Остър родопски завой
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Остър родопски завой

Хората в Родопите казват, че най-важното, на което ги е научил ислямът, е уважението към различния

Остър родопски завой

Какво се крие под камъните, които обръща съдебният процес срещу мюсюлманските духовни водачи

Зорница Стоилова
18124 прочитания

Хората в Родопите казват, че най-важното, на което ги е научил ислямът, е уважението към различния

© Цветелина Белутова


Сърница, огряна от последното октомврийско слънце, не е онова място, което познавате от новините по телевизията. Мястото, което свързвате с шумни акции на ДАНС, среднощни арести на ислямски духовни водачи и арабски думи с плашещо звучене. Още преди да се заизкачвате по умопомрачителните завои към сърцето на Западните Родопи, във Велинград, най-близкия голям град, ще ви предупредят да не очаквате "бради и бурки". "На центъра има повече кафенета, отколкото на "Витошка", а младите хора са с "айфони и прически", казват.

В средата на деня обаче Сърница е полупразна. Срещаш само деца, които се връщат от училище с натежали раници и възрастни хора, които дремят по пейките. Дори джамията на площада е празна, а ходжата днес го няма в града. Останалите са на полето, или в гората. Добивът на картофи и дърва са двата основни източника на работа и преживяване за местните. И малкото хора, които срещаш в Сърница по това време, са топли и сърдечни. Като слънцето, което блести по повърхността на язовир Доспат, спиращ дъха, гледан от хълмовете на града. Местните са и отворени и разговорливи, макар да нямат добър опит с журналисти. За срещите си с тях разказват анекдоти. Като този: Появил се репортер в Сърница, спрял един дядо, който недочувал, и попитал: "Терористи виждал ли си?" "Еее, че как, цяло лято се разхождат по язовира нагоре-надолу", отговорил му чистосърдечно той, защото мислел, че го питат за туристи.

"Защо заради един човек поставяте имиджа на цяло населено място на карта?", посреща ни с този основателен риторичен въпрос кметът на града Мустафа Аликанов: "Ами нека го разследват, ако се докаже, че има вина, да си понесе отговорността, но защо трябва цяла Сърница да се свързва с това?"

Той говори за имама от квартал "Петелци" в Сърница Саид Мутлу - един от 13-те обвиняеми по дело, което започна в Пазарджик през септември. Мутлу е обвинен, че е ръководил българския клон на нерегистрираната в страната ни саудитска организация "Ал Уакф ал Ислями", която според обвинението си е поставила за цел извършване на престъпления по глава първа от Наказателния кодекс, а именно "проповядване на антидемократична идеология срещу принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, форма на държавност и върховенство на закона, срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода чрез проповядване на идеологията на салафисткото направление на исляма и налагане на шериатската държава." Той е обвинен още и в това, че самият той е проповядвал антидемократична идеология, както и омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко несъобразено с идеологията на салафизма. Обвиняеми по делото са още 11 имами и районни мюфтии от Родопите, както и един проповедник от ромския квартал "Изток" в Пазарджик, който вече има условна присъда за подобни обвинения и поругаване на знамето.

@@galwidg:[email protected]@

Това е процес, за който ще се говори още дълго време, и отзвукът от него няма да приключи със съдебното решение. Причините са няколко. Първо, защото случващото се е прецедент за страната и съдебната ни практика. Второ, защото съдържа в себе си взривоопасни понятия, които, експлоатирани от медии и политици, могат да създадат трайна обществена параноя. И трето, защото разчиства терен за противопоставяния, които могат да се подхлъзнат в крайности. И ако съдът има трудна и тежка задача, то не по-малко сериозни следва да бъдат разговорите около делото и изводите, които трябва да направим. 

В Сърница описват Саид Мутлу като "интелигентен човек, учен човек, добър човек". Кметът казва, че цялото население застава в подкрепа на имама, защото смята, че не е вярно, че "е проповядвал антидемократични неща". Докато трака с токчета към най-близкото до общината кафе, 22-годишната Джамиле ни обяснява, че неведнъж е била на лекциите и проповедите на Мутлу, но не намира нищо необичайно или притеснително в тях. "Той обяснява по един по-разбираем начин религията", добавя тя. Джамиле работи в местния офис на партия ГЕРБ, "защото й е интересно" и мечтае да учи за лекар или адвокат. В нейното семейство всички въпроси, свързани с религията - от ходенето със забрадка до посещението на джамия, са предмет на личен и свободен избор и най-много се цени и уважава трудът. "Трудиш ли се, ще постигнеш много. Баща ми винаги ми е казвал: "Ти знаеш кое е най-добре за теб", разказва Джамиле. Тя предпочита да се облича модерно, не покрива косите си и вечер след работа обича да излиза на кафе с приятели. След шест, казва тя, Сърница оживява. Заведенията се пълнят, младите хора в града живо се интересуват и обсъждат новините, политиката. Напоследък говорят най-често за това, че биха излезли на протест в подкрепа на Саид Мутлу, защото не вярват, че е направил това, в което го обвиняват. Но също така много се вълнуват от това дали Сърница ще получи статут на община, за да може да разполага с повече свобода и средства. Оттам и бъдеще.

Да погледнеш към делото срещу 13-те ислямски духовни водачи откъм кафенето в малък град в Западните Родопи е важна перспектива. Много важна. Защото отговорът на въпросите, които се поставят в съда сега - бродят ли нездрави чужди интереси в региона, които наливат средства, за да объркват умовете и сърцата на хората там, и кой им помага да заразяват с опасни идеи, минава през отговора на много други въпроси. Как живеят българските мюсюлмани? Какви възможности имат да се развиват в собствената си страна? Получава ли мюсюлманското вероизповедание средства от държавата, за да подготвя тук религиозни водачи? Какви мерки предприема, за да контролира или ограничи финансирането на изповеданието от други държави и чужди фондации (защо това е важно - виж карето)?

Защото както ни показа казусът "Катуница" преди точно една година неадресираните въпроси и погребваните проблеми имат неприятното свойство да се материализират, когато най-малко ги очакваме, и могат да поемат по особено опасни маршрути. Съдът е изправен пред тежката задача да прецени дали тези 13 души действително са се опитвали да подкопават демокрацията, разпространявайки радикални идеи. (Виж анализ на фактите по делото тук)

Но процесът и обществената реакция към него оплетоха в себе си кълбо от назряващи конфликти, които тепърва ще генерират несигурност, независимо какъв ще бъде изходът от делото.

Сценарий номер 1. Виновни

Да вземем първият възможен сценарий: съдът решава, че 13-те имами са виновни по повдигнатите обвинения. Според източник на "Капитал" от службите евентуалните присъди, дори и да са в най-леки форми, ще имат дисциплиниращ ефект върху обвиняемите. "Ще ги стресне да внимават какви ги вършат", коментира той. Ще изпрати и сигнал навън, че държавата си отваря очите за това радикални идеи да не намират почва в България.

Експертът, който много добре познава мюсюлманската общност в страната, Антонина Желязкова (председател на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия) обаче не може да се съгласи с тази логика. "Не може да се постигне национална сигурност само с поддържане на страх в мнозинството и гледане под лупа и акции срещу малцинството", казва тя. 

Когато силовите мерки не вървят с паралелни усилия за успокояване на отношенията между религиозните и етническите общности, с инвестиции в икономическото и социалното развитие на българските мюсюлмани, така че те да се чувстват комфортно в собствената си страна и като част от цялото, това по-скоро отваря нови ями пред сигурността. Хората в Родопите ясно заявиха не само че застават зад духовниците си, но и че считат делото за удар към цялата общност. Схващат го като опит да се обезглави цялата група, като се атакуват духовните й лидери.

Ако за нас новините за поредната акция на ДАНС по смесените райони отшумяват с появата на нов медиен скандал, то местните хора ги пазят и помнят. Трупат ги в списъка си с неизлекувани травми. Най-голямата от тях - "възродителният процес" - все още е жива рана. Можеш да го прочетеш в очите им и да го чуеш в личните им истории, които се предават от поколение на поколение. "Ние сме станали толкова безчувствени вече, защото винаги сме били потискани, винаги сме били унижавани", обобщава ситуацията възрастна жена от Рудозем.

Местните хора в Родопите обещават най-малко протести, ако се стигне до осъдителни присъди на имамите. Но дори и да изключим възможността от конфликт, съизмерим с "Катуница", налице е трайно затваряне и отчуждаване на тази общност. Мюсюлманите преминават в режим защита, който ги прави и по-уязвими към външни влияния. Много по-лесно е да запалиш искрата на екстремизма сред уплашени хора, смачкани от липсата на перспектива и разбиране в собствената си държава. "Ще започне капсулация, връщане към едни нелегални форми на религията, дълбоко познати им от времето на комунистическия режим", прогнозира Антонина Желязкова и продължава: "А те ще са много по-трудни за контролиране както от страна на Главното мюфтийство, така и от службите за сигурност."

Сценарий номер 2. Невинни

Другият възможен изход от делото не крие по-малко рискове. Ако съдът намери обвиняемите за невинни, на карта е поставен авторитетът на службите. За тях това ще е поредна акция в районите с мюсюлманско население, която ще затихне без развръзка. И ако се окаже, че шумът е бил напразен, всички бъдещи действия на ДАНС за предотвратяването на разпространението на радикални идеи ще бъдат посрещани най-малкото със скептицизъм. Да не кажем с насмешка.

В същото време атентатът в Бургас това лято ни демонстрира по един зловещ начин не само, че България е на картата на интереса на терористични организации, но и че те могат лесно да пробият системата ни за сигурност. Така ако обвиняемите бъдат оправдани поради липса на доказателства, това ще направи видими и слабите места на разузнаването - липсата на средства и хора в смесените райони, както и хора от общността в системата, некомпетентност по въпросите на исляма и т.н. Източник на "Капитал" в службите призна, че се съмнява, че събраните доказателства ще издържат в съда. 

"Ние създаваме прецедент с това дело и не можем да си мислим, че ислямизмът не следи внимателно какво става в България. Говоря за онези, които експлоатират исляма. Това от гледна точка на сигурността как изглежда според анализаторите в ДАНС?", пита риторично експертът по етнически въпроси Михаил Иванов.

Като цяло арабската преса не отдава внимание на процеса в Пазарджик и в малкото публикации за това използва източници на световните агенции, които подготвят репортажите си благодарение на българските им бюра. Десетина дни преди началото на процеса в Пазарджик обаче в YouTube се появи субтитрирано на арабски видео от нападението срещу джамията "Баня башъ" в София през 2011 г., в което се говори за подтисничество на мюсюлманите в България. То събира над 300 хиляди гледания. В тази връзка емиратският вестник "Ал Баян" публикува материал, който започва така: "Мюсюлманите в България са потискани и страдат от радикални християнски партии, които им пречат да изпълняват религиозните си обреди, най-вече петъчната молитва...". В коментарите на арабски изобилства учудване от случилото се и призиви за равносметка към Аллах, което е традиционната реакция в такива случаи. Материалът в "Ал Баян" продължава с цитат на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи пред турската телевизия TRT, който също говори за проблемите на мюсюлманите в България и съобщава, че от 1990 г. насам са регистрирани над 100 нападения срещу джамии. "Нека Аллах бъде с нашите мюсюлмански братя в България, отсега нататък всеки българин, който видя в държавата ми, ще види тъмни времена. Ще запозная съседката ми, тя е българка. Око за око", пише потребител от Алжир в коментарите под видеото.

Освен всичко друго делото срещу 13-те имами се появява и в предизборна ситуация, когато може да послужи като удобен инструмент в кампаниите на редица политически сили. Най-очевидните печеливши са партиите, които умеят най-добре да експлоатират страха както в малцинствата, така и в мнозинството - националистите, които вървят към обединение "Атака" и ВМРО, както и традиционният играч на същото поле - ДПС. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров ловко използва момента, за да освежи позатихващата си популярност и пообиколи телевизионните студиа, за да словоблудства по темата. Тази седмица ДПС демонстрира значително втърдяване на тона към процеса срещу проповедниците, излизайки с декларация, в която нарича обвиненията недоказани и неаргументирани и осъжда опитите за провокиране на ислямофобия. В движението за права и свободи добре са пресметнали, че ако не изрекат силни думи на защита в тази ситуация, съвсем могат да изгубят влиянието и контрола си върху смесените райони. Защото, както подчертава Антонина Желязкова: "Мюсюлманите, както са уплашени, ще кажат: криви, ляви, лоши, обаче са наши и ние пак ще гласуваме за ДПС, та ако стане много страшно, да ни защитят."

"Ние си нямаме държава"

Скупчени в беседката на двора на голямата джамия в Рудозем, група жени обсъждат нещо с тихи и спокойни гласове. Ако се спреш и ги заговориш, температурата край дървената маса веднага се покачва. Различни по възраст, темперамент и шарки на кърпите за глава, те се вълнуват, току се прекъсват или затаяват дъх, за да се изслушат една друга. Но имат мнение. Имат какво да кажат. И искат някой да ги чуе.

Говорят за процеса. За това, че подкрепят имамите. За афинитета на медиите към провокациите. За двойните стандарти ("Защо не съдят за проповядване на расова омраза Волен Сидеров или тези, които мятаха камъни срещу джамията "Баня башъ"), за "възродителния процес" и спомените оттогава, които ги спохождат напоследък. За това, че ислямът ги е научил преди всичко да уважават и обичат другия. Въпреки и тъкмо заради различието му. За подкрепата, която усещат сред съседите си християни от началото на процеса. Които им предлагат да ги придружават на протестите в Пазарджик.

Когато ги слушаш, разбираш защо експертът по етническите малцинства Михаил Иванов вярва толкова убедено, че най-добрата преграда срещу проникването на нежелани радикални влияния, са самите български мюсюлмани. И че най-добрата база за сигурността не са присъдите, а инвестициите в добри отношения между различните религиозни и етнически групи в страната. В стимулирането на контактите между тях. "Това е основата, на която да се изгражда системата ни за сигурност. Това трябва да е аксиома за ДАНС. Ако искат да генерират сигурност, службите и дирекцията по вероизповеданията би трябвало да правят анализи и да излизат с предложения как да се успокояват отношенията, как хората в Родопите да не се чувстват застрашени и да чувстват стремеж за обособяване и противопоставяне", казва още Михаил Иванов.

Решението на съда по казуса в Пазарджик ще е от ключово значение, за да може обществото да разпознае кои са заплахите и какви са размерите им от проникването на онзи ислямизъм, от който всички се страхуваме. А изходът от делото би следвало да послужи за основа на разумна стратегия за защита. Но е несправедливо и опасно, всички останали институции да вменяват на съда своята несвършена работа и неизпълнени ангажименти по отношение на религиозните малцинства в България. Защото, ако само със съдебен процес държавата може да заявява "аз съм тук", се получава това: една възрастна жена в Рудозем да изпусне в огорчението си фразата: "Ние, българите мюсюлмани, си нямаме държава."

Духовно образование made in BG

Откакто Хайри Шерифов се връща от Саудитска Арабия, където учи за мюсюлмански духовен водач в продължение на осем години в един от най-престижните университети в света в Медина, не минава година, без да е привикан и разпитван в местното управление на ДАНС. Шерифов заминава със стипендия от Саудитска Арабия, след като печели конкурс, организиран от Главното мюфтийство в София. Той е част от онова поколение млади мюсюлмани, които в края на 90-те години заминават за арабски страни, за да получат качествено духовно образование. По изчисление на експерта по религиозните въпроси Михаил Иванов над 100 души са заминали тогава и са завършили образованието си в Йордания, Египет, Саудитска Арабия и други страни.

Службите гледат към тях с огромно подозрение заради презумпцията, че те носят в България идеи, които не са характерни за местната форма на исляма и които могат да бъдат опасни.

В същото време българската държава не дава никакви средства на мюсюлманското вероизповедание за обучение на кадри. Всъщност със споразумение от края на 90-те години е прехвърлила този ангажимент изцяло на Турция. Съседната държава спонсорира трите средни мюсюлмански духовни училища и Висшия ислямски институт (ВИИ). Отделно не се е погрижила да уреди статута на висшия институт - мястото, на което би следвало да се подготвят мюсюлманските духовни водачи. В момента ВИИ се помещава в къща под наем на края на града, в кв. "Враждебна", където условията са, меко казано, незадоволителни. Училището не е акредитирано и на практика дипломите, които издава, са нелегитимни. Така завършилите го духовници не могат дори да получат светско образование в други университети в страната, защото никой не признава документите му.

"Поначало средствата, които се дават за ислямското вероизповедание, са крайно малко. Не са много основателни в такъв случай упреците, че навлиза финансиране отвън. Не е много коректно. Ами ако България не иска да влиза финансиране отвън, да каже, че тя ще го финансира", коментира Михаил Иванов. Такова е желанието и на самите български мюсюлмани. Според изследване на "Алфа рисърч" от миналата година 56% от тях заявяват, че биха искали духовните им водачи да се подготвят в България.
Фотограф: Цветелина Белутова
Фотограф: Цветелина Белутова
Автор: Капитал

Сърница, огряна от последното октомврийско слънце, не е онова място, което познавате от новините по телевизията. Мястото, което свързвате с шумни акции на ДАНС, среднощни арести на ислямски духовни водачи и арабски думи с плашещо звучене. Още преди да се заизкачвате по умопомрачителните завои към сърцето на Западните Родопи, във Велинград, най-близкия голям град, ще ви предупредят да не очаквате "бради и бурки". "На центъра има повече кафенета, отколкото на "Витошка", а младите хора са с "айфони и прически", казват.

В средата на деня обаче Сърница е полупразна. Срещаш само деца, които се връщат от училище с натежали раници и възрастни хора, които дремят по пейките. Дори джамията на площада е празна, а ходжата днес го няма в града. Останалите са на полето, или в гората. Добивът на картофи и дърва са двата основни източника на работа и преживяване за местните. И малкото хора, които срещаш в Сърница по това време, са топли и сърдечни. Като слънцето, което блести по повърхността на язовир Доспат, спиращ дъха, гледан от хълмовете на града. Местните са и отворени и разговорливи, макар да нямат добър опит с журналисти. За срещите си с тях разказват анекдоти. Като този: Появил се репортер в Сърница, спрял един дядо, който недочувал, и попитал: "Терористи виждал ли си?" "Еее, че как, цяло лято се разхождат по язовира нагоре-надолу", отговорил му чистосърдечно той, защото мислел, че го питат за туристи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

48 коментара
  • 1
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Хм, законите Български са за всички български граждани намиращи се на територията на страната без значение на вероизповедание или етническа принадлежност. Ако се докаже вина, имамите трябва да понесат отговорност както повелява законът, ако ли пък са невинни то служителите на ДАНС са се издънили и преполагам те също ще трябва да понесат персонална отговорност. На разбирам за какъв скандал става въпрос тука и защо се прави от мухата - слон.

  • 2
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    намирисва на толерастия отново от страниците на прокопиев медия, или да кажем Отворено Общество прес!?

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Мисля че така наречената експерт А. Желязкова трябва да опресни подготовката си. Работата с умерените мюсюлмани е интегрална част от държавната политика на страните в Европа със значително мюсюлманско население. Именно те трябва да водят борбата с фундаменталистките ислямисти течения като граждани на страната с гражданско съзнание, а не да се разделяме на "добри" християни и "лоши" мюсюлмани. Опитите за привличане на отделни малки групу сред помашкото население към агресивни фундаменталистки групу никога не са преставали и ще продължават, това е част от идеологията на уахабити, салафисти и подобни сектанти.

  • 4
    juliano95 avatar :-(
    Julian Mall

    С подобни малоумни статии в които се изявяват експерти като Антонина Желязкова и Михаил Иванов се създава димна завеса за пълзящата ислямизация. И въпреки това изнесените факти са красноречиви: откровените ислямисти се радват на всеобща подкрепа и цялото местно население е готово да протестира в тяхна защита, дори и християните. Това последното може да означава само че последните умират от страх и затова са готови да подкрепят хора които няма как да познават след като не посещават джамията. И накрая препоръчвам на експертите и журналистите да видят записа от шествието на брадатите "мирни" мюсюлмани в Пазарджик в подкрепа на обвинените и тогава да пишат пасторални репортажи за мирните и "травмирани" от възродителнния процес мюсюлмани, някои от които както разбираме от статията дори не са били родени по това време.

  • 5
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Не разбрах защо някой от коментиращите намекват за случките от Пазарджик и Катуница?
    Там става дума за цигани.Тук говорим за потомствени мюсулмани,говорим за отстъпване на държавата от образованието и от общественият живот на тези хора.
    Ако обществото трябва да се сърди на някого това е на себе си,че не успя да накара политиците да се съобразяват с него.От много години политиците правят каквото си искат.
    БСП си имат пенсионерите,ГЕРБ събраха неграмотните,ДПС си има турците (също не грамотни), другите емеигрираха.Другите нямат значение!
    Обществото...каквото и да значи това като понятие в нашата действителност, е фактор без значение.

  • 6
    b.manchev avatar :-(
    b.manchev

    Разкошно представен материал! Силно въздействащ, емоционално аналитичен, но и драматично тревожен.

    В нашата държава е практика, всички проблеми от значим обществен интерес, за която някой конкретен не си е свършил работата /обикновено държавна и високоплатена, при това и сигурна/, да се предоставят на съда, който на свой ред да стигне до заключението, че: потърпевшите, ако не са си виновни сами, то няма начин да са напълно невинни /най-малко, защото живеят в тази страна/.

    За съжаление, както е посочено в статията, последствията от този процес ще са по-значими от самия него!

  • 7
    vasil69 avatar :-|
    Васик

    Не смятам, че става ясен точният смисъл на изказването "Ние си нямаме държава". В статията се уточнява, че се говори за възрастна жена от Рудозем. В родопските народни песни ДОРЖЕВА, ДОРЖЕВИ означава "покровител, защитник". За местните хора е характерна специфична употреба и по-възрастните наричат държави например по-големите областни градове. Жената по-точно е казвала "Нас няма кой да ни защити". Искам да кажа, че последният абзац просто не е верен, макар да изглежда много ефектен.

  • 8
    kirka80286 avatar :-(
    kirka80286

    Лоша работа... както казват старите хора, пише ни се нещо. Извинявайте, Капитал, ама покъртително-пасторалната идилия (с грешка в заглавието, това ви е запазена марка) която рисувате така трогателно не е нужна (почти) никому. Е, вие, естествено, имате основателна причина да напишете нещо подобно.И не сте само вие, всичките ни медии са такива.
    Какво сега се предполага, че обществото ще прочете и веднага ще си каже "Оле, колко сме глупави, че се притесняваме за радикалния ислям. Ама "убий неверника" - се казвало в религията им. На тази религия се дупят по колко пъти на ден? Знаят корана наизуст? Какво ти пука, ти виж каква красота, каква безметежност... приказка!" Само за протокола да отбележа, че болшинството хора тук са неверници. Не че нещо, карай да върви. Просто ме изумява колко... ... хайде нека кажа "наивни", да не ползвам друга дума, са някой хора, които продължават, тласкани от свои си подбуди, да тръбят за "религиозната и етническата търпимост", проповядвана от исляма. Нека ви кажа нещо: това нашето не е толерантност. Нашето е глава, завряна до раменете в задника.

  • 9
    kirka80286 avatar :-(
    kirka80286

    До коментар [#7] от "Васик":
    Васик, друже, ти остави таз песен любовна за специфичните лингвистични и контекстуални особености на дадена дума. Бабата напълно ясно е казала точно каквото иска да каже. Сума ти интервюта за толкова години изгледах, убедих се и сам за себе си, на живо дето се казва, че тези хора просто отказват да се самоопределят като българи. Това не е случайно, разбира се, за това се плаща. Цитирам по памет:
    "Към каква националност се определяте? Аз съм мюсюлманин. Това е религията, която изповядвате, а иначе към коя нация се числите? Аз съм мюсюлманин. Добре, ясно, но българин ли сте, албанец ли сте, турчин ли сте, какъв сте? ...Аз съм мюсюлманин."
    Добре, ти лично не виждаш ли нещо притеснително в цялата работа?

  • 10
    kirka80286 avatar :-(
    kirka80286

    Още нещо: веднага ви казвам какво се крие под камъните, които ще обърнат съдебния процес срещу радикалните мюсюлмански водачи - крият се пари, много пари.
    Има ли някой от тук присъстващите съ-форумци, който да се съмнава как ще приключи процеса?
    Има ли някой друг, които да може да обясни как за 2 години в 100 села с по 100 души, всеки с по 100 лева пенсия (100 х 100 = 10000лв.) се появяват "от дарения" 102 джамии? Щото, не че нещо, но един хамбар не можеш да вдигнеш за 10000 лв. А камо ли лачена джамия. С бронза, мрамора, аудио-то, СОТ-а... как става тая работа от дарния от пенсионери? Ние (вие) олигофрени ли сме (сте) или да?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK