С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
127 12 окт 2012, 17:30, 24437 прочитания

Изстрел в десния крак на ГЕРБ

Въпреки обещанията за ниски данъци, управляващите искат да въведат нов върху доходите от лихвите и то в година на избори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


120 милиона лева. Това се оказа цената на ГЕРБ, за да изостави дясната си заявка и да премине в полето на лявата икономическа реторика. Изненадващият завой беше взет със свирене на гуми, без почти никакво предупреждение, след като правителството обяви, че ще предложи на парламента да въведе данък върху лихвите по депозитите. Сред основните аргументи на управляващите (включително Симеон Дянков) бяха, че така е "справедливо" и че тази мярка е насочена към "богатите".

Реакцията на новия данък обаче беше повече от свирепа. Недоволството излезе далеч извън малката група на хора с големи влогове и в момента нанася доста сериозни политически щети на ГЕРБ. Не е като реакцията да не можеше да се предположи. Още когато се разбра за идеята преди две седмици (преди да бъде официално отречена), отзивите не бяха ласкави.


Причината за сериозното недоволство не е толкова в самата идея. Новият данък наистина няма да промени нищо кой знае колко сериозно - никой няма да загуби много пари, нито ще се случи нещо катастрофално. Ропотът срещу идеята се случи, защото тя дойде в момент, когато недоволството към управляващите достигна пикови стойности. Според последните социологически проучвания голяма част от българите се чувстват все по-бедни и съответно все по-недоволни от икономическата политика на правителството. А изземването на допълнителен доход, бил той и минимален (целият ефект за бюджета се изчислява на 120 млн. лв. догодина, или средно малко над 16 лв. на човек), допълнително изостря негативното отношение.

"Последното ни изследване показа, че хората вече имат много ниска степен на търпимост към затягането на коланите и такова решение би имало негативен ефект за ГЕРБ. Но в каква степен този ефект ще е негативен зависи от структурата на влоговете", обяснява Станислав Стоянов от "Алфа рисърч". Според Геновева Димитрова от същата компания предложението за нов данък (ако бъде въведено) ще бъде още един фактор за ерозия на доверието към управляващите. "От една страна, българинът традиционно реагира негативно на думата данък - още повече на въвеждането на нов данък в условията на икономическа криза. Отрицателната реакция ще бъде още по-силна, ако данъкът бъде въведен без минимален необлагаем праг, защото така ще бръкне в джоба на дребните вложители, за които лихвите по депозитите им са по-скоро компенсация на инфлацията, отколкото печалба", смята тя. 

За над три години на власт ГЕРБ се доказа като партия, която избягва да се конфронтира с общественото мнение ,и ако знаеше колко много подобни коментари ще събере идеята за нов данък, едва ли щеше да я предложи точно преди изборите. Аргументите по същество са, че идеята е принципна и предвид нашата система на плосък данък с ниски ставки е справедлив.



Една част от управляващите мотивираха предложението съвсем откровено с необходимостта от средства за увеличаване на пенсиите и минималната работна заплата следващата година, т.е. взимаме от "богатите" и даваме на нуждаещите се. Тук обаче ефектът е трудно да се предвиди - причината е, че до голяма степен тези, на които ще даде, и тези, от които ще вземе, са едни и същи хора и това донякъде се вижда от структурата на депозитите - две трети от тях са под 1000 лв. Така, без дори да се усети, ГЕРБ с лявата си ръка се прицели в десния си крак.

Предложението за новия данък не се случи по класическата схема, която предполага предварително обсъждане и анализ на плюсовете и минусите от него. Вместо това избирателите бяха поставени пред свършен факт и разбраха за новия данък едва след като той беше одобрен от правителството. И ако това може да се оправдае с това, че широката публика никога не приема вдигането на данъци, изключването на експертите (БНБ, банкерите и независимите икономисти научиха от медиите за идеята) вече е проблемно. Няколко седмици преди това Министерството на финансите първо потвърди, а след това отрече, че се мисли върху идеята. Сега председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова обясни, че ако данъкът бъде отхвърлен, ще трябва да бъде променена и приходната, и разходната част на бюджета, т.е. излиза, че сметката вече е включвала и този нов приход.

"Може би някой ден тази мярка трябваше да бъде приета, но не в сегашната политическа и икономическа среда. Със сигурност тя ще се превърне в още една предпоставка за увеличение на наказателния вот", казва Живко Георгиев от "Галъп".

Не е изключено и това да е и някаква нова подобрена версия на оттренирания медиен тест на управляващите около идея, само че повторена два пъти. Показателно е мълчанието на премиера Бойко Борисов по темата.

Извън емоциите проблемът е малко по-дълбок. Въвеждането на новия данък показва каква е цената на три години говорене и много малко свършено от обещаните реформи. Защото те така и не се състояха (с много малки изключения). Без промени на все по-неефективните публични сектори обаче те ще продължават да стават все по-капиталоемки и все по-некачествени. Проблемът е, че погледът на политиците ни стига до хоризонта на един мандат. Ако непопулярните мерки постоянно се прехвърлят към следващия кабинет, а той на свой ред не ги провежда с надеждата, че ще успее да закърпи положението и без тях, облагането на лихвените доходи ще е най-малкият проблем.

И все пак той си има своите чисто икономически доводи за и против.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 919 прочитания

Чума отвъд прасетата Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

23 авг 2019, 493 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Краят на крайностите

Tърсете списанието "Капитал Здраве" с броя на "Капитал" на 13 октомври

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците