Малката балканска война

Тепърва ще им ядем попарата на Догановите хора.
Догодина като направят новата тройна коалиция БСП-ДПС-Кунева/Пръмова и ще видим ние кон боб яде ли.

Напротив. Това в Кърджали е бунт срещу милиционерското ръководство на ДПС. Нещо подобно се случваше 1994-96 с ПДП в Македония, също управлявана от бивши агенти на УДБА-та.

Казусът с ген. Делов е срам за българската политическа класа. Костите на един достоен българин се подмятат по вестници и телевизии.
На никого ли не хрумна, че в една война - колкото е справедлива да е за едната страна - има и победени и унизени, които имат друг поглед на случилото се! Да настояваш етнически турци от Родопите да признаят ген.Делов за почетен гражданин на Кърджали е равнозначно да предложиш на плевенчани да направят същото с Осман паша, който пет месеца героично отбранява града и отблъсква нашествениците - руските войски.
В ХХІ в. не може да се честват войни! На може част от една бедна и без самочувствие нация с вековна давност да се репчи на също толкова бедна и без самочувствие друга част от българския народ!
Позор е глупавият национализъм, който продължава да ни противопоставя заради неща, случили се преди 3-4 поколения!

и това, ако не е срам за нацията, не знам кое ще е ???/

До коментар [#3] от "Г-н D.":

Тезата Ви ми заприличва, че се основава на идеята за дуалистичната държава. Е, България не е такава и няма да бъде никога. Не може да поставяте като еднакво значимо стоящи от двете страни на везната и българи, и турци- най-малкото, че все още ние, българите, сме основният, етнически образуващ елемент и количествено превъзхождаме другата група. Няма логика в света на национално-идейните представи да се уравновеся принципът за равенство между българи и турци и да приемем прочита на турците за общата ни история като равностоен на нашия и с равен достъп до разпространение и популяризиране, да кажем, чрез образователната система или медиите. Нищо не изисква това. Една държава е самостойно съществуващ субект в правото и може да определя, също така, самостоятелно своята вътрешна политика, ред и и сигурност. Ние можем да си позволим да имаме своя патриотична политика с оглед миналото ни и настоящето ни. Как изобщо може да се изключи или отстрани честването на национални празници, да, които са изкристализирали като дни от календара на върха на славни победи, на войни, както ги наричате, от нормалния държавен живот на България? Не би могло, защото точно тези символични дати ни идентифицират като българи и ни сплотяват родствено-народностно, респективно и национално. Държавата ни е точно България, тъй като сме воювали за нея в контекста на исторически времена и реалности, които не са позволявали друг себеутвърждаващ подход... Ако не си воювал, си щял да бъдеш завоюван и да бъдеш заличен от историята на света. Нали не очаквате нашите славни предци и царе да са кършели пръсти дали трябва да съберат войската за отпор, защита или атака, когато оцеляването на царството ни е било поставено на изпитание само защото някога това ще бъде сметнато за липса на изтънчите обноски, някога- през 21-ви век? Както тогава не е имало друг начин за водене на политика, то и сега няма друг начин да благодарим за своето национално съществуване, освен да почетем паметта на нашите герои. Не мога да разбера българи като Вас. Те не искат да виждат света през патриотичния възглед, но това е така само за собствената родина. Далеч по-толерантни стават, когато други страни излагат и пропагандират своята история, култура, идентичност. Това за тях е проява на нормално държавно и институционално поведение, което обогатява и засилва взаимовръзките между народите. Добре, ако турците, например, честват своите герои и това не се приема за ненормално, тогава защо трябва българите да бъдат сочени за изостанали, кресливи националисти, когато защитават своето право на същите възможности? Всички имаме правото да бъдем българи, турци, но много по-голямо право имат българите да бъдат българи в България, отколкото турците да изживяват България само ако я променят и тя стане една втора Турция. Съжалявам, но това е неприемлив и глупав конформизъм.

До коментар [#5] от "girl power":

Госпожо, много сложно се изразявате.
Аз пътувам много. Познавам и турци, и гърци, и сърби, и руснаци, и американци, и ...каквито се сетите. Те са хора - хомо сапиенс - и имат същите потребности като мен, изпитват чувства като мен, страдат като мен! На какво отгоре смятате, че вие и нацията, на която принадлежите, сте нещо повече от един египтянин, италианец, евреин и т.н. и неговата нация?
Мисленето ви е от ХІХ век, когато се формират европейските национални държави и младите нации се борят за жизнено пространство, нахъсвайки се с агресивни доктрини. За щастие това време отмина.
Огледайте се: нацията ни се подпира като на тояга на нащенско някакво славно историческо минало (което приключва с Балканската война), омацано с кръв и осеяно с трупове! Български цар пил вино от черепа на свой убит враг!!! Напрегнете се и дайте пример за национална гордост и единение от последините 20 години. Споменете някой български учен-изобретател, познат на света, на писател, композитор, артист, пожънал световна слава.
Турците, гърците, сърбите имат своите писатели нобелови лауреати, а българите се гордеем с това, че сме избивали във войните представители на тези нации...
Съжалявам, че бях така многословен.

[quote#6:"Г-н D."]Госпожо, много сложно се изразявате. [/quote]

Г-ца. :)


[quote#6:"Г-н D."]На какво отгоре смятате, че вие и нацията, на която принадлежите, сте нещо повече от един египтянин, италианец, евреин и т.н. и неговата нация? [/quote]

На нищо повече от това, което писах в предишния си коментар към Вас. Само че поповдигнат гарда на българите, поне толкова, че да стоят на една права линия с турците, описани от Вас, а това значи да: имаме еднакви граждански права, да съгласна съм, но не и да турцизираме България, като подменяме важните за националния ни облик дати, символи, личности само за да се симулира формално единение. То не може да се постигне, ако ние се откажем от това, което сме и се обезличим. Та на кого пречим точно като българи в България? Турците трябва да разберат, че това е тяхната родина, но мислейки и приемайки я като България, а не като място, което трябва да се промени спрямо техните разбирания, бит и култура. За мен не е възможно по-голямото- българщината в случая, да се интегрира и вмести в по-малкото- турското етническо самосъзнание.

[quote#6:"Г-н D."]Мисленето ви е от ХІХ век, когато се формират европейските национални държави[/quote]

Националните държави, г-н Д, все още съществуват, така че отпада твърдението Ви от предела на кой век ги съзерцавам.

[quote#6:"Г-н D."]нацията ни се подпира като на тояга на нащенско някакво славно историческо минало (което приключва с Балканската война)[/quote]

Приключва с Балканска война? Защо тогава? Защото е последната война, от която сме излезли победите ли? Нима геройството може да се вмести в понятието "победител" само? То съществува и от двете страни на бойното поле. За мен е неописуемо геройство БПЦ и българското гражданско общество да впрегнат цялата си енергия, непоколебимост и връзки, за да спасят евреите в България през Втората световна война. Това е истински подвиг и дори е още по-ценен, защото е направен от изходната позиция на по-слабия, на онази държава, която не може да си позволи да определя политически и обществения си живот. Ние сме били съюзници на Германия, но сме били като победени в правото да отстояваме независими решения. Имаме и още много примери, с които ако не се гордеем, поне трябва да ги помним и ако не заради нас самите, то за поучителен пример пред света.

[quote#6:"Г-н D."]Български цар пил вино от черепа на свой убит враг!!! [/quote]

Да, но сами съзнавате, г-н Д, че това е така широко известно само защото е по-интересно, образно и затова прави впечатление на по-малките ученици. Обикновено за този исторически фрагмент се пишат много бисери и той се зазубря извън контекста на другите факти. Не може да е само това, което ще знаем за България като цяло, нали? А ако ми говорите просто за това, че историята ни е много кървава и възпитава на жестоко поведение младите, но тогава как така древногръцката митология се приема съвсем толерантно навсякъде, а тя пък изобилства от притчи за убийства, кръвосмешения, отмъщение, детеубийства, изневери, кървави и батални сцени и въпреки това служи като културен ориентир за една епоха и е обект на много изследвания? Както има право да съществува разпространението на митове, реални факти и предания, които ни показват отрицателната страна на живота и ни образоват за различните епохи, така и случилата ни се национална история такава, каквато до сега сме успели да я изследвали, може и трябва да бъде показвана без цензура и редактиране.

[quote#6:"Г-н D."]Напрегнете се и дайте пример за национална гордост и единение от последините 20 години.[/quote]

94-та година- четвърти в света по футбол. 2006-та- трети в света по волейбол. 2007-ма пети на "Евровизия" с прекрасната песен "Вода". И ако ми кажете, че това не са моменти на национално сплотяване, поне за мен няма да сте прав, защото, позволете да се познавам по-добре... Аз се почувствах повече българка и по-единна с другите българи по време на тези щастливи събития.

[quote#6:"Г-н D."]Турците, гърците, сърбите имат своите писатели нобелови лауреати, а българите се гордеем с това,[/quote]

Нобеловата награда е политическа награда и това е всеизвестно. Чрез нея се обръща вниманието на световната общественост към определена личност или страна с ясна предварителна концепция. Особено наградата за мир често пъти има поощрителна стойност, с която да се засвидетелства моралната солидарност с някой борец за свобода и човешки права, прокуден или заплашван в собствената си родина. Една от причините почти сигурният ни нобелов лауреат-Йовков, да не получи своето признание, е както вътрешните интриги и конфронтации в нашите литературни кръгове, така и политико-държавническата изолация на България, започнала след Междусъюзническата война. Един пример само на плоскостта на това какво внимание ни отделят някои от водещите тогава световни медии преди и след тази криза на имиджа ни пред света:. до 1912 година има поне три материала, посветени на българите в "Нейшънъл Джиографик", след Първата световна война България не се появява там цели 50 години с обширна статия. Нещата не са така прости, както може би повече хора искат да мислят. :)

[quote#6:"Г-н D."]Мисленето ви е от ХІХ век, когато се формират европейските национални държави[/quote]

Националните държави, г-н Д, все още съществуват, така че отпада твърдението Ви от предела на кой век ги съзерцавам.

[quote#6:"Г-н D."]нацията ни се подпира като на тояга на нащенско някакво славно историческо минало (което приключва с Балканската война)[/quote]

Приключва с Балканска война? Защо тогава? Защото е последната война, от която сме излезли победите ли? Нима геройството може да се вмести в понятието "победител" само? То съществува и от двете страни на бойното поле. За мен е неописуемо геройство БПЦ и българското гражданско общество да впрегнат цялата си енергия, непоколебимост и връзки, за да спасят евреите в България през Втората световна война. Това е истински подвиг и дори е още по-ценен, защото е направен от изходната позиция на по-слабия, на онази държава, която не може да си позволи да определя политически и обществения си живот. Ние сме били съюзници на Германия, но сме били като победени в правото да отстояваме независими решения. Имаме и още много примери, с които ако не се гордеем, поне трябва да ги помним и ако не заради нас самите, то за поучителен пример пред света.

[quote#6:"Г-н D."]Български цар пил вино от черепа на свой убит враг!!! [/quote]

Да, но сами съзнавате, г-н Д, че това е така широко известно само защото е по-интересно, образно и затова прави впечатление на по-малките ученици. Обикновено за този исторически фрагмент се пишат много бисери и той се зазубря извън контекста на другите факти. Не може да е само това, което ще знаем за България като цяло, нали? А ако ми говорите просто за това, че историята ни е много кървава и възпитава на жестоко поведение младите, но тогава как така древногръцката митология се приема съвсем толерантно навсякъде, а тя пък изобилства от притчи за убийства, кръвосмешения, отмъщение, детеубийства, изневери, кървави и батални сцени и въпреки това служи като културен ориентир за една епоха и е обект на много изследвания? Както има право да съществува разпространението на митове, реални факти и предания, които ни показват отрицателната страна на живота и ни образоват за различните епохи, така и случилата ни се национална история такава, каквато до сега сме успели да я изследвали, може и трябва да бъде показвана без цензура и редактиране.

[quote#6:"Г-н D."]Напрегнете се и дайте пример за национална гордост и единение от последините 20 години.[/quote]

94-та година- четвърти в света по футбол. 2006-та- трети в света по волейбол. 2007-ма пети на "Евровизия" с прекрасната песен "Вода". И ако ми кажете, че това не са моменти на национално сплотяване, поне за мен няма да сте прав, защото, позволете да се познавам по-добре... Аз се почувствах повече българка и по-единна с другите българи по време на тези щастливи събития.

[quote#6:"Г-н D."]Турците, гърците, сърбите имат своите писатели нобелови лауреати, а българите се гордеем с това,[/quote]

Нобеловата награда е политическа награда и това е всеизвестно. Чрез нея се обръща вниманието на световната общественост към определена личност или страна с ясна предварителна концепция. Особено наградата за мир често пъти има поощрителна стойност, с която да се засвидетелства моралната солидарност с някой борец за свобода и човешки права, прокуден или заплашван в собствената си родина. Една от причините почти сигурният ни нобелов лауреат-Йовков, да не получи своето признание, е както вътрешните интриги и конфронтации в нашите литературни кръгове, така и политико-държавническата изолация на България, започнала след Междусъюзническата война. Един пример само на плоскостта на това какво внимание ни отделят някои от водещите тогава световни медии преди и след тази криза на имиджа ни пред света:. до 1912 година има поне три материала, посветени на българите в "Нейшънъл Джиографик", след Първата световна война България не се появява там цели 50 години с обширна статия. Нещата не са така прости, както може би повече хора искат да мислят. :)

До коментар [#8] от "girl power":

Госпожице, впечатлен съм от коректния тон на постовете ви. Приемам доводите ви, но мисленето ми е по-различно е оставам на позицията си, че демокрацията може да не е най-доброто нещо, измислено от хората, но до момента няма по-добро - Чърчил.
Що се отнася до казуса в Кърджали, той е издържан изцяло в рамките на Конституцията, която гарантира еднакви права на българските граждани, независимо от тяхната вяра, произход, образование и пр, от Избирателния кодекс, който описва как се правят избори, от Закота за местното самоуправление, който решава въпроса с представителството на гражданите в ОбС и механизма на вземане на решения.
За мен случаят с ген. Делов, чиито заслуги към Отечеството ни най-малко не подлагам на съмнение, е използван за политическо противопоставяне и нагнетявана на междуетническо напражение. За съжаление на много бългрски граждани нещо не им достига, за да го схванат.
С това приключвам по темата.