С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 2 ное 2012, 16:32, 3811 прочитания

Как да пооправим кашата

След създадения хаос няма чисто решение, но има няколко стъпки, които по справедливо могат да разпределят тежестите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Започната процедура срещу България за нарушение в областта на държавната помощ и конкуренцията от страна на Европейската комисия подсказва, че най-вероятно ще трябва да се направят промени в начина, по който ДКЕВР се опитва да покрие натрупалия се дефицит в сумите, необходими за изплащане на преференциалните цени на ВЕИ. Засега от регулатора и ЕРП-тата казват, че нищо не налага това, тъй като няма изискване нито от Върховния административен съд (където няколко инвеститора заведоха дело), нито от ЕК. Въпреки всичко могат да се предприемат стъпки, които, от една страна, да намалят дефицита, а от друга, да го разпределят по-поносимо между отделните играчи на енергийния пазар.

В средносрочен план пък е крайно време за коренна промяна на модела на зелена енергия в България. С няколко думи – по-малко комунизъм (гарантирани цени и субсидия) и повече капитализъм (пазар) за зелените предприемачи (за това повече в основния текст).


1. Повечето представители на бизнеса с възобновяемите енергийни източници са съгласни, че те трябва да поемат част от удара на високите цени. Някои проекти наистина реализират доста високи печалби, но по-важното е, че ако те не участват в покриването на дефицита, завинаги ще бъдат нарочени за спекуланти, което няма да е полезно за бъдещото развитие на зеления пазар. Въпреки настоящите сериозни проблеми в бъдеще ВЕИ секторът трябва да расте. От една страна, за да изпълни европейските изисквания България да произвежда 20 процента от електропотреблението си от зелени източници до 2020 г. (сега то е 14.8% и при умерен растеж на потреблението мощностите трябва да се увеличат двойно), а от друга, заради падащата цена на вятърните (които вече са конкурентни на пазара) и соларните инсталации (които до няколко години също ще могат да работят без преференции).

1.1. Сегашната такса мощност може да се трансформира така, че да бъде еднаква за всички. Приетата преди месец и половина такса достъп в някои случаи е до 39 пъти по-висока, в зависимост от това кога един производител е присъединен към мрежата. Презумпцията е, че всички проекти реализират една и съща възвращаемост, тъй като ползват една и съща тарифа. Това естествено не е така. В Испания например беше въведена такса от 6% от продажната цена, но за всички производители. Целта беше да се компенсира дефицит от 24 млрд. евро. В България може да се намери такова равновесно ниво, в което всички ВЕИ да внасят част от приходите си за покриване на дефицита. За това трябва промяна в закона, за да се предвиди този механизъм, вместо да се стига до законодателни абсурди.

1.2. Големите предприемачи в областта на соларния бизнес може да се съгласят да получат част от приходите си в бъдещ период, за да се намали настоящия дефицит. Според представител на една от ВЕИ асоциациите това е реалистично и част от инвеститорите биха се съгласили. Големите проекти, които са няколко на брой (общо около 250 МВ), всъщност формират основната част от бума (20-те най-големи вятърни и соларани парка произвеждат малко над 30% електроенергията от тези източници). По-важното е, че те по-лесно могат да понесат отлагането на приходите и, второ, по-лесно да договорят с кредиторите си промяна в условията по заемите си. Ако те се съгласят за една година да получават приходи от по-ниската тарифа, въведена след 1 юли тази година, дефицитът може да се свие временно с близо 30%.



1.3. Остатъкът може да се поеме като отложен доход на НЕК и ЕРП-тата, които всъщност не са успели да прогнозират ръста на зелените инвестиции. Това може да стане, ако ЕРП-тата имат гаранции, че ще си върнат средствата след година. Това ще ги принуди да бъдат по-активни в намирането на тези централи, които не са се присъединили по правилата.

2. Очевидно е, че част от новите зелени мощности няма как да са влезли в експлоатация при спазването на всички правила. Само за последните десет дни на юни, на територията на EVN 300 проекта с близо 230 МВ инсталирана мощност са получили разрешения за ползване (Акт 16). Количеството одобрени проекти е такова, че или инспекторите на РДНСК са работили невероятно ефективно, или има някакъв проблем (РДНСК - Варна, например е известна с това, че не вижда как един хотел е построен наполовина в плажа).

Още през юли министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова заяви, че всички тези проекти трябва да бъдат проверени за нередности и ако има такива, договорите да бъдат развалени, а инспекторите наказани. Може би заради лятото, но досега не се е чуло за намерен проблем. Това означава, че или всичко е чисто, или че контролните функции на строителния надзор са слаби.

При аналогична ситуация в Испания за девет месеца от края на август 2010 г. бяха проверени 9041 соларни парка. 855 от тях доброволно са избрали да ползват по-ниска тарифа, на 360 са спрени плащанията по преференциалните тарифи.

Според представители на фотоволтаичните асоциации за проблемни могат да се считат проекти за около 250 МВ. Ако това наистина е така (за което няма доказателства), преминаването на тези проекти на по-ниска тарифа ще намали дефицита с между 55 и 60 млн. лв. (т.е. с една пета).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета

Животните ще бъдат умъртвени, но опасността от разпространение на заразата остава голяма

20 юли 2019, 1358 прочитания

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 5554 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Гъста зелена каша

Как се забъркаха проблемите в сектора на зелената енергия и какъв е изходът от тях

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото