Пълна лудница

Така министър и депутати дадоха различни причини за заковаването на цените, а в най-тежка ситуация беше поставен председателят на иначе по закон независимия регулатор Семерджиев, който трябваше да се самоопровергава.

Защо токът няма как да не поскъпне

В своето изказване ден по-рано председателят на регулатора всъщност обясни, че цената за достъп (въведена през септември за ВЕИ-та), от която уж зависи поскъпването на тока, ще бъде намалена от юли догодина. Това означава, че поради липсата на достатъчно информация в момента тази такса е завишена и цели да покрие не разходите за достъп, а реално да свали изкупната цена на зелената енергия.

От догодина разходът за непредвидените, но работещи зелени централи трябва да бъде отчетен в добавката за зелена енергия, което според Семерджиев ще доведе до поскъпването от 3-4%. Върху цената на електроенергията обаче влияят много други фактори , които правителството на ГЕРБ може да загърби заради идващите избори. Ценообразуването в енергетиката обаче не трябва да се основава на популистки сметки, а на точни изчисления, които, ако бъдат пренебрегнати, ще доведат до много по-едри проблеми по-късно.

Изчисленията на асоциациите за възобновяема енергия, които бяха представени на кръгла маса за проблемите и предизвикателствата пред  ВЕИ сектора, показват, че дефицитът, който тепърва трябва да бъде отчетен в цената на тока, е с произход не само зелена енергия, но и тази на топлофикациите. Според техните данни при възобновяемата енергия дефицитът, който не се покрива от добавката за зелена енергия, ще бъде 213 млн. лв. за периода юли 2012- юли 2013. Освен при зелената надбавка обаче изчисленията показаха, че при високоефективното и комбинираното производство на топлофикациите недостигът ще е много по-голям. Става въпрос за 350 млн. лв., които няма да бъдат покрити от така наречената кафява надбавка, а ще отидат за сметка на НЕК. По закон обаче НЕК трябва да бъде компенсирана за тази разлика при определянето на новите цени на тока от юли. Ако прогнозата на ГЕРБ обаче, че увеличение няма да има, се сбъдне, означава, че НЕК няма да получи компенсация и ще бъде изправена пред фалит.

Намерението на ДКЕВР

да потисне цената на конвенционалната енергия също изглежда странно, при положение че тези централи ще имат допълнителни разходи за закупуване на квоти за вредни емисии. Единствената възможност тук е, ако бъдат намалени цените по дългосрочните договори на ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3". Това обаче едва ли ще е достатъчно, за да компенсира всички останали фактори за поскъпване. От АЕЦ "Козлодуй" още през тази година алармираха, че се нуждаят от увеличение на цената, за да могат да съберат средства за удължаване живота на 5-и и 6-и блок. Това се отнася и за инвестициите, които трябва да бъдат направени в мрежата както от електроразпределителните дружества, така и от системния оператор.

Процедура срещу България

Междувременно по време на кръглата маса стана ясно, че Генерална дирекция "Конкуренция" към Европейската комисия (ЕК) е започнала проверка срещу България заради въведената в средата на септември от енергийния регулатор такса за достъп. Това означава, че дирекцията е констатирала нарушения, за които ще иска обяснение от България. Ако тези обяснения обаче не бъдат задоволителни, ще бъдат предписани мерки. Ако и те обаче не бъдат изпълнени, срещу страната ни ще бъде заведено дело в Европейския съд. Самият Добрев вчера все още не знаеше за започналата проверка, но посочи, че ще се окаже пълно съдействие на комисията.

Основната причина Брюксел да започне своето разследване вероятно е фактът, че цената за достъп е дискриминационна, тъй като беше наложена само за зелената енергия. Освен това ДКЕВР определи различна сума за различните централи, което нарушава конкурентното право.

Ефекти за бизнес средата

По време на кръглата маса присъстваха както представители от ВЕИ сектора, така и посланици и представители на банковия сектор. "Ние не искаме да се бъркаме в разговора за цените на електроенергията, но искаме предвидимост, за да можем да си вършим работата", коментира главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. По думите му капиталите в България са малко и в добри години те могат да осигурят икономически ръст от 1-2%. "Ако искаме по-голям растеж, чуждите капитали трябва да дойдат в България, а те биха имали интерес само ако ще спечелят", допълни той.

Посланиците, които присъстваха на кръглата маса, също изказаха загриженост за непредсказуемата бизнес среда, която се създава в България. Посланикът на Корея Чън Би Хо посочи, че се надява правителството да вземе решение, което не дискриминира ВЕИ сектора.