепа. Недоволството излезе далеч извън малката група на хора с големи влогове и в момента нанася доста сериозни политически щети на ГЕРБ. Не е като реакцията да не можеше да се предположи. Още когато се разбра за идеята преди две седмици (преди да бъде официално отречена), отзивите не бяха ласкави.

Причината за сериозното недоволство не е толкова в самата идея. Новият данък наистина няма да промени нищо кой знае колко сериозно - никой няма да загуби много пари, нито ще се случи нещо катастрофално. Ропотът срещу идеята се случи, защото тя дойде в момент, когато недоволството към управляващите достигна пикови стойности. Според последните социологически проучвания голяма част от българите се чувстват все по-бедни и съответно все по-недоволни от икономическата политика на правителството. А изземването на допълнителен доход, бил той и минимален (целият ефект за бюджета се изчислява на 120 млн. лв. догодина, или средно малко над 16 лв. на човек), допълнително изостря негативното отношение.

"Последното ни изследване показа, че хората вече имат много ниска степен на търпимост към затягането на коланите и такова решение би имало негативен ефект за ГЕРБ. Но в каква степен този ефект ще е негативен зависи от структурата на влоговете", обяснява Станислав Стоянов от "Алфа рисърч". Според Геновева Димитрова от същата компания предложението за нов данък (ако бъде въведено) ще бъде още един фактор за ерозия на доверието към управляващите. "От една страна, българинът традиционно реагира негативно на думата данък - още повече на въвеждането на нов данък в условията на икономическа криза. Отрицателната реакция ще бъде още по-силна, ако данъкът бъде въведен без минимален необлагаем праг, защото така ще бръкне в джоба на дребните вложители, за които лихвите по депозитите им са по-скоро компенсация на инфлацията, отколкото печалба", смята тя. 

За над три години на власт ГЕРБ се доказа като партия, която избягва да се конфронтира с общественото мнение ,и ако знаеше колко много подобни коментари ще събере идеята за нов данък, едва ли щеше да я предложи точно преди изборите. Аргументите по същество са, че идеята е принципна и предвид нашата система на плосък данък с ниски ставки е справедлив.

Една част от управляващите мотивираха предложението съвсем откровено с необходимостта от средства за увеличаване на пенсиите и минималната работна заплата следващата година, т.е. взимаме от "богатите" и даваме на нуждаещите се. Тук обаче ефектът е трудно да се предвиди - причината е, че до голяма степен тези, на които ще даде, и тези, от които ще вземе, са едни и същи хора и това донякъде се вижда от структурата на депозитите - две трети от тях са под 1000 лв. Така, без дори да се усети, ГЕРБ с лявата си ръка се прицели в десния си крак.

Предложението за новия данък не се случи по класическата схема, която предполага предварително обсъждане и анализ на плюсовете и минусите от него. Вместо това избирателите бяха поставени пред свършен факт и разбраха за новия данък едва след като той беше одобрен от правителството. И ако това може да се оправдае с това, че широката публика никога не приема вдигането на данъци, изключването на експертите (БНБ, банкерите и независимите икономисти научиха от медиите за идеята) вече е проблемно. Няколко седмици преди това Министерството на финансите първо потвърди, а след това отрече, че се мисли върху идеята. Сега председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова обясни, че ако данъкът бъде отхвърлен, ще трябва да бъде променена и приходната, и разходната част на бюджета, т.е. излиза, че сметката вече е включвала и този нов приход.

"Може би някой ден тази мярка трябваше да бъде приета, но не в сегашната политическа и икономическа среда. Със сигурност тя ще се превърне в още една предпоставка за увеличение на наказателния вот", казва Живко Георгиев от "Галъп".

Не е изключено и това да е и някаква нова подобрена версия на оттренирания медиен тест на управляващите около идея, само че повторена два пъти. Показателно е мълчанието на премиера Бойко Борисов по темата.

Извън емоциите проблемът е малко по-дълбок. Въвеждането на новия данък показва каква е цената на три години говорене и много малко свършено от обещаните реформи. Защото те така и не се състояха (с много малки изключения). Без промени на все по-неефективните публични сектори обаче те ще продължават да стават все по-капиталоемки и все по-некачествени. Проблемът е, че погледът на политиците ни стига до хоризонта на един мандат. Ако непопулярните мерки постоянно се прехвърлят към следващия кабинет, а той на свой ред не ги провежда с надеждата, че ще успее да закърпи положението и без тях, облагането на лихвените доходи ще е най-малкият проблем.

И все пак той си има своите чисто икономически доводи за и против.

МИНУСИ

По-бавен растеж. Икономистите са единодушни, че най-големият и дългосрочно негативен ефект от въвеждането на данък върху лихвените доходи от депозити ще е по-нисък потенциал за растеж на икономиката. Логиката е следната: в основата на ниските доходи и следователно на изоставането на страната в процеса на настигане на по-богатите държави членки е ниското ниво на наличен капитал в икономиката. Затова и данъчната система на България е създадена с идеята да стимулира натрупването на капитал – хората да работят повече и да спестяват, а тези пари да се използват за инвестиции. Преди кризата в страната влизаха огромни капитали отвън, сега обаче те намаляха, но започнаха да се създават стимули за увеличаване на вътрешните спестявания в икономиката.

"Смята се, че ако процесът на привличане на инвестиции продължи достатъчно бързо и дълго, производителността ще се доближи до тази на развитите икономики, като по този начин ще се създадат възможности за конвергенция на доходите по начин, който не представлява риск за макроикономическата стабилност", твърди икономист на голяма банка. Въвеждането на данък върху лихвите от депозити обаче ще повлияе точно върху мотивацията на населението да спестява, тъй като по-голямата част от спестяванията на българите са в банкови депозити.

Чисто теоретично част от парите на домакинствата в банките могат да се насочат към друг тип инвестиционни алтернативи, които са освободени от облагане. Българинът обаче е консервативен и нискообразован като спестител. А и след кризата борсата не е най-привлекателното място за инвестиции.

По-скъпо финансиране. Новият данък може да оскъпи допълнително цената, на която банките отпускат кредити. В търсене на по-добра доходност хората може да преместят парите си в банки, които предлагат по-висока лихва. Това пък ще се отрази върху лихвите по кредитите, които отпускат банките. А и на теория по-висока лихва по депозитите предлагат финансови институции, които имат и по-голяма нужда от ликвидност.

Ако администрирането на данъка се поеме от финансовите институции, разходите по тази дейност в крайна сметка също ще се платят от клиентите им под формата на по-високи такси.

"Не съм запознат с подробности по проекта, но предполагам, че облагането ще става при източника, т.е. това ще доведе до увеличаване на натовареността и доста допълнителни разходи за банките – за администриране, за внедряване на софтуер за отчисленията и т.н. В крайна сметка ще пострадат клиентите, защото им се намалява този приход", твърди банкер, пожелал анонимност.

Свит ресурс за банките. Банкерите са единодушни, че сам по-себе си този данък не може да представлява риск за системата. Подобно е и официалното становище на БНБ, в което се посочва, че регулаторът не очаква новият данък да повлияе директно на показателите на българските банки и на стабилността на системата като цяло.

"През последните години депозитната база на банките нарасна, като междувременно се поизчистиха и задълженията им към външни източници на финансиране, така че не смятам, че дори едно известно оттегляне на средства би застрашило стабилността на системата. Разбира се, ефектът би бил неприятен за всички банки, тъй като реално това ще удари тяхната рентабилност", твърди банкер.

След кризата обаче финансовите институции се пренастроиха и вместо да разчитат на пари от централите, залагат на привличане на вътрешен ресурс. В момента депозитите на граждани и домакинства представляват около половината от привлечените средства на банките. Статистиката на БНБ показва, че от края на 2008 г., когато започна кризата, влоговете на гражданите са се увеличили с 54% и в края на юни тази година достигат 34.2 млрд. лв. Така че изтеглянето на ресурс от системата може да ограничи предлагането на кредити - както сега, така и при евентуално оживление, когато кризата започне да отшумява.

"Макар ликвидността в банковата система в момента да не изглежда проблем, в бъдеще може да има негативни ефекти. Едва ли на този етап ще се стигне до отлив на средства от банките, още повече че в момента реално няма алтернативи на спестяването по депозит. Ефектите от въвеждането на подобен данък обаче биха били критично важни, ако другите алтернативи се приближат по доходност до тази, която се предлага по депозитите, т.е. това може да е аргумент против, но в по-дългосрочен план", обяснява друг представител на финансовия сектор.

Прави правителството мързеливо. Новият данък всъщност е цената, която ще плати обществото заради отказа от реформи, които ГЕРБ обеща предизборно. Вместо да промени неефективните публични системи, правителството избира да обложи един пасивен доход на домакинствата и с парите от него предизборно да финансира увеличението на доходите в публичния сектор, както и пенсиите.

Ако се продължава с отказа от реформи обаче, в бъдеще МВР, пенсионната система, администрацията, здравеопазването, образованието и т.н. ще поглъщат все по-голяма част от парите на държавата и в същото време ще стават все по-неефективни и все по-нуждаещи се от допълнителни средства. Може да се разчита, че през следващите няколко години икономиката ще се съвземе и някак естествено приходите в бюджета ще набъбнат така, че да покриват все по-големите разходи. Подобен тип мислене обаче е, меко казано, недалновидно – при следващия по-сериозен икономически трус без реформи управляващите (които и да са те) отново ще са изправени пред същия проблем – или да рискуват финансовата стабилност на държавата, или да увеличат данъците.

Увеличава чувството за несправедливост. Новият данък бе поднесен на аудиторията като вид възстановяване на социалната справедливост - част от парите на богатите се изземват и с тях се допълват доходите на бедните. Освен че е популистки и ляв, подобен аргумент е и неверен и всъщност още повече засилва чувството за несправедливост. Статистиката на БНБ показва, че две трети от депозитите на физически лица са с размер под 1000 лв. и са с матуритет между 6 и 12 месеца, което означава, че облагането би обхванало много на брой сметки с малки наличности по тях.

"Сивата икономика ще избегне и този данък, защото не си държи парите в банките. В банките са парите на хората, които си ги получават по ведомост, след като са им удържани акцизи, осигуровки, данъци и всичко останало. Тези, които са честни, ги облагаме още повече, понеже е по-лесно, а тези, които не са честни и си укриват доходите, въобще не ги облагаме, понеже е трудно и на никой не му се занимава. Трябва да е обратното", коментира икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.

ПЛЮСОВЕ

Фискална стабилност. През следващата година правителството очаква да събере 120 млн. лв. от новия данък. Това е един от начините да се увеличат приходите и да се финансират обещанията за по-високи пенсии и доходи в публичния сектор, за които са нужни почти 1 млрд. лв. Противното би означавало бюджетният дефицит догодина да се увеличи повече.

Краткотрайно съживяване на потреблението. Ако наистина домакинствата решат да извадят някаква част от спестяванията си от банките, вероятно част от тях ще отидат за текущо потребление. Това може да даде еднократен тласък на икономиката през следващата година, но ефектът едва ли ще е особено голям.

Равно данъчно третиране. С облагането на лихвения доход ще се премахне едно от изключенията в данъчната система, което позволява да има необлагаеми доходи. А и идеята на плоския подоходен данък е точно такава – да е нисък, но да няма изключения за определени видове доходи или групи данъкоплатци. Извън обхват обаче ще останат друг вид доходи от спестявания – печалбите от инвестиции на капиталовия пазар.

Най-малкото зло. Новият данък е следствие на комбинацията от предстоящи избори и желанието на ГЕРБ да се хареса на избирателите, липсата на реформи, които да направят публичните разходи по-ефективни, и крехък икономически растеж. При липсата на достатъчно приходи, за да изпълнят вече дадените обещания, управляващите трябва да раздуят дефицита и да го финансират със заеми (нежелателно предвид струването на плащания по външния ни дълг през следващите няколко години) или от спестяванията във фискалния резерв (също нежелателно предвид факта, че на него се гледа като на вид гарант за фискалната стабилност на страната). Така единственият друг вариант да се финансира увеличението на пенсиите е по-високи данъци или въвеждането на нови. Увеличението на ДДС обаче ще се усети от всички, ще насърчи измамите с данъка и директно ще удари потреблението (на което правителството разчита, за да съживи икономиката догодина). По-високи акцизи пък директно означават повече контрабанда (справка – пазарът на цигари, след като в началото на мандата на ГЕРБ беше увеличена ставката). Извън негативните икономически ефекти като посивяване на икономиката, ако ГЕРБ реши да увеличи преките данъци, ще наруши собственото си обещание те да не се пипат.

P.S. Текстът е актуален към 14.30 ч. в петък, 12 октомври. Правим това уточнение, защото позицията на ГЕРБ за данъка върху лихвите по депозитите може и да се промени във всеки момент толкова изненадващо, колкото дойде и предложението за въвеждането му.

Въпроси и отговори

Какво точно ще се облага?

Хората ще дължат 10% върху доходите, които получават като лихви по своите депозити, а не върху сумата на депозитите. Ето и пример: средната годишна лихва по новите депозити на физически лица е около 5%. В края на годината лихвеният доход от депозит в размер на 1000 лв. ще е 50 лв. При ставка от 10% дължимият данък ще е 5 лв. Все още не е ясно как и дали ще подлежат на облагане доходите от депозити, свързани с взаимен фонд например.

Откога влиза в сила?

От Министерството на финансите поясняват, че макар данъкът да влиза в сила от началото на следващата година, лихвените доходи на физическите лица от 2012 г. няма да се облагат, а само тези, изплатени след 1 януари 2013 г. Банките ще събират данъка при самото начисляване на лихвата по сметката на своите клиенти. Ако това става всеки месец - данъкът ще се събира ежемесечно, а ако сметката се завери с лихва веднъж годишно, данъкът ще се начислява и удържа еднократно или при изтегляне на средствата.

Върху кои депозити ще се начислява 10% ставка?

Всички видове депозити на физически лица. Най-вероятно в тази графа ще попаднат и депозитите на едноличните търговци. Може би ще има изключение единствено за лихвите от сметките за набиране на средства за скъпо струващо лечение и трансплантации. На другите фирми получените лихви от депозити се облагат и в момента, защото са вид финансов доход, върху който се дължи данък печалба. Лихвите по безсрочни влогове и разплащателни сметки вероятно няма да попаднат в обхвата, но по тях така или иначе доходността е ниска.

Кой ще събира данъка?

Цялото администриране ще се остави на банките, които са източникът, плащащ дохода. Най-вероятно през 2013 г. няма да има задължение за деклариране на дохода от лихви от страна на физическите лица. Ако моделът покаже недостатъци, ще се коригира с данъчните закони за 2014 г.

Доходите от кои видове инвестиции остават необлагаеми?

Доходите от капиталовите печалби, т.е. от инвестиции на борсата. Необлагаеми са и доходите от застраховка "Живот" или инвестиция в доброволен пенсионен фонд. Тези спестовни продукти вървят и с данъчно облекчение - до 10% от облагаемия доход, вложен в тях, са освободени от данъци. Алтернатива е и покупката на инвестиционно злато или сребро.

А ако си преместя парите в банка извън България?

В почти всички държави от ЕС лихвените доходи от депозити се облагат с данък и той варира от 10 до 35%. А дори и да разкриете депозит в държава без данък, ако тя е членка на ЕС или на Европейското икономическо пространство, на теория лихвеният доход от него също ще бъде облагаем в България.

Идеята на правителството за данъка върху лихвените доходи беше съобщена и защитена от финансовият министър Симеон Дянков.
Фотограф: Надежда Чипева

120 милиона лева. Това се оказа цената на ГЕРБ, за да изостави дясната си заявка и да премине в полето на лявата икономическа реторика. Изненадващият завой беше взет със свирене на гуми, без почти никакво предупреждение, след като правителството обяви, че ще предложи на парламента да въведе данък върху лихвите по депозитите. Сред основните аргументи на управляващите (включително Симеон Дянков) бяха, че така е "справедливо" и че тази мярка е насочена към "богатите".

Реакцията на новия данък обаче беше повече от свирепа. Недоволството излезе далеч извън малката група на хора с големи влогове и в момента нанася доста сериозни политически щети на ГЕРБ. Не е като реакцията да не можеше да се предположи. Още когато се разбра за идеята преди две седмици (преди да бъде официално отречена), отзивите не бяха ласкави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

127 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов
    • -14
    • +105

    От икономическа гледна точка този проблем не е достатъчно сериозен.По интересен е от политическа гледна точка.Още от миналата година стана ясно че по върховете на правителството не цари мир и любов,както им си искаше да изглежда,а точно обратното.Та възможно е Дянков с лявата ръка да е дал предупредителен изстрел в десния крак на Бойко Борисов.

  • 2
    georgigv avatar :-P
    georgigv
    • -12
    • +151

    Както се казваше в една книга "Глупаво и доста скъпо" - нито ще закъпри бюджета, нито ще зарадва избирателите... Второто даже ще е с обратен знак...

  • 3
    leon12 avatar :-P
    leon12

    "..след като правителството обяви, че ще предложи на парламента да въведе данък върху лихвите по депозитите"...
    ---
    Ма вие майтап си биете с бат Бойко! Предложил бил! Няма такива работи - Той нарежда и Парламентът изпълнява на бегом!

  • vlak

    1. Добре де, по тая логика лихвите по кредитите трябва да се признаят за разходи и да се извадят от облагаемия доход, така че хората да плащат по-малко осигуровки.

    2. Лихвата по депозитите е и компенсация за загубата на стойност на парите, т.е. трябва да се облага само действителния доход - разликата м/у лихвата и инфлацията и резултатът ще е УМОПОМРАЧАВАЩ...

  • 5
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch
    • -18
    • +169

    така и неразбрах, защо 4г. всячески се опитват да ни пробутат серГей и пасмината му като правят глупости.

    Проблема е, че алтернативата на тези глупаци ГЕРБ е още по големите кретени на "песа".

    Буквално няма за кой да гласуваш

  • 6
    reveal avatar :-|
    Reveal

    Bere Това вероятно ще е гръмкото начало от фатални левашки движения. Отмяната им ще заседне дълбоко в предизборните кампании на

    Bere многоконгресниците и кукувицата за да се сдобият с богат арсенал от обещания за завръщането на тройната коалиция.

    Bere Вижте само с какво може да се похвали северната ни съседка - близо стотина кметове, депутати, министри с ефективни присъди (и най-голямата зелена централа). А бодигарда на българския Чаушеску - с червени бюлетини и арестанти (и с още непотушен проект за аец).

  • 7
    aglar avatar :-|
    aglar

    До коментар [#5] от "hellwitch":

    Hell, you're damn' right!!! По-добре не мож' го каза!!!

  • 8
    jackdaniels avatar :-|
    jackdaniels

    ляво и дясно са изтъркани понятия дето служат само на армии анализатори и други разбирачи. има мерки които са икономически обосновани, и такива, които не са. Обществото е недоволно, защото това е първосигналната реакция, като се чуе "данък". Дянков е като сестрата дето бързо набива инжекцията на детето. Данъка се приема, всички врещят но после с допълнителни разяснения малко по малко се успокояват и после ще са доволни от резултата. Този стил е перфектен и ГЕРБ си мисля че ще спечелят от него. за сравнение в Америка силите са изравнени и всеки опит за нещо се саботира от опозицията и от армиите анализатори и коментатори зад тях. Когато демократите контролираха целия парламент, обаче бяха решили че ако приемат закони без подкрепа на републиканците ще ги обвинят че игнорират опозицията, резултата беше че подкрепа от републиканците нямаше, симпатизантите на демократите неслучайно ги обвиниха в нерешителност и демократите загубиха контрол на изборите. Така че това е правилната тактика. На подкрепа от опозицията е ясно че не може да се разчита и за това, като има добри идеи ги вкарват веднага, без да обръщат внимание на първосигналното реване и дивидентите ще са за тях. като има противопоставяне срещу някаква инициатива, както видяхме, тя идва от частни лица, засегнати от промените и после опозицията се мъчи да се възползва. Тази стратегия държи опозицията в ъгъла и тя ще е там до като не си промени собствените малоумни стратегии. Хората предпочитат решителни лидери, които от време на време грешат, пред мазни интриганти дето само лаят

  • 9
    hypopotam avatar :-|
    Хипчо

    Поредният удар върху потреблението, бедните и спестовните.

  • 10
    hypopotam avatar :-|
    Хипчо

    До коментар [#5] от "hellwitch":

    Преди имаше, преди "мъдрият народ" да си избере цар.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK