Моля, нищо от този текст да не се възприема като официална информация.

ДО: Делян Добрев, министър на икономиката и енергетика

ОТ: "Капитал"

Само след месец Българският енергиен холдинг ще сложи подписа си под окончателното инвестиционно решение за проекта "Южен поток". С него БЕХ се съгласява да участва като акционер в съвместното дружество, който ще изгради българския участък на газопровода. 

За разлика от АЕЦ "Белене" при настоящия проект дори при провал и неизпълнение на заложените показатели бюджетът няма да бъде изложен на значителен риск. Освен това държавата трудно може да бъде принудена да компенсира евентуалните загуби за разлика от АЕЦ "Белене", където при неблагоприятно развитие правителството няма как да остави действаща ядрена централа да фалира.

Въпреки всичко има значителни неясноти. Най-малкото защото наличната публична информация не дава възможност за цялостна преценка доколко печеливш ще е проектът. Правителството твърди, че е променило междуправителственото споразумение за изграждане на "Южен поток", така че българското участие да е ограничено като пари в брой. Проектната компания между БЕХ и "Газпром" ще вложи минимален акционерен капитал, като разходите ще бъдат покрити почти изцяло с външно финансиране (кредити). Въпреки че това означава и малко печалба за държавата (тъй като приходите от транзитните такси ще отиват почти изцяло за изплащане на заемите, но е като възвращаемост на вложения капитал) с оглед рисковаността на проекта това е правилно решение. Още повече че Русия има навика да обещава много (виж АЕЦ "Белене" и Бургас - Александруполис), а след това да се оказа, че проектите се нуждаят от субсидии.

Само капацитетът на изгражданите от "Газпром" два огромни газопровода ("Северен поток" и "Южен поток"), както и увеличаването на транзита през Беларус се равняват на целия износ за Европа през рекордната 2008 г. (161 млрд. куб. метра по данни на руската компания). От сметката е изключена Украйна, тъй като се смята, че именно нея цели да заобиколи "Южен поток", макар че изобщо не е изключено транзитът през нея да продължи. През 2008 г. прогнозите бяха износът на руски газ за Европа да достигне 220 млрд. куб. метра, което оправдаваше стратегията за строеж на нови газопроводи. През 2011 г. обаче "Газпром" успя да продаде 150 млрд. куб. метра (5% по-ниско от прогнозата си в началото на годината), а за 2012 г. очакванията са за износ от 154 млрд. куб. (отново 6% по-ниско от прогнозата).

Като цяло очакванията за стагнация на износа на руски газ за Европа се потвърждават и от откъслечните данни за по-високо количества (Сърбия, Хърватия и може би Италия) при сключване на нови договори с потребители. Всичко това говори, че "Южен поток" още дълги години може да не запълни капацитета си от 63 млрд. куб. метра, което би довело до сериозни загуби за акционерите.

България нямаше голям избор дали да участва, тъй като "Газпром" лесно може да заобиколи българската територия. Освен това руската компания използва много лостове за натиск – цените на газа, дългосрочните договори за доставка, както и вероятно преговорите около прекратяването на проекта АЕЦ "Белене" (които въпреки заявлението на българското правителство за излизане от него всъщност не са приключили).

Но все пак има няколко области,  които кабинетът трябва да изясни, за да гарантира българския интерес.

"Южен поток" не трябва да бъде бял слон

Обемът на газопровода първоначално беше определен на 30 млрд. куб. метра, след това скочи на над 60 млрд. куб. метра. Това поставя под съмнение възможността газопроводът да бъде запълнен. Ако "Южен поток" остане остане празен дълго време, има опасност не само България да не получава нищо за участието си, но и да го субсидира под една или друга форма. В момента "Син поток", газопроводът през Черно море към Турция, е запълнен под 60%. От БЕХ твърдят, че "Газпром" е приел график за доставки, който гарантира, че целият 63-милиарден обем щял да бъде постигнат до три години след построяването. По-добре е обаче строежът да е свързан с гарантираната запълненост. Тоест окончателното инвестиционно решение да не бъде за целия газопровод, а само за обема, който "Газпром" може да гарантира. След което винаги може да се вземе решение за разширяване.

Без държавни или други гаранции

При всички договори от т.нар. голям шлем се твърдеше, че няма да има държавни гаранции. В момента БЕХ също казва, че за успеха или неуспеха на проекта изцяло отговорна ще бъде проектната компания "Южен поток".

Досега обаче в крайна сметка винаги се оказваше нещо друго. През 2010 с в меморандума за разбирателство между НЕК и "Атомстройекспорт" за създаването на проектна компания за АЕЦ "Белене" беше изрично записано, че държавни гаранции няма да се изискват. Но никъде не се казваше, че НЕК е отговорна само с капитала, който влага в проекта (т.е. да няма регрес към акционера и търсене на допълнителни компенсации при фалит). Подобна се оказа и ситуацията при нефтопровода Бургас-Александруполис, където руската "Транснефт" категорично отказва да се съгласи да няма регрес към акционерите в проекта. Това беше една от основните причини България да се откаже от нефтопровода.

Какво става, ако "Южен поток" не може да изплаща заемите си

Идеята е загубите да бъдат ограничени само в проектната компания, но какво ще се случи, ако те все пак са по-големи? При Бургас - Александруполис руската страна в крайна сметка предлага да има право да поеме контрола и собствеността на проекта, ако той не успее да изплаща предоставеното от "Транснефт" или Газпромбанк финансиране. При "Южен поток" е много вероятно финансирането да е с руски източник – при условие че акционерното участие е толкова малко, а търговските перспективи са мъгляви (няма как отсега да се демонстрират ясни приходи освен обещанията на "Газпром"), малко банки ще са склонни да отпуснат евтино финансиране. За сметка на това руска банка, контролирана от "Газпром" или правителството, няма да има проблем да направи това, тъй като тя ще има други гаранции зад себе си. Така е много вероятно проектната компания да мине в руски ръце. Въпросът е какви гаранции се залагат банката да удовлетвори претенциите си само до капитала на компанията "Южен поток", а не да поеме пълна собственост върху него.

Предвид опита с АЕЦ "Белене" е важно да се определи начинът за предсрочно излизане от проекта.

Независим одит за строежа

Руските фирми имат навика да строят изключително скъпа инфраструктура, особено тръбопроводи. Те са обикновено два-три пъти по-скъпи от тези в Западна Европа. В случая с Бургас - Александруполис консултантът, нает от Министерството на финансите, беше изчислил, че разходите за строежа на нефтопровода са с 475% по-високи от тези при аналогичен проект в САЩ. Затова препоръча независим одитор, а не избрания от проектната компания. Ако и строежът на "Южен поток" е с толкова завишени цени и с руско финансиране, може да се окаже, че той е удобно средство за субсидиране на руски фирми и предприемачи за сметка на имагинерни български печалби.

Други приходи? Хм

След като стана ясно, че държавата няма да печели почти нищо от газопровода (тъй като няма да влага средства) до връщането на заемните средства от проектната компания, "Южен поток" беше рекламиран със съпътстващите приходи – мита, данъци, заетост. Проблемът е, че при други проекти, например Бургас – Александруполис, руският партньор искаше доставянето на материали да бъде освободено от държавни такси и тежести. Както заключи обаче преди половин година консултантът на финансовото министерство, "Транснефт", проектната компания "Бургас – Александруполис" и нейните служители няма да плащат местни данъци, няма гаранция, че материалите и дори трудът ще бъдат местни. Т.е. съпътстващите приходи може да се окажат илюзия.

При "Южен поток" се положиха усилия проектната компания да е регистрирана в България, а не в Холандия. Tоeст, ако газопроводът формира печалба, тя трябва да бъде обложена в България. Въпросът е каква е очакваната възвращаемост, защото тогава печалбата може да варира много широко. Изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов каза за "Капитал" преди месец, че се договаря 8% вътрешна норма на възвращаемост. При други преговори обаче руските компании имат по-различни възгледи за възвращаемостта. Те предлагат същия процент, но като фиксирана сума от акционерния капитал, т.е. без да се отчита стойността на парите във времето, което води и до много по-ниски общи приходи. 

Тарифа според разходите

Естествено е желанието на "Газпром" да формира такава тарифа за транзит, която ще минимализира неговите разходи. Именно затова компанията беше толкова настоятелна да получи, ако не 100% контрол, поне 50% дял от "Южен поток". Целта е руският газов гигант да има решаваща дума при определянето на тарифите.

Затова е необходимо да има обективни критерии за определяне им, за да не се окаже, както в случая с Бургас - Александруполис, че тарифата за пренос на петрол е на нивото на проект в Ирак от... 1984 г., т.е. значително подценена. Със сигурност тя трябва да бъде твърдо обвързана с разходите за проекта плюс заложената възвращаемост, а да не бъде фиксирана сума. Така, ако "Газпром" транзитира по-малко газ, да плаща по-висока тарифа.

Разни

Все пак не би било лошо България да опита да се пребори за по-отворен достъп до "Южен поток" от други доставчици. Това сега изглежда имагинерно, но в бъдеще може да се окаже реална възможност. Правителството твърди, че не е се е съгласявало на повече от стандартните отстъпки (до 50% гарантиран обем от тръбата за нейните собственици), което е неизбежно, въпреки настояванията на Европейската комисия за напълно отворен достъп. Важно е и върху оператора да има силен регулаторен контрол. В Полша например местният полско-руски оператор на газопровода "Ямал" отказа няколко пъти да даде достъп на полски компании до тръбата, защото "нямало данни" за свободен капацитет.

От Бургас - Александруполис също така е ясно, че руската страна се опитва да налага странни изисквания. Например при заплаха за щети към активите на компанията държавата да вземе "всички мерки, включително използвайки въоръжените си сили, за да подсигури сигурност за проекта". Във формулировките обаче не става ясно дали това е военно нападение или протестиращи младежи. Подобни обтекаеми формулировки са доста опасни.