Творческа икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Творческа икономика

През 2010 г. за кино, театри и концерти едно българско домакинство е харчило средно по 4 лв. годишно.

Творческа икономика

Изследване проследява динамиката в добавената стойност от култура

4965 прочитания

През 2010 г. за кино, театри и концерти едно българско домакинство е харчило средно по 4 лв. годишно.

© Георги Кожухаров


"Обсерваторията по икономика на културата" представи в сряда втория етап от изследването "София – град на творческата икономика". Според неговите резултати от всички сектори в икономиката на София културният е на 4-о място по принос. Изпреварват я текстилната промишленост, хотелиерството и ресторантьорството, както и производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

Динамиката в сектора се проследява и в национален мащаб, като методологията се базира на подхода на Евростат и измерва добавената стойност по факторни разходи. Обхванати са изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културният туризъм.

Висок прираст и силен дисбаланс

Докато преди две години във всички икономически дейности е имало негативен прираст от -4.6%, културната индустрия е отбелязала ръст от 1.1%., показва проучването. Заетостта в сектора се увеличава на национално ниво – от 3.,23% на 3.61% от 2008 до 2010 г. Авторите с изненада установяват, че през 2009 г. секторът дори е имал по-голям икономически принос (3.74%) за БВП от селското, горското и рибното стопанство (3.71%). Заради целенасочена инвестиционна политика през 2010 г. селското стопанство повишава добавената си стойност до 4.82%.

Въпреки високия си принос културата е предпоследна по отпуснати средства от държавния бюджет за 2013 г., посочи директорът на обсерваторията Диана Андреева, според която това е "недалновидно и икономически нелогично".

"Над 60% от заетите в културните и творческите индустрии в България са концентрирани в столицата, което е голямо предизвикателство за стратегията на правителството за относителна деконцентрация на дейността", допълни тя. По тази причина се наблюдава силен дисбаланс в добавената стойност от сектора в различните райони – докато в Югозападния район (където е София) тя е 81%, в Северозападния е едва 1%.

Държавно изкривяване на пазара

Най-негативна динамика по всички икономически показатели отчита архитектурата -  там спадът в броя на организациите и на заетите лица е най-голям. Рекламният пазар също е показал сериозен спад между 2008 и 2009 г.

Най-нисък икономически принос пък имат изкуството и културното наследство - основно заради дефектите, произтичащи от държавните и общинските субсидии, които изкривяват пазара. Андреева припомни, че все пак той няма как да оцелее без тази помощ.

Тъкмо заради субсидиите културното наследство регистрира и най-голям ръст на икономическия принос в национален мащаб, следвано от дизайна - с 55.6%, софтуера и видеоигрите - с 48.7%, и филмовата индустрия - с 44%.

Най-впечатляващи според изследователите са данните на българската филмова индустрия, която има 44% ръст на чист икономически принос за три години. "Въпреки над тристата награди и тези резултати филмовата субсидия беше увеличена едва с 600 хил. лв." , коментира директорът на "Обсерваторията по икономика на културата".

"Чудя се защо все още в бизнес делегациите няма поне едно сериозно представителство на културните и творческите индустрии", заяви още Диана Андреева. Тя смята, че чрез специални политики трябва да се търсят контакти с чужди инвеститори в сектора. Изследването регистрира най-голям  ръст на преките чуждестранни инвестиции в дизайна, софтуера, видеоигрите и филмовата индустрия, която Андреева обяви за "нашия национален феномен".

Публиката - по 4 лв. годишно

Най-притеснителни са данните за разпределението на домакинските бюджети за културни дейности. През цялата 2011 г. например 51.1% от българите не са прочели нито една книга. С киното нещата изглеждат по-обнадеждаващи: непосещавалите кина през последните 12 месеца са намалели от 81.9% до 73.4%. За сметка на това процентът на хората, които не са стъпили в театър за една година, се е увеличил от 60.1% на 67.7% за периода 2007 - 2011 г.

През 2010 г. за кино, театри и концерти едно българско домакинство е харчило средно по 4 лв. годишно. При софиянци сумата е доста по-висока - 12 лв., но в същото време се регистрира спад с около 200 лв. годишно, които семействата в столицата отделят за култура.

Потребление "от дивана"

Докато разходите за книги спадат в национален мащаб, тези за радио и телевизионни такси стабилно се покачват, което според авторите на изследването утвърждава потреблението на културни продукти "от дивана". През 2010 г. например столичани са давали средно 18 лв. за книги и по 12 лв. за кино, театър и концерти, а за радио и телевизия по 108 лв. Тази диспропорция според Андреева поставя въпроса и за формирането на културните вкусове на аудиторията.

Още 1.25 млн. лв. за НИМ и Бургас

Националният исторически музей получи в сряда допълнителни 700 хил. лв. от бюджета за археологически проучвания и консервация на археологически обекти в областите Бургас и Смолян. Така управляваната от Божидар Димитров институция за пореден път взе лъвския лъвския пай от отпуснатите от правителството общо 1 млн. 295 хил. лв. да дейности в областта на културата. Другият голям транш - от 550 хил. лв., е за община Бургас за капиталови разходи в областта на културата. Държавната агенция "Архиви" получава 45 000 лв. за обогатяване на националния архив с ръкописи и документи. Според пресслужбата на МС средствата отново са осигурени  "чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет".

През август кабинетът отпусна други извънредни 1 млн. лева за археологически проучвания, като и тогава най-голяма част – 415 000, бяха за НИМ, за разкопки и консервации в родния град на Божидар Димитров Созопол и в Черноморец.

Асоциацията на българските археолози многократно възрази срещу неясните критерии, по които държавата избира кои разкопки да финансира.

"Обсерваторията по икономика на културата" представи в сряда втория етап от изследването "София – град на творческата икономика". Според неговите резултати от всички сектори в икономиката на София културният е на 4-о място по принос. Изпреварват я текстилната промишленост, хотелиерството и ресторантьорството, както и производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

Динамиката в сектора се проследява и в национален мащаб, като методологията се базира на подхода на Евростат и измерва добавената стойност по факторни разходи. Обхванати са изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културният туризъм.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    clutch avatar :-P
    clutch

    "........През 2010 г. например столичани са давали средно 18 лв. за книги и по 12 лв. за кино, театър и концерти, а за радио и телевизия по 108 лв...."
    Обичам статистиката :)
    Но все пак очаквам някой да ми разясни как съм дал 108 лв за радио и телевизия.
    Ама реално-не заради някакви измислени отчисления на музикаутор, тв.гащи и други подобни псевдо-организации.
    Между другото, не зная дали само на мен ми прави впечатление как по вратите на заведенията в София/ не зная дали не е така и в другите градове/ гордо се мъдрят стикери на гореспомената организация.
    Неволно ми напомнят за годините на дивия мутризъм и застрахователните им стикери.
    Но като знаем какви са лицата в тези авторски организации......каква ли е разликата?

  • 2
    kiki2000 avatar :-|
    kiki2000

    4 лв. на едно домакинство годишно!?!? Да видим сега: цените на билетите в театрите например варират от 10 до 25 лв. за представление. Ако приемем за база най-ниската цена, излиза, че едно домакинство от двама души посещава театър горе-долу на 5 години веднъж при избор на максимално евтини места. Май е крайно време производителите на бахур пак да се сетят за културата... :)

  • 3
    gost22 avatar :-P
    gost22

    "Въпреки над тристата награди и тези резултати филмовата субсидия беше увеличена едва с 600 хил. лв." , коментира директорът на "Обсерваторията по икономика на културата".

    А може би, точно заради ограниченията на "държавният мед", има толкова награди и ръст — калинките са огладнели и избягали, а са останали само сериозните професионалисти. Християнството е било най-силно (като вяра и преданни последователи), когато най-много са преследвали християните, а БПЦ е най-слаба, когато държавата я е закриляла.

  • 4
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Интернет компенсира, особено ако не си от София.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.