Разделяй и владей
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разделяй и владей

Паленето на цветните контейнери беше доста често явление в първите години на системата и стана причина на места трайно да изчезнат цветните контейнери.<br>

Разделяй и владей

Проблемът с отпадъците няма да бъде решен без работещо разделно събиране

Калина Горанова
14119 прочитания

Паленето на цветните контейнери беше доста често явление в първите години на системата и стана причина на места трайно да изчезнат цветните контейнери.<br>

© Георги Кожухаров


Ако си изхвърляте разделно отпадъците, навярно сте изпадали в ситуацията дълго и продължително да издирвате жълтата кофа из кварталните улици, натоварени с доволно количество боклук. Накрая при добър късмет усилията ви са били възнаградени и сте успели да я откриете. Разбира се, ако преди това не сте се отказали и не сте метнали суровините в най-близкия контейнер за битова смет, и не сте преустановили с разделното събиране изобщо.

Описаното е история от ниската част на квартал "Лозенец" в София, т.е., кажи-речи, в центъра. Ситуацията е различна в различните райони на града, но общата тенденция на разделното събиране в столицата е, че то, вместо да се подобрява, върви назад. 

Разреждането на контейнерите е само един от сценариите, които се наблюдават в момента. Ако сте жител на "Люлин", най-вероятно колкото и да обикаляте, няма да откриете жълт контейнер. Ако пък сте от "Студентски град", "Връбница", "Подуяне" или Панчарево от около година, сте останали не само без жълти контейнери за хартия и пластмаса, но и без зелени за стъкло. Ако пък сте от "Овча купел" или "Кремиковци", изобщо не сте имали такива.

Причините европейската практика да не върви особено успешно в българската столица са разнородни, а замесените страни от години се обвиняват взаимно. Организациите, които трябва да събират и предават за рециклиране суровините, обвиняват общината, че не контролира гражданите си, които не изхвърлят правилно, и като резултат организациите редовно возят голяма част битов отпадък в камионите си. Общината на свой ред смята, че разделното събиране е задача на организациите, които получават пари от техните членове - фирмите, които пускат на пазара опаковки (на принципа замърсителят плаща). Гражданите не вярват, че организациите си вършат съвестно работата и че усилията им имат някакъв смисъл. Организациите пък си отправят взаимно обвинения в недобросъвестно извършване на задачата. Нерешен е и въпросът с клошарите и по-скоро с пунктовете, които изкупуват суровините без сертификат за произход, и т.н., и т.н.

Всичко това се случва на фона на европейските изисквания, които страната трябва да спазва и летвата по тях се вдига с всяка година. Пред общините пък се появиха по-високи изисквания, които ще трябва да изпълнят към 2020 г.  И не на последно място, страната сама за себе си има спешна нужда от по-добро управление на отпадъците, за да си гарантира една по-чиста околна среда в бъдеще.  

С други думи, разделното събиране е нещо, което трябва да се състои. Това може да стане само при добро сътрудничество между всички участващи страни и с намирането на по-добри решения и практики. Проблемът е повече от актуален, тъй като предстои и ново подписване на договорите на организациите, които работят в столицата, както и прелицензирането им по новите изисквания на екоминистерството.

На теория ясно

Идеята на разделното събиране е ясна за всички. Голяма част от генерираните отпадъци са суровини, които могат да бъдат използвани повторно, могат да бъдат източник на енергия или да се превърнат в компост и да се използват за наторяване и рекултивиране на почвите. Отпадъците с такава стойност трябва да бъдат разделени от останалия боклук и да бъдат рециклирани. Така ресурсите се използват по-умно, а количествата боклуци, които отиват в депата, стават по-малко и те на свой ред се запълват по-бавно. Това пък отдалечава нуждите от нови и нови депа, които по незнайни причини в България се строят бавно и мъчително. "Световният и европейският опит показват, че след рециклиране и компостиране нивото на битовите отпадъци спада над 80%", изчислява в изследването си Евгения Ташева от сдружение "За Земята". Или иначе казано, разделното събиране е много основна част от цялостното управление на отпадъците и не бива да бъде неглижирано.

Разделното събиране беше поверено на специални организации на бизнеса, в които компаниите, пускащи на пазара опаковани стоки, членуват и плащат такси. Срещу това тези организации имат ангажимента да събират и предават за рециклиране определен процент от количествата и вида опаковки, които са пуснали на пазара техните членове – т.нар. цели, които се отчитат всяка година пред екоминистерството.  Така например за 2010 общата цел е била 48% от пуснатите на пазара опаковки да бъдат събрани разделно, за 2011 г. – 50%, а за 2012 г. е 53%. Организациите отговарят за изграждане на системата за разделното събиране за населението с помощта на познатите "шарени" кофи и чрез информационни кампании. Общините пък трябваше да предоставят места за разполагане на контейнерите и да се грижат само за битовия отпадък, който евентуално да претърпи някакво разделяне на самото депо. 

Равносметката изглежда такава: за 2011 г. на пазара са пуснати 297 хил. тона опаковки. От тях за рециклиране са предадени 162.6 хил. тона. Или организациите са изпълнили целите си, но каналът за събиране на суровина от домакинствата посредством шарените контейнери остава все така най-слабият източник на суровини, а количествата, които се отчитат пред екоминистреството, се събират или от пунктове подизпълнители, или например от големите логистични и бизнес центрове. Едновременно с това обаче според официалната статистика, която НСИ изчислява за общините, едва 36 хил. тона са рециклирани. Общата картина пък е, че на година домакинствата изхвърлят около 3 млн. тона отпадъци. Или много малка част от общото не попада в депата.

Ново 20

След последните промени в Закона за управление на отпадъците обаче общините ще трябва по-сериозно да погледнат на разделното събиране, тъй като вече пред самите тях има поставени цели, които трябва да изпълняват. Към 2020 г. биоразградимите отпадъци, постъпващи в депата (хранителни, градински, хартия, картон и др.), трябва да са намалели до 35% от общото им количество.  Хартията, пластмасата, металът и стъклото трябва да са намалели минимум 50%, а строителните отпадъци да се рециклират минимум 70%. Цената за депониране на тон отпадък в депо също би трябвало да расте през годините, като това е допълнителен финансов стимул за разделяне на суровините от истинските отпадъци, които не могат да бъдат използвани за нищо друго.

В новата наредба на екоминистерството пък се предвижда не по-малко от 6 млн. души от населението на страната да могат да изхвърлят разделно. Разделно събиране трябва да има във всички населени места с население по-голямо от 5 хил. души, като ще бъде и задължително за всички курортни селища.

Целите пред общините могат да бъдат постигнати само при по-добро разделяне на отпадъците още при излизането им от домакинствата, тъй като за разделяне в депото голяма част от иначе годните за рециклиране суровини вече са съсипани. Или с други думи, организациите и общините са си взаимно необходими.

На практика трудно

Вместо това обаче най-големият град в страната е и пример за най-лошо разделно събиране. Към момента по официални данни на общината София рециклира между 10% и 20% от цялото си количество битови отпадъци, образувано от домакинствата, административните и търговски обекти. Твърде незадоволително на фона на 50% цел към 2020 г.

Ако си изхвърляте разделно отпадъците, навярно сте изпадали в ситуацията дълго и продължително да издирвате жълтата кофа из кварталните улици, натоварени с доволно количество боклук. Накрая при добър късмет усилията ви са били възнаградени и сте успели да я откриете. Разбира се, ако преди това не сте се отказали и не сте метнали суровините в най-близкия контейнер за битова смет, и не сте преустановили с разделното събиране изобщо.

Описаното е история от ниската част на квартал "Лозенец" в София, т.е., кажи-речи, в центъра. Ситуацията е различна в различните райони на града, но общата тенденция на разделното събиране в столицата е, че то, вместо да се подобрява, върви назад. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    dislfan avatar :-?
    pero_defformero

    "дълго и продължително" -- кой ви учи да се изразявате тъй нескопосано?

  • 2
    plamentomov avatar :-|
    paf

    Действително вече трябва да се направи нещо сериозно по въпроса. В Германия са го измислили така: всяко семейство събира разделно в собствени контейнери, които са на специални места пред блоковете. В определен ден от седмицата, кола на комунални услуги минава и събира така разпределения разделно боклук. При изрядно отношение на семействата през годината, през следващата година общината за награда ти връща част от сумата, която си внесъл под формата на такса смет... И тази практика върви много успешно... Докато не се направи нещо подобно и у нас, т.е. семействата, домакинствата, да имат някакъв стимул да събират разделно, ние няма да решим този проблем. Пак казвам - в Германия вече е измислено и този модел работи много успешно.

  • 3
    plamentomov avatar :-|
    paf

    Действително вече трябва да се направи нещо сериозно по въпроса. В Германия са го измислили така: всяко семейство събира разделно в собствени контейнери, които са на специални места пред блоковете. В определен ден от седмицата, кола на комунални услуги минава и събира така разпределения разделно боклук. При изрядно отношение на семействата през годината, през следващата година общината за награда ти връща част от сумата, която си внесъл под формата на такса смет... И тази практика върви много успешно... Докато не се направи нещо подобно и у нас, т.е. семействата, домакинствата, да имат някакъв стимул да събират разделно, ние няма да решим този проблем. Пак казвам - в Германия вече е измислено и този модел работи много успешно.

  • 4
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    Докато не се въведе такса смет да се определя на количество боклук - бойкот на всякакви такива инициативи. Не може държавата да ми плюе в лицето и да ми определя такса смет на стойност на имота и от друга страна да вика - събирай разделно. Еми няма да стане. С фирмите положението е още по-нелепо. Във фирмата, където работя си има организация и всичко си се събира разделно и се предава на съответните фирми. Но стимул няма, а има гавра от страна на общината, като продължава да начислява такса смет на данъчна оценка. Ето за това няма да тръгнат такива инициативи за разделно събиране. и какъв е смисъла - да се съберат разделно хартия, стъкло и пластмаса и да мине няква фирма да ги събере и да ги предаде срещу заплащане? :-)

  • 5
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Само икономическия стимул може да накара българинът да събира разделно боклуците си, а такъв няма. Най-голямата далавера е за циганите, дето ровят по кофите, а напоследък, с масовото обедняване на народа се виждат и много възрастни хора...

    Не стига, че сме бедни, ами сме и незаинтересовани до безобразие. А това с палежите на контейнери изобщо не го разбирам - ако се хване някой подпалвач що не го накарат да закупи 10 нови контейнера, та да видим ще пали ли пак?

  • 6
    raz_dva_tri avatar :-|
    Raz Dva Tri

    16 Ноември 2007 11:56
    Аз си разделям отпадъците от преди да се появят цветните контейнери. Преди оставях пластмасите и стъклото и хартията опаковани до контейнера, и те изчезваха до около 1/2 - 1 час, отнесени от хора, които имат нужда от стотинките, които струват...
    С контейнерете малко ме пообъркаха, но сега ги хвърлям (пак опаковани) в съотнетния контейнер, откъдето се надявам да ги вземат същите хорица и да ги предадат на вторични...
    Преди седмица исках да се отърва от около 20 бутилки от бира, та обиколих няколко магазина, които отказаха да ги изкупят. Така, че ги сложих и тях до контейнера и след 30 мин. като минах от там ги нямаше.
    Като носител на ГРАЖДАНСКО съзнание аз съм готов да дам малко от себе си, за да улесня решаването на проблема и да живея в по-чиста и приятна среда. Приятелите и съседите ми обясняват как няма смисъл, ама те така ми обясняваха и като боядисвахме с един комшия блока, и като орязвам клоните на дърветата около блока...
    Поздрави!

  • 7
    darostinta avatar :-|
    darostinta

    Аз също събирам разделно целия си домакински отпадък, независимо че доста често в сините кофи за хартия има изхвърлени цели торбички с пластмаса или пластмасови бутилки. Хората не събират разделно. Факт. Не ме спира и това, че много хора не го правят. Важното е, че аз го правя. Това е бъдещето и хората трябва да се научат да са отговорни за всяко свое действие. В България това е почти невъзможно, но се надявам някой ден да се научим всички, че не е важно какво прави съседа, а какво правя аз!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK