С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 9 ное 2012, 18:47, 21028 прочитания

Филчев – синият дебалансиран куршум

След седем години беззакония в прокуратурата никой не посмя да разследва бившия фаворит на СДС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В теорията на военното дело така наречените дебалансирани куршуми, или "муниции с изместен център на тежестта", се радват на мрачна слава. Характерно за тях е, че когато поразят целта, те променят траекторията си и буквално могат да смелят своята жертва. Рискът при този тип боеприпаси е, че на близка дистанция лесно могат да рикошират и да се върнат към стрелеца...

Ако има нещо, с което можем да сравним 7-годишния мандат на мрачно известния Никола Филчев на чело на прокуратурата, това е именно полет на дебалансиран куршум. Първоначално смятаният за сприхав, но послушен, бивш върховен съдия и зам.-министър на правосъдието в правителството на Костов всъщност се оказа непредвидим, алогичен и неуправляем в действията си. Той бързо се еманципира от своите сини кукловоди, обърна се срещу тях, а впоследствие на практика помете всеки, който се изпречи на пътя му.


Периодът между 1999 и 2006 г., когато Филчев ръководеше прокуратурата, ще се запомни като време на поръчкови разследвания, страх, почти неприкрит терор срещу всички неудобни и на сериозни съмнения, че зад тежката завеса на държавното обвинение се извършват откровени престъпления. Причината всичко това да стане възможно беше, че тогава (а в много голяма степен и сега) ръководителят на обвинението разполагаше с почти абсолютна власт над държавния репресивен апарат, а процедурата по махането му е почти толкова тежка, колкото и отстраняването на президента за измяна.

Когато през далечната 1999 г. изтече мандатът на първия посттоталитарен главен прокурор Иван Татарчев, на власт беше СДС, и то с пълно парламентарно мнозинство. Синята партия се радваше на сериозно влияние и сред магистратите, тъй като току-що беше назначила 11 души от квотата на Народното събрание в 25-членния Висш съдебен съвет (ВСС). Това й даваше възможност почти необезпокоявано да кадрува в третата власт. В този момент сглобяването на мнозинство за избор на лоялен главен прокурор не беше проблем за стратезите на "Раковски" 134.

Кандидатурата на Филчев бе лансирана неофициално от тогавашния конституционен съдия Иван Григоров (впоследствие председател на Върховния касационен съд). Останалите хора, които лобираха за избора му, бяха правосъдният министър Васил Гоцев и влиятелният син депутат Йордан Соколов. Тримата успяват да убедят лидера на СДС Иван Костов, че Филчев е правилният човек. Основният аргумент е, че е "добро момче". Въпросът за лоялността изиграва ключова роля при избора, тъй като в този момент споменът за еманципирането на Татарчев и загърбването на синята кауза все още е сравнително пресен.



Няколко месеца по-късно обаче се оказва, че "момчето", оглавило прокуратурата, далеч не е чак толкова добро. След като разчиства най-верните магистрати на своя предшественик (като например Михаил Дойчев, Ангел Ганев и Пламен Цанков), Филчев започва да се заобикаля със странни хора. Голямата част от тях са военни съдии, прокурори и следователи. Така на чело на държавното обвинение попаднаха хора като старозагорския военен съдия Христо Манчев, бившия и.д. прокурор на Въоръжените сили Николай Колев, военни обвинители като Митьо Марков, Трендафил Трайков, Цеко Йорданов, и Георги Кювлиев, самоопределящия се като марксист ексофицер от Народната милиция Спартак Дочев и началника на пропагандната машина на тогавашното МВР полк. Чавдар Крумов. Впоследствие имената на много от тези хора излязоха в списъците с бивши служители и агенти на Държавна сигурност.

Паралелно Филчев успява да изгради свое парламентарно лоби, което лансира законови промени в услуга на прокуратурата. То е съставено основно от СДС-депутати (например Димитър Абаджиев и Иван Димов, станали известни с прозвището "сините преторианци"), които често действат в разрез с волята на своята партия, само и само за да угодят на обвинител номер едно. Повечето от тях бяха юристи, които търсеха бърза реализация в пирамидата на третата власт. Резултатът от всичко това беше, че под натиска на главния прокурор законите все по-често се променяха към засилване на наказателната репресия. И когато меденият месец между СДС и Филчев приключи, в един момент се оказа, че бившият син фаворит разполага с целия инструментариум, за да превърне своите бивши куловоди в кукли.

Стрелба на посоки

Оттук нататък еманципиралият се главен прокурор започна вендета срещу всички свои противници - външни и вътрешни. Магистратите, които не изпълняваха безпрекословно неговата воля, бяха подлагани на постоянен психологически и физически тормоз. Политиците, дръзнали да се опълчат срещу него, моментално се обзавеждаха с висящи следствени дела, които никога не приключваха.

Първите мишени на Филчев се оказаха неговите конкуренти в битката за най-високия пост в обвинението, както и магистратите, които се противопоставиха на неговия избор начело с тогавашния председател на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков. След окончателното обтягане на отношенията със СДС главният прокурор образува и разследване срещу фондация "Бъдеще за България" на Елена Костова, след което изтупа от прахта неколкократно прекратяваното производство за аферата "Сапио" от началото на 90-те срещу Иван Костов.

Под ударите на обвинението попадна и началникът на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов, тъй като Филчев започваше да страда от все по-натрапчива мания, че спецслужбите го следят и подслушват. Ген. Атанасов получи и абсурдното обвинение, че със заповед е спрял самолет, пълен с контрабандно оръжие за ембаргова Еритрея (стоката беше собственост на фирма, притежавана от племенник на тогавашния президент на Украйна Леонид Кучма.)

"Подивелият" главен обвинител насочи атаките си и срещу медиите (включително "Капитал" и "Дневник"), особено след като изтече информация, че още като зам.-министър на правосъдието се е опитал да потули проверка срещу неговия брат за иманярство и търговия с културно-исторически ценности. Ефектът от публикацията по тази тема беше, че прокуратурата разпореди полицейски проверки срещу главните редактори и издателите на всички издания, дръзнали да кажат нещо по темата или да се опълчат срещу магистратския произвол.

С течение на времето Никола Филчев тотално се капсулира и започна да вижда врагове във всеки и навсякъде. Манията за преследване на главния прокурор резултира в това, че той привлече при себе си бившия командир на баретите полк. Филко Славов, който отговаряше за сигурността му. По неофициална информация Филчев често е ходил да нощува в поделението на СОБТ, защото се страхувал за живота си. Предполага се, че от това време датира и сближаването с небезизвестния бивш командос Алексей Петров - един от основателите на силовите застрахователни компании "Аполо&Болкан" и "Спартак" , както и основно действащо лице по делото "Октопод" в момента.

Поантата в "царуването" на Филчев е свързана със смъртта на трима души - обвинителя Николай Джамбов, бившия прокурор на въоръжените сили Николай Колев и ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Джамбов демонстративно се самоубива на работното си място в резултат на систематичен терор от страна на главния прокурор и неговите приближени, тъй като не желае да решава дела под техния диктат. Магистратът оставя предсмъртно писмо, в което пише: "Ако главният прокурор има достойнство, да си подаде оставката."

Николай Колев пък извървява криволичещия път от фаворит на главния прокурор до жертва на атентат, след като изненадващо решава да проговори за беззаконията в държавното обвинение. Първоначално магистратът просто изпада в немилост. След това обаче срещу него е образувано разследване, подхвърлят му наркотици и накрая е застрелян пред своя дом. Няколко дни по-късно при изключително съмнителни обстоятелства се самоубива бившият психолог на баретите Владимир Димов, който приживе твърдял, че има идея кои са убийците на Колев.

Най-мистериозна е смъртта на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, която също така е работила и за Алексей Петров. За нея се твърди, че е била в изключително близки отношения с Филчев. А също така и че е записвала тайно своите неофициални срещи с висши магистрати. Георгиева е намерена в дома си, зверски убита със сатър. Никой обаче не разследва връзките и отношенията й с главния прокурор. Следователят по делото Илия Илиев се оплаква, че бил е подложен на натиск от Николай Колев и от самия Филчев. Впоследствие е отстранен от производството. Илиев умира от инфаркт пред кабинета на следващия главен прокурор Борис Велчев, опитвайки се да му разкаже своята версия за смъртта на Георгиева...

Всъщност, ако трябва да се обобщи в едно изречение мандата на Филчев, то ще е: събиране и фабрикуване на компромати срещу всички опоненти, съчетано с непрестанен терор, които вероятно понякога е стигал до крайности. Затова, когато през 2006 г. Висшият съдебен съвет избира Борис Велчев за негов наследник, всички вкупом си отдъхват и изпадат в състояние на групова амнезия за всичките седем години безобразия. За да не вдига шум и да не дразни (твърде много), бившият главен прокурор е изпратен от президента Георги Първанов в далечен Казахстан, където да се подвизава в новото за него дипломатическо поприще. Политици и магистрати просто искат да изтрият от съзнанието си факта, че Филчев изобщо е съществувал.

Въпреки нагледния урок по злоупотреба с власт обаче никой не прави наистина сериозни промени в правомощията на обвинител номер едно, които да създадат механизми за демократичен контрол над действията му. И понеже Борис Велчев е приеман като по-скоро безобиден, всички бързо забравят колко смазващ може да е юмрукът на "единната и централизирана прокуратура". И как практически несменяемия и безконтролен главен обвинител отново лесно може да се превърне в своеобразен дебалансиран куршум. Независимо как ще се казва.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Конфликтните теми на седмицата; Съдът на ЕС за правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес (по българско дело); Какво е "дикастофобия"

17 фев 2020, 456 прочитания

Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай 1 Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай

И още: Слави Трифонов учреди нова партия; Ремонтът на "Витиня" струва 72 млн. лв.

16 фев 2020, 2469 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Прокуратурата няма да се занимава с казуса "Марковска"

Според временно изпълняващия длъжността главен прокурор Бойко Найденов не може държавата да става заложник на един човек

Още от Капитал
Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Зараза за 300 млрд. долара

Китай и страните от региона ще пострадат най-много от вируса, но ако разпространението продължи по-дълго, западните икономики също ще понесат сериозни щети

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10