С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 9 ное 2012, 16:00, 5052 прочитания

Шум в системата

Защо идеите да се прехвърлят средства от частното пенсионно осигуряване към държавното са вредни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Политиката на ГЕРБ за добро или за лошо често не следва някаква последователна идеологическа линия, а по-скоро всяко решение се нагажда според моментните обществени нагласи. Дали заради наближаващите избори или заради продължаващата икономическа криза, но напоследък тази неконсистентност се изостри. В резултат почти няма отрасъл в икономиката, който да не се притеснява, че утре правилата в бранша може да бъдат променени, самият бизнес обложен допълнително или пък напълно забранен.

Един от последните примери в тази посока са частните пенсионни фондове. Всичко започна преди месец по време на заседание на тристранката, когато от КТ "Подкрепа" предложиха вторият стълб, т.е. частното задължително пенсионно осигуряване, да престане да съществува и средствата за универсалните фондове от следващата година да бъдат насочени към солидарния стълб на пенсионната система. Аргументът – парите не се управляват добре. Говоренето на синдикатите може би щеше да остане незабелязано, ако то не бе последвано и от изказване в подобен дух и на финансовия министър Симеон Дянков. Така усещането, че ще се повтори абсурдната ситуация отпреди две години, когато държавата национализира част от парите в професионалните фондове, се засили.


Допитване до управляващите показва, че поне засега опасност да се повтори обявеното за противоконституционно прехвърляне на пари от личните пенсионни сметки на хората към Националния осигурителен институт няма. Самото говорене по темата без конкретен анализ за ползите и минусите от подобна мярка обаче създава усещане за несигурност и допълнително подкопава и без това крехкото доверие в пенсионната система. А тя не е като да е без проблеми, въпросът е дали правителството не трябва да се постарае да ги реши, вместо да разруши създаденото до момента.

Ефект или дефект

Дори и да имат някакви идеи за частните фондове, управляващите ще ги приложат при евентуален втори мандат. Затова и в момента циркулиращата информация е по-скоро в орбитата на слуховете.
Единият е, че се готви нов опит за национализация на активи на частните пенсионни фондове, като този път става въпрос за парите в универсалните (в които е задължен да се осигурява всеки, роден след 1959 г.). Към средата на тази година активите им възлизат общо на около 4 млрд. лв. А първите пенсии от тях трябва да започнат да се плащат най-рано през 2019 г. Целта е ясна – парите ще се използват, за да се реши поне временно проблемът с дефицита на държавното обществено осигуряване (виж графиката). Въпросът е, че когато през 2010 г. правителството взе решение за национализация на активите на професионалните фондове (те са за работещите в тежки условия на труд, които се пенсионират по-рано), съдът обяви това действие за противоконституционно. А мотивът му бе, че прехвърлянето на средствата е антипазарна мярка и "нарушава неприкосновеността на частната собственост на осигурените лица".



Вторият вариант на "реформа", който е и по-вероятен, е в един момент да се даде право на избор на хората дали да внасят своите 5% от заплатата вноска в универсален частен фонд (УПФ), или пък да ги прехвърлят в солидарен към Националния осигурителен институт (НОИ). Разликата между двата избора е, че в единия случай парите се трупат по лични партиди и се наследяват. В другия – че ще отидат в общ държавен фонд и с тях ще се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери. И докато при частния фонд е сравнително ясно, че ще получаваш пенсия според натрупаното по личната ти партида, засега не се знаят детайли какво ще предложи правителството срещу решението с вноските си да финансираш сегашните пенсионери.

"През 2000 г. възприехме една реформа, която наложи т.нар. тристълбов модел на осигуряване, а целта му е бъдещите пенсионери да получават такива пенсии, че коефициентът на заместване да достигне 85% - 45% да идват от първия стълб и по 20% от останалите два. Десет години по-късно още не сме дали възможност да се родят плодовете на тази реформа, а вече се предлагат кардинални решения за смяна на модела", казва София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц". Тя допълва, че в пенсионното осигуряване са нужни по-големи периоди, като дори 20 години са малко, за да може да се каже дали една система не работи добре.

Самата смяна на модела и връщането към пенсионна система с превес на солидарния стълб носи твърде много негативи. А позитивът е само един – държавата ще разполага с няколко милиарда, с които временно ще може да запуши дефицита в ДОО и да насочи парите от данъци (които в момента прелива към НОИ) за други разходи. Въпросът е, че тези 4-5 млрд. лв., събирани в продължение на десетилетие, ще стигнат на правителството за едва няколко години, и то при условие че не се увеличават пенсиите.

Ако натрупаните до момента активи на частните фондове се национализират, държавата ще се изправи пред две изпитания. Първото е професионалното управление на един огромен ресурс с разнородни инвестиции, за които в момента отговарят отделни портфолио мениджъри. НОИ не разполага с подобни експерти, защото управлява разходно ориентиран фонд. А освен това и институтът ще изпадне в конфликтната ситуация да е един от най-големите инвеститори в ДЦК и съответно винаги ще има съмнения за натиск от изпълнителната власт. Второто изпитание е свързано с някои специфики на инвестиране на част от пенсионните дружества – в активи на свързани лица, чиято реална стойност е спорна.

Ако пък държавата изземе тези 4-5 млрд. лв. с идея да ги ползва краткосрочно, ще се окаже в ситуацията изведнъж да разпродаде огромно количество активи, което пък ще доведе до бързо понижаване на цената им. А и обръщането на инвестираните от пенсионните фондове средства в пари ще разклати напълно финансовата система и ще обезличи борсата, защото фондовете са едни от най-големите инвеститори там. По данни на пенсионните дружества в момента около 1 млрд. лв. от всичките им активи (не само тези в УПФ) са в банкови депозити, още толкова са инвестирани в български ДЦК, около 500-600 млн. лв. са в акции на БФБ и във взаимни фондове и още толкова – в облигационни емисии, включително и на банки. Друга част от активите са вложени в недвижими имоти и в ценни книжа на чуждестранни емитенти.

Не е изключено при евентуална национализация да бъде намален и кредитният рейтинг на България. Евентуално одържавяване на парите от частните фондове ще има и много по-дългосрочен негативен ефект - то ще разклати доверието в цялата пенсионна система. Защото, ако преди няколко години се национализира фондът на миньорите, днес вече се говори за липсата на смисъл от универсалните фондове. А тази несигурност стимулира младите хора да избягват участие в пенсионна система.
Другият вариант е да се ограничат бъдещите постъпления на фондовете (които са около 700-800 млн. лв. на година общо за всички УПФ). Така управляващите ще посегнат на един немалък генератор на свеж и при това дългосрочен ресурс за икономиката. Който пък на свой ред е предпоставка за по-висок икономически растеж.

Къде е проблемът

Ако посягането към парите на частните фондове носи толкова много негативи, логичният въпрос е защо държавата е склонна на подобен ход. Причината е видима за всички – финансирането на солидарния стълб (ДОО) на пенсионното осигуряване създава все повече проблеми на държавния бюджет (виж графиката). "Все повече от националния доход се насочва към пенсии на разходопокривния принцип и едновременно с това расте усещането, че осигуряваните по този начин пенсии са неадекватни и не гарантират достоен живот на получаващите ги", казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Според повечето експерти по пенсионно осигуряване един от вариантите тази ситуация да се промени поне отчасти е реформа на първия стълб. А там проблемите са ясни отдавна и всяка година десетки експерти изписват хиляди страници. Една част от тях са свързани с лошата демография, кризата, високата безработица и сивата икономика – всеки от тези фактори поотделно води до по-малко приходи от осигуровки в бюджета. Другият проблем е вследствие на пробойните в законодателството, които дават право на една част от хората да черпят средства от системата, без да имат нужния принос към нея. Става въпрос за неправомерно раздадените инвалидни пенсии (през миналата година всеки четвърти пенсионер е бил инвалид), както и за преференциите, от които се ползват военни и полицаи заради ранното пенсиониране.

Според София Христова реформата на първия стълб минава и през това социалните пенсии да не се изплащат от НОИ, а да минат към социалното подпомагане. "Не трябва понятието солидарен да се бърка със социален", убедена е тя.

Отговорът на фондовете

В същото време официалното обяснение на синдикатите защо от частните фондове няма смисъл накратко е, че те не се управляват добре.

"Защо трябва сметки, които създават стойност, да се прехвърлят в нещо, което създава бедност и еднакви пенсии? Не мога да приема обвинението, че пенсионните фондове не се управляват добре", твърди Даниела Петкова, изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания "Доверие". Тя допълва, че от съществуването си досега, включително и през кризисната 2008 г., когато имаше отрицателна доходност, средната годишна доходност на фондовете надхвърля 7-8%. "От 2004 г. досега има само един фонд с отрицателна доходност и той е в доброволното осигуряване", допълва Петкова.

"Капиталовите схеми са достатъчно прозрачни и контролирани – видно е къде се инвестирани и как се управляват парите в тях, ясна е доходността, която се постига, и че загубите от 2008 г. са напълно покрити. Смятам, че именно тристълбовият модел и най-вече личните партиди мотивират хората да се осигуряват, защото чрез тях имат много по-ясна представа какви пенсии ще получават", допълва Милен Марков, главен изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания "Съгласие".

Всичко, казано дотук, не трябва да означава, че пенсионните компании управляват частните пари за пенсии идеално. Все повече зачестяват случаите, при които някои от собствениците им използват свежия ресурс, които влиза във фондовете всеки месец, за да финансират собствени свързани лица през фондовата борса. А една от основните причини това да се случва е в липсата на адекватен надзор от страна на държавата. Защото без стриктен регулатор, който да следи не само за спазването на буквата на закона, но и за прилагането на добри практики в инвестиционната политика, пенсионните компании лесно могат и заобикалят регулациите, за да концентрират събраните средства за свои цели. В тази връзка неведнъж бяха предлагани законодателни промени, които да разширят обхвата на понятието за свързаност, но те си останаха само предложения. А междувременно тези съмнителни практики стават все по-мащабни и при някои фондове инвестициите в свързани и съмнително оценени компании надхвърлят 1/3 от активите им, което наистина поставя под въпрос дали, когато дойде време за изплащане на пенсии, няма да има голям проблем. Проблемът е че поради ниската финансова култура на мнозинството осигурени те не следят какво прави техният фонд и съответно не търсят да се прехвърлят в по-добре управляван.

Извън тях отдавна се говори и за разширяване на инвестиционните възможности на фондовете, което да им позволи да управляват доверените им пари по-добре и според рисковите предпочитания на клиента (т.нар. мултифондове). Но и тук нужните законови промени отдавна стоят на трупчета.
Така всъщност големите дефекти в пенсионния сектор са, защото държавата вече веднъж абдикира от него, като го остави без качествена регулация. И ако абдикира втори път, едва ли нещо ще се промени. Всички демографски разчети сочат, че системата ще бъде изправена пред все по-сериозни предизвикателства и краткосрочното запълване на дупката с натрупаните средства само ще прикрие временно проблемите и ще убие всякакво желание за реформирането й.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май

Чуждите инвестиции в България остават почти без промяна спрямо април

21 юли 2019, 299 прочитания

И БДЖ най-после успя да прехвърли данните за разписанията си в Google Maps 1 И БДЖ най-после успя да прехвърли данните за разписанията си в Google Maps

Интегрирането им идва доста късно и след настояване от страна на служители в държавната компания

21 юли 2019, 320 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ако сега водехме преговори за присъединяване с ЕС, те щяха да спрат

Лидерът на партия "Движение България за гражданите" Меглена Кунева

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков