Добър човек в лошия смисъл на думата

Борис Велчев направи прокуратурата по-открита, но допусна много компромиси

Предпазлив. В изказванията си, в реакциите, в действията си. Третият главен прокурор в посттоталитарната история на България и първият след ерата "Филчев" остана предпазлив до последното си интервю на този пост. Казваше истини, но не докрай. Не влизаше в публична конфронтация с никого и показваше перфидна деликатност. Както той сам признава: "Опитвах се да гледам работата си по най-тихия начин."

Велчев никога не коментира дела и твърди, че за седем години като главен прокурор човек научава толкова много неща, но голямата част от тях не могат да се споделят. "Има неща, които просто не бива да се говорят. Когато си бил седем години главен прокурор, по необходимост се сблъскваш със страшно много информация за много хора. Една част става публична чрез делата. Друга част си остава тайна", заявява той в интервю за "Капитал" и "Дневник".

Велчев започна мандата си като доцент и го завърши като професор по наказателно право. На 19 януари 2006 г. той получи сериозна подкрепа (23 гласа от 25 членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) да замени Никола Филчев. Дотогава оглавява правния съвет на президента Георги Първанов. Той беше единственият кандидат за поста, като номинацията му беше внесена ден преди крайния срок от 17 души (колкото са и необходимите гласове). Така че изборът му беше сигурен от самото начало. Твърди се, че кандидатурата му е била предварително одобрена от лидерите в тройната коалиция - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, заедно с президента Първанов. Велчев коментира, че ако е получил такава подкрепа, тя е била само косвена.

Син на дипломата Владимир Велчев, който е и член на ЦК на БКП и посланик на България във Великобритания и СССР, бъдещият главен прокурор завършва английската гимназия в София. След това учи право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Започва кариерата си като юридически съветник през 1988 г в Министерския съвет. Следват години на научна кариера, като заедно с предшественика си в обвинението Никола Филчев е асистент по наказателно право в СУ. По-късно Велчев става доцент във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Работата при президента пък получава след лична покана от Георги Първанов малко след като той е избран за държавен глава.

"Ние с Филчев сме много различни"

На Велчев беше отредена роля на "спасител" след ерата на мракобесния Филчев. Прокуратурата се нуждаеше от човек, който да може да води диалог с институциите, да направи работата на обвинението по-прозрачна и да успее да "децентрализира" тази огромна машина, способна да влияе върху живота на всички. Велчев беше външен за системата, което предполагаше, че той ще е повече експерт в работата си. В своите приоритети, изложени пред ВСС преди седем години, бъдещият конституционен съдия беше обещал децентрализация и деполитизация на прокуратурата, подобряване на комуникацията вътре в институцията, както и с представителите на съдилищата и следствието, привличане на млади и добре образовани кадри, безкомпромисност към провинилите се служители, борба с престъпността - организирана и битова.

След избора си му в интервю за "Капитал" Велчев определя като "неетично" да говори за предшественика си, но признава, че с него са много различни. Което безспорно е така. След седем години в прокуратурата обаче Велчев по - скоро не успя да отговори напълно на очакванията към него - той не направи ревизия на предшественика си и не успя да премахне напълно съмненията, че прокуратурата може да бъде използвана за образуване на поръчкови дела и да се огъва под политически натиск.

Все пак Велчев направи много за по-голямата откритост на обвинението. Например той засили ролята на говорителите - телефоните им вече са достъпни на сайта на прокуратурата. Велчев постигна и напредък в борбата с организираната престъпност, като това беше и областта, в която и Европейската комисия отчита успехи. Все пак голяма част от тези дела са все още в съдебна фаза.

Това е и едно от нещата, в които Велчев смята, че е се справя добре. "Гордея се с това, че структурата на организираната престъпност в България е по – различна, отколкото преди години. Големите организирани престъпни групи на прехода, които бяха най – активни в заниманията си с наркотици и рекет, с трафик на хора, с контрабанда, вече ги няма. Техните лидери отдавна не са фактор, защото някои от тях избягаха, други са обвиняеми, трети са осъдени, четвърти са подсъдими. Но този тип структурна организирана престъпност на прехода, който познавахме навремето, сега вече го няма", казва досегашният главен прокурор. Той все пак признава, че е можело да има повече осъдителни присъди по подобни случаи.

Велчев успя и донякъде да запази независимостта на прокуратурата. Той не залитна безкрайно по това да изпълнява партийни поръчки срещу политически опоненти. Според него обвинението е успяло да излъчи сигнал, че поне съзнателно няма да участва "в опитите институцията да бъде използвана за чисто партийни цели". "Трябва да призная, че в последните една-две години опашките пред кабинета на главния прокурор намаляха", заявява още Велчев.

Кадрови "миш-маш"

Велчев отчита като своя грешка факта, че не е дал шанс на някои от колегите си и че подценил техни качества. "Имаше хора, които биха се справили с работата по–добре от други хора, които са натоварени с такава работа. Но това е един от пропуските, които винаги съм си признавал", заявява Велчев. Той имаше спорни моменти в своята кадрова политика, като няколко пъти привличаше във Върховната касационна прокуратура хора със спорна репутация. Показателен пример за това е командироването през 2009 г. на бившия апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов. Името на Димов се свързва с няколко скандала, а през февруари той не успя да събере необходимата подкрепа от ВСС, за да започне постоянно работа там.

Димов, за когото се твърди, че е бил от близкото обкръжение на Филчев, е бил съден в Гърция по обвинение за пране на пари през 2001 г. Велчев никога не е коментирал тези данни. Той беше и един от членовете на съвета, които застанаха зад Димов при явяването му на конкурс тази зима. Скоро стана ясно, че с негово съгласие и обсъждане е била командирована и един от бившите членове на съвета – Радка Петрова, която ръководеше комисията за информационни технологии на ВСС. Тя вече работи във Върховната административна прокуратура (ВАП) - служба, която отдавна е придобила имиджа на тих пристан с високи заплати.

Деполитизираното политизиране

В интервюто си за. "Капитал" при избирането му Борис Велчев заявява: "Не свързвам успеха с конкретен резултат. Успех за мен би било, ако в края на седемгодишния ми мандат моят пост бъде поет от прокурор от системата. Това ще означава, че прокуратурата е била модернизирана в онази необходима степен, че вече да има една естествена приемственост. Това би било успех за мен."