Гъста зелена каша
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гъста зелена каша

Гъста зелена каша

Как се забъркаха проблемите в сектора на зелената енергия и какъв е изходът от тях

20024 прочитания

Едно от основните правила в уроците по готварство за начинаещи е, че докато бъркаш кашата, тя няма как да загори. Този урок явно много внимателно е бил изучаван от правителството и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В последните две години в опита си да регулират сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) те усърдно бъркаха мярка след мярка, които, вместо да произведат електроенергийното произведение на изкуствата, доведоха до гъста каша, от която в момента никой не е доволен.

От една страна, потребителите няма как да са възхитени от повишението на цените. Тази седмица председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев обяви, че заради зелените проекти електричеството трябва отново да поскъпне с поне още 4% процента. "При свитото глобално търсене всеки допълнителен разход ни поставя в много трудно положение", казва Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. На практика това може да означава затваряне, поне временно, на заводи с всички произтичащи от това обстоятелства като безработица и по-ниски данъчни постъпления. Дори и правителството да "забрани" повишението на цените (само ден след изказването си Семерджиев беше принуден да се оправдава в министерството на икономиката и енергетиката), дефицитите се трупат и един ден така или иначе ще трябва да бъдат плащани. Реално Семерджиев дори занижи прогнозата си за скока през следващата година.

Недоволни са и мрежовите оператори – НЕК и електороразпределителните дружества (ЕРП). При недостига на приходите от зелената надбавка, която служи за изплащане на преференциалните цени на ВЕИ, те трябва да покриват разликата. Миналият месец EVN на практика трябваше да затвори, ако превеждаше всички дължими суми на фотоволтаичните паркове на негова територия.

За някои от ВЕИ производителите буквално настъпи моментът на страшния съд. За да компенсира недостига на средства, ДКЕВР въведе миналия месец съмнителна такса достъп, която да генерира липсващите пари. Таксата е от 1 до 39% от приходите на различните ВЕИ централи. За някои от тях това е поносимо, но за по-малките инвеститори, които са ползвали кредити от български банки, означава почти сигурна смърт. Тя намалява приходите им, които иначе би трябвало да са гарантирани по закон и е на практика нов данък, тъй като не е ясно на базата на какви разходи се формира ("експроприация", по думите на Анелия Ердли от Американска търговска камара в България).

Ако оставим настрана "дребните" проблеми – като възможното неизпълнение на европейските изисквания за зелена енергия, надвисващата наказателна процедура срещу България заради таксата достъп, замразяването на инвестиционния процес, разклащането на бизнес средата чрез въвеждането на спорадични данъци, които гонят инвеститорите (не напразно тази седмица представители на 15 посолства присъстваха на среща, организирана от ВЕИ асоциациите), най-абсурдното е, че и регулаторът е недоволен. ДКЕВР и лично Ангел Семерджиев сега са на мушката, макар че те не са изцяло виновни за създалата се ситуация.

Как се стигна дотук

Накратко, поради мудност и законодателни пропуски.

За бума имаше няколко обективни фактора. През 2010 г. се спука балонът в Испания и страната беше принудена да замрази много ВЕИ проекти. Това, съчетано с глобалната икономическа криза, доведе до рязък спад на цените на фотоволтаичните панели. Само за август тази година те са паднали с 14% според INS iSuppli. За последните четири години цените буквално се сринаха. Пак според INS iSuppli различните категории панели сега се продават между 2 и 3 пъти по-евтино спрямо края на 2008 г. В същото време изтеглянето на инвеститори от Испания (която беше един от най-големите пазари на глобално ниво) и други страни ги насочи към България. За да бъде още по-гореща ситуацията, това съвпадна със срутването на строителния пазар у нас. Всеки предприемач със земя и малко повече пари за инвестиране скочи на ВЕИ пазара.

Балонът обаче дойде от другаде. Просто регулаторът и правителството реагираха бавно, като имаше съмнение, че мудността е предизвикана и от интереси на дивелопъри с готови проекти, които искаха да продадат проектите си на реални инвеститори.

Едва през април миналата година бяха предложени законодателни промени, които да направят България по-малко привлекателна. Въведена беше гаранция от 25 хил. евро на мегават, която всеки инвеститор трябваше да внесе, за да не загуби предварителния си договор. Беше отложено получаването на преференциалната тарифа до получаването на Акт 16. ДКЕВР пък получи правото всяка година да сваля цените по-рязко (преди с до 5% спрямо предходната).

Всичко това доведе до три неща. Предварителните договори за присъединяване на нови ВЕИ мощности паднаха от 12 хил. на 4 хил мВт. По-евтините вятърни централи обаче отпаднаха от пазара, тъй като срокът за тяхното изграждане е много дълъг. От момента на решението за строителство до издаването на Акт 16 минава повече от година и инвеститорите няма как да предвидят бъдещата преференциална тарифа. Така и предприемачите от вятърния сектор скочиха в по-скъпия фотоволтаичен. И на последното място, възможността за рязка промяна на тарифите, както и изявленията, че пазарът на възобновяема енергия ще бъде временно замразен, накара доста инвеститори да побързат да хванат последният влак. Това се случи между април и юли тази година.

Единственият вариант беше ДКЕВР да може да сваля текущо преференциалните тарифи (възможност, вкарана в Закона за ВЕИ през май  2012). Според Ангел Семерджиев той е настоявал за това няколко пъти. Председателят на фотоволтаичната асоциация Николай Газдов обаче отрича да е виждал предложения за такива законодателни промени. Самият той през миналата година предлагаше да се въведе възможност тарифите да падат, ако има прекалено голям инвеститорски интерес (каквато е системата в Германия). Причината е проста. Както каза за "Капитал" през миналата година изпълнителният директор на Българската ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс, сериозните инвеститори не искат прекалено високи тарифи, тъй като знаят, че в един момент ще последва обратна реакция от държавата.

Можеше ли да се предвиди?

Трудно. В интерес на истината (и пълното разкритие на информацията) преди година в "Капитал" публикувахме текст със заглавие "Страната на залязващото слънце". Както се оказа, не бяхме много прави – фотоволтаичният сектор не залезе, а направо избухна.

В България нямаше изградена система за наблюдение на ВЕИ проектите (РДНСК не съобщава на ЕРП-ата, НЕК или ДКЕВР кога дава Акт 15 или Акт 16), за проектите се знае само на едро. При прогноза от EVN за нови 80 мВт соларни паркове през юни те се оказаха 480 и продължават да растат. Представител на едно от електоразпределителните дружества каза, че при тях има N на брой окончателни договора, според които в рамките на три години инвеститорът трябва да пусне в експлоатация проекта си. Дали това ще стане два месеца след подписването или след три години, от НЕК или ЕРП-тата трудно могат да кажат. И така се раждат изненадите.

Съответно ДКЕВР няма как точно да предвиди каква точно да е зелената надбавка върху крайната цена на тока и се получават дефицити в сумите, с които трябва да се плаща на ВЕИ-тата. До 2012 г. дефицитите бяха покривани от НЕК. Само за миналия ценови период (1 юли 2011 – 1 юли 2012 г.) ДКЕВР призна на държавната компания 120 млн. разходи по тази графа. С увеличаването на ВЕИ мощностите това нямаше как да продължи, а и НЕК вече беше в технически фалит – разходите по АЕЦ "Белене", ВЕЦ "Цанков камък", изкупуването на скъп ток от топлофикациите, ТЕЦ "Марица 3" и "Брикел" (които трябваше да бъдат затворени миналата година) доведе до лавинообразно нарастване на задълженията към доставчици. Изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов посочи в началото на миналия месец, че те са достигнали 500 млн. лв.

Да дозабъркаме кашата

За да поправи липсата на система за мониторинг на ВЕИ проектите и за да спаси НЕК, ДКЕВР реши да въведе правилото, че непредвидените разходи за изплащане на преференциалната цена се покриват от ЕРП-тата. Поради бума на фотоволтаични проекти само за юли дружеството "ЕВН България Електроснабдяване" е реализирало загуба от 26.7 млн. лв. при 8.8 млн. лв. печалба за първите шест месеца на годината. С този темп то щеше да фалира преди края на годината. И трябваше да се реагира бързо.

ДКЕВР въведе изискване за такса достъп за всички ВЕИ проекти. Обяснението е, че те предизвикват непредвидени разходи по диспечирането на енергийната система (например престой на ТЕЦ), макар че регулаторът така и не даде публично обяснение как точно е изчислил сумата. Още по-голям проблем е, че за едни проекти таксата е 1%, за други 39%, като формирането е получено след изчисление на ДКЕВР колко точно могат да понесат проектите, въведени в експлоатация по различно време.

Реално с таксата се покрива част от дефицита на средства за преференциалните цени, а механизмът беше избран, тъй като с малко фантазия той можеше да бъде изведен от закона за енергетиката (там таксата беше въведена през юни). Както се оказа по-късно обаче, трябват специални поправки, които пък бяха предложени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за експортния контрол за продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ).

За да е кашата още по-пълна, сега ВЕИ секторът подаде жалби във Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията и Европейската комисия. По информация на Себастиан Ньотликс ЕК е започнала вече процедура срещу България. Формалното нарушение е, че такса за достъп се събира от мрежовите поделения на ЕРП-тата, докато дефицитът е при снабдителните им дружества. Прехвърлянето на средства между тях обаче е забранено, което от ЕК би било  счетено за държавна помощ. Именно това сега се опитват да изчистят поправките в ЗЕКПСОИТДУ.

Предполагаме, че тотално се объркахте. Ние също, но така е с всички.

И оттук насетне

Очевидно е, че целият модел на ВЕИ сектора трябва да се промени. В момента той дава много власт на регулатора, но той или не я използва, или действията му са със съмнителен ефект. Политиците са инертни, а и има подозрение, че част от тях имат интереси в сектора, което прави законодателните решения често закъснели или със спорен ефект.

Сегашният ледников период в зеления сектор обаче е добра възможност за преосмисляне на моделите, така че в скоро време да се постигне раздвижване на пластовете.

Когато има проблем с държавната регулация, той може да се разреши по два начина. Или с по-детайлна правна уредба, или с вкарване на повече пазар. Първият подход е проблематичен, тъй като сложните правила в България трудно се прилагат, а още по-лесно се заобикалят. За това решението е повече пазар. Последното е добро както за инвеститорите, тъй като ще отсее сериозните от несериозните играчи, така и за потребителите, за които това ще означава по-ниски цени и гаранции, че субсидиите им за зелена енергия не се прахосват.

Най-простият модел е да се въведат годишни търгове за инсталиране на нови мощности. В следващите осем години България трябва да удвои ВЕИ мощностите си, за да достигне дял от 20% зелена електроенергия от общото потребление. Тези инвестиции могат да бъдат разпределени равномерно през годините, без да се позволява да има бумове и без една технология да взима неоправдан превес над останалите.

Как работят търговете? Примерно за 2014 г. ДКЕВР обявява, че в България  има капацитет за изграждане на 100 мВт вятърни паркове, и предлага максимална преференциална цена от 110 лв. за мВтч. За да се включат, предприемачите предлагат проекти, които се конкурират на база на предложената отстъпка от обявената преференциална тарифа. Може и да има допълнителни изисквания като по-ниска цена за присъединяване или по-къс срок за изплащане на инвестицията. В Португалия има и бонус за използване на местни детайли (страната е сред най-големите производители на витла за вятърни турбини). Макар че търгът е обявен за вятърни централи, в него може да се даде позволение да участват и други технологии, както е в Холандия. Така, ако инвеститор във фотоволтаици предложи 90 лв. за мВтч, той печели (дори може да инсталира по-голяма мощност поради по-малкото ефективни часове работа на слънчевите спрямо вятърните инсталации).

В търговата система има много детайли, които трябва да бъдат нагодени спрямо местните условия, но тя гарантира няколко неща. Първо, че предприемачите ще се конкурират помежду си, за да представят ефективен проект и второ, че ДКЕВР има малка възможност да обърка тарифите. В крайна сметка потребители пък ще бъдат натоварвани по-малко.

Следващата стъпка, която може да бъде приложена, е даването на стимули за ВЕИ-тата да излизат на свободния пазар, т.е. да не продават енергията на преференциални цени, а на пазарни. Това е възможно дори и сега. Някои от ветропарковете произвеждат на цена 130 лв./мВтч. Това, първо, е много близко до цената на ТЕЦ "AES Гълъбово" (124.15 лв./мВтч без разходите за въглеродни квоти) и, второ, под цената на балансиращата енергия – предприятията в недостиг плащат по 150 лв./мВтч. Ветропарковете освен това произвеждат основната част от енергията си именно в пиковите периоди на потребление. В Португалия е предвиден и малък бонус, който да насърчи предприемачите да излизат на пазара – така те могат да печелят значително повече на борсата, а потребителите си спестяват голяма част от субсидията.

От следващата година свободният пазар в България трябва да се увеличи – на него трябва да излязат всички предприятия на средно напрежение, което ще увеличи двойно неговия обем. Така че търсене ще има.

Това са само две прости стъпки. Има и други възможности. Важното е, че ВЕИ-тата вече имат потенциал да престанат да бъдат субсидирани от потребителите и колкото по-бързо стане това, толкова по-добре.

Министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев се бе нагърбил в началото на 2011 г. да внесе ред във ВЕИ секторът. Тази седмица той разкритикувашефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев за мнението му, че цените на електроенергията трябва да нарастнат отново заради зелената енергия.
Фотограф: Надежда Чипева

Едно от основните правила в уроците по готварство за начинаещи е, че докато бъркаш кашата, тя няма как да загори. Този урок явно много внимателно е бил изучаван от правителството и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В последните две години в опита си да регулират сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) те усърдно бъркаха мярка след мярка, които, вместо да произведат електроенергийното произведение на изкуствата, доведоха до гъста каша, от която в момента никой не е доволен.

От една страна, потребителите няма как да са възхитени от повишението на цените. Тази седмица председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев обяви, че заради зелените проекти електричеството трябва отново да поскъпне с поне още 4% процента. "При свитото глобално търсене всеки допълнителен разход ни поставя в много трудно положение", казва Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. На практика това може да означава затваряне, поне временно, на заводи с всички произтичащи от това обстоятелства като безработица и по-ниски данъчни постъпления. Дори и правителството да "забрани" повишението на цените (само ден след изказването си Семерджиев беше принуден да се оправдава в министерството на икономиката и енергетиката), дефицитите се трупат и един ден така или иначе ще трябва да бъдат плащани. Реално Семерджиев дори занижи прогнозата си за скока през следващата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    beriya avatar :-|
    beriya

    Гъстата зелена каша- както я наричате, ще я изяде (вече я яде) народа, дано да не съм прав, ама надали.

  • 2
    ivan_stoichev avatar :-?
    ivan_stoichev

    Изхода от кашата както я наричате я забъркаха алчните спекуланти,които решиха,че тъй като трябва да достигнем едни определени квоти зелена енергия и могат да направят едни сигурни милиони печалба без кой знае колко да се напрягат,като продават тока от соларните си и ветропаркове на едни космически цени,само че балъците вече си отидоха от този свят и няма как хората да плащат все по-скъп ток,за да им покриват печалбите.Разбирам,че собственика ви Прокопиев има големи интереси в този бизнес,но сегашното състояние няма как да продължава и или трябва да си предоговорят цените,като ги намалят или държавата ще намери вратичка да им удари печалбите,като по-този начин компенсира разходите които прави за тях,за да не се налага ново драстично увеличение на цената на тока.

  • 3
    savov_d.a. avatar :-|
    savov_d.a.

    всяка политическа борба е икономическа война. читавите ще оцелеят, некадъните...
    а изхода..онова зеленото го е описал твърде обобщено, но късо beriya в коментар 1.

  • 4
    savov_d.a. avatar :-(
    savov_d.a.

    не кадъните а некадърните. всеки греши

  • 5
    smokingpipe avatar :-|
    smokingpipe

    ЕС /европейската сврака /....с двата крака . Пирамиди , пирамиди ...и на последък все зелени .

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    Не за да правя реклами на вестника, препъроръчвам горещо на всеки управляващ да понаминава тук на форума и да чете какво мислят читателите. Ако бяха го напарвили, щяха още 2008-ма да знаят какво ни чака през 2012 с подобно законодателство и гарантирано изкупуване без състезателен елемент.

  • 7
    sqrt avatar :-|
    Daria

    Тази зелена каша прикрива една зелена далавера, която вече струва милиарди. За следващите 15 години ще се платят 15 милирда лева, а за АЕЦ Белене, който в най-лопия лучй е струва толкова, но ще работи 50 години - пари уж няма.

  • 8
    bz avatar :-|
    bz

    Ставате досадни вече с ежедневните вопли във вид на статии за фотоволтаичните спекуланти.
    Няма човек който да чете Капитал на който да не му е ясно кой, какви интереси има и защо я дъвчете тази дъвка вече няколко месеца.

  • 9
    beriya avatar :-?
    beriya

    Кажи колега кой какви интереси има, щото аз съм стигнал до заключението, че отговора на подобни въпроси е „заровен дълбоко".
    От личен опит мога да кажа, че тези които стоят зад подобни решения и които осъществяват самите бизнес начинания, са в пряка връзка помежду си, а понякога са едно и също лице, тези хора не са по вестниците или поне не са медийно отразени в роля на конкретно подобно мероприятие, някой от тях пред обществото са в роля на председатели на федерация по... или сдружение на... ,други са ситуирали бизнеса си направо в сградите на ведомствата отговарящи за подобни начинания, като отново стоят далеч от медиите, пример за горното е примерно една организация която участваше и печелеше масово търговете за „Техническа помощ" (примерно проектиране на водопроводна мрежа на село... на стойност около 700 000лв. , за справка самите общини от собствения си бюджет плащаха за подобна услуга суми в порядъка от 50-80 000лв. които в последствие значително се редуцираха) на която офиса се намираше в сградата на самото министерство в София, относно ВЕИ интересна роля имат лица от „Сдружение на Общините" и др. които поемаха различни ангажименти още по времето на БСП, как не се намери един журналист който да навлезе навътре в „батака" и да изнесе нещо повече от официални анализи или справка от някой и др. регистър.
    Моето заключение на база собствения ми опит е, че истината по подобни въпроси е трудно-обяснима и страшна за казване, дори невъзможна за казване.

  • bibiiip ®

    Капитал, с тия търгове дето ги давате за пример на страница 3 от статията, целите да се разкарат малките инвеститори и да останат само големите рибоци, с партийните куфарчета ли?
    Не може ли оставащите % които трябва да се инсталират да се разбият на максимум 200 кв и задължително да бъде фирма само и единствено с българско участие?
    Ако се разбият на по 200 КВ и една фирма има право само на един обект, част от цената ще остава в населеното място в което е централата (както е сега за малките), чуждире "акули" ще загубят интерес за такава малко мощност.ю
    Защото достатъчно е да се плаща на двама дядовци по 100 лева да обикалят като има нещо, на местния СОТ, и на още поне 1 от селото който да окопава под лъчите на СОТ-а и да пръска обекта срещу треви и т.н. и от един ОБОРОТ на месец от 4-5 хиляди лева от който 2000 лева ще отиват за кредита, 1000 лева ще отиват за разходи (СОТ, режийни на обекта, АУЕР, счетоводител и пътни до там и т.н.) и за дребния инвеститор ще остава една заплата от 1000-1500 лева. Заплатата която точно в момента ДКЕВР прибира.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK