С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
129 19 окт 2012, 15:48, 10379 прочитания

И все пак той трябва да е плосък

В стремеж да разредят напрежението около новите данъци управляващите отново повдигнаха темата за връщане към прогресивно облагане

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Политиците са изобретили различни начини да свалят напрежението около някоя тема от обществения дневен ред. За целта дори не е необходимо да се оказва натиск върху медиите или да се налага цензура. Достатъчно е да се подхвърли някоя сензационна новина, която да заеме първите страници, и градусът на проблемния дебат спада от само себе си.

Това е може би е единственото обяснение на изказването на финансовият министър, че е "напълно отворен за мислене по темата дали дългосрочно плоският данък е правилният данък за България, или трябва да се мисли за прогресивен". Ясно е, че това е по-скоро визионерско философстване за по-далечно бъдеще и че насред бюджетните обсъждания едва ли е подходящ моментът да се лансира пълно преобръщане на фискалната стратегия. Но след острата реакция около предлагания данък върху лихвите по депозитите и идеята печалбите от сделки на фондовата борса и от хазартни игри също да се обложат министър Симеон Дянков имаше нужда от малко въздух и го получи. Подметнатата реплика даде храна за стари идеологически и политически дискусии, което остави новият данък върху лихвите някъде на заден план - като даденост.


А и изходът от ситуацията е лесен: "Ако ме питате дали, ако съм финансов министър в следващия кабинет, ще премахна плоския данък, отговорът ми е не", успокои топката Дянков пред "Капитал Daily". Край на темата се опита да постави и премиерът Бойко Борисов като заяви, че при вече въведено облагане с плосък данък едва ли в следващите години ще се отиде към премахването му. "Простата причина е, че данъчната стабилност е много важна за бизнеса и инвеститорите."

Така или иначе обаче духът е пуснат от бутилката. Няма гаранция, че на предстоящите парламентарни избори темата дали доходите трябва да се облагат с еднаква 10% ставка, или пък да се премине към прогресивна скала отново няма да излезе на дневен ред. Не само защото БСП вече се обяви за въвеждане на "по-справедливо облагане на доходите". Следващите две години отново се очертават с дефицит в бюджета, а изгледи икономиката скоро отново да работи като в предкризисните години няма. В същото време голяма част от обещаните структурни реформи, които трябваше да облекчат бюджета или поне да направят публичните услуги по-ефективни (а така да увеличат и стимула за плащане на повече данъци), изобщо не се случиха.

Просто и плоско



Единната ставка от 10%, с която се облагат доходите на всички физически лица, беше въведена през 2008 г. и безспорно е едно от най-добрите решения на иначе спорното управление на тройната коалиция. Като политически добър ход го припозна и самият Борисов като изтъкна, че неговото правителство също е щяло да го предприеме, ако това вече не е било сторено от предходното.
Един от положителните ефекти на плоския данък е, че голяма част от доходите през последните години излязоха на светло. И дори по време на криза постъпленията в бюджета по това перо не намаляха (вижте графиката). По изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ) приходите от облагане на доходи на физическите лица с плосък данък реално са се увеличили с 15% през 2011 г. спрямо предкризисната 2008 г., и то при намаляваща заетост. При евентуално връщане към прогресивна скала на облагане обаче част от доходите отново ще посивеят и нищо чудно да възкръсне практиката за плащане на част от заплатата в плик.

"Един плосък данък е радикална мярка, целяща бърз ефект в две посоки - събираемост и атрактивност", твърди Милен Райков, старши данъчен мениджър в Ernst&Young. "По отношение на първото няма гаранция, че прогресивното облагане няма да скрие определени доходи на тъмно. По отношение на второто България действително стана известна с ниските си ставки, но така и не стана атрактивна заради липсата на други данъчни реформи. Такива са нужни основно в посока създаването на доверие в данъчната система. Една система, в която радикални реформи (защото превключването от плосък към прогресивен данък не е просто промяна) се правят или дори обсъждат на кратки интервали, не генерира доверие и стабилност", обяснява Райков.
Всички либерални икономисти също са против премахването на плоския подоходен данък. Причината е, че ниското облагане стимулира трудолюбивите и предприемчиви хора. А вдигането им би било и още един катализатор на безработица, което допълнително ще забави икономиката. Има и още нещо – единната ниска ставка привлича чужди капитали. А за развиваща се икономика като българската това е важно предвид желанието й да догони стандарта на богатите държави.

"Важно е данъчната система да е стабилна и устойчива с оглед на дългосрочните планове на бизнеса за инвестиции. И ефектът обикновено идва след много години, в които една държава показва, че е стабилна макроикономически, и не прави резки завои наляво или надясно. Точно затова в последните години България поддържаше имиджа си на стабилна държава с ниски данъци. Всички необмислени изказвания водят до влошаване на този имидж", е мнението на Георги Прохаски от Центъра за икономическо развитие. Той допълва, че данъчната политика не трябва да е резултат от нечие хрумване, а следствие на дългогодишна стратегия.

А и по-високите данъци всъщност правят политиците мързеливи. Така данъкоплатците ще продължават да плащат, и то на все по-висока цена, постоянно влошаващите се публични услуги.
"Данъкът върху лихвите е икономически рационална и смислена идея в контекста на запазване на плоския данък. За да се запази плоският данък, и то с 10% ставка, трябва базата да е максимално широка", твърди мениджър на голяма компания.
С уговорката, че не подкрепят облагането на лихвените доходи и капиталовата печалба, икономистите от ИПИ също застъпват тезата, че вместо да налага нови данъци, държавата може да помисли за премахване на част от сега съществуващите облекчения, като например преференциалната 9% ставка по ДДС за туризма. Тяхно изследване показва, че държавата е изгубила около 300 млн. лв. само през 2011 г. от множеството данъчни преференции, заложени в българското законодателство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията

Гласуванвето в парламента доведе до нов трус в управляващата коалиция, "патриотите" питат ГЕРБ с тях ли управлява или с ДПС

21 фев 2020, 1094 прочитания

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде 2 Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

21 фев 2020, 742 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Бавно Движещи се Железници

Краят на сбъркания модел на БДЖ наближава бързо и опасно. Решенията са ясни, а отлагането им скоро ще се измерва в човешки животи

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10