Наказание: родител
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Наказание: родител

Shutterstock

Наказание: родител

Върховния административен съд задължи държавата да помогне на родителите на деца с увреждания

Страхил Василев
8801 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


410 дни. Толкова е платеният отпуск, който се полага на всяка майка при бременност и раждане. Държавата е преценила, че през първите години след раждането, грижите за детето плътно ще запълнят времето на родителите и те няма да могат да правят нищо друго. С други думи - работа на пълен работен ден.

"Аз на практика съм ангажирана 24 часа в денонощието", разказва Олга. Тя е от Варна и е на 52 години. Олга няма малко дете, напротив: "Аз съм родител на 20-годишно момче с детска церебрална парализа." През последните 20 години тя работи на пълен работен ден – грижи се за сина си. Подготовката на тоалета на детето отнема на майката минимум два часа сутрин, извеждане след това, разходка. Следва хранене на обяд, за което са нужни час и половина на ден.

Олга ще плати цена за това, че е решила сама да отгледа детето си. След осем години тя ще се пенсионира. Олга няма трудов стаж: "Тогава ще бъда на дъното на обществото, защото ще взимам социална – минимална пенсия."

Другата алтернатива, която държавата й предлага, е да остави сина си в дом за деца с увреждания. Там за него ще се грижат държавните служители. Ако има късмет, той ще бъде едно от 60-те деца с увреждания, които са "осиновени" от приемни семейства. "Приемните" родители получават заплата от държавата, а времето, през което те се грижат за детето, се зачита за трудов стаж.

Наскоро тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) прие, че подобно различно третиране на родителите представлява дискриминация. Съдът задължи министъра на труда и социалната политика да внесе законодателни промени, които да изравнят статута на биологичните родители с този на приемните семейства.

Решението...

Всичко започва с една жалба на учредителя на Фондация "Радост за нашите деца" Светлана Дякова срещу министъра на труда и социалната политика. Тя сезира Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в края на 2010 г., защото приема, че биологичните родители на деца с трайни увреждания са дискриминирани спрямо приемните семейства, тъй като са третирани по различен начин от държавата. За "Капитал" госпожа Дякова каза: "Ние не искаме да се конфронтираме с приемните семейства, а просто да получаваме същите пари."

Според решението на КЗД социалният министър е задължен да внесе два законопроекта, за да отстрани неравното третиране. Единият е за изравняване на възможностите на биологичните родители на деца с трайни увреждания с тези на приемните семейства и биологичните родители с деца без увреждания. Другият законопроект е за изравняване на възможностите на лицата, полагащи грижи за пълнолетни членове на семейството им, които имат трайни увреждания.

След решението на КЗД социалният министър подава жалба до ВАС. Тричленен състав на съда я отхвърля с детайлни аргументи: "...законодателят е третирал неравното като равно. Признал е правото на труд на всеки гражданин, в т.ч. и на родителя, който отглежда дете с увреждания, което се нуждае от непрекъснати грижи, без да отчете, че обективно този родител въпреки липсата на правни пречки не може да упражни това си право, защото трябва да пренебрегне родителския си дълг.

Не става въпрос за противопоставяне на различни социални групи – родители, които отглеждат дете с увреждане и приемно семейство, не става въпрос и за нарушение на въведения от държавата принцип на децентрализация на грижите, полагани за деца с увреждания. Напротив. Става въпрос именно за доразвитие на този принцип, за съчетаване на интересите на детето, родителя и държавата с цел задоволяване в максимална степен на интересите на детето при ефективна и ефикасна употреба на ресурса на държавата."

Съдът приема, че няма по-добра грижа за едно дете от неговия собствен родител: "когато родителската грижа е възможна и желана, и тя е в интерес на детето, държавата, за да изпълни конституционното си задължение да третира всички граждани еднакво, е длъжна да осигури законово това равенство."

Според върховните съдии настаняването на деца в дом или в приемно семейство е оправдано само когато липсва (по обективна или субективна причина) родителската грижа.

Изборът...

"Майките като мен са оставили кариерата на второ място и сме си останали вкъщи въпреки това, което сме вложили в образованието си", заявява Олга. И продължава: "Така се стече нашият живот, че ние станахме и лекари и социални работници и придружители и асистенти".

Едно от решенията на проблема според Олга ще бъде признаването на труда на родители като нея за професия. "Няма да съсипем бюджета на държава", казва майката. Една от причините това да не става според нея е, че ще трябва да бъдат създадени критерии, според които да се уточнява степента на увреждане на детето.

"За да работи един човек, това са 8 часа", казва майката. "За излизане и прибиране – още два часа. Кой дневен център ще поеме детето за 12 часа", допълва тя. Олга е съгласна, че има родители с трайно увредени деца, които работят.

Те обаче имат по-високо заплащане и могат да си позволят да наемат висококвалифициран персонал (пенсионирани медицински сестри), който да се грижи за децата през деня. Но какво остава за родителите, които нямат тази възможност? "Домашната среда и приятелствата крепят трайно увредените деца. Ако бъдат в домове за деца с трайни увреждания и институции – те угасват", завършва майката.

Министерството: то си е техен дълг!

Становището на социалното министерство е, че са несравними помощите и добавките, които се отпускат на биологичните родители, отглеждащи децата си с увреждания, и тези, които се отпускат на приемните семейства за настанените при тях деца с увреждания. Според тях първите имали "преди всичко едно свое морално задължение", а при вторите "приемната грижа възниква единствено по силата на договор".

От министерството признават, че ако един родител през целия си живот се грижи за детето си с увреждане, то в крайна сметка ще получи минимална пенсия. Оттам обаче казват, че е "показателно", че държавата е осигурила "освен директна финансова подкрепа за отглеждането на децата (предвидена в Закона за семейни помощи за деца, Закон за интеграция на хората с увреждания и Закона за закрила на детето) и възможност за безплатна целодневна грижа, безплатна рехабилитация, социална и педагогическа подкрепа, услуги на психолог и логопед и различни видове помощи, уредени в Закона за социално подпомагане".

Според омбудсмана Контантин Пенчев решението на ВАС за непряка дискриминация е резултат от невъзможността родителите на деца с трайни увреждания да изпълнят родителския си дълг – да бъдат едновременно добри родители и да се реализират трудово. "Тук проблемът е как да помогнем на родителите на деца с увреждания да бъдат пълноправни граждани", обясни г-н Пенчев.

"Трябва да вземем мерки, всички заедно. Това включва централната власт (министъра), общините – това е въпрос на децентрализация; омбудсмана, разбира се. Трябва да приемем такива форми, че да можем да изравним възможностите на тези хора с тези на останалите", заяви Константин Пенчев.

Според социалното министерство в приемни семейства се отглеждат 63 деца с увреждания, а общият брой на децата с трайни увреждания, за които се грижат собствените им родители, е 22 473, а тези в домове са 729 (без лишените от родителски грижи деца до три години).

Държавата е избрала да плаща на 60 приемни семейства и да поддържа 24 дома, вместо да се погрижи тези родители (и пак не всички от тях, а тези в най-тежко материално положение) да не станат за втори път жертва. Веднъж заради това, че са избрали да се грижат за собствените си деца, и още веднъж - че ще трябва да мизерстват до края на живота си.

Питаме социалното министерство дали са сметнали колко би струвала промяната в закона, за която родителите, Комисията за защита от дискриминация и съдът казват, че е необходима: "Изчисления колко би струвала една законодателна промяна не могат да бъдат направени."

Явно от министерството са решили, че е много по-лесно да пуснат жалба срещу решението на съда, отколкото да търсят решение. Какво толкова - някакви си 20 хиляди деца.

410 дни. Толкова е платеният отпуск, който се полага на всяка майка при бременност и раждане. Държавата е преценила, че през първите години след раждането, грижите за детето плътно ще запълнят времето на родителите и те няма да могат да правят нищо друго. С други думи - работа на пълен работен ден.

"Аз на практика съм ангажирана 24 часа в денонощието", разказва Олга. Тя е от Варна и е на 52 години. Олга няма малко дете, напротив: "Аз съм родител на 20-годишно момче с детска церебрална парализа." През последните 20 години тя работи на пълен работен ден – грижи се за сина си. Подготовката на тоалета на детето отнема на майката минимум два часа сутрин, извеждане след това, разходка. Следва хранене на обяд, за което са нужни час и половина на ден.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    "Министерството: то си е техен дълг!", демек не ни занимавайте, оправяйте се. Или дайте си детето в институция. Точно за 3м ги умарят там. Не щото не ги хранят и топлят, просто няма контакт човешки между дете и човека, тикащ му лъжица в устата. И наистина гаснат.
    Чудесна статия за истински тежки проблеми на родители.
    Крайно време е чиновника да спре да се крие зад "държавата", ама без дела и документи няма да мине.

  • 2
    bogomiln avatar :-(
    bulgar

    До коментар [#1] от "jelezen":

    Чиновникът ще спре да се крие зад държавата, след като бъдат осъдени много такива малки, бездушни мишки.
    Искренно съжалявам родителите с увредени деца. Няма по-голяма мъка и тежест от това.
    Не стига че детето ти страда, ами ти страдаш в пъти повече от този факт.
    А и живееш в БГ, където те гледат като извънземен и всячески се стремят да ти утежнят живота още повече!!!

  • 3
    terlika avatar :-|
    terlika

    Ега ти министерството. Ако чиновникът който е представял мотивите пред съда:
    1. Мисли така и защитава официална позиция на МТСП -> нито министерството е социално, нито хората работещи в него мислят за обикновените хора.
    2. Мисли така и не защитава официална позиция на МТСП -> къде е министърът да му набие канчето.
    3. Не мисли така и защитава официална позиция на МТСП -> продал се е за жълти стотинки /ако е некадърник го оправдавам, трябва да се яде/.
    4. Не мисли така и не защитава официална позиция на МТСП -> ако е така нямаше да има дело.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK