Чистачи на дългове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чистачи на дългове

Чистачи на дългове

Повечето заведени дела и събрани вземания от частните съдебни изпълнители са сигнал, че кризата не е отминала

Страхил Василев
6131 прочитания

Неточни, ненавременни или нееднозначни. Повечето икономически показатели имат поне един от тези недостатъци, а някои - всички. Затова, ако искате да си подсилите впечатлението за бизнес пулса в страната, можете да прибегнете и до един неортодоксален, но доста актуален и точен измерител - активността на частните съдебни изпълнители. Чрез тях своите задължения се опитват да събират както държавата, така и банки, компании и дори граждани. Затова и добрите новини за повече клиенти при съдебните изпълнители обикновено означават не толкова приятни времена за останалите бизнеси - лошите задължения се увеличават и съответно кризата не отминава.

А през тази година събраната от тях сума от длъжници за първи път се очаква да надмине 1 млрд. лв., като за сравнение през предходните шест години събраните пари са 2.8 млрд. лв. Според хора от бранша обаче ръстът в бизнеса им е минимален, въпреки че необслужваните задължения се увеличават. Причината е, че наред с повечето неплатежосопосбни длъжници нараства и броят на висящите дела.

Длъжниците варират от физически лица със задължения към банки и комунални доставчици до собственици на фабрики, хотели и заведения. Така разбивките на данните могат не само да дадат идея за състоянието на икономиката, но и за конкретни сектори.

Повече работа, по-малко пари

Според Георги Дичев, председател на контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) в България, приходите в бранша намаляват. Общият брой на висящите дела е 500 хил., а парите, които трябва да бъдат събрани по тях, са няколко милиарда. За сравнение - общият брой на приключените дела от 2006 г. насам е около 180 хил. Причините за това разминаване са основно две. От една страна, се увеличават компаниите, които не обслужват дълговете си, а от друга – делата се проточват дълго време, защото длъжниците плащат на части или опитват всякакви процедурни хватки за да отложат изпълнението. Според частните съдебни изпълнители затлачването не е причинено от броя на канторите в страната, които са 156 с 2000 служители, защото, когато има повече работа, винаги могат да бъдат наети още хора.

До началото на месец юли новообразуваните дела са 106 хил., а приключените – 24 хил., от което са събрани 465 млн. лв. Това е съотношение от по–малко от 25%, което постоянно намалява (виж графиката).

Трудната събираемост на задълженията по висящите дела освен по-малко приходи за частните съдебни изпълнители означава и по-малко пари в бюджета. По данни от КЧСИ средногодишно техният бизнес осигурява 100 млн. лв. на правителството под формата на ДДС, публични държавни вземания и различни други данъци и такси. Ако бъде подобрен механизмът за събиране на задълженията, естествено това ще доведе до по-големи приходи в бюджета. Увеличаването на събраната сума от частното съдебно изпълнение е резултат от по–големия брой възложени вземания. Едновременно с това разходите им само за една година са се увеличили с 40%.

Добър длъжник, лош длъжник

Логично най-голям обем от продажбите идва от банките. Причината за това са лошите заеми в резултат на кредитния бум до 2008 г. В момента тече период на "изчистване". Според Георги Дичев това ще продължи до 2013 г., най–късно до 2014 г., защото от 2009 г. банките отпускат кредити при много по-стегнати правила и по-малък процент ще достигат до частен съдебен изпълнител. Длъжниците естествено са различни. Има добросъвестни, но и злоупотребяващи. "Имаше случай с един таксиметров шофьор", разказва един частен съдебен изпълнител. Наложило се призовкарят да чака пред блока цяла нощ в колата си, чакайки таксиметровия шофьор. Той връчил на мъжа призовката рано сутринта пред входа на блока.

Разбира се, това не е масовият случай и повечето длъжници са добросъвестни. Преди 2009 г. често срещана е била практиката длъжниците да отидат в кантората, за да платят целия си дълг веднага след получаването на уведомлението. Сега тези случаи са по-скоро изключение. Добросъвестните длъжници дават предложения за погасителни планове в рамките на една или повече години в зависимост от размера на задължението, казва Георги Дичев. На фона на добросъвестните, които си плащат (или се опитват да го правят) редовно, има и такива, които се опитват да манипулират производството по несъстоятелност. Те откриват производство по несъстоятелност според Търговския закон, спирайки изпълнителните дела, като така започва универсалното изпълнение по несъстоятелността.

Друг индикатор за икономическото състояние върху длъжниците е запорът на сметки. "Въпреки че около 25% от делата са със запори, в сметките на които те са налагали, има малко пари или изобщо няма", коментира Дечев. Изключение правели единствено запорите на по–големите и стабилни фирми.

Продажбите през 2012 г.

Бърз поглед върху продажбите фиксира вниманието върху сделките с хотели и фабрики от началото на 2012 г. Впечатлява малкият брой продадени от обявените за продан имоти. От 62 обявени за продажба хотели на обща цена 102 млн. лв. купувач е намерен едва за 7. Само две пък са приключените сделки за фабрики за общо около 1 млн. лв., докато обявените за продан са 51 на стойност близо 60 млн. лв.

Съдебните изпълнители обясняват тази тенденция с това, че при този тип сделки се търси инвеститор, а не купувач. По въпроса с хотелите има и още една страна - презастрояването на курортите през миналите години и търсене на пазар за реализиране на построените сгради.

В полза на банки продадените имоти са 509 за близо 94 млн. лв. Това обаче са само малко над 10% от общата оценка за 925 млн. лв. на всички 6179 имоти, които са обявени в полза на банки. Според статистиката продадените имоти по дела, в които граждани са кредитори, са 172, което е повече от продажбите на бизнеса, който има 59 продажби. Георги Дичев си обяснява тенденцията при физическите лица с това, че бизнесът търси погасителни планове и някои дела се реализират чрез споразумения и разсрочвания и до продажби на имотите не се стига. По продажби софийският район е на първо място. Общата сума е около 42 млн. лв. Следват районът на Благоевград с 38 млн. лв. реализирани продажби и Стара Загора с 5.2 млн. лв., като 3.2 млн. лв. там са от продажба на аквапарк в с. Овощник. Хотелът "Тамплиер", бивша собственост на туристическата компания "Алма тур", е топ сделката за годината до този момент на частните съдебни изпълнители. Той е продаден за 22 млн. лв. Вторият продаден най-скъп имот е хотел в с. Баня за 11 млн. лв., а третият е част от ОЦК - Кърджали, продаден за 8.6 млн. лв.

На този фон добрата новина за икономиката може да е, че изчистването на лошите задължения започва да достига пик и че покачващите се бройки дела и събрани суми от частните съдебни изпълнители се дължат в голяма степен на натрупаните през предишните години проблеми.

Нелоялните конкуренти

Като новопоявил се проблем частните съдебни изпълнители сочат некоректни колекторски агенции (фирми за събиране на задължения), които се представят за частни съдебни изпълнители. Според Георги Дичев проблемът съществува заради липсата на регламент. Българският законодател е уредил нормативно частните съдебни изпълнители със закон, докато Асоциацията на колекторските агенции в България се саморегулира с етичен кодекс, но в нея влизат едва 8 от 70-те агенции за вземания. "Според мен е необходима някаква законова рамка, която все пак да налага някакви правила на хората, които се занимават с тази индустрия", коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на асоциацията. Тя потвърждава, че е имало случаи, при които колекторски фирми се представят от името на съдия-изпълнители, но това са фирми, които не членуват в асоциацията. От Комисията за защита на потребителите (КЗП) коментираха, че при тях не е постъпвала информация агенции за събиране на задължения да са се представяли за частни съдебни изпълнители.

Неточни, ненавременни или нееднозначни. Повечето икономически показатели имат поне един от тези недостатъци, а някои - всички. Затова, ако искате да си подсилите впечатлението за бизнес пулса в страната, можете да прибегнете и до един неортодоксален, но доста актуален и точен измерител - активността на частните съдебни изпълнители. Чрез тях своите задължения се опитват да събират както държавата, така и банки, компании и дори граждани. Затова и добрите новини за повече клиенти при съдебните изпълнители обикновено означават не толкова приятни времена за останалите бизнеси - лошите задължения се увеличават и съответно кризата не отминава.

А през тази година събраната от тях сума от длъжници за първи път се очаква да надмине 1 млрд. лв., като за сравнение през предходните шест години събраните пари са 2.8 млрд. лв. Според хора от бранша обаче ръстът в бизнеса им е минимален, въпреки че необслужваните задължения се увеличават. Причината е, че наред с повечето неплатежосопосбни длъжници нараства и броят на висящите дела.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    maina100 avatar :-(

    Всичко в името на лихварите,всичко за благото на лихварите!
    Няма по-голям душманин за българина от собствената му държава...

  • 2
    leon12 avatar :-(
    leon12

    "..като новопоявил се проблем частните съдебни изпълнители сочат некоректни колекторски агенции (фирми за събиране на задължения), които се представят за частни съдебни изпълнители"...
    ---
    Когато писахме тук, че това са типични престъпници, никой не ни обърна внимание..защо чак сега?

  • 3
    itoskov avatar :-|
    Woland

    Що за идиот ще си, че някой ще ти се "представи" за ЧСИ и ще се хванеш?

  • 4
    2.5 avatar :-?
    2.5

    Сега остава да се окаже и че лихварите плащат данъци.
    Любопитно е колко от събраното успяват да скрият?

  • 5
    pagan avatar :-|
    pagan

    Хубаво е да се види какви са последиците (и) за икономиката като цяло от липсата на ясен регламент, по отношение на производствата по несъстоятелност, независимо дали длъжникът е физическо или юридическо лице, търговец или частно лице.

    "Европа има не само кризата с еврото, тя има криза на растежа. Това е така,(и) заради хроничната недостатъчност, да се насърчават амбициозни предприемачи"

    "Europe not only has a euro crisis, it also has a growth crisis. That is because of its chronic failure to encourage ambitious entrepreneurs"
    Les misérables - Economist (In English)

    "...Опитвайки се да открият това, което пречи на предприемачите, комисията миналата година разгледа правните режими определящи регламента за несъстоятелност и установи, че много страни се отнасят към честните неплатежоспособни предприемачи повече или по-малко като измамниците, въпреки че само една малка част от фалитите включват финансови измами изобщо. В някои страни държат провалените предприемачи в състояние на неопределеност в продължение на години. Във Великобритания банкрутиралото лице (bankrupt) се освобождава от несъстоятелност от дълговете си след 12 месеца, в Америка е още по-бързо. Според Комисията, в Германия хората трябва да чакат шест години, за да получат шанс за ново старт, във Франция те чакат девет (виж графика 2). В Германия, на банкрутиралото лице може да му бъде наложена доживотна забрана да заема висши ръководни длъжности в големите компании."

    http://www.economist.com/node/21559618

    В същата таза графика (2), се вижда че в Турция, са необходими само 6 месеца след банкрут за нов старт.

    А как е в България?

    Според законопроекта "Радев"

    "Давността ще настъпва 10 години след като задължението се просрочи."

    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/09/28/1915719_okovite_na_dulga/

    И още:

    "...Това, за което финансовите институции настояват, ако се въведе подобен закон, е да се създаде регистър на длъжниците, които са се освободили от своите дългове по давност. Той трябва да е на разположение на банките, за да знаят на кого да отказват заеми, или да ги предлагат при по-висока лихва..."


    Какъв ще е срокът на давност на данните в този регистър?
    Във Великобритания например, данните от подобен регистър се заличават по закон след 6 години.



  • 6
    pagan avatar :-|
    pagan

    Не е ли време вече за по сериозен дебат по тази толкова важна тема, както за хората, така и за икономиката като цяло?

    Още инфо по темата:

    Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета
    от 29 май 2000 година
    относно производството по несъстоятелност

    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32000R1346:BG:HTML






  • 7
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Няма какво да ги жалим т.н. предприемачи. Ясно е, че не от всеки става бизнесмен, нормално е да има фалити. Работа на държавата е да регламентира така нещата, че да е лесно на кредитора да си възвърне вземането. При това не е нужно задължително един бизнес да завършва с фалит, достатъчно е да има начин да му се разпродадат активи до изискуемата сума. Колкото до запориаренто на празни сметки - и това е проблем на държавата да спре палащанията в брой. Факт е, че съдия-изпълнителите са работеща инстанция, достатъчно е процедурите да са по-кратки и изчистени от формализъм.
    Колкото до състоянието на бизнеса, погледнато през призмата на съдия-изпълниелите - нещата не са розови. И това не е новина. Закъсването на една фирма обикновено повлича още няколко след нея по веригата, а това най-бързо се отразява през данните за междуфирмената задлъжнялост. Като цяло така се влошава цялата бизнес-среда и се създава амосфера на несигурност и недоверие. Може би не е толкова важно да има регистър на производствата при ЧСИ, колкото да се започне попълването на регистър на фирмите и сумите по просрочените им вземания.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK