MEMO: "Южен поток"

СПЕШНО:
Месец преди окончателното инвестиционно решение за "Южен поток"

В "Капитал" решихме малко да сменим формата на обичайните ни статии и да изглеждаме малко по-официозно. Целта ни е да обърнем малко повече внимание на някои въпроси, на които считаме, че правителството не обръща достатъчно внимание. Ако грешим, молим да бъдем извинени, но публичната информация, която се предоставя по проекта "Южен поток", е очевидно недостатъчна.

Моля, нищо от този текст да не се възприема като официална информация.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

ДО: Делян Добрев, министър на икономиката и енергетика
CC: Бойко Борисов, министър-председател
ОТНОСНО: Оставащите рискове в проекта "Южен поток"
ОТ: "Капитал"

Само след месец Българският енергиен холдинг ще сложи подписа си под окончателното инвестиционно решение за проекта "Южен поток". С него БЕХ се съгласява да участва като акционер в съвместното дружество, който ще изгради българския участък на газопровода. 

За разлика от АЕЦ "Белене" при настоящия проект дори при провал и неизпълнение на заложените показатели бюджетът няма да бъде изложен на значителен риск. Освен това държавата трудно може да бъде принудена да компенсира евентуалните загуби за разлика от АЕЦ "Белене", където при неблагоприятно развитие правителството няма как да остави действаща ядрена централа да фалира.



Въпреки всичко има значителни неясноти. Най-малкото защото наличната публична информация не дава възможност за цялостна преценка доколко печеливш ще е проектът. Правителството твърди, че е променило междуправителственото споразумение за изграждане на "Южен поток", така че българското участие да е ограничено като пари в брой. Проектната компания между БЕХ и "Газпром" ще вложи минимален акционерен капитал, като разходите ще бъдат покрити почти изцяло с външно финансиране (кредити). Въпреки че това означава и малко печалба за държавата (тъй като приходите от транзитните такси ще отиват почти изцяло за изплащане на заемите, но е като възвращаемост на вложения капитал) с оглед рисковаността на проекта това е правилно решение. Още повече че Русия има навика да обещава много (виж АЕЦ "Белене" и Бургас - Александруполис), а след това да се оказа, че проектите се нуждаят от субсидии.

Само капацитетът на изгражданите от "Газпром" два огромни газопровода ("Северен поток" и "Южен поток"), както и увеличаването на транзита през Беларус се равняват на целия износ за Европа през рекордната 2008 г. (161 млрд. куб. метра по данни на руската компания). От сметката е изключена Украйна, тъй като се смята, че именно нея цели да заобиколи "Южен поток", макар че изобщо не е изключено транзитът през нея да продължи. През 2008 г. прогнозите бяха износът на руски газ за Европа да достигне 220 млрд. куб. метра, което оправдаваше стратегията за строеж на нови газопроводи. През 2011 г. обаче "Газпром" успя да продаде 150 млрд. куб. метра (5% по-ниско от прогнозата си в началото на годината), а за 2012 г. очакванията са за износ от 154 млрд. куб. (отново 6% по-ниско от прогнозата).

Като цяло очакванията за стагнация на износа на руски газ за Европа се потвърждават и от откъслечните данни за по-високо количества (Сърбия, Хърватия и може би Италия) при сключване на нови договори с потребители. Всичко това говори, че "Южен поток" още дълги години може да не запълни капацитета си от 63 млрд. куб. метра, което би довело до сериозни загуби за акционерите.

България нямаше голям избор дали да участва, тъй като "Газпром" лесно може да заобиколи българската територия. Освен това руската компания използва много лостове за натиск – цените на газа, дългосрочните договори за доставка, както и вероятно преговорите около прекратяването на проекта АЕЦ "Белене" (които въпреки заявлението на българското правителство за излизане от него всъщност не са приключили).

Но все пак има няколко области,  които кабинетът трябва да изясни, за да гарантира българския интерес.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Без държавни или други гаранции"