С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
48 12 окт 2012, 15:58, 17544 прочитания

Остър родопски завой

Какво се крие под камъните, които обръща съдебният процес срещу мюсюлманските духовни водачи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Сърница, огряна от последното октомврийско слънце, не е онова място, което познавате от новините по телевизията. Мястото, което свързвате с шумни акции на ДАНС, среднощни арести на ислямски духовни водачи и арабски думи с плашещо звучене. Още преди да се заизкачвате по умопомрачителните завои към сърцето на Западните Родопи, във Велинград, най-близкия голям град, ще ви предупредят да не очаквате "бради и бурки". "На центъра има повече кафенета, отколкото на "Витошка", а младите хора са с "айфони и прически", казват.

В средата на деня обаче Сърница е полупразна. Срещаш само деца, които се връщат от училище с натежали раници и възрастни хора, които дремят по пейките. Дори джамията на площада е празна, а ходжата днес го няма в града. Останалите са на полето, или в гората. Добивът на картофи и дърва са двата основни източника на работа и преживяване за местните. И малкото хора, които срещаш в Сърница по това време, са топли и сърдечни. Като слънцето, което блести по повърхността на язовир Доспат, спиращ дъха, гледан от хълмовете на града. Местните са и отворени и разговорливи, макар да нямат добър опит с журналисти. За срещите си с тях разказват анекдоти. Като този: Появил се репортер в Сърница, спрял един дядо, който недочувал, и попитал: "Терористи виждал ли си?" "Еее, че как, цяло лято се разхождат по язовира нагоре-надолу", отговорил му чистосърдечно той, защото мислел, че го питат за туристи.


"Защо заради един човек поставяте имиджа на цяло населено място на карта?", посреща ни с този основателен риторичен въпрос кметът на града Мустафа Аликанов: "Ами нека го разследват, ако се докаже, че има вина, да си понесе отговорността, но защо трябва цяла Сърница да се свързва с това?"

Той говори за имама от квартал "Петелци" в Сърница Саид Мутлу - един от 13-те обвиняеми по дело, което започна в Пазарджик през септември. Мутлу е обвинен, че е ръководил българския клон на нерегистрираната в страната ни саудитска организация "Ал Уакф ал Ислями", която според обвинението си е поставила за цел извършване на престъпления по глава първа от Наказателния кодекс, а именно "проповядване на антидемократична идеология срещу принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, форма на държавност и върховенство на закона, срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода чрез проповядване на идеологията на салафисткото направление на исляма и налагане на шериатската държава." Той е обвинен още и в това, че самият той е проповядвал антидемократична идеология, както и омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко несъобразено с идеологията на салафизма. Обвиняеми по делото са още 11 имами и районни мюфтии от Родопите, както и един проповедник от ромския квартал "Изток" в Пазарджик, който вече има условна присъда за подобни обвинения и поругаване на знамето.

Това е процес, за който ще се говори още дълго време, и отзвукът от него няма да приключи със съдебното решение. Причините са няколко. Първо, защото случващото се е прецедент за страната и съдебната ни практика. Второ, защото съдържа в себе си взривоопасни понятия, които, експлоатирани от медии и политици, могат да създадат трайна обществена параноя. И трето, защото разчиства терен за противопоставяния, които могат да се подхлъзнат в крайности. И ако съдът има трудна и тежка задача, то не по-малко сериозни следва да бъдат разговорите около делото и изводите, които трябва да направим. 

В Сърница описват Саид Мутлу като "интелигентен човек, учен човек, добър човек". Кметът казва, че цялото население застава в подкрепа на имама, защото смята, че не е вярно, че "е проповядвал антидемократични неща". Докато трака с токчета към най-близкото до общината кафе, 22-годишната Джамиле ни обяснява, че неведнъж е била на лекциите и проповедите на Мутлу, но не намира нищо необичайно или притеснително в тях. "Той обяснява по един по-разбираем начин религията", добавя тя. Джамиле работи в местния офис на партия ГЕРБ, "защото й е интересно" и мечтае да учи за лекар или адвокат. В нейното семейство всички въпроси, свързани с религията - от ходенето със забрадка до посещението на джамия, са предмет на личен и свободен избор и най-много се цени и уважава трудът. "Трудиш ли се, ще постигнеш много. Баща ми винаги ми е казвал: "Ти знаеш кое е най-добре за теб", разказва Джамиле. Тя предпочита да се облича модерно, не покрива косите си и вечер след работа обича да излиза на кафе с приятели. След шест, казва тя, Сърница оживява. Заведенията се пълнят, младите хора в града живо се интересуват и обсъждат новините, политиката. Напоследък говорят най-често за това, че биха излезли на протест в подкрепа на Саид Мутлу, защото не вярват, че е направил това, в което го обвиняват. Но също така много се вълнуват от това дали Сърница ще получи статут на община, за да може да разполага с повече свобода и средства. Оттам и бъдеще.



Да погледнеш към делото срещу 13-те ислямски духовни водачи откъм кафенето в малък град в Западните Родопи е важна перспектива. Много важна. Защото отговорът на въпросите, които се поставят в съда сега - бродят ли нездрави чужди интереси в региона, които наливат средства, за да объркват умовете и сърцата на хората там, и кой им помага да заразяват с опасни идеи, минава през отговора на много други въпроси. Как живеят българските мюсюлмани? Какви възможности имат да се развиват в собствената си страна? Получава ли мюсюлманското вероизповедание средства от държавата, за да подготвя тук религиозни водачи? Какви мерки предприема, за да контролира или ограничи финансирането на изповеданието от други държави и чужди фондации (защо това е важно - виж карето)?

Защото както ни показа казусът "Катуница" преди точно една година неадресираните въпроси и погребваните проблеми имат неприятното свойство да се материализират, когато най-малко ги очакваме, и могат да поемат по особено опасни маршрути. Съдът е изправен пред тежката задача да прецени дали тези 13 души действително са се опитвали да подкопават демокрацията, разпространявайки радикални идеи. (Виж анализ на фактите по делото тук)

Но процесът и обществената реакция към него оплетоха в себе си кълбо от назряващи конфликти, които тепърва ще генерират несигурност, независимо какъв ще бъде изходът от делото.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд

Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си без право да ги предяви отново

17 авг 2019, 2215 прочитания

Три заменки в "Младост" не стигат 2 Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

16 авг 2019, 3685 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
И мястото получават...

Какви са истинските аргументи на управляващите да изберат новите членове на Конституционния съд

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда