С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 7 ное 2012, 20:30, 4404 прочитания

Творческа икономика

Изследване проследява динамиката в добавената стойност от култура

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Обсерваторията по икономика на културата" представи в сряда втория етап от изследването "София – град на творческата икономика". Според неговите резултати от всички сектори в икономиката на София културният е на 4-о място по принос. Изпреварват я текстилната промишленост, хотелиерството и ресторантьорството, както и производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

Динамиката в сектора се проследява и в национален мащаб, като методологията се базира на подхода на Евростат и измерва добавената стойност по факторни разходи. Обхванати са изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културният туризъм.


Висок прираст и силен дисбаланс

Докато преди две години във всички икономически дейности е имало негативен прираст от -4.6%, културната индустрия е отбелязала ръст от 1.1%., показва проучването. Заетостта в сектора се увеличава на национално ниво – от 3.,23% на 3.61% от 2008 до 2010 г. Авторите с изненада установяват, че през 2009 г. секторът дори е имал по-голям икономически принос (3.74%) за БВП от селското, горското и рибното стопанство (3.71%). Заради целенасочена инвестиционна политика през 2010 г. селското стопанство повишава добавената си стойност до 4.82%.


Въпреки високия си принос културата е предпоследна по отпуснати средства от държавния бюджет за 2013 г., посочи директорът на обсерваторията Диана Андреева, според която това е "недалновидно и икономически нелогично".



"Над 60% от заетите в културните и творческите индустрии в България са концентрирани в столицата, което е голямо предизвикателство за стратегията на правителството за относителна деконцентрация на дейността", допълни тя. По тази причина се наблюдава силен дисбаланс в добавената стойност от сектора в различните райони – докато в Югозападния район (където е София) тя е 81%, в Северозападния е едва 1%.

Държавно изкривяване на пазара

Най-негативна динамика по всички икономически показатели отчита архитектурата -  там спадът в броя на организациите и на заетите лица е най-голям. Рекламният пазар също е показал сериозен спад между 2008 и 2009 г.

Най-нисък икономически принос пък имат изкуството и културното наследство - основно заради дефектите, произтичащи от държавните и общинските субсидии, които изкривяват пазара. Андреева припомни, че все пак той няма как да оцелее без тази помощ.

Тъкмо заради субсидиите културното наследство регистрира и най-голям ръст на икономическия принос в национален мащаб, следвано от дизайна - с 55.6%, софтуера и видеоигрите - с 48.7%, и филмовата индустрия - с 44%.

Най-впечатляващи според изследователите са данните на българската филмова индустрия, която има 44% ръст на чист икономически принос за три години. "Въпреки над тристата награди и тези резултати филмовата субсидия беше увеличена едва с 600 хил. лв." , коментира директорът на "Обсерваторията по икономика на културата".

"Чудя се защо все още в бизнес делегациите няма поне едно сериозно представителство на културните и творческите индустрии", заяви още Диана Андреева. Тя смята, че чрез специални политики трябва да се търсят контакти с чужди инвеститори в сектора. Изследването регистрира най-голям  ръст на преките чуждестранни инвестиции в дизайна, софтуера, видеоигрите и филмовата индустрия, която Андреева обяви за "нашия национален феномен".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще плати глобата на НАП? 2 Кой ще плати глобата на НАП?

Милионната санкция ще постъпи по сметка на Комисията за защита на личните данни, но ще се върне в бюджета

26 авг 2019, 2007 прочитания

Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС

Приятелските отношения отстъпват пред политически различия на срещата на G-7

25 авг 2019, 1741 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Прокуратурата не казва ще има ли ново разследване по случая с Тодор Димов-Чакъра

България беше осъдена в Страсбург за нарушаване на правото му на живот в полицейската операция от 2003 г.

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

Плащай, за да живееш

Пациентите с масови заболявания доплащат 300 млн. лв., за да получат лекарства от здравната каса

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи