Как да пооправим кашата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да пооправим кашата

Reuters

Как да пооправим кашата

След създадения хаос няма чисто решение, но има няколко стъпки, които по справедливо могат да разпределят тежестите

4081 прочитания

Reuters

© Reuters


Започната процедура срещу България за нарушение в областта на държавната помощ и конкуренцията от страна на Европейската комисия подсказва, че най-вероятно ще трябва да се направят промени в начина, по който ДКЕВР се опитва да покрие натрупалия се дефицит в сумите, необходими за изплащане на преференциалните цени на ВЕИ. Засега от регулатора и ЕРП-тата казват, че нищо не налага това, тъй като няма изискване нито от Върховния административен съд (където няколко инвеститора заведоха дело), нито от ЕК. Въпреки всичко могат да се предприемат стъпки, които, от една страна, да намалят дефицита, а от друга, да го разпределят по-поносимо между отделните играчи на енергийния пазар.

В средносрочен план пък е крайно време за коренна промяна на модела на зелена енергия в България. С няколко думи – по-малко комунизъм (гарантирани цени и субсидия) и повече капитализъм (пазар) за зелените предприемачи (за това повече в основния текст).

1. Повечето представители на бизнеса с възобновяемите енергийни източници са съгласни, че те трябва да поемат част от удара на високите цени. Някои проекти наистина реализират доста високи печалби, но по-важното е, че ако те не участват в покриването на дефицита, завинаги ще бъдат нарочени за спекуланти, което няма да е полезно за бъдещото развитие на зеления пазар. Въпреки настоящите сериозни проблеми в бъдеще ВЕИ секторът трябва да расте. От една страна, за да изпълни европейските изисквания България да произвежда 20 процента от електропотреблението си от зелени източници до 2020 г. (сега то е 14.8% и при умерен растеж на потреблението мощностите трябва да се увеличат двойно), а от друга, заради падащата цена на вятърните (които вече са конкурентни на пазара) и соларните инсталации (които до няколко години също ще могат да работят без преференции).

1.1. Сегашната такса мощност може да се трансформира така, че да бъде еднаква за всички. Приетата преди месец и половина такса достъп в някои случаи е до 39 пъти по-висока, в зависимост от това кога един производител е присъединен към мрежата. Презумпцията е, че всички проекти реализират една и съща възвращаемост, тъй като ползват една и съща тарифа. Това естествено не е така. В Испания например беше въведена такса от 6% от продажната цена, но за всички производители. Целта беше да се компенсира дефицит от 24 млрд. евро. В България може да се намери такова равновесно ниво, в което всички ВЕИ да внасят част от приходите си за покриване на дефицита. За това трябва промяна в закона, за да се предвиди този механизъм, вместо да се стига до законодателни абсурди.

1.2. Големите предприемачи в областта на соларния бизнес може да се съгласят да получат част от приходите си в бъдещ период, за да се намали настоящия дефицит. Според представител на една от ВЕИ асоциациите това е реалистично и част от инвеститорите биха се съгласили. Големите проекти, които са няколко на брой (общо около 250 МВ), всъщност формират основната част от бума (20-те най-големи вятърни и соларани парка произвеждат малко над 30% електроенергията от тези източници). По-важното е, че те по-лесно могат да понесат отлагането на приходите и, второ, по-лесно да договорят с кредиторите си промяна в условията по заемите си. Ако те се съгласят за една година да получават приходи от по-ниската тарифа, въведена след 1 юли тази година, дефицитът може да се свие временно с близо 30%.

1.3. Остатъкът може да се поеме като отложен доход на НЕК и ЕРП-тата, които всъщност не са успели да прогнозират ръста на зелените инвестиции. Това може да стане, ако ЕРП-тата имат гаранции, че ще си върнат средствата след година. Това ще ги принуди да бъдат по-активни в намирането на тези централи, които не са се присъединили по правилата.

2. Очевидно е, че част от новите зелени мощности няма как да са влезли в експлоатация при спазването на всички правила. Само за последните десет дни на юни, на територията на EVN 300 проекта с близо 230 МВ инсталирана мощност са получили разрешения за ползване (Акт 16). Количеството одобрени проекти е такова, че или инспекторите на РДНСК са работили невероятно ефективно, или има някакъв проблем (РДНСК - Варна, например е известна с това, че не вижда как един хотел е построен наполовина в плажа).

Още през юли министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова заяви, че всички тези проекти трябва да бъдат проверени за нередности и ако има такива, договорите да бъдат развалени, а инспекторите наказани. Може би заради лятото, но досега не се е чуло за намерен проблем. Това означава, че или всичко е чисто, или че контролните функции на строителния надзор са слаби.

При аналогична ситуация в Испания за девет месеца от края на август 2010 г. бяха проверени 9041 соларни парка. 855 от тях доброволно са избрали да ползват по-ниска тарифа, на 360 са спрени плащанията по преференциалните тарифи.

Според представители на фотоволтаичните асоциации за проблемни могат да се считат проекти за около 250 МВ. Ако това наистина е така (за което няма доказателства), преминаването на тези проекти на по-ниска тарифа ще намали дефицита с между 55 и 60 млн. лв. (т.е. с една пета).

Започната процедура срещу България за нарушение в областта на държавната помощ и конкуренцията от страна на Европейската комисия подсказва, че най-вероятно ще трябва да се направят промени в начина, по който ДКЕВР се опитва да покрие натрупалия се дефицит в сумите, необходими за изплащане на преференциалните цени на ВЕИ. Засега от регулатора и ЕРП-тата казват, че нищо не налага това, тъй като няма изискване нито от Върховния административен съд (където няколко инвеститора заведоха дело), нито от ЕК. Въпреки всичко могат да се предприемат стъпки, които, от една страна, да намалят дефицита, а от друга, да го разпределят по-поносимо между отделните играчи на енергийния пазар.

В средносрочен план пък е крайно време за коренна промяна на модела на зелена енергия в България. С няколко думи – по-малко комунизъм (гарантирани цени и субсидия) и повече капитализъм (пазар) за зелените предприемачи (за това повече в основния текст).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    finland avatar :-|
    Finland

    33% данък върху печалбите на ВЕИ? (мисля че чехите го въведоха)

  • 2
    ivan_stoichev avatar :-|
    ivan_stoichev

    До коментар [#1] от "Finland":

    Добро предложение,но нали виждаш какъв вой наддадоха спекулантите във ВЕИ само защото ги накараха да поемат част от разходите за присъединяването на им към мрежата,представяш ли си какво ще стане,ако въведат такъв данък? А и в този сладък бизнес има хора с огромно влияние като Валентин Златев,Николай Вълканов,даже и собственика на Капитал Иво Прокопиев(те за това и постоянно пишат статии колко е важна зелената енергия),които имат подписани железни договори и правят милиони от скъпия ток от ВЕИ-тата,така че не ми се вярва,че това може да стане.

  • 3
    today avatar :-|
    today

    А можеше просто да поставят крайни срокове на производителите на енергия сами да постигнат 20% от енергията да е от ВЕИ, и така те сами щяха да търсят възможно най-евтиния вариант на ВЕИ, дали ще го строят сами или някой друг ще инвестира и ще подпишат договори за изкупуване няма значение, при всички положения щяха да търсят сами най-тънкия вариант. АЕЦ Козлодуй произвел 15 765 105 200 киловатчаса? Няма проблем, към тях трябва да добави и 3 153 021 040 киловатчаса от ВЕИ, дали сам ще строи вятърни централи или фотоволтаични или вецове, или ще купува от някой друг готов ток от ВЕИ - негова си работа. Само му се задава крайна цена и срок.

  • 4
    neutralniya avatar :-P
    Ромлянин

    В БГ има стара практика :

    като свършат парите на матряла-нещата се регулират от самосебеси

    има ли пари - електората плаща без да задава въпроси

  • 5
    blot avatar :-|
    blot

    ОК Да има данък върху печалбата, но не върху прихода, въпреки че всички знаем в България фирми с по 20 млн приходи имат минимални печални (вкл. и ЕРП). Представяте ли си 40% по нисък приход за който и да е бизнес? А тази такса за достъп и пренос на енергията е платена предварително от всички, които са се присъединили. В доста случаи самото присъединяване на централие около 10% от самата изнвестиция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK