Различните отпадъци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Различните отпадъци

Опаковките от перилните и почистващите препарати са част от опасните отпадъци в бита<br>

Различните отпадъци

Или коя е част от боклука вкъщи е опасна

7747 прочитания

Опаковките от перилните и почистващите препарати са част от опасните отпадъци в бита<br>

© Shutterstock


Какво става, когато всички онези продукти, които използваме, за да поддържаме домовете си чисти, а нас самите здрави, изпълнят своето предназначение и от тях останат полупразните опаковки? Дали те могат да бъдат изхвърлени наред с общите отпадъци или пък в някой от цветните контейнери? В повечето случаи малко хора се замислят върху това и всички тези туби, бутилки, кутии и други поемат към най-близката кофа около дома ни. Има обаче и такива, които съзнават, че в част от отпадъците от бита се съдържат вещества или има остатъци от такива, които носят опасност за хората и природата, и предпочитат да ги съхранят, вместо да си затворят очите и да ги изхвърлят. А това превръща част от жилищата ни в своеобразни необезопасени складове за самоделни бомби и отрови. Очевидно е, че нито тоталната безотговорност, нито прекалената отговорност са решение на проблема с т.нар. опасни битови отпадъци. Решението е в създаването на работеща система за тяхното събиране и обезвреждане.

Кой членува в "Група 20"

Подобно на много продукти, и за отпадъците има класификация с цел те да бъдат правилно управлявани, депонирани или обезопасявани. В българското законодателство битовите отпадъци попадат в т.нар. "Група 20", като всеки вид се маркира с шестцифрен код, а тези, които са опасни, имат и допълнителното обозначението * (звезда) след себе си. Най-общо в графата * влизат перилни и почистващи препарати, съдържащи опасни вещества, бои и лакове, различни видове химикали, лекарства с изтекъл срок на годност, опаковките от препаратите против различни вредители. Спрейовете под налягане, включително някои дезодоранти, също попадат в категорията "опасни", както и живачните термометри и лампи. Макар и в друга група от класификатора, към опасните битови отпадъци се присъединяват и всички опаковки, които съдържат остатъци от опасни вещества.

Търси знака върху опаковката

Естествено като потребители ние не сме длъжни преди изхвърлянето на която и да било опаковка или остатък от използван в домакинството ни продукт да търсим в класификатора дали той попада в опасната графа - за това трябва да ни е информирал производителят му, поставяйки някоя от общоприетите маркировки за опасност. Най-често това е зачеркната кофа за боклук, но може да бъде просто удивителен знак. При фармацевтичните продукти пък предупреждението е изписано върху листовките за потреба. Ако на нея пише: "Лекарствата не трябва да се изхвърлят в канализацията или в контейнера за отпадъци", това наистина е така.

<#text>Кой би взел "опасните"

Докато за т.нар. масово разпространени опасни отпадъци – батерии и електроника например, събирането и обезвреждането им е вменено като отговорност производителя или вносителя, то за останалите, които крият риск, ангажиментът е на общините. Според Закона за управление на отпадъците кметствата са тези, които трябва да организират дейностите по разделното събиране на опасните отпадъци и предаването им за оползотворяване или обезвреждане. Общините с население над 10 хил. жители са задължени да осигурят и площадки за някои по-специфични отпадъци, сред които са и определяните като опасни. За изпълнение на последното обаче местните администрации имат срок до юли 2014 г. Общините, които не изпълнят законовите си ангажименти, ще заплащат с 15% по високи екотакси. Дори и местните власти да осигурят площадки за опасните отпадъци от бита обаче, остава отворен въпросът как този отпадък ще стигне до специализираното сметище. Очевидно е, че да се разчита хората сами да занесат боклуците си до площадката би означавало тя да остане празна. Ето защо кметствата ще трябва да инвестират време и средства, за да намерят най-подходящиятвариант, който да приложат.

Към момента обаче нито една община в България няма работеща система за събиране на опасни отпадъци от домакинствата. Има обаче изпълнени няколко пилотни проекта. Последният от тях е от тази година и беше проведен на територията на Столичната община. Резултатите от него показват, че нещата могат да се случат, при това на приемлива цена.

Малко или много са 1000 кг

В рамките на по-малко от девет месеца в София са събрани близо 1000 кг опасни битови отпадъци - лекарства, живачни ампули и термометри, флакони, замърсени опаковки и др. Малко или много е това количество? "Като се има предвид, че един живачен термометър, например тежи по-малко от 20 г, сами си представете за какво количество става въпрос", казва Ралица Ангелова, зам. изпълнителен директор на "БалБок инженеринг" - компания, специализирана в областта на управлението на опасни отпадъци. В края на миналата година дружеството подписа договор със Столичната община за пилотен проект за система за събиране на опасните отпадъци от домакинствата. За времето на неговото действие - от средата на януари до края на септември, по предварително обявен график мобилни събирателни пунктове бяха позиционирани в различни райони на града, където всеки можеше да предаде опасните отпадъци от дома си. Отделно за целта на проекта беше пусната специална телефонна линия с номер 0700 11 750, на която хората можеха да подават заявки за включване в графика на мобилните пунктове - за събиране от посочен адрес. 

"Генерира се огромен интерес и много хора, дори които не са предполагали, че съхраняват опасни отпадъци, се включиха в системата", разказва Ралица Ангелова. Тя обяснява, че специфичното при работата с опасните отпадъци е, че трябва да има много точна отчетност и водене на документация. Записва се както видът на всеки отпадък, така и неговото количество. Това е така, тъй като съхранението, опаковането, транспортирането и обезвреждането им, от една страна, струват пари, а от друга, част от тях подлежат на специален контрол и отчетност, както е например с живака. Така стойността на целия проект, изчислена на базата на количеството събрани отпадъци, е била 12.5 хил. лв. Според Ралица Ангелова приложената в София система за събиране на опасни отпадъци е приложима за всяка община.

Телефон все ни свързва, телефон ни дели

Краят на октомври е, а специалният телефон продължава да звъни. Независимо че проектът в София е приключил преди месец, горещата линия все още е отворена и на нея всекидневно се обаждат хора, за да кажат, че в домовете си съхраняват лекарства с изтекъл срок, стари кутии с бои и лепила, живачни ампули и други битови отпадъци, за които предполагат, че са опасни. И всички те се интересуват кога и къде ще могат отговорно да се разделят с вредния боклук. Въпреки че за момента конкретни отговори няма, всяко обаждане се записва. Едно със сигурност е ясно - Столичната община обяви, че възнамерява да продължи проекта. Ако обаче това се забави във времето, е твърде вероятно ентусиазмът на хората да изчезне и опасните отпадъци да се върна в общите кофи.

Накъде поемат опасните

Както събраните от промишлеността опасни отпадъци, така и тези от бита поемат "зад граница". В зависимост от вида им или се изгарят, или се рециклират. Пример за първото са силно замърсените отпадъци - те се изгарят в специални инсинератори за опасни отпадъци, каквито например има в Германия. На рециклиране обаче подлежат отпадъците, които съдържат живак. За предаването му обаче към лицензираните за рециклиране места има определени квоти. Нещо повече - политиките на европейските държави за последващото му използване са много строги. Така всяко количество рециклиран живак подлежи на строг контрол накъде и в кои индустрии отива.

Какво става, когато всички онези продукти, които използваме, за да поддържаме домовете си чисти, а нас самите здрави, изпълнят своето предназначение и от тях останат полупразните опаковки? Дали те могат да бъдат изхвърлени наред с общите отпадъци или пък в някой от цветните контейнери? В повечето случаи малко хора се замислят върху това и всички тези туби, бутилки, кутии и други поемат към най-близката кофа около дома ни. Има обаче и такива, които съзнават, че в част от отпадъците от бита се съдържат вещества или има остатъци от такива, които носят опасност за хората и природата, и предпочитат да ги съхранят, вместо да си затворят очите и да ги изхвърлят. А това превръща част от жилищата ни в своеобразни необезопасени складове за самоделни бомби и отрови. Очевидно е, че нито тоталната безотговорност, нито прекалената отговорност са решение на проблема с т.нар. опасни битови отпадъци. Решението е в създаването на работеща система за тяхното събиране и обезвреждане.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.