Водни магистрали
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Водни магистрали

Водни магистрали

След пътищата ВиК проектите са следващата финансова надежда за строителите

9675 прочитания

© Надежда Чипева


Те са с мащабите на истински магистрали и са не по-малко желани от строителите. Важни са, защото осигуряват най-ценния ресурс – водата. А голямата им разлика от пътната инфраструктура е, че така и не се наредиха сред приоритетите на властта.

Накратко – това са големите водни проекти. Или онези амбициозни, но проточили се с години начинания на общините, които включват модерни пречиствателни станции и рехабилитация на десетки километри тръби. Средства има – над 2.5 млрд. лв. по оперативна програма "Околна среда". Проекти обаче дълго липсваха, а процедурите за т.нар. водни цикли на градовете вървяха бавно, затлачени от липса на опит, съдебни спорове и отменени обществени поръчки.

Все проблеми, които може да бъдат видени накуп при най-мащабните начинания в тази категория – водните цикли на градове като Враца, Габрово, Пловдив... Всеки от тези проекти е с единична стойност над 100 млн. лв. и включва цялостна подмяна на водната инфраструктура в съответното населено място – от ремонт на пречиствателната станция до смяна на тръбите от водопроводната мрежа и нова канализация. Заради мащаба си от месеци те са обект на силен интерес от големите строителни компании. Но и поле на нелеки съдебни спорове – във водния сектор до момента почти няма голяма поръчка, която да не е обжалвана от загубили участници.

Обяснението е лесно. След ударното строителство на магистрали, софийското метро и рехабилитацията на десетки километри пътища водните проекти са следващата голяма финансова надежда за строителството. И почти единствените, за които ще текат по-значими обществени поръчки следващите месеци. А това е обещание и за все по-ожесточена конкуренция сред кандидатите.

Милиони под вода

В кабинета на Малина Крумова плакатите, които рекламират два от най-големите водни проекти - тези на Враца и Габрово, са закачени с главата надолу. Причината е, че макар и изпълнението им да напредва, те все още са сред тези, чието приключване в срок е под въпрос, обяснява директорът на една от най-важните дирекции в Министерство на околната среда и водите – тази, която се занимава със средствата по оперативните програми на ЕС.

Все пак и за двата водни проекта сегашното състояние е крачка напред, защото буквално допреди няколко месеца са били определяни като "безнадеждни". Иначе казано, смятало се е, че почти няма как да бъдат завършени и разплатени до края на 2015 г. - условие, за да получат европейско финансиране в рамките на сегашния програмен период, който приключва през 2013 г.

В случая с община Враца основания за подобни опасения породи рекордно дългото време – общо над 500 дни, което отне подготовката и провеждането на обявените до момента три обществени поръчки за водния цикъл на града. Все пак след поредица от обжалвания и повторно започнати процедури по проекта има и добра новина – в средата на септември беше подписан първият строителен договор – с обединение ВМВ за обновяване на пречиствателната станция. По останалите две позиции – за обновяване на водопреносната мрежа и канализацията, обаче това все още предстои.

В Габрово ситуацията е сходна. Въпреки че към средата на октомври вече са подписани четири договора по проекта, и тук процедурите не минаха без проблеми. Обжалване на една от поръчките - за пречиствателната станция за отпадни води, забави с над половин година подписването на договор за нейното изпълнение. Нещо повече - първоначално избраният през януари изпълнител консорциум "Микс- Гинцлер" отпадна от процедурата. Това стана след решения на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд, с които изборът на консорциума на практика беше отменен. Последва повторно класиране на участниците и така в средата на годината беше определен нов изпълнител - обединение "ГБС – Биогест". И това решение беше обжалвано, но неоснователно и договорът за изпълнение в крайна сметка беше подписан в края на юли.

Тази плетеница от процедури дава основание на експертите от екоминистерството да смятат, че и при двата града все още има опасност от недопустимо забавяне на строителството. А това може да означава загуба на планираното финансиране от фондовете на ЕС.

Подобно развитие не е изключено и при друг от големите проекти – за водния цикъл на Пловдив. Засега изпълнението му е спряно, тъй като обявените обществени поръчки за избор на изпълнител се обжалват от четирима от кандидатите (виж карето). В случая става въпрос за две процедури – първата е за обновяване на ВиК мрежата между бул. "Дунав" и "Брезовско шосе" (32 млн. лв.), а втората – за модернизация на пречиствателната станция за отпадни води (53 млн. лв.). И двете може да продължат повече от предвиденото въпреки успокоителните сигнали.

"Със сигурност ще има забавяне на проектите заради жалби, но не вярвам да се провалят заради липса на време", коментира пред "Капитал" представител на местната общинска администрация. Според него обичайната практика е в подобни случаи КЗК да се произнася по казусите до месец-два – срок, който е предвиден и при подготовката на тръжните процедури. Голямото "но" обаче идва, ако жалбите на загубилите участници стигнат до Върховния административен съд. В такъв случай процедурата може да се проточи и неочаквано дълго.

Бизнес или принципи

Колкото по-голяма е една обществена поръчка, толкова повече са кандидатите и съответно жалбите на финала. При търговете във водния сектор през последните години тази зависимост работи почти безотказно.

Причините за това са няколко. От една страна, липсата на опит и прекалената предпазливост на общините при провеждането на процедурите. Масовата практика е кметствата да изчакват подписването на договор за безвъзмездна финансова помощ, преди да започнат процедурите за избор на изпълнител - нещо, което според Малина Крумова от МОСВ крие реална опасност от забавяне на изпълнението и последваща загуба на финансиране. А това би означавало, че общините ще трябва да извадят пари от собствените си бюджети без опция за възстановяването им след приключването на проектите. "Затова ние съветваме местните власти да поемат риск и да започват процедурите по избор на изпълнители още преди да са договорили безвъзмездната финансова помощ", казва Крумова. И такива примери вече има в Провадия и в Пирдоп, които са сред общините отличници в това отношение. Пловдив също е такъв пример, тъй като е поел риска да проведе търговете по водния си проект само на базата на предварителното споразумение за финансирането му по програма "Околна среда". Ето защо, въпреки че процедурите в момента се обжалват, общината има шанс да се справи в срок с изпълнението на проекта.

Големите водни сражения

От друга страна, нарастващият глад за поръчки сред строителите също играе своята роля в процеса. След отлива на частни инвестиции в сектора обществените поръчки формират над 90% от оборотите в него. А средствата за водна инфраструктура по програма "Околна среда" са почти единствените, за които предстоят тръжни процедури през тази и следващата година.

"Пазарът е гладен, а проектите във водния сектор са единствените, които се очаква да донесат свежи пари в строителството", коментира Малина Крумова.

Тя даде пример с по-малките обществени поръчки, за каквито в сектора се смятат тези до 5-10 млн. лв. Ако за тях в силните за строителния пазар години играеха по две-три фирми, в момента се борят по десет-петнадесет. Така например в проточилата се с месеци поръчка на община Габрово за пречиствателна станция закупените документи за участие бяха рекордните 47. И въпреки че при реалното подаване на оферти техният брой намаля почти три пъти, пак останаха 18 кандидата. В другите търгове по проекта участниците също не бяха малко – между 13 и 15 кандидата във всеки. Подобен рекорд до момента са поставяли единствено обществените поръчки за разширението на софийското метро към летището и един от лотовете на магистрала "Струма", но пък и тяхната стойност е далеч над тази на отделните поръчки по водните проекти.

Така конкуренцията за спечелването на водните проекти нараства, което е добрата новина, но има и лоша - заедно с броя на фирмите расте и броят на обжалванията, а това води до риск от забавяне.

Търг - жалба, търг - жалба

Кога основателни, кога не, но е факт, че поръчките за водните проекти са сред най-обжалваните. Според МОСВ общините вече са се научили как да провеждат тръжните процедури и ако в миналото са допускали множество грешки и ограничителни условия, сега това не е така. Самото министерство също помага - с обучения по места, съвети на интернет страницата си. Ето защо от неговите експерти смятат, че една от причините за големия брой жалби е опитът на някои фирми да извлекат дивиденти от това. Според Крумова в някои случаи нарочно се бави изпълнението на даден проект, за да се поставят на колене възложителите и изпълнителите.

Строителните компании обаче са на друго мнение. Мониторингът на обществените поръчки, който провежда Камарата на строителите в България (КСБ), продължава да сочи, че в много процедури все още има ограничителни каузи. От бранша настояват да бъдат разработени образци на документи за различните подобекти, които да бъдат използвани от общините. Самите строители подкрепят това.

"Обществените поръчки трябва да се провеждат по едни и същи правила, независимо дали са за 100 млн. лв. или за 100 хил. лв. Сега всеки кмет определя сам правилата и в крайна сметка често се стига до съда", смята Юлиан Инджов от "Иса 2000", която в рамките на консорциум "Лена - ИСА" участва и съответно обжалва тръжната процедура за обновяване на пречиствателната станция на Пловдив.

Според бизнеса при уеднаквяване на процедурите търговете ще протичат по-бързо, а последващите обжалвания ще бъдат ограничени. Нерядко се напомня, че при търговете за пътища обществените поръчки вече протичат сравнително леко и с по-малко жалби. Там обаче възложителят е един – Агенция "Пътна инфраструктура", и унифицирането на процедурите е по-лесно. При водните проекти обаче процесът не е централизиран, дейностите не са еднакви нито по обем, нито като вид... Това дава основание на МОСВ да смята, че въвеждането на еднакви правила за процедурите при тях е невъзможно. Министерството обаче прави друг опит, за да ограничи обжалването.

Да върнем такса жалба

"Анализът ни показа, че преди отпадането на таксата при обжалване на обществените поръчки процедурите отнемаха много по-кратко време. След това продължителността им нарасна почти двойно", обяснява Малина Крумова. Това на практика се оказа и един от основните мотиви, с които от МОСВ предложиха промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Те предвиждат да се въведе депозит от 50 хил. лв. при обжалване на поръчка по проект с европейско финансиране на стойност над 2.64 млн. лв. Предлага се и такса от 8000 лв., която да се внася при обжалване на предварителните обявления и на обявленията за откриване на процедури. В проекта за изменение на ЗОП  има и текст, който предвижда, когато жалбата е отхвърлена от КЗК, депозитът да се превежда като приход в държавния бюджет. Подобен режим съществуваше преди промените в закона в началото на 2009 г.

Очевидно обаче и това не е вариант за защита на изпълнението в срок на водните проекти. В свое становище по предлаганите текстове от КЗК посочват, че забавянето на процеса по усвояване на средствата от европейските фондове не идва от реда на обжалване на процедурите по ЗОП и промените в закона няма да доведат до решение на този проблем. Освен това от антимонополния орган смятат, че въвеждането на депозит ще постави бариера пред правото на жалба. Превеждането на гаранцията в полза на бюджета при неоснователна жалба пък би "имало ефект на санкция по отношение на жалбоподателите, чиито жалби са оставени без уважение", пише в становището на комисията.

Така към момента приемливо решение на проблема е трудно постижимо. Надеждата е, че в следващия програмен период възложителите ще си научат по-добре урока - ще влязат в него с вече подготвени проекти и по-добре ще си разчитат времето. Дано не и с цената на загубено финансиране.

Те са с мащабите на истински магистрали и са не по-малко желани от строителите. Важни са, защото осигуряват най-ценния ресурс – водата. А голямата им разлика от пътната инфраструктура е, че така и не се наредиха сред приоритетите на властта.

Накратко – това са големите водни проекти. Или онези амбициозни, но проточили се с години начинания на общините, които включват модерни пречиствателни станции и рехабилитация на десетки километри тръби. Средства има – над 2.5 млрд. лв. по оперативна програма "Околна среда". Проекти обаче дълго липсваха, а процедурите за т.нар. водни цикли на градовете вървяха бавно, затлачени от липса на опит, съдебни спорове и отменени обществени поръчки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    По татово време, се захласваха по шадраваните (възприемаше се като нещо престижно, белег на просперитет), а сега по
    магистралите — къде автомобилни, къде водни...

  • vassilun

    "Според МОСВ общините вече са се научили как да провеждат тръжните процедури и ако в миналото са допускали множество грешки и ограничителни условия, сега това не е така. Самото министерство също помага - с обучения по места, съвети на интернет страницата си."

    Същото прави и Министерството на земеделието и горите с министър - "Повелителят на цените" Миро Ирландеца! За справка - скорощните процедури за покупка на автомобили за горски стопанства! Това е, може би, "най-неограничителната" процедура с изисквания, копирани от интернет страницата на "предпочитания" доставчик, включително и с правописните грешки там! Браво, Миро! Браво, Найденов! Колко плати Гришата?

  • 3
    131313 avatar :-P
    appen 13

    Остава КРАЙНО любопитния въпрос, след като провинциалните мутробизнесмени "усвоят" евро-подаянията, разбирай поделят евро-плячката с помощта на тяхната си мутрогерб администрация, с КАКВИ ПАРИ следващите години ще работят и ще се поддържат тези съоръжения, явно на местните аборигени "милостиво" ще им се предостави възможността скъпо и прескъпо да плащат за това....

  • 4
    vassilun avatar :-?
    vassilun

    [quote#3:"appen 13"]КАКВИ ПАРИ следващите години ще работят и ще се поддържат тези съоръжения, явно на местните аборигени "милостиво" ще им се предостави възможността скъпо и прескъпо да плащат за това.... [/quote]

    Значи, за да не правим разходи за поддръжка на съоръженията, то по-добре да не се строят тези съоръжения?! Вие защо не се преместите да живеете на палатка, че то на всеки няколко години трябва да се боядисва жилището? Не си купувайте обувки, защото след това ще трябва да плащате "прескъпо" за боя за обувки!

  • 5
    131313 avatar :-P
    appen 13

    До коментар [#4] от "vassilun":

    Напълно съм съгласен с твоята примитивна бюргерска логика...но, все пак С КАКВИ ПАРИ ще се поддържат и управляват тези съоръжения, при условие, че 75% от общините са във фактически фалит, а ползвателите на тези съоръжения нямат никакво намерение да плащат за тях, поради това, че разчитат на евро-подаяния за да си купят следващия джип и да платят мизерни подаяния на туземците , които работят за тях...Питам, КОЙ ще плаща за поддръжката на тези съоръжения, при перспективата от икономически колапс и мизерия в следващите 10-15 години, цитирам Фрау-то ...Кой !?!?!?!?....

  • 6
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    А може Тиквата и компания да имат планове водопроводите да изнесат на плещи евентуалния им следващ мандат, така, както магистралите изнасят сегашния... Освен това разпределянето на евро-средствата ще се използва и за съответно влияние върху кметове от други партии.
    Въпросът е, ще има ли достатъчно пари.

  • 7
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Изобщо не подвеждайте гражданите! Ефекта от тези инвестиции е рязко повишаване цената на водата. Водните проекти както водопроводите, така и каналите, се изпълняват с най скъпите възможни тръби - произведени в Австрия, на най-безбожните цени. В тях местните ВиК участват сас съфинансиране, което е банков кредит и изплащането на който се запага в цената на водата. Освен това след изграждането на пречиствателните станции, канала вече става платена услуга и за отвеждането и почистването на отпадните води вече се събират такси. Такси вече се събират и за отвеждзането на дъждовните води паднали на покриви или асфалтирани площадки. Количеството отведена вода се определя като се умножи средното количество на падналия валеж по данни от БАН по площа на покрива. Изобщо нека всички да знаят, че от тези европейски пари някои протежета добре ще спечелят, но на аборигените ще им излязат отзад.

  • 8
    kihano avatar :-|
    kihano

    До коментар [#7] от "proizvoditel":

    Така или иначе, в много градове и села в провинцията от години лятно време са на воден режим. Колкото и да струва откъдето и да дойдат пари трябва да се строят водосъбирателни системи. Иначе ще се окажем в състояние, да няма с какво да си изплакнем кенефите като се изходим. Страхотна цивилизация, няма що!
    При това тази ситуация не е от вчера. Тя беше известна още преди 89та и на някои места фигурират проекти още от онова време, само че демокрацията ги пре...а. И не е само питейната вода. По соца усилено се строяха напоителни системи. Умните, инициативните, мотивираните и иновативните частниците ги нярязаха за скрап. Сега се чудят откъде да вземат вода за поливане.
    Абе жалка капиталистическа картинка.

  • 9
    otnesenr avatar :-|
    slq84014722

    [quote#5:"appen 13"]...при условие, че 75% от общините са във фактически фалит...[/quote]
    Интересна информация, но сигурен ли си, че е вярна?


    [quote#5:"appen 13"]при перспективата от икономически колапс и мизерия в следващите 10-15 години[/quote]
    Виж, за задлъжнелите от ЕС знаем, че е така, но за България откъде следва тази прогноза?

  • 10
    otnesenr avatar :-|
    slq84014722

    [quote#7:"proizvoditel"]Изобщо не подвеждайте гражданите! Ефекта от тези инвестиции е рязко повишаване цената на водата.[/quote]
    А ефекта от неинвестирането ще е още по-лош - липсата на вода. Кое ще ми препоръчаш да си избера от двете?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK