С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
30 26 окт 2012, 16:15, 9920 прочитания

Не е подслушване, не е в интернет и не е безконтролно

Съдиите Таня Маринова и Петко Петков за това какво се крие зад термина трафични данни и как службите получават или не достъп до тях

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Държава, в която полицията има безпрепятствен достъп до данни за личната кореспонденция на гражданите, е полицейска държава. Ако нашата държава е такава, българският съд отговаря за това."

Цитатът е от отворено писмо на Българския хелзинкски комитет (БХК) до председателите на 28-те районни съдилища по повод "констатациите на парламентарната подкомисия за контрол върху специалните разузнавателни средства и върху достъпа до електронните съобщения, че почти всяко искане на службите, най-вече на полицията, за достъп до трафични данни по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се одобрява от съда. Изключенията са нищожен дял 0.8%, или 639 отказа при 58 000 разрешения".


Срещаме се с наказателните съдии Таня Маринова и Петко Петков в един от съдийските кабинети на последния етаж в най-големия и натоварен районен съд в страната Софийския районен съд (СРС). Те са двама от четиримата магистрати, на които председателят е дал правомощия да се произнасят по искания за разкриване на трафични данни. Редуват се по график, като всеки ден някой от тях дава разрешение или отказва тази информация да бъде предоставена на полицията и службите за сигурност.

Какво всъщност са трафичните данни?
Съдия Таня Маринова отговаря, че в 98% от исканията става дума за GSM комуникация информация за проведени разговори, уникалния номер на телефонния апарат (IMEI), в който е включена СИМ картата, клетките, през които е минало обаждането, и къде се е движил телефонът. Останалите два процента са искания за разкриване на това кой потребител седи зад даден IP адрес. Тя прави важно уточнение: за разлика от специалните разузнавателни средства трафичните данни не разкриват същината на разговора.

Преди малко повече от две години и половина бяха предложени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които създадоха задължение за доставчиците (мобилни и интернет) да съхраняват една година трафичните данни за потребителите си. Проектът предизвика обществени емоции и протести срещу "безконтролното подслушване в интернет". Според Петко Петков парадоксалното е, че именно тези промени в закона са довели до въвеждането "на някакъв ред за обработка на тези данни. И някакъв режим, според който те да бъдат предоставени, защото дотогава всичко наистина беше безконтролно". Двамата магистрати дават пример със скандала около разработката "Галерия" на ДАНС от края на 2008 г. (когато бяха искани именно трафични данни за журналисти и издатели): "Всеки разследващ орган вдигаше слушалката, обаждаше се, искаше данните и до няколко часа ги имаше. И никой не можеше да им откаже."



Кой иска трафичните данни?
"ДАНС, ГДБОП и от СДВР (Столична дирекция на вътрешните работи) когато разследват криминална престъпност", отговаря Петко Петков. Таня Маринова уточнява, че разрешенията по ЗЕС се правят на база оперативни дела, защото, "когато вече има образувано досъдебно производство, разследващият орган може да иска тази информация без разрешение на съда". Тя обяснява, че контролът на съда по тези искания е само когато няма образувано досъдебно производство, а се извършва проверка по данни за извършване на тежко престъпление или издирване на лице.

"Полицията има два канала за получаване на тази информация", допълва я Петко Петков и посочва проблема ако по исканията на база оперативни дела има контрол и статистиката е ясна, при исканията за разкриването на трафични данни при вече образувани досъдебни производства нещата са "абсолютно безконтролни" и отговорността е в ръцете на МВР и прокуратурата.

Съдия Таня Маринова разказва пък, че исканията от Военна полиция, Военна информация и Националната разузнавателна служба се "броят на пръсти", като има много заявления от Гранична полиция. Тази служба разследва предимно трафик на хора, наркотици или контрабанда на цигари без бандерол.

Колко са исканията?
Петко Петков пояснява, че миналата година исканията са били 7600, като по тях са били постановени около 800 отказа. От началото на тази година има 7100 искания, като отказите пак се движат около 10%.

И двамата констатират, че от оплакванията на полицаите се разбира, че според тях по-лесно се получава разрешение за СРС, отколкото за разкриване на трафични данни. Статистиката го потвърждава от близо 6000 искания председателят на Софийския градски съд е постановил едва два отказа.

Петко Петков си спомня, че в началото отказите при тях са били около 25%, но това е било, докато полицаите разберат "как се пише искане". Съдиите в крайна сметка са написали указания за това какво трябва да съдържат документите. "В началото всъщност много често изпускаха задължителни реквизити не сочеха преписката, по която разследват, не сочат длъжностното лице, на което се предоставя информация", разказва съдия Маринова и припомня практиката на ГДБОП да не казва името на служителя, който иска данните, защото това било "класифицирана информация". Таня Маринова уточнява: "Тези недоразумения вече отпаднаха като цяло."

Как точно съдиите решават дали да разкрият трафичните данни?
"Нямаме достъп до преписката, до оперативното дело", казва съдия Таня Маринова. И обяснява, че пред съдията е единствено мотивираното искане на полицаите: "Те трябва да са описали в него фактите, които до този момент са узнали и които да сочат за извършено тежко или компютърно престъпление. Защото разрешението се дава само за разкриване на тежки умишлени и компютърни престъпления и за издирване на лица."

Съдия Петков уточнява, че проверката на съда е формална: "Дали изхожда от компетентен орган искането и дали описаните в него факти сочат разследвано престъпление, каквото предвижда законът." Той говори за още едно условие от искането съдиите трябва също така да могат да направят извода, че "информацията, която искат, ще им бъде полезна да разкрият престъплението. Ако не можем да направим този извод, излиза, че искането за конкретния номер е самоцелно, и тогава отказваме".

Защо отказват?

"Най-честата причина за отказ е липса на мотиви или че от мотивите става ясно, че не се цели разкриване на престъпление, а за превенция на престъпна дейност нещо, което законът не допуска." Съдия Петков дава пример, че преди време е отказал искане "да бъде дадена информация за телефонните номера на лице с мотив, че е било забелязано да стои пред офиса на известна българска банка и да наблюдава подозрително". През усмивка той коментира: "Стоенето пред нечий банков клон все още не е престъпление."

За какво се използва тази информация?
Съдия Петков уточнява, че това е информация, която най-често се използва постфактум, за да се установят, потвърдят или опровергаят дадени хипотези и факти: "За да докажат например присъствието на дадено лице на определено място, искат информацията за номератата на клетките, през които е минал трафикът през даден момент. Аз съм ползвал такава информация по мои дела. Имал съм подсъдим, който твърдеше, че се намира в Монтана в момента на престъплението, а като извадихме разпечатка от неговия телефон, се оказа, че е бил в София през целия ден. Нещо повече "скъсал се е" да говори и е говорил от едно и също място. Клетката се оказа до дома му. А престъплението беше станало точно там."

Таня Маринова казва, че има и обратната хипотеза: "Имала съм дело, в което подсъдимият твърди, че през цялото време неебилвСофия,а в Еленския Балкан. Обаче никой не му обръща внимание и като изисках разпечатки на неговия телефонен номер и на съпругата му, се оказа, че точно по времето, когато той твърди, че е бил в Елена, е бил там. Включително по време на престъплението."

Петко Петков дава пример, че трафичните данни могат да се използват например в случай на откраднат GSM: "Тогава се иска информация дали с даден телефонен апарат е ползвана друга СИМ карта от датата на кражбата. В този случай информацията, която искат, е за активиране на телефонния апарат след определена дата."

Има ли искания за компютърна комуникация?
"Въпреки че му казват Закон за подслушването в интернет, тези искания са малко", коментира Петко Петков и уточнява, че миналата година заявленията за това са били 116 (от над 7000). Искат се еднотипни данни - интернет доставчикът да разкрие кой потребител седи зад даден IP адрес.
И двамата си спомнят само едно искане за разкриване на такъв адрес заради коментар във форум: "Ставаше дума за общ коментар срещу членове на ВСС. Заплахата беше смешна. Нямаше данни за престъпление и отказахме."

Може ли ЗЕС да ни помогне да намерим изгубения си GSM?
И двамата магистрати са категорични, че за загубен телефон не могат да се разкриват трафични данни (кой ползва намерения телефон): "Когато лицето намери телефона, е длъжно в определен срок да го предаде на собственика или в управление на МВР. Ако това не се направи, НК предвижда глоба от 100 до 300 лв. Ако наказанието беше лишаване от свобода над 5 години, тогава щяха да получават разрешение."

В този контекст Таня Маринова споменава и за опасна тенденция в законодателната дейност да се вдигат наказания за най-различни престъпления, за да станат те тежки (т.е. да се санкционират вместо до три години с до шест години затвор), за да може да има основание за разкриване на трафични данни: "Така беше с цигарите без бандерол и заканите за убийство."

Това ограничение в закона понякога кара полицаите да търсят начини да го заобиколят, когато мотивират фактите в искането си. "Аз лично съм попадал на такива случаи", разказва Петко Петков и описва казус на човек, който счупил витрина на магазин с камък "хулиганството беше квалифицирано като кражба, извършена със специално техническо средство". В този случай магистратът е изпратил сигнал до полицейския началник на служителя, отправил искането.

"Прибягват до това да бъдат излагани факти за тежко престъпление, за да получат те разрешение, а всъщност да става дума за леко", обобщава съдия Маринова и уточнява, че съдиите няма как да знаят дали това, което е описано в искането, отговаря на истината: "Законът действа с презумпцията, че всеки, който го прилага, е добросъвестен."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1147 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 1682 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Лиляна Павлова: Ще убедим Европа да финансира и рехабилитацията на пътища

Регионалният министър пред "Капитал"

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие